Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 252
25.08.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На пети август две хиляди и
двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №2229/2019 г.
Производството
e с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от Търговския
закон и чл. 79, от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „ОТП Факторинг България“ЕАД, с която са
предявени обективно съединени искове срещу М= А.Р. за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 3 118,08 лв. главница по
договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба. Твърди, че това е неплатен остатък от сумата, за която е
издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на „Банка ДСК“ЕАД от 07.04.2015 г. по ч.гр.д.№633/2015 г. по
описа на РС Разград, след което на 16.07.2015 г. с договор за цесия заявителят
по горепосоченото дело прехвърлил на ищеца по настоящото вземанията, за които е
издадена заповедта. Сочи, че на 27.01.2012 г. между Ю. Х. Д. и „Банка ДСК“ЕАД е сключен договор за кредит за сумата
9 000 лв. със срок за връщане 120 месеца, като анюитетните вноски са с
падеж 27-мо число на месеца, а договореният лихвен процент е бил 14,95 %, както
и че този договор е обезпечен д договор за поръчителство с ответницата. Твърди,
че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица.
Също така сочи, че на 09.03.2015 г. с нотариална покана, изпратена до
кредитополучателя кредитът е бил обявен
за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията по погасителния
план, след което „Банка ДСК“ЕАД се снабдил със заповед за незабавно изпълнение
и прехвърлила вземането си на ищеца, за което на ответника било изпратено писмо
с обратна разписка. Признава, че част от сумата, за която е издадена заповед за
незабавно изпълнение в размер на 5 732 лв. е платена в периода 06.10.2015
г. – 12.04.2019 г. В условията на евентуалност предявява осъдителен иск срещу
ответницата за същата сума. А в случай, че съдът приеме този иск за недопустим
или неоснователен предявява и трети иск, отново в условията на евентуалност за
сумата 4 282,03 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, като сочи, че сумата представлява сбор от вноски по главница по падежирали вноски по
погасителен план и предсрочно изискуеми
вноски.
Исковата
молба и приложенията са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК.
Назначеният му особен представител счита иска по чл.422 от ГПК за недопустим,
тъй като ищецът не е банкова институция. В тази връзка счита, че заповедта за
незабавно изпълнение следва да бъде обезсилена. По отношение на исковете,
предявени в условията на евентуалност, счита същите за допустими, но
неоснователни. Сочи, че липсва
уведомяване на длъжника и поръчителя за предсрочна изискуемост на кредита – не
е индивидуализиран кредита и не са посочени датите, на които нотариусът е
търсил лицето, а по отношение на ответника изобщо липсва уведомяване. Също така
сочи, че заповедта за незабавно изпълнение не може да бъде волеизявление, което
да предизвика предсрочна изискуемост, че ответницата не е уведомена надлежно за
извършената цесия, а искът не е предявен в предвидения в чл.147 от ЗЗД
6-месечен срок от настъпването на основанията за предсрочна изискуемост. Също
така сочи изтичане на погасителна давност, както и недействителност на договора
за кредит и договора за поръчителства поради неспазване на предвидената в
закона форма – написани със ситен и неразбираем шрифт. Оспорва исковете и по
размер.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
27.01.2012 г. между Ю. Х. Д. и „Банка ДСК“ЕАД е сключен договор за кредит /л.40/ за сумата 9000 лв. за срок от 120
месеца. В договора е посочено, че
падежна дата за издължаване на месечните вноски – 27-мо число на месеца.
Кредитът е с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора за кредит е 14,95 % годишно, а ГПР – 17,18 %. В договора е посочено,
че кредитът се обезпечава с поръчителство. В договора /т.15/ е посочено, че
неразделна част от него са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с
подписването на договора. Също така е
посочено /т.16/, че кредитополучателят ще заплаща такси съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионите, които „Банка ДСК“ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента.
Към договора е приложен и погасителен
план /л.49/, подписан от двете страни, в който са посочени датите на падежите,
лихвения процент, размерът на месечната вноска, размерът на главницата и
лихвата като част от всяка от вноските. Посочен е и начина, по който се
изчислява ГПР.
На
същата дата – 27.10.2012 г. е сключен и договор за поръчителство /л.41/ с
ответницата по настоящото дело М. А.Р., с който е обезпечено изпълнението на
задължението на горепосочения кредитополучател. В този договор са посочени
основните параметри на договора за кредит и е уговорено задължението на
поръчителя да отговаря солидарно с
кредитополучателя спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на
задълженията му по договора за кредит. В същия договор е записано, че
отговорността на поръчителя се запазва и ако кредиторът не е предявил иск
против кредитополучателя в срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, както и ако крайният
срок за погасяване на кредита бъде продължен по съгласие между кредитора и
длъжника.
Според
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие /т.19.2/.
В т.20.1 е уредено правото на кредитора да превърне кредита в предсрочно
изискуем в определени случаи. В т.23 от същите общи условия е записано, че
кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за
кредит.
На 09.03.2015 г. нотариус с рег.№380 на Нотариалната камара е
удостоверил връчване по реда на чл.47 от ГПК на нотариална покана до длъжника
по договора за заем – Ю. Х. Д. В тази нотариална покана е посочено, че поради
забава в погасяване на задълженията по договора за кредит банката обявява
кредита за предсрочно изискуем и е даден срок за изпълнение на задължението по
кредита в раземр на 7 дни. Уведомление за предсрочна изискуемост е връчена на
ответницата с обратна разписка /л.17 и л.18 от ч.гр.д.№633/2015 г. /
Със
заявление, депозирано на 03.04.2015 г. „Банка ДСК“ЕАД е поискала издаване на
заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д.№633/2015 г. РС Разград е допуснал
незабавно изпълнение и е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил ответницата солидарно
с Ю. Х. Д. да заплати на „Банка ДСК“ЕАД сумата 7 697,73 лв. главница, ведно
със законната лихва от 03.04.2015 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата
120 лв. такса, сумата 503,12 лв. лихва за периода 28.10.2014 г. – 02.04.2015 г.
, сумата 1,31 лв. лихвена надбавка за периода 11.03.2015 г. – 31.03.2015 г.,
сумата 6,42 лв. лихвена надбавка за периода 31.03.2015 г. – 02.04.2015 г. и
166,57 лв. платена държавна такса и
521,50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е връчена на длъжника
при условията на чл.47 от ГПК.
С
договор за покупко-продажба на вземания от 16.07.2015 г. /л.13 и сл./ „Банка
ДСК“ЕАД е прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ЕАД конкретно посочени кредити
в лева и евро, предоставени на физически лица, необезпечени с ипотека, сред
които и кредита на Ю. Х. Д. от 27.03.2012 г. В приемо-предавателния протокол е
посочено, че главницата по кредита е 7697,73 лв., присъдената лихва е 510,85лв.,
законовата лихва –269,77 лв., 120 лв. такси, 683,07 лв. съдебни разноски и общ размер на
задължението 9286,42 лв. Прехвърлянето на вземанията е потвърдено от
изпълнителните директори на „Банка ДСК“ЕАД /л.32/.
С
изрично пълномощно /л.30/ изпълнителните директори на „Банка ДСК“ЕАД са
упълномощили „ОТП Факторинг България“ЕАД да уведоми от името на банката всички
длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала, за извършената цесия. Изпълнителният директор
на цедента е отправил писмо /л.33/ от
07.08.2015 г. до ответника, с което го е
уведомил за прехвърлянето на неговото вземане. В писмото е посочил, че размерът
на вземането е главница от 7697,73 лв., лихва –510,85лв.; законова лихва 269,77
лв.; разноски 808,07 лв. или общо сумата
690 лв. Това писмо е изпратено до ответника на адреса, посочен в договора – с.С.
и е върнато като подписано от получателя.
На
11.02.2019 г. ищецът е депозирал молба за образуване на изпълнително дело пред
ЧСИ.
По
делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на
вещото лице е отразено, че сумата,
посочена в договора за кредит от 27.01.2012 г. е предоставена на
кредитополучателя Ю. Х. Д. по банкова сметка ***. На същата та тя е изтеглила
от сметката сумата 8 780 лв. За погасяване на задълженията по договора са
постъпили 5 051,55 лв. С тях са погасени съответно 1 302,27 лв. главница,
3 483,48 лв. договорна лихва, 23,03 лв. санкционираща лихва върху
главницата, 111,44 лв. наказателна лихва и 131,33 лв. такси. Последните суми за
погасяване на кредита са постъпили на 10.03.2015 г., като тогава е погасена
вноската, дължима на 28.10.2014 г. Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
задължението на кредитополучателя по договора е 8 328,58 лв., от които
7 697,73 лв. главница, 503,13 лв.
договорна лихва за периода 28.10.2014 г. – 02.04.2015 г.1,31 лв. лихвена
надбавка за периода 11.03.2015 г. – 31.03.2015 г. и 6,42 лв. лихвена надбавка
за периода 31.03.2015 г. – 02.04.2015 г. Към 02.07.2020 г. в счетоводството на
ищцовото дружество като задължения по кредита са отразени 5 241,54 лв.
главница, 217,68 лв. наказателна лихва и 621,50 лв. разходи. Част от
сумата - в размер на 748,66 лв. е погасена чрез осъществено
принудително изпълнение по и.д. №299/2019 г. по описа на ЧСИ Д.Драганов. В отговор на поставените въпроси в о.с.з.
вещото лице пояснява, че след прехвърлянето на вземането от „Банка ДСК“ЕАД на „ОТП
Факторинг България“ЕАД са платени 5 732,00 лв. от кредитополучателя, които
са разнесени от счетоводството на ищеца по начина, посочен в таблицата на л.8
от заключението. Видно от тази таблица като погасяване на факторинг лихва са
отнесени 2954,28 лв., за разноски на
ищеца – 3 лв., за закупени разноски – 286,57 лв., за закупена наказателна лихва
– 269,77 лв. и за закупена редовна лихва – 510,85 лв. и за главница 2456,19 лв.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
установителе иск е за задължението за заплащане на главница по договор за
кредит. Същият е допустим, тъй като за тези вземания има издадена заповед за
незабавно изпълнение, която е връчена на поръчителя – отетник при условията на
чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК е предявен установителен иск за част от
вземането. В случая тези искове са предявени не от заявителя, а от цесионера на
вземането. В т.10Б на Тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ВКС изрично е посочено, че при
частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,
настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на
иска по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, легитимиран да предяви иска
е и цесионерът при спазване на срока по
чл.415, ал.1 от ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на
указанията на съда на цедента. В случая съобщението с указанията по чл.415 от ГПК е връчено на заявителя „Банка ДСК“ЕАД на 04.10.2019 г., а искът на
цесионера е изпратен по пощата на 04.11.2019 г., т.е. в едномесечния срок по
чл.415 от ГПК.
Договорът за кредит, въз основа който се претенидрат
вземанията е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския
закон писмена форма. Непосредствено след сключването на договора „Банка ДСК“ЕАД
е изпълнила своето задължение по чл.430,
ал.1 от ТЗ да отпусне паричната сума. По силата на договора за кредитополучателя
е възникнало задължението да върне тази парична сума след изтичане на срока на
договора, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката /чл.430, ал.1 и ал.2
от ТЗ/. Съответно за ответницата е възникнало задължението да отговаря
солидрано за заплащане на това задължение.
Към датата
на предявяване на иска – 08.11.2019 г., както и към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 03.04.2015 г. срокът на договора не е изтекъл. По делото
обаче е установено, че след 10.03.2015 г. кредитополучателят не е плащал
вноските по кредита, като преди това е бил изпаднал в забава, като на тази дата
е заплатил вноската, дължима на
28.10.2014 г. С тази забава, продължила повече от 90 дни кредиторът е
придобил правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Въпреки че в Общите
условия /т.19.2/ е посочено, че при такава забава кредитът става автоматично
предсрочно изискуем, „Банка ДСК“ЕАД са се съобразили с т.10Б на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г.
на ВКС и са изпратили на кредитополучателя уведомление за предсрочна
изискуемост и до ответницата като поръчител, като това уведомление й е връчено
лично /л.17 и 18 от ч.гр.д.№633/2015 г. по описа на РС Разград/.
Междувременно
вземането е било прехвърлено от „Банка ДСК“ЕАД на ищеца с договор по чл.99 от ЗЗД.
Това прехвърляне е валидно, тъй като нито законът, нито договорът, нито
естеството на вземането препятстват това, а в т.23 от същите общи условия е
записано изрично, че кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си
по договора за кредит.
По отношение на ответника това
прехвърляне има действие след уведомяването, което е направено с получаването
на преписа от исковата молба, към която е приложено нарочното уведомление. Това
връчване е направено по реда на чл.47 от ГПК и въз основа на ал.5 с изтичането
на срока за получаване на книжата, същите се считат връчени, в т.ч. и приложеното към исковата молба уведомление за
цесията. Връчването на тези книжа
впоследствие на процесуалният представител, назначен на основание чл.47, ал.6
от ГПК е във връзка с осъществявяне на защитата. Това уведомление е подписано
от новия кредитор въз основа на изрично упълномощаване за това. Тъй като
разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД предвижда обикновена писмена форма на
уведомлението за извършената цесия, то на основание чл.37 от ЗЗД във връзка с
чл.44 от с.з. и упълномощаването за това действие следва да бъде в обикновена
писмена форма. По делото няма спор за
зачитане на плащания към първоначалния кредитор до датата на уведомяването на
длъжника.
Тъй като
ответницата като поръчител се е задължила да отговаря заедно с
кредитополучателя за изпълнение на неговото задължение по договора за кредит,
след обявяването на кредита за предсрочно изискуем, отговаря за връщане на
цялата главница и лихвата за забава. Тъй като заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е подадено в шестмесечния срок по чл.147
от Закона за задълженията и договорите от настъпването на предсрочна
изискуемост, а в съответствие с разпоредбата на чл.422 от ГПК настоящият иск за
предявяване на вземането се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато еспазен срока по
чл.415, ал.4 от ГПК, неоснователно се явява възражението на особеният
представител на ответника за това, че искът е предявен след законовия
шестмесечен срок.
Ищецът
иска установяване само за част от вземането, за което е искал издаване на
заповед за изпълнение, а именно 3211,08 лв., като е заявил, че със сумата
5732,00 лв. кредитополучателят е погасил дължимите разноски, лихви и част от
главницата. Разликата с установената от вещо лице като записана в
счетоводството сума от 5241,54 лв. като дължима главница вероятно се дължи на
преценката и на ищеца, че част от начислената лихва, която в таблицата на л.8
от заключението е прихваната с плащанията, извършени от кредитополучателя, е прекомерна.
Ето защо
така предявеният установителен иск за сумата 3118,08 лв. се явява основателен и
доказан, като сумата е дължима от ответника при условията на солидарност с Ю. Х.
Д.
Предвид
уважаването на главния иск, съдът не следва да разглежда предявените при
условията на евентуално обективно съединяване осъдителни искове.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи заплащане на направените от ищеца разноски. Тези разноски са в размер на 837,08
лв. /187,08 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице и 350 лв. депозит
за особен представител/. С оглед цената на иска, съдът счита, че ответникът
следва да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл.25 от Наредба за правната
помощ.
Съответно
ответникът следва да заплати на ищеца и част от разноските по заповедното
производство в размер на 62,36 лв. платена
държавна такса.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А.Р., ЕГН ********** ***, че същата дължи на „ОТП Факторинг България“ЕАД, ЕИК *********
със седалище гр.София и адрес на управление район Оборище, бул.“Княз Александър
Дондуков“, №19, ет.2 сумата 3 118,08 лв. / три хиляди сто и осемнадесет лева и осем стотинки/ главница като поръчител по
договор за кредит за текущо потребление от 27.01.2012 г. сключен от Ю. Х. Д. с
„Банка ДСК“ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.04.2015 г.
до окончателното й изплащане, която е част от сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
№959/07.04.2015 г. по ч.гр.д.№633/2015 г. по описа на РС Разград, като за тази
сума Мелегбер А.Р. отговаря солидарно с Ю. Х. Д.
ОСЪЖДА М. А.Р., ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг България“ЕАД, ЕИК *********
със седалище гр.София и адрес на управление район Оборище, бул.“Княз Александър
Дондуков“, №19, ет.2 сумата 837,08 лв.
/осемстотин тридесет и седем лева и осем стотинки/ разноски и сумата 200 лв. /двеста лева/ юрисконсултско
възнаграждение/ по настоящото дело и сумата 62,36 лв. /шестдесет и два лева и
тридесет и шест стотинки/ разноски по ч.гр.д.№633/2015 г. по описа на РС
Разград, като последната сума - солидарно с Ю. Х. Д.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.
След влизане в сила на
решението, същото да бъде докладвано на съдията-докладчик по ч.гр.д.№ 633/2015 г. по описа на РС
Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: