Р Е Ш Е Н И Е
№
10.03.2014 година,
град Свиленград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградски районен
съд, гражданска колегия, ІІ състав,
на
двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета
година
в
публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
секретар:
Р.И.
като разгледа докладваното от Съдия Стамболиева Гражданско дело №943 по описа на Районен съд -
Свиленград за 2012
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.21, ал.1, т.1, ал.2 и ал.3 от Закона за
държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ и чл.26 от ЗДФИ.
Производството е образувано по Искова
молба от Средно
общообразователно училище /СОУ/ „Неофит Рилски” с
Булстат №********* и с адрес: град Харманли, ул.”Александър
Стамболийски”
№54, област Хасково, представлявано
от Директора А.Д.Я., СОЛИДАРНО против:
1. Г.В.М. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.”Георги
Бенковски” №13, област Хасково, чрез адвокат А.Й.;
2. Р.А.В. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.”Георги
Бенковски” №13, област Хасково, чрез адвокат А.Й. и
и
3. „Б.с.г.” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Харманли, ж.к.”Дружба” №6, вход „Б”, етаж
5, ап.№15, област Хасково, представлявано от управителя Георги
Костадинов Божинов.
В Исковата молба се твърди, че при извършена финансова инспекция на училището – ищец по Заповеди
№ФК-1058/05.10.2010 година, изм. със Заповед №ФК 10-1191/04.11.2010 година, №ФК 10-1251/15.11.2010 година, №ФК
10-1417/22.12.2010 година, №ФК 10-13/03.01.2011 година и №ФК10-143/27.01.2011 година на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ бил съставен Акт за начет №1104002/14.02.2011 година, съгласно
който тримата ответници носели солидарна отговорност по ЗДФИ. Ищцовото училище
сочи,че при извършената проверка на първичните
счетоводни документи - Фактури и Протоколи образец №19 и предоставеното
заключение на вещото лице за периода 01.01.2009 година до 30.08.2010
година финансиращият орган констатирал
неизвършени, но изплатени на ответника „Б.с.г.” ЕООД строително монтажни работи /СМР/ общо в размер на 8 539.20 лв., описани
в раздел II. Предварителни бележки и раздел III. Неиздължения от Акта за начет, извършени по разпореждане на бившия Директор на училището –
ответницата Г.В.М.. Фактурите, въз основа на
които били извършени плащанията са били подписани за получател от бившия счетоводител на училището - ответницата Р.А.В.. Назначената експертиза извършила оглед и контролно замерване на действително извършените от „Б.с.г.” ЕООД СМР през 2010 година и съпоставка с договорените, актувани,
фактурирани и изплатени ремонтни работи, при които се
установило, че ищцовото училището
било заплатило неизвършени СМР както следва:
1/ по Договор за строителство №1/04.08.2009
година, сключен между
училището – ищец и третия ответник с предмет: ремонт на покрив на училищна
сграда в размер на 300 лв. /актувани, фактурирани и изплатени били СМР на
стойност 1 800 лв. с ДДС, а действително били извършени такива на стойност
1 500 лв./;
2/ по Анекс от 20.08.2009 година към
посочения Договор за строителство с предмет: ремонт на стълбище и мазе под библиотека в размер на 587.50 лв. /актувани,
фактурирани и изплатени били СМР на стойност 3 600 лв. с ДДС, а действително
били извършени такива на стойност 3 012.50 лв./;
3/ по Анекс от 31.08.2009 година към същия
Договор за строителство с предмет: ремонт на
малък физкултулен салон, намиращ се под столовата и ремонт на шахти, отпушване,
почистване и затваряне на решетъчна част в
размер на 2 012.50 лв. /актувани,
фактурирани и изплатени били СМР на стойност 3 000 лв. с ДДС, а действително
били извършени такива на стойност 987.50 лв./,
Или общата сума на
изплатено неизвършено надактувано строителство извън договореното било в размер
на 2 900 лв. и
4/ била платена сумата в общ размер на
5 639.20 лв. без съответния Договор за СМР:
- по Фактура №**********/28.01.2010
година за 1 953.60 лв. с ДДС,
- по Фактура №**********/28.01.2010
година за 651.60 лв. с ДДС,
- по Фактура №**********/11.12.2009
година за 720 лв. с ДДС,
- по Фактура №**********/03.11.2009
година за 234 лв. с ДДС,
- по Фактура №**********/12.10.2009
година за 280 лв. с ДДС и
- по Фактура №**********/26.08.2009
година за 1 800 лв. с ДДС.
С плащането на сумите, посочени по - горе според ищцовото училище му била причинена щета и на основание
чл.21, ал.1, т.1, вр.чл.23, т.3 и чл.21, ал.4 от ЗДФИ пълна имуществена отговорност за причиняването на същата съгласно съставения Акт за начет следвало да носят
солидарно тримата ответници.
