№ 46513
гр. София, 07.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20251110146060 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. Л. Т., ЕГН
**********, против Агенция „Пътна инфраструктура“, с която е предявен иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД. Исковата молба е първоначално подадена
пред Административен съд – София-град, който е прекратил производството пред себе си и
го е препратил на СРС, на който делото е подсъдно.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ГПК, следва в закрито заседание да се
произнесе, след като извърши проверка на редовността и допустимостта на предявените
искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.
Към исковата молба са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
трима свидетели при режим на призоваване.
Ответникът е направил искания за представяне на документи от ищеца на основание
чл. 190 ГПК.
Съдът намира представените от ищеца документи като писмени доказателства за
относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор между страните, с
оглед на което те следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за допускане на трима свидетели при режим на призоваване е
нередовно. На ищеца следва да бъдат дадени указания да посочи техните имена, адреси за
призоваване и телефони, както и кои факти ще доказва с показанията на всеки един от
свидетелите. Съдът ще се произнесе по допустимостта на искането след отстраняване на
тези нередовности.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК за представяне от ищеца на снимков материал
от местопроизшествието и препятствието на пътя следва да бъде уважено, доколкото такъв е
наличен у ищеца, тъй като тези доказателства са необходими за изясняване на делото.
Без уважение следва да бъде оставено доказателственото искане на ответника да бъде
задължен ищеца да уточни дали автомобилът е имал валидно „каско“ към датата на ПТП
като ненеобходимо и неотносимо към настоящия правен спор.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ГПК, като с оглед изложените в исковата
молба твърдения, страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят
1
спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ.
Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, като на страните следва да бъде
указано да вземат становище по него в двуседмичен срок от връчване на определението.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да посочи имената, адресите за призоваване и телефоните на поисканите
свидетели, както и кои факти ще доказва с показанията на всеки един от тях. В противен
случай доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да представи по делото снимков материал от местопроизшествието,
включително на препятствието на пътното платно, а ако не разполага с такъв, в същия срок
изрично да посочи това. Съдът УКАЗВА на ищеца, че при непредоставяне на налични у него
доказателства, изискани по чл. 190 ГПК, съдът ще приложи чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК да бъде задължен
ищеца да уточни дали автомобилът е имал валидно „каско“ към датата на ПТП.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за …2025 г. от …часа, за когато да се
призоват страните, като им се връчи и проектът за доклад и им се съобщят последиците от
неявяване в съдебно заседание.
УКАЗВА на страните да изразят становища по доклада в двуседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който
са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече
от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат
съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще
се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК
1. Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. Л. Т., ЕГН
********** против Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1724,08 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
него имуществени вреди по лек автомобил марка „*“, модел „ф.“, с рег. № ****, както и
неимуществени вреди в размер на 500 лв., общо 2224,08 лв. в резултат на ПТП, настъпило
на 04.08.2024 г. поради попадането на автомобила в несигнализирана дупка на пътното
платно – част от републиканската пътна мрежа, стопанисвана от Агенция „Пътна
инфраструктура“, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска – 15.05.2025 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 04.08.2024 г. при движение по път № 189, 200 м. след град
Банкя в посока Околовръстен път лек автомобил марка „*“, модел „ф.“, с рег. № ****,
2
управляван от ищеца, преминал през необозначена и необезопасена дупка с размери 1 на 1
метър и в резултат на това самокатастрофирал. Водачът на автомобила уведомил органите
на МВР, които посетили мястото на инцидента и съставили Протокол на ПТП № 1911454 от
05.08.2024 г. Вследствие на инцидента, лекият автомобил бил увреден, поради което бил
закаран за ремонт в сервиз, където били сменени две гуми на обща стойност 254,08 лв. В
последствие бил извършен и ремонт на останалите щети по автомобила на стойност 1470 лв.
Непосредствено след процесното ПТП, ищецът изпитал силен уплах и загубил съзнание за
кратко. Заедно с останалите пътници в автомобила се наложило да остане в автомобила до
късно през нощта, което му причинило неудобство. В продължение на седмици изпитвал
огромен стрес и уплаха и обмислял евентуалните последици от катастрофата, имал
проблеми със съня и приемал валериан. Поради това претендира от ответника заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, които оценява на 500 лв.
2. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника
АПИ, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Оспорва твърденията на
ищеца, че пътят, на който е станало процесното ПТП, е републикански и че за поддръжката
му носи отговорност АПИ. Твърди, че представеният протокол за ПТП е непълен, неточен и
противоречив, поради което от него не могат да се установят твърдените от ищеца
обстоятелства. Посочва, че длъжностното лице от МВР, изготвило протокола, не е било
непосредствен свидетел на ПТП, поради което протоколът няма материална доказателствена
сила относно механизма му. Счита, че препятствието не е точно и ясно описано в протокола,
включително относно размерите му. Твърди съпричиняване от ищеца. Позовава се на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, като твърди, че препятствието е било предвидимо за водача и той е могъл да
избегне ПТП при движение с разрешената скорост и нужното внимание.
1. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на
делото е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД.
2. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и фактите, за
които е установена законова презумпция (чл. 154, ал. 2 от ГПК).
Между страните не са налице безспорни факти.
3. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на които
основава своите искания и възражения.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) деяние, а именно, че служител на ответника е извършил
описаното в исковата молба противоправно действие или бездействие; 2) това
противоправно поведение е извършено при или по повод на възложената му работа; 3)
вреда, а именно, че е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди в
претендирания размер; и 4) пряка и непосредствена причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
В случай на доказване на фактическия състав на предявеното от ищеца право, на
основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да обори
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина или да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
4. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не сочат
доказателства.
Страните сочат доказателства за правнорелевантните факти.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК - ако твърдят
нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
3
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4