Р
Е Ш Е Н И Е
№………...
Неприсъствено по реда на чл.239,
ал.1 във вр. чл.238, ал.1 ГПК
27.03.2018 г., град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, четиридесет и девети състав, в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди и осемнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
При участието на секретаря Милена
Узунова, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №11220 по
описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявен от ищеца Р.И.В.. ЕГН **********,***, м/ст. "****",
№ 413, срещу ответника "Ч.М."
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
1. Сумата от 5879, 93 лв.,
представляващи общ размер на претендирани неизплатени
трудови възнаграждения за периода 01.01.2017г. -
20.11.2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 13.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
2. Сумата от 676,71 лева, представляваща
обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ, предвид прекратяването на трудовото му
правоотношение по чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 13.12.2017 г. до окончателното изплащане
на задължението.
3. Сумата от 231,01 лева, представляваща
сбор от обезщетенията за забава върху неплатените трудови възнаграждения.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част
на исковата молба: Твърди се, че ищецът е работил в ответното дружество, като
"стругар", по безсрочен трудов договор по чл. 67 ал. 1 КТ, с основно
месечно трудово възнаграждение, в размер на МРЗ за страната - 460, 00 лева; допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, в размер на 24, 00
% - към 2016г.; допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в Дружеството - към
2016г. - 4, 0 % - по 0,1 % на година. Изпълнявал трудовите си задължения при
пълно работно време. Твърди се, че платеният му годишен отпуск бил в размер на
20 дни - но чл. 155 КТ, а трудовото му възнаграждение се изплащало по договор,
до 25-то число на месеца следващ този, за който се дължи. Твърди се, че
ответното дружество не му е заплатило трудовите възнаграждения за периода м.
Януари 2017г . до м. Ноември 2017г., включително. Твърди се, че на
17.11.2017г., ищецът подал Заявление до Работодателя си, с което прекратил
трудовото си правоотношение, на основание чл. 327 т. 2 от Кодекса на Труда,
считано от 20.11.2017г., поради забавяне изплащането на трудовото му
възнаграждение. Заявлението било заведено в деловодството на ответното
дружество, с вх. № 42/ 17.11.2017г. Твърди се, че била издадена Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение № 062/ 17.11.2017г. Твърди се, че със
същото Заявление ищецът поиска от Работодателя начисляване и изплащане на
дължимите ми трудови възнаграждения за периода 01,01.2017г.
-20.11.2017г., обезщетенията по чл. 221 ал. 1 КТ - дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 327 т. 2 КТ и по чл. 224 ал. 1 КТ, за
неизползван платен годишен отпуск - ако се дължи такова. Твърди се, че
дължимите възнаграждения и обезщетения не били изплатени.
Сочи, че за забавата в
изплащането на обезщетенията и трудовите му възнаграждения работодателят му
дължи и обезщетение за забава. Представени са писмени доказателства и са
направени доказателствени искания. Претендират се
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ не е подал отговор, не
е изразил становище по исковата молба, не е направил доказателствени
искания и не е представил доказателства, в определения му от закона едномесечен
срок.
В хода на първото открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца отправя молба, съдът да се
произнесе с неприсъствено решение срещу ответника, като уважи предявените
искове. Ответната страна, редовно призована, не се представлява в открито
съдебно заседание и не изразява становище по предявените искове.
Съдът като взе предвид, че с
връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) и призовка за страна за открито съдебно
заседание (чл.142 ГПК), са му указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е
вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено
решение, като предявеният иск бъде уважен. Връчването бе редовно осъществено на
надлежния адрес на седалището на ответното дружество.
Предвид изхода от спора и
направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата
страна, такива следва да бъдат присъдени в размер, съобразно представените
доказателства по настоящото делото, като ответника бъде осъден да заплати 780
лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ч.м.” АД, със седалище и адрес
на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.В. ЕГН **********,***, м/ст.
"****", № 413,
следните СУМИ по предявени кумулативно обективно съединени искове:
1/ с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД – сумата от 5879, 93 лв./пет хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и 93
стотинки/, представляващи общ размер на претендирани
неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.01.2017г.
- 20.11.2017г.. както следва - м. 01.2017г. - 383, 76 лева, м. 02.2017г. - 568,
12 лева, м. 03.2017г. - 698, 07 лева, м. 04.2017г. - 573, 16 лева, м. 05.2017г.
- 459, 56 лева, м. 06.2017г. 479,, 29 лева. м. 07.2017г. - 471. 02 лева, м.
08.2017г. - 600, 53 лева. м. 09.2017г. - 601, 53 лева, м. 10.2017г. - 603. 88
лева, м. 11.2017г.-451, 01 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 13.12.2017 г. до окончателното изплащане
на задължението.
2/ с правно основание по чл. 221 ал. 1 КТ - сумата от 676,71 лева/шестстотин седемдесет
и шест лева и 71 стотинки, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327 т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 13.12.2017 г. до окончателното изплащане
на задължението.
3/ Сумата от 231,01 лева /двеста тридесет и един лева и 01 стотинки/, представляваща
сбор от обезщетенията за забава върху неплатените трудови възнаграждения, както
следва а именно за месеците от 25.01.2017г. -13.12.2017г. както следва:
- върху възнаграждението за м.
01.2017г. - 383, 76 лева. лихва за периода 25.02.2017г.- 13.12.2017г.- 31, 19
лева.
- върху възнаграждението за м.
02.2017г. - 568. 12 лева, лихва за периода 25.03.2017г. - 13.12.2017г. - 41, 75
лева.
- върху възнаграждението за м.
03.2017г. - 698, 07 лева, лихва за периода 25.04.2017г. - 13.12.2017г. - 45, 27
лева.
- върху възнаграждението за м.
04.2017г. - 573. 16 лева. лихва за периода 25.05.2017г. - 13.12.2017г. - 32, 38
лева.
- върху възнаграждението за м.
05.2017г. - 459, 56 лева. лихва за периода 25.06.2017г. - 13.09.2017г. - 22, 00
лева.
- върху възнаграждението за м.
06.2017г. - 479, 29 лева, лихва за периода 25.07.2017г.- 13.12.2017г.- 18, 94
лева.
- върху възнаграждението за м.
07.2017г. - 471, 02 лева, лихва за периода 25.08.2017г. - 13.12.2017г. - 14, 55
лева.
- върху възнаграждението за м.
08.2017г. - 600, 53 ]ева.
лихва за периода 25.09.2017г. - 13.12.2017г. - 13, 37 лева.
- върху възнаграждението за м.
09.2017г. - 601, 53 лева, лихва за периода 25.10.2017г. - 13.12.2017г.-08, 37
лева.
- вьрху
възнаграждението за м. 10.2017г. - 603, 88 лева, лихва за периода 25.11.2017г.
- 13.12.2017г.-03, 19 лева.
ОСЪЖДА „Ч.м.” АД, със седалище и адрес на управление:***
ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.В. ЕГН **********,***, м/ст. "****", № 413, СУМАТА
от 780,00 лева /седевстотин и осемдесет лева/, представляваща сторените разноски пред РС-Варна в производството, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.м.” АД, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Варна СУМАТА от 335,20 лева.,
представляваща държавна такса върху всички уважени искове, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис
от решението на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването
да поиска от Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: