№ 2448
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия А.
Членове:К. Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от К. Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20241100506793 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. К. Д., срещу решение №
4474/13.03.2024 г. на СРС, ГО, 158 състав по гр. дело № 51485/2023 г., с която
обжалва решението изцяло, а в условията на алтернативност- срокът от 3
месеца годишно да бъде променен на 1 месец, който да не се ползва наведнъж.
Счита, че решението, с изключение на недопуснатото предварително
изпълнение на същото, е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, без
годни мотиви, които да са съобразени с конкретни факти, обуславящи
необходимостта детето да напуска териториалните предели на Р. България.
Излага съображенията си, поради които моли съдът да го отмени и да
постанови друго, с което да откаже заместващо съгласие. Алтернативно- моли
да се измени първоинстанционното решение в частта, касаеща пътуването на
детето извън пределите на страната за време от 3 месеца годишно - на 1 месец,
който да не се ползва наведнъж. Моли съда да присъди направените
разноски.
Въззиваемата страна Л. А. К., с отговора на въззивната жалба, счита
същата за неоснователна, а обжалваното решение- за правилно и
1
законосъобразно, нестрадащо от пороците, посочени във въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Представят списък на
претендираните разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становищата на страните, приема за установено следното:
С решение № 4474/13.03.2024 г., СРС, ГО, 158 състав по гр. дело №
51485/2023 г., е заместил съгласието на И. К. Д., за пътувания на детето
Е.И.Д., придружено от майката Л. А. К., извън границите на Република
България, за период от пет години, считано от постановяване на решението, в
рамките на не повече от три месеца годишно, с туристическа цел или с цел
посещение на роднини, до държавите-членки на ЕС, както и до Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Северна
Македония, Република Сърбия, Република Турция, Швейцарска
конфедерация, Кралство Норвегия, Република Черна гора, Република
Исландия, Княжество Монако, Република Сан Марино, Република Хърватска,
и Федерация Босна и Херцеговина, както и за издаване на паспорт на детето,
като е задължил майката Л. А. К. да осигурява възможност за осъществяване
на режим на лични отношения между бащата И. К. Д. и детето Е.И.Д. и е
отхвърлил молбата в останалата част, както и искането за допускане на
предварително изпълнение на решението.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че СРС не е съобразил
динамиката в обществено политическите процеси, засягащи и държавите,
посочени като възможни дестинации и не могат да се гарантират и защитят
интересите на детето и то би могло да попадне в рисков географски район,
което би могло да се предотврати от съда, поне докато детето навърши
пълнолетие, че няма доказана причина детето да напуска страната, че става
въпрос за малко, тригодишно дете, че срокът от три месеца годишно за
посещение в посочените държави, не съответства и би попречило да се
изпълнява режима на лични контакти с детето, че поведението на майката
2
провокира и поддържа у бащата безпокойство, че майката може да отведе
единственото му дете далеч от него, че с решението е допуснато пълно
обсебване на правата от единия родител- майката и е възможно да се постигне
ефекта на отчуждаване на детето от бащата.
Тези доводи настоящата съдебна инстанция счита за неоснователни.
Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина,
съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител
и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му
към другия родител или от конфликти между двамата.
В конкретния случай, съблюдавайки най-добрия интерес на детето Е.,
включващ в най-широк смисъл неговото добруване и благоденствие и с оглед
конкретните специфични обстоятелства на настоящия казус-наличието на
роднини на детето в Ирландия/установени с гласните доказателства, събрани в
първата инстанция/, съобразявайки възрастта на детето, което вече е на 4
години и 8 месеца/не на три години, каквито са изложените съображения в
жалбата/, степента на неговата зрялост и индивидуалните му потребности,
мотивират съда да приеме, че преценено в конкретния случай, съобразно
установените по делото обстоятелства, в интерес на детето е даване на
заместващо съгласие на бащата за издаване на необходимите документи за
пътувания на детето в чужбина и за пътувания на детето извън пределите на Р.
България до посочените в решението държави. При тези пътувания детето ще
има възможност да се запознае с други страни и култури, което неминуемо ще
разшири неговия мироглед, както и да общува с роднините си по майчина
линия, живеещи извън България. Посочените дестинации, до които е
разрешено пътуване, не са места на размирици, места, където още не са
отстранени последиците от скорошни природни бедствия или места, където,
макар и временно, не е препоръчително пътуване. Както правилно е приел и
първоинстанционния съд, съдебното решение изключва и възможността
българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол
върху действията на родителя, с който детето е извън пределите на Р.
България- касае се за държави, с които България има сключени договори за
правна помощ, които са членки на ЕС или са членки на Хагската конвенция от
1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца.
Фигуриращите в съдебното решение държави прилагат светско
3
законодателство, поради което българската държава може да гарантира
изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки
за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на
извеждането на детето зад граница. СРС правилно не е уважил искането в
частта относно пътуването на детето в Русия, доколкото по делото не се
установява майката да поддържа някакви контакти с роднините си,
пребиваващи трайно в Русия, както и предвид актуалната обстановка на
територията на Русия и Украйна. По отношение на Лихтенщайн, СРС също
правилно е отчел, че не е в интерес на детето да бъде заместено съгласието на
ответника за пътуване на детето, доколкото посочената държава не се е
присъединила към Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от 25.10.1980 г., поради което на
територията й не съществуват надлежни правни средства за осъществяване на
контрол на изпълнението на постановеното решение.
Заместеното съгласие не следва да влиза в колизия с постановения
междувременно с влязло в сила решение №2709/16.02.2024 г. на СРС, 117
състав по гр.д. № 57855/2023 г. на бащата режим на лични контакти с детето и
да не води до нарушаване на този режим. За да не се стига до такова
ограничаване на режима на лични отношения на бащата с детето, съгласието
на бащата трябва да бъде заместено за пътувания на детето в чужбина по
време и периоди, които не трябва да съвпадат с определения му режим на
лични отношения с детето. По този начин ще се съхрани и развие връзката
баща-дете, ще се гарантира пълноценното участие на този родител в живота на
Е., като пътуванията извън пределите на Р. България няма да злепоставят тази
връзка. При положение, че майката възпрепятства личните контакти на бащата
с детето Е., бащата разполага със санкцията на държавата- принудителното им
осъществяване, като невъзможността на детето да пътува извън граница не
способства за поддържането им по начина, определен с влязло в сила съдебно
решение. При постановяване на настоящия съдебен акт, въззивния съд
съобразява същите със заместващото съгласие на бащата.
Срокът за даденото заместващо съгласие настоящия съд счита за
подходящ.
Поради гореизложеното, решението следва да бъде отменено и да бъде
постановено друго в посочения по-горе смисъл.
4
С оглед изхода на спора, искането на въззивника за присъждане на
разноски, като неоснователно, следва да бъде о9авено без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4474/13.03.2024 г. на СРС, ГО, 158 състав по гр.
дело № 51485/2023 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ЗАМЕСТВА, на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД,
съгласието на И. К. Д., ЕГН **********, за издаване на паспорт по реда на
ЗБЛД на детето Е.И.Д., ЕГН**********, както и за пътувания на детето извън
територията на Р. България, придружено от майката Л. А. К., ЕГН**********,
за период от пет години, до държавите-членки на ЕС, както и до Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Северна
Македония, Република Сърбия, Република Турция, Швейцарска
конфедерация, Кралство Норвегия, Република Черна гора, Република
Исландия, Княжество Монако, Република Сан Марино, Република Хърватска,
и Федерация Босна и Херцеговина, без ограничения на броя на пътуванията,
периода от време и тяхната продължителност, като същите се осъществяват по
време, несъвпадащо с определения от съда режим на лични отношения на
бащата с детето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. К. Д., ЕГН********** за
присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5