За периода от датата на причиняването на
вредата /датата на извършеното плащане на
всяка една от посочените суми/ до датата на съставяне на Акта за начет /14.02.2011 година/ причинената щета била в размер на
8 539.20 лв. и се дължала ведно законната лихва на основание
чл.26 от ЗДФИ, определена в раздел III.
Неиздължения на съставения Акт за начет в
размер на 1 156.51 лв. Размерът на щетите по всяка конкретна Фактура бил определен в
раздел II. Предварителни бележки от съставени Акт за начет.
Актът за начет бил надлежно връчен на
солидарно отговорните лица. По същия от първите
двама ответници били постъпили Възражения, които били обсъдени от Държавния финансов инспектор /ДФИ/ и били приети за неоснователни, поради което
не били настъпили промени по констатациите на
съставения Акт за начет по съдържание и размер и същият бил потвърден в първоначалния му вид, видно от Заключение по акта за
начет от 18.03.2011 година, което било неразделна част от Акта за начет.
С Молба с вх.рег.№14200 от 20.11.2012 година
и в съдебно заседание, поведено на
24.02.2014 година са конкретизирани началните и крайните моменти на претендираната законна лихва върху главницата в размер на 8 539.20 лв. по Акт за начет №11040002/14.02.2011 година на АДФИ, а именно: от 13.06.2011 година /датата на завеждане на Исковата молба в Регистратурата
на Районен съд – Харманли/ до окончателното й изплащане и на иска за лихва в общ размер на 1 119.57 лв., а именно: от датата на причиняване на всяка една
от вредите, т.е. от датата на плащане по съответната Фактура до 14.02.2011
година /датата на издаване на Акта за начет/.
Поради
гореизложеното според ищцовото училище било налице правен
интерес от завеждане на настоящия иск за възстановяване
солидарно от ответниците на имуществените щети, които му били причинени като от Съда се иска след установяване на гореизложеното да осъди ответниците да заплатят солидарно на СОУ „Неофит Рилски” сумата
8 539.20 лв. - нанесена щета на училището констатирана с Акт за начет №11040002/14.02.2011 година на АДФИ, както и законна лихва по
чл.26 от ЗДФИ от датата на причиняването на всяка една от щетите до датата на съставяне на Акта за начет - 14.02.2011 година в размер
на 1 156.51 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 13.06.2011 година до окончателното изплащане на дължимата сума.
Моли
да се присъдят направените по делото разноски. Представен
е Списък на разноските.
В срока за Отговор по делото не са депозирани такива от
ответниците Р.А.В. и „Б.с.г.” ЕООД.
В
срока за Отговор по делото е депозиран писмен такъв от ответника Г.В.М.,
която намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва констатациите
на съставения срещу нея и представен като
доказателство към настоящата Искова молба Акт за начет №1104002/14.02.2011
година както и заключението към него, тъй като констатациите не
отговаряли на действително извършените СМР и вложените в обектите материали. Сочи, че изплатените суми по Договор за
строителство с №1 от 04.08.2009 година и Анексите към него били изчислени и
платени правилно, тъй като при Договорът за
строителство не бил отчетен факта, че договорената цена на км.м. била 5 лв. без
ДДС, т.е. общата стойност на извършените СМР възлизала на 1 500 лв. без ДДС и
на 1 800 лв. с ДДС /последното било дължимо, защото изпълнителя „Б.с.г.” ЕООД
било юридическо лице /ЮЛ/ регистрирано по ДДС/; по Анекса от дата 20.08.2009
година също привално била изплатена сумата от 3 600 лв., тъй като в
процеса на работа възникнала необходимост за извършване на ремонт на коридора на
VІ-я етаж на учлището и вещото лице не било замерило правилно извършените СМР в
мазето под библиотеката /там имало няколко кабинета, в които били извършвани
СМР/ и неправилно било да се приеме, че описаните във Фактурите СМР не
били извършени от „Б.с.г.” ЕООД само въз
основа на факта, че нямало сключени писмени
Договори за извършване на СМР между представляваното към онзи момент от първата
ответица училище и изпълнителя – третия ответник /съгласно чл.2, ал.3
от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /НВМОП/ в случаите по ал.1, т.2 и ал.2, т.2 възложителят можел да не сключва писмен Договор и да докаже сделката с първичните платежни документи.
Претендира
направените разноски по делото. Представен е Списък на
разноските.
В
съдебно заседание училището – ищец изпраща представител. За него се явява
адвокат В.П., която пледира за уважаване на исковете в пълните им размери.
В
съдебно заседание ответниците – физически лица Г.М. и Р.В. са явяват. За тях се
явява адвокат А.Й., която пледира за отхвърляне на исковете /главен и
акцесорен/ поради недоказаност и неоснователност; а третият ответник – ЮЛ,
редовно призован, респ. уведомен, не изпраща представител и не взема становище.
Третото
лице – помагач на страна на училището – ищец: АДФИ с адрес: град София, ул.”Леге”
№2, редовно призована, респ. уведомена, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Липсва
спор между страните, а и се установява от приложения по делото Трудов договор №ЛС-49/12.12.2008 година и Заповед №III-301/15.06.2010 година на Началника на Регионален инспекторат по образованието /РИО/
– Хасково при Министерство на образованието, младежта и науката, че ответницата М. е била
назначена на длъжността „Директор” на СОУ „Неофит Рилски”, считано от 15.12.2008 година и че на 15.06.2010 година на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото й
правоотношение.
Също
така не се спори , че ответницата Р.В. е работила при ищеца на длъжност „Главен счетоводител”, считано от 19.01.2009 година до 03.08.2010 година, което се установява от
приетите по делото писмени доказателства, а именно Трудов договор №154-64/19.01.2009 година, Допълнително споразумение към Трудов договор №128-128/30.11.2009 година, Допълнително споразумение
към Трудов
договор №203-05/04.01.2010 година и
Заповед №575-276/02.08.2010 година, всички издадени от училището
– ищец.
Приложени са Длъжностни характеристики за длъжността „Директор” на
общинско училище и „Счетоводител”.
От приложения по делото Акт за начет
№11040002/14.02.2011 година на АДФИ се установява, че при извършена
финансова инспекция на училището - ищец в качеството му на бюджетно учреждение,
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Община - Харманли,
представлявано от ответницата Г.В.М. - негов Директор от 12.12.2008 година до
15.06.2010 година, ДФИ извършвайки проверка по отношение на извършени разходи
за строителни услуги за периода от 01.01.2009 година до 30.08.2010 година със
задължени лица - тримата ответници по делото, е приел след извършена проверка
на счетоводните документи в училището, че голяма част от издадените Фактури за
закупени строителни материали и Протоколи
обрарец 19 за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР
за периода от 01.01.2009 година до 30.08.2010 година не били оформени според
изискванията на Закона за счетоводството /ЗСчет./. Дължимите от училището
плащания към ответника - ЮЛ били извършвани чрез електронно банкиране, с
разпореждане чрез електронен подпис на ответницата М.. Заплащането на СМР било
извършвано на основание съставени от ЮЛ - ответник Фактури, подписани за
получател от ответницата Р.В. -счетоводител. Освен изплатените суми по Договора
и Анексите към него ДФИ констатирал, че има излатени неоснователно допълнително
суми на „Б.с.г.” ЕООД по 6 броя Фактури без наличие на сключен Договор за СМР.
На основание чл.10, ал.2 от ЗДФИ за по – пълно изясняване на фактическата
обстановка относно извършените разходи
за строителство и установяване на
действително извършените, приети и заплатени видове СМР на „Б.с.г.” ЕООД с Договор
от 22.11.2010 година е назначено вещо лице, което да извърши порверка на место
и чрез контролно измерване да установи действително извършените СМР в училището
и действително вложените строителни материали. Съгласно заключението на
назначеното вещо лице при ремонта на покрива неправомерно е изплатена сумата от
300 лв., тъй като вещото лице е констатирало, че са изпълнени част от СМР върху
площ от 300 кв.м., изразяващи се в подмяна на хидроизолацията. При ремонта на
стрелбището не са боядисани 105 кв.м., но са заплатени, с което е причинена вреда
на училището в размер на 262.50 лв. При ремонта на мазето под библиотеката
шпакловката е отчена с единична цена 6 лв. вместо с договорената 5 лв. и са
боядисани по – малко 110 кв.м. на стойност 245 лв., т.е. неправомерно е
изплатена допълнително сумата от общо 325 лв. При ремонта на физкултурния салон
и на шахтите е извършено почистване, продухване и заваряване на ВиК трасе, за
което е заплатена сумата от 1 800 лв. като извършените и отчетени СМР нямат
връзка със сключения Анекс от 31.08.2009 година. Извършеното и платено къртене на обща стойност 200 лв. не е
предвидено в Анекса от 31.08.2009 година, поради което неправомерно е платена
сумата в размер на 200 лв. с ДДС. Боядисаната площ е в повече с 115 кв.м. от
договорената, т.е. надактуваните СМР спрямо действителните са на стойност 12.50
лв. Предвид изложеното ДФИ е констатирал, че Г.М. в качеството си на Директор
на училището – ищец е приела за изпълнени СМР на обща стойност 8 400 лв.
при реално изнълнени за 5 500 лв. или е приела неизвършени СМР за
2 900 лв., с която сума е причинена вреда на училището – по Фактура
№**********/28.08.2009 година неизпълнени СМР са на стойност 300 лв., по Фактура
№**********/07.09.2009 година – 262.50 лв., по Фактура №**********/16.09.2009
година – 325 лв., по Фактура №**********/28.10.2009 година – 1800 лв. и по
Фактура №**********/23.11.2009 година – 212.50 лв. Констатирано е че са платени
суми без наличието на сключен Договор - по Фактура №**********/28.01.2010 година за
1 953.60 лв. с ДДС, по Фактура №**********/28.01.2010 година за 651.60 лв.
с ДДС, по Фактура №**********/11.12.2009 година за 720 лв. с ДДС, по Фактура №**********/03.11.2009 година за
234 лв. с ДДС, по Фактура №**********/12.10.2009 година за 280 лв. с ДДС и по
Фактура №**********/26.08.2009 година за 1 800 лв. с ДДС, или общия размер
на изплатени, но неизвършени СМР и недоставени материали е в размер на
5 639.20 лв., с която сума е причинена вреда на бюджета на училището по
вина на бившия директор М. и бившия счетоводител В.. В резултат на
неправомерните действия на М. и В., „Б.с.г.” ЕООД е получило материална облага
без основание в общ размер на 8 539.20 лв.
Във връзка с
подадено Възражение /, приложено в кориците на делото ведно със снимков
материал/ от ответниците М. и В. в определения по реда на чл.22, ал.3 от ЗДФИ
срок е издадено от ДФИ Заключение от дата 18.03.2011 година, с което оставя без
уважение постъпилото Възражение и е потвърдил Акта за начет в първоначалния му
вид като е изложил подробни мотиви базирайки се на заключението на вещото лице
инж.Веска Вълкова Димитрова, извършила Техническата експертиза с дата 05.12.2010
година по време на финансовата инспекция.
Приетата е Таблица равносметка за сумата вразмер
на 8 539.20 лв., подписана от ДФИ.
В кориците на делото са приложени Фактури с изпълнител
- ответника ЮЛ, а получател СОУ „Неофит Рилски”:
Фактура
№**********/28.08.2009 година на стойност 1 800 лв. с ДДС за извършени
СМР, като е приет и Протокол от същата дата за установяване завършването и
заплащането на натурални видове СМР на покрива – полагане на хартия, шпакловка,
измазване и т.н.;
Фактура
№**********/07.09.2009 година на стойност 1 800 лв. с ДДС за извършени СМР, като е приет и Протокол от същата дата за
установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР на стрелбището
– полагане на мазилка, шпакловка и боядисване;
Фактура
№**********/16.09.2009 година на стойност 1 800 лв. с ДДС за извършени СМР, като е приет и Протокол от същата дата за
установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР на мазе –
шпакловане и боядисване;
Фактура
№**********/28.10.2009 година на стойност 1 800 лв. с ДДС за извършени СМР и
ВиК услуги, като е приет и Протокол
от дата 24.10.2009 година за установяване завършването и заплащането на
натурални видове СМР – ВиК 210 м, трасе с 9 шахти, почистване, продухване и
заваряне;
Фактура
№**********/23.11.2009 година на стойност 1 200 лв. с ДДС за извършени СМР, като е приет и Протокол от същата дата за
установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР – кръпки,
боядисване и къртене;
Фактура №**********/28.01.2010
година на стойност 1 953.60 лв. с ДДС за труд /1078 лв./ и материали – лепило,
латекс и др. /550 лв./, като е приет и Протокол
от същата дата за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР
в столовата – поставяне на ПВЦ тръби, колена, итонг, материали – хартия,
лепило, труд, монтаж – демонтаж ПВЦ, зидане, шпакловане и боядисване;
Фактура №**********/28.01.2010
година на стойност 651.60 лв. с ДДС за труд /490 лв./ и материали – лепило, итонг,
ПВЦ тръби /53 лв./, като е приет и Протокол
от дата 05.01.2010 година за установяване завършването и заплащането на
натурални видове СМР, който е в нечетлив вид;
Фактура №**********/11.12.2009
година на стойност 720 лв. с ДДС за СМР, като е приет и Протокол от същата дата за установяване завършването и
заплащането на натурални видове СМР - шпакловане и боядисване;
Фактура №**********/03.11.2009
година на стойност 234 лв. с ДДС за СМР, като е приет и Протокол от същата дата за установяване завършването и
заплащането на натурални видове СМР – поставяне на мазилка, шпакловане и
боядисване;
Фактура №**********/12.10.2009
година на стойност 280 лв. с ДДС за шпакловка и боядисване на стая и фоае и
Фактура №**********/21.08.2009
година на стойност 1 800 лв. с ДДС за СМР, като е приет и Протокол от дата 20.08.2009 година за установяване завършването
и заплащането на натурални видове СМР - кръпки и боядисване.
Приложено е посоченото в Акта за начет заключение
по Техническа експертиза от вещото лице
инж.Веска Вълкова Димитрова от дата 05.12.2010 година.
За изясняване на делото от фактическа и правна страна бе допусната и
изслушава Съдебно – техническа експертиза, от Заключението на която става ясно,
че актуваните, фактурирани и изплатени СМР въз основа на Договор за
строителство №1 от 04.08.2009 година с предмет ремонт на покрив на училищна
сграда, както и допълнително извършените СМР във връзка с ремонта на покрива
възлизат на 3 600 лв. с ДДС. От тях проверените са на стойност 2 900
лв. с ДДС. Реалната стойност с ДДС на действително извършените СМР, изчислени
към момента на извършването им по цени на изпълнителя възлиза на 3 475 лв.
с ДДС. Изпълнени СМР повече от актуваните са на стойност 575 лв. с ДДС.
Актуваните, фактурирани и изплатени СМР въз основа на Анекс от 20.08.2009
година към Договор за строителство №1 от 04.08.2009 година с предмет ремонт на
стрелбище и ремонт на мазе под библиотека възлизат на 3 600 лв. с ДДС. От
тях проверените са на стойност 2 820 лв. с ДДС. Реалната стойност с ДДС на
действително извършените СМР, изчислени към момента на извършването им по цени
на изпълнителя възлиза на 2 405 лв. с ДДС. Неизпълнено е латексово
боядисване по Анекса от 20.08.2009 година на стойност 415 лв. с ДДС.
Актуваните, фактурирани и изплатени СМР въз основа на Анекс от 31.08.2009
година към Договор за строителство №1 от 04.08.2009 година с предмет ремонт на
малък физкултурен салон, находящ се под столовата и ремонт на шахти, отпушване,
почистване и затваряне на решетъчна част възлизат на 6 839.20 лв. с ДДС.
От тях проверените са на стойност 1 927.37 лв. с ДДС. Реалната стойност с
ДДС на действително извършените СМР, изчислени към момента на извършването им
по цени на изпълнителя възлиза на 2 380.22 лв. с ДДС. Изпълнени СМР повече
от актуваните са на стойност 452.85 лв. с ДДС. Общата стойност изплатена по
Фактурите, описани в „Таблица равносметка” кам Акта за начет е в размер на
14 039.20 лв. с ДДС. Вещото лице е извършило проверка на видимите СМР,
възлизащи на стойност 7 647.37 с ДДС. От проверяваните СМР на стойност
7 647.37 лв. действително извършените СМР възлизат на стойност
8 260.22 лв. с ДДС, т.е. изпълнни са СМР повече от актуваните на стойност
612.85 лв. с ДДС. Вещото лице Т.М.М. е изградила изводите си въз основа на
матириалите по делото, оглед и измервания на место. В съдебно заседание вещото
лице М. допълва, че при замерването, което е извършила са присъствали
представители на страните и не е имало спор относно замерванията, направени от
нея и в заключението е включила това което й е показано и от двете страни и по
което са нямали спор страните.
Събрани
бяха и гласни доказателства чрез разпит на свидетели: – МИТКО Иванов Тенев - от страна на
ищеца и Тинка Димитрова Тянева – от страна на ответницата Г.М.. Свидетелят Митко
Иванов Тенев заяви пред настоящия състав на Съда, че от месец май
1980 година до преди три години, когато се пенсионирал, работел
в СОУ
„Неофит
Рилски” през зимата като огняр, а през лятото - от месец април до месец
септември на всяка календарна година като общ
работник. Ремонтите, които е извършвал от 2009 година били на шахтите и по
етажите - боядисвал
тавани, стени. Лицата, които извършвали ремонта през
2009 година не
били
служители на училището, а бригада. Сочи, че боядисването на
ІV-я етаж го реализирали служителите на училището, а
на малкия физкултурен салон фирма подменила дограмата.
Свидетелката
Тинка Димитрова Тянева сочи, че през лятото на 2009 година заедно с госпожа М.,
която към онзи момент била Директор на училището слезнали в Стрелбището, за да видят в какво
състояние е, но не могли
да
влезнат, защото било пълно до вратата със
стари счупени маси и столове, чинове. Разбрала, че госпожа М.
наела някой да извърши ремонт и от тези по старите, счупените чинове да се
направят нови, здрави, доколкото било възможно. Ремонтът, който бил
извършен на Стрелбището бил козметичен
като били
боядисани тавана и стените. Сочи, че състоянието на
малкия физкултулен салон било окаяно – имало мухъл, счупени,
подпухнали дървени плоскости, такива които бяха сложени до половината на
стената, прозорците били стари, дървени и стъклата били счупени. Наетите
от М. лица шпакловали
и
боядисвали стените, тавана и вратите, била сменена дограмата на
прозорците.
Видно
от Писмо с вх.рег.№4189 от 17.10.2011 година по входящия
дневник на Районен съд – Харманли и Писмо с вх.рег.№12220
от 30.09.2013 година
по входащия дневник на Районен съд - Свиленград, двете издадени от Окръжна
прокуратура -
Хасково се установява, че въз основа на съставени Актове за начет
на Г.М., Р.В. и дружеството - огветник по
повод извършена финансова ревизия на училището – ищец е образувано Досъдебно
производство №253/2011 година по описа на РУ”П” - Харманли
против неизвестен извършител за престъпление по чл.282, ал.1
от НК и разследването не е приключило.
В кориците на делото са приложени Справки от Търговския
регистър относно актуалното състояние на дружеството – ответник, заверено копие
на Карта за идентификация на ищцовото дружество, на Удостоверение за
регистрация и Карта за разплащателна сметка на ответното дружество и др.
При така
установената фактическа обстановка и във връзка със становищета на
страните, Съдът
достига до следните правни изводи:
Според чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ
за
противоправно причинени вреди на организациите или на бюджетните организации,
на държавните предприятия, които не са търговски дружества, образувани по реда
на чл.62, ал.3 от Търговския закон /ТЗ/ и на търговските
дружества с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала,
установени при финансова инспекция по закона, които са пряка и непосредствена
последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена
отговорност, когато вредата е причинена умишлено. Според чл.21, ал.4 от същия
закон лицата, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят
пълна имуществена отговорност солидарно с посочените в чл.21, ал.1, т.1 лица.
По силата на чл.23, ал.1, т.3 от ЗДФИ към имуществена
отговорност по този закон могат да бъдат привличани лицата, които упражняват
контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на
проверяваната организация или лице. На основание цитираните разпоредби
финансовите инспектори са съставили процесния Акт за начет
срещу първите двама ответници. Актът срещу последния ответник е съставен на
основание чл.23, ал.1, т.5, вр.чл.21, ал.3 от ЗДФИ. По силата на
посочената разпоредба лицата, получили нещо без правно основание или по дарение
в резултат от действието на причинителя на вредата, дължат връщането му, като
отговарят солидарно с причинителя на вредата.
Според чл.22, ал.5 от ЗДФИ, фактическите
констатации в Акта за начет се смятат за истински до доказване на
противното. Следователно Актът за начет се ползва с материална
доказателствена сила относно констатираните с него липси и тяхната стойност,
като в тежест на ответника е да ги обори.
Предмет на
спора е съществуването на вземане, произтичащо от Акт за начет. Производството се движи по общия исков ред като
неговата основна цел се свежда до това да
се провери пред Съд истинността на констатациите на
финансовия инспектор за причинените вреди и да се установи съществува ли
вземане в полза на ощетеното учреждение, представляващо обезщетение за тези
вреди. Друга особеност на това
производство е свързана с разпределението
на доказателствената тежест. Актът
за начет, съставен от финансов инспектор по определените в ЗДФИ и ППЗДФИ ред и
форма, в който са отразени факти за причинени вреди на инспектирания обект от
някои от лицата, посочени в чл.23 от ЗДФИ и
предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност на тези лица /чл.43 от ППДФИ/, се ползва с презумптивна доказателствена сила.
Фактическите констатации в Акта за начет
относно непозволеното деяние, причинната връзка между това деяние и настъпилата
щета, както и размерът на щетата се считат за истински до доказване на
противното - чл.22, ал.5 от ЗДФИ. По правило за опровергаване на констатациите в Акта за начет ответниците носят тежестта да установят чрез пълно
обратно доказване, че релевантните за отговорността им факти не са се
осъществили по начина, отразен в Акта
за начет. При липсата на ангажирани в горния смисъл доказателства Съдът следва да приложи неблагоприятните последици на
доказателствената тежест и да приеме доказателствената сила на Акта за начет за неопровергана. Установената от законодателя
презумптивна доказателствена сила на фактическите констатации обаче не е
абсолютна, а е обусловена от изискването Актът
за начет да е редовен - да съдържа
реквизитите, визирани в чл.43, ал.2 от ППЗДФИ, както и да
е подкрепен с доказателства досежно съдържащите се в него констатации /по аргумент от чл.22, ал.2 от ЗДФИ и чл.44, ал.1 от ППЗДФИ/. В случай, че някое от посочените
изисквания не е налице, презумпцията за истинност на констатациите в Акта за начет отпада и като последица доказателствената тежест в
процеса се премества върху ищеца, който следва да установи фактите, обуславящи
ангажирането на гражданската отговорност на ответниците.
В настоящия
случай приложеният по делото Акт за начет, въз основа на който е образувано
настоящото производство, е изготвен
от финансов инспектор при АДФИ при извършена финансова инспекция на СОУ ”Неофит Рилски”, което е лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДФИ, вр.§1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
ЗДФИ.
Актът за начет е съставен при спазване на посочения в
ЗДФИ и ППЗДФИ ред за издаването му: финансовата инспекция е възложена със
съответна Заповед;
финансовият инспектор е извършил инспекцията; съставен е Акт за начет, съдържащ реквизитите по чл.43, ал.2 от ППЗДФИ; обсъдени са от финансовия инспектор възраженията
на проверяваните лица и е съставено е мотивирано писмено Заключение по Акта за начет съгласно чл.22, ал.4 от ЗДФИ.
В хода на финансовата инспекция са извършени фактически проверки и са
събрани всички налични документи, находящи се в училището - ищец. Ответниците
по делото са отправили Възражение, че
финансовият инспектор неправилно е приел, че възложителят може да не
сключва писмен Договор и да докаже сделката за доставка или услуга с
първичните платежни документи, от което следвало, че
за строителството задължително следвало да има сключен писмен Договор, което
възражение е било оставено без уважание като
финансовия инспектор се е мотивирал с разпоредбата на чл.2, ал.3
от НВМОП /отм/. Същите възражения се
отправят и в настоящото производство. Тези
възражения Съдът намира за
ирелевантни по делото, тъй
като неспазването на разпоредбите на посочената Наредба
водят до ангажиране на административнонаказателната отговорност на виновните
лица, а от друга страна
действащата към момента на финасовата ревизия НВМОП е отменена от 01.04.2012 година.
По правило материалните норми не притежават т.нар. обратна сила. Те се прилагат само занапред /ex nunc/, за правата и задълженията,
възникнали след влизане на закона в сила. По
изключение законодателят може да придаде обратно действие на един материален
закон - като предвиди изрично, че същият се прилага и за заварени
правоотношения, какъвто
не е настоящият случай.
Изложеното дотук води до извода, че Актът
за начет, от който произтича вземането -
предмет на настоящата претенция, е съставен от компетентен орган в кръга на
правомощията му, по установените в закона ред и форма и е документиран, при
което влиза в сила предвидената в чл.22, ал.5 от ЗДФИ презумптивна доказателствена сила и в тежест на ответниците е да оборят
фактическите констатации в Акта
за начет и да докажат твърденията си, че са били извършени СМР предмет на Фактура
№**********/28.08.2009 година на стойност 300 лв., Фактура
№**********/07.09.2009 година – 262.50 лв., Фактура №**********/16.09.2009 година
– 325 лв., Фактура №**********/28.10.2009 година – 1800 лв., Фактура
№**********/23.11.2009 година – 212.50 лв., Фактура №**********/28.01.2010
година - 1 953.60 лв., Фактура
№**********/28.01.2010 година - 651.60 лв., Фактура №**********/11.12.2009 година
- 720 лв., Фактура №**********/03.11.2009 година - 234 лв., Фактура
№**********/12.10.2009 година - 280 лв. и Фактура №**********/26.08.2009 година
- 1 800 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай единствения начин
да се установи дали действително са били извършени строителните работи, за
които е извършено плащане, е именно чрез назначаване на вещо лице, тъй като за
изясняване на тези фактически обстоятелства са необходими специални знания и
умения в областта на строителството. Такава възможност е предоставена от закона
на финансовия инспектор - чл.44, ал.1 от ППЗДФИ,
и същият е назначил вещо лице на основание чл.10, ал.2 от ЗДФИ и при спазване реда по чл.23 от ППЗДФИ.
Изложените в констатацията на финансовия инспектор факти относно липсата
на извършени СМР са базирани именно на заключението на Техническата
експертиза, поради което това доказателство е безспорно относимо
по смисъла на чл.18, ал.3 от ППЗДФИ.
Както бе посочено, предметът на инспекцията се свежда до материална
проверка на действително извършените СМР, поради което заключението на вещо
лице относно фактическото извършване на тези ремонтни работи или липсата на
такива е достатъчно доказателство, въз основа на което финансовият инспектор
може да направи обективно заключение - чл.18, ал.2 от ППЗДФИ.
В тази връзка и по
искане на ответниците по делото във връзка с установяване на извършените СМР бе допусната
Съдебно – техническа експертиза, което заключение като обективно и безпристрастно
дадено и неоспорено от страните се кредитира от Съда с доверие. Вещото лице Т.М.
сочи, че
в присъствието на страните по делото, след запознаване
с материалите по делото и извършен оглед на място при което
страните са посочили къде да се извършва огледа и не са имали спор помежду си
за местата и извършените СМР заключава, че изпълнени СМР повече от
актуваните са на стойност 612.85 лв. с ДДС, но не е изпълнено латексово
боядисване по Анекс от 20.08.2009 година на стойност 415 лв. с ДДС.
Следва да се посочи, че
Съдът
кредитира експертиза, тъй като от една страна при изготвянето й
експертът при извършване на огледа на място е съобразил
изявленията на страните, които са му посочили
къде да се извършва огледа и не са имали спор помежду си за местата и
извършените СМР. От друга страна явно вещото лице
Веска Вълкова Димитрова, което е изготвило Заключението към Акта за
начет е направила измерванията без присъствие на представител на ответниците. Именно
по горепосочените съображения, Съдът намира, че заключението на експертиза, назначена по настоящото дело следва да се кредитира с доверие, поради което следва въз основа на него да
изгражда своите изводи.
Вземайки
предвид горното Съдът намира, че СМР по Договор за строителство №1/04.08.2009
година с предмет: ремонт на покрив на училищна сграда; по Анекс от 20.08.2009
година към посочения Договор за строителство с предмет: ремонт на стълбище и
мазе под библиотека /изключая латексовото боядисване/; по Анекс от 31.08.2009
година към същия Договор за строителство с предмет: ремонт на малък физкултулен
салон, намиращ се под столовата и ремонт на шахти, отпушване, почистване и
затваряне на решетъчна част; по Фактура №**********/28.01.2010 година; по
Фактура №**********/28.01.2010 година; по Фактура №**********/11.12.2009
година; по Фактура №**********/03.11.2009 година; по Фактура
№**********/12.10.2009 година и по Фактура №**********/26.08.2009 година, са реално осъществени от страна на
изпълнителя „Б.с.г.” ЕООД. Поради гореизложеното следва да се приеме, че изплатените СМР по посочените Фактури в предходното изречение са
действително извършени и така заявената с Акта за начет претенция в
тази й част, с оглед събраните по делото писмени доказателства, гласни
доказатества в т.ч. и заключението на вещото лице, изслушано по делото, Съдът намери за неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена
до размера от 8 124.20 лв., като в размера от 415 лв. за заплатено латексово боядисване на
стрелбището /за отчетени, но небоядисани 105 кв.м., равняващи се на 262.50 лв./
и мазето под библиотеката /за отчетени, но небоядисани 73 кв.м., равняващи се
на 152.50 лв./, изплатено по Фактура
№********** от 07.09.2009 година и по Фактура №**********
от 16.09.2009 година като основателен и доказан следва да
бъде уважен.
Върху тази сума /415 лв./ и при условията на чл.26 от ЗДФИ ответниците
дължат и законната лихва съобразно претенциите си, заявени в съдебно
заседание на 24.02.2014 година.
С оглед на
това че са солидарно отговорни за причинената
вреда в размер на 262.50 лв. по Фактура №********** от 07.09.2009 година и в размер
на 152.50 лв. по Фактура №********** от 16.09.2009 година ответниците, следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца и законна лихва. Периодът, за
който се дължи тази лихва е с начало съответно 07.09.2009 година и 16.09.2009
година – датата на която е причинена вредата /датата на плащане/ и край на 14.02.2011 година - датата на която е съставен Акта за начет. Видно от служебно извършеното
изчисление с помоща на ВG калкулатора, публикуван в интернет – пространството, за
посочения период лихвата е съответно в
размер на 39.78 лв. и 22.70 лв. Поради това
и така предявения от ищеца иск с правно основание чл.26 от ЗДФИ, следва да се
уважи до размера на 62.48 лв., като иска в останалата му част над тази сума до пълния предявен
размер от 1 156.51 лв. се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед на горното основателно се явява и
искането за заплащане на законна лихва върху главницата в
размер на 415 лв.,
считано от датата на постъпване на исковата претенция в Съда /13.06.2011 година/ до деня на пълното възстановяване на вредата.
Относно разноските:
По
делото се констатира да са направени действително разноски от ищеца в общ
размер на 1 471.57 лв., от които 1 050 лв. за адвокатски хонорар, 30 лв.
за държавни такси за въззивно обжалване и 391.57 лв. за държавна такса и от
ответниците – физически лица – 850 лв., от които 200 лв. за депозит на вещото
лице и 650 лв. за адвокатски хонорар.
С
оглед изхода на спора, съобразно уважените и отхвърлените искове и на основание
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК в полза на ищеца се дължат разноски в размер на 72.47 лв., а в полза на ответниците М. и В. се дължат разноски в размер
на 808.14 лв.,
или по компенсация следва ищецът да бъде осъден да заплати на двете
ответнички разноски в размер на 735.67 лв.
Водим от горното и на
основание чл.235, ал.2 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.В.М. с ЕГН **********
***, Р.А.В. с ЕГН ********** *** и „Б.с.г.”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Харманли, ж.к.”Дружба” №6, вход „Б”, етаж 5,
ап.№15,
област Хасково, представлявано от управителя Георги
Костадинов Божинов, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на СОУ „Неофит Рилски” с
Булстат №********* и с адрес: град Харманли, ул.”Александър
Стамболийски”
№54, област Хасково, представлявано
от Директора А.Д.Я., сумата от 415 лв. /четиристотин и
петнадесет лева/, представляваща част от стойност
на установените с Акт за начет №11040002/14.02.2011 година на
АДФИ противоправно
причинени вреди от неизвършени СМР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2011 година до окончателното й
изплащане, като иска за разликата от 415 до пълния предявен размер от 8 539.20
лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.В.М. с ЕГН ********** ***, Р.А.В. с ЕГН **********
*** и „Б.с.г.” ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Харманли,
ж.к.”Дружба” №6, вход „Б”, етаж 5, ап.№15, област Хасково,
представлявано от управителя Георги Костадинов Божинов, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на СОУ „Неофит Рилски” с Булстат №********* и
с адрес: град Харманли, ул.”Александър Стамболийски” №54,
област Хасково, представлявано
от Директора А.Д.Я., сумата от 62.48
лв. /шестдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
законната лихва съгласно чл.26 от ЗДФИ, дължима
от деня на причиняване на вредата до 14.02.2011 година, като иска за
разликата от 62.48 лв. до пълния предявен размер от 1 156.51 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
СОУ
„Неофит Рилски” с Булстат №********* и с адрес: град Харманли, ул.”Александър
Стамболийски”
№54, област Хасково, представлявано
от Директора А.Д.Я., ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.М. с ЕГН
********** *** и Р.А.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 735.67 лв.
/седемстотин тридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд -Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено
при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца СОУ
„Неофит Рилски”: АДФИ с адрес: град София, ул.”Леге” №2.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: