№ 654
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000503937 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 265021 от 26.07.2021 г. по гр.д.№ 8211/2018 г. по описа на СГС, ГК, І-16
състав частично е уважен иск за обезщетяване на имуществени вреди по реда на чл. 49 ЗЗД,
предявен от С. Н. Т. с ЕГН: ********** против Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ за
сумата от 8 680 лв. (осем хиляди шестстотин и осемдесет лева),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, за повреден лек автомобил
автомобил „Мазда 6“, с ДК № *** във връзка с пътно-транспортно произшествие от
03.03.2018 г., на път Е -79, в посока от Гърция към България, на 442 км., в близост до
бензиностанция „Лукойл“, ведно със законната лихва, считано от 03.03.2018 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над горницата 8 680 лв. до
пълния предявен размер от 28 915,80 лв. При този изход в производството, Т. е осъден да
заплати на агенцията 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, а АПИ на Т. – сумата от 466
лв. съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано, както от ищеца С.Т., така и от Агенция
„Пътна инфраструктура“.
Оплакванията в жалбата на агенцията са следните: а/ относно механизма на ПТП, като се
счита, че той не бил установен, останал неизяснен и не следвало да се ангажира
отговорността на АПИ за него; б/ оспорват се настъпилите щети по автомобила, в т.ч. и по
размер, като в тази връзка се намира, че се е дала неправилно вяра на заключението на в.л.
1
М.. Иска се от САС да отмени решението в частта, в която исковата претенция е уважена и
същата да се отхвърли изцяло. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По тази въззивна жалба не е подаван отговор от ищеца.
Що се отнася до жалбата на С. Н. Т., то в нея се изразява неудовлетворение от
първоинстанционното решение само в частта, в която претенцията по чл. 49 ЗЗД е
отхвърлена. Иска се тя да бъде уважена в пълния й размер, като намира, че са били налице
основанията за това. Оплаква се още от преценката на СГС досежно присъдените разноски
за положен адвокатски труд. Претендира разноски.
Подаден е писмен отговор от процесуален представител на АПИ, в който жалбата на Т. се
оспорва като неоснователна.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани.
Въззивните жалби са подадени в установения от закона срок, от страни в процеса, имащи
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим
съдебен акт, по правилността на който САС намира следното:
Съдът е сезиран с разглеждането на иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Ищецът С. Н. Т. твърди, че на 03.03.2018 г., около 16,00 ч., движейки се
с лек автомобил „Мазда 6“, с ДК № *** по път Е-79, в посока от Гърция към България, на
442 км, в близост до бензиностанция „Лукойл“, навлязъл в огромна дупка, с което
осъществил пътнотранспортно произшествие, поради което претърпял щети по
автомобила. Във връзка с произшествието е съставен протокол за ПТП № 1585090 от
03.03.2018 г., от мл. автоконтрольор К. К. Ц., РУ – Петрич, в който е посочена като причина
за настъпване на произшествието нарушение на асфалтовата покривка на пътното платно –
дупка, с размери в диаметър около 2 метра и с дълбочина около 17 см. Поддържа, че тази
дупка, видно от схемата за пътнотранспортното произшествие е така разположена на
пътното платно, че избягването й при движение с нормална скорост, разрешена в този
участък е невъзможно, без да бъдат застрашени и други участници в движението.
В исковата молба се поддържа, че установените първоначални щети по автомобила са
деформирана предна дясна гума и счупена дясна лята джанта с размери 225/45/17, но
установените впоследствие вреди са се оказали значително по-големи. Съгласно протокол за
сервиз № 77 от 05.03.2018 г. реалните щети по автомобила са следните: счупена рейка,
скоростна кутия, джанта, гума, полуоска и трансмисионно масло. Сочи, че тези щети на
автомобила са причинени вследствие на навлизане с автомобила в голямата, необезопасена
и по никакъв начин не е указана със знаци дупка на международен път Е – 79, която АПИ е
длъжна да ремонтира или най-малко обозначи. Сочи, че републиканските пътища се
поддържат и ремонтират от АПИ, като съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба № РД-02-20-19 от
12.11.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. „ДВ“, бр. 91
от 2012 г., републиканските пътища се поддържат и ремонтират от ответника Агенция
„Пътна инфраструктура“.
Ето защо, С. Н. Т. претендира заплащане на обезщетение от Агенция „Пътна
2
Инфраструктура“ в размер на 28 915.80 лв. (сумата е формирана от 27 372,80 лв. стойност на
всяка една от счупените части, индивидуализирани в проформа фактура, приложена към
исковата молба; фактура за гумата на стойност от 223 лв. и фактура за работата на стойност
от 1 320 лв.), за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на повредения
автомобил, ведно със законна лихва от датата на увреждането – 03.03.2018 г.
Ответникът Агенция „Пътна Инфраструктура“ оспорва изцяло исковете по основание
и размер, като сочи че през посочения период, на пътя на който се твърди, че е реализирано
ПТП е извършвана поддръжка и не е допуснато наличие на дупки върху пътното платно.
Оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие и настъпилите щети. Сочи, че
реализираното транспортно произшествие се дължи до голяма степен на движението на
автомобила с превишена скорост и неуместните действия на водача.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен протокол за пътнотранспортно произшествие № 158090 от
03.03.2018 г., съставен от мл. автоконтрольор К. К. Ц., РУ – Петрич, след посещение на
място, ведно със схема, на която е обозначена дупката на пътното платно.
Представена е проформа фактура за стойността на счупените части (на
стойност 27372,80 лв.), описани в исковата молба, фактура за гума и за разходите за труд,
както и протокол за сервиз № 77 от 05.03.2018 г., както талон на автомобила.
Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото автотехническа експертиза
/изготвена от в.л. М./, процесният автомобил към датата на пътнотранспортното
произшествие е на 11 години и 10 месеца, от пускането му в експлоатация. Повредите по
автомобила са във връзка с попадане на предно дясно колело на лекия автомобил „Мазда 6“,
с ДК № ***, при което гумата се спуква и джантите се подбиват. Според заключението по
средни пазарни цени стойността на ремонта на автомобила е в размер на 28 915,80 лв.
Пазарната стойност на процесния автомобил към датата на пътнотранспортно произшествие
е 12 400 лв., с оглед на което е налице тотална щета на автомобила. Стойността на
запазените части е в размер на 3 720 лв., като стойността на обезщетението при тотална
щета е в размер на 8 680 лв.
Свидетелят Г. Н. Т., служител в бензиностанция „Лукойл“ /показанията на л. 57/, сочи че е
бил на смяна, по време на процесния инцидент и е помогнал да се премести колата. Сочи, че
е имало повреди на джантата, гумата и е имало изтекло масло. Според свидетеля дупката е
била много голяма, около два метра и дълбока 15 – 20 см. ръбовете са и били остри,
отсечени на асфалта. Дупката е била там от доста време, като е била запълвана с пясък, като
преди две – три години също е имало пътен инцидент, както и два месеца след случая с
ищеца.
Свидетелят Н. А. С. /показанията на л. 57 и 58/, сочи, че работи като главен специалист в
Районна пътна служба – Петрич, от 2015 г., като на трети март му е било предадено, че има
пътнотранспортно произшествие на път Е 79, при км. 438, както и че има щети – спукана
3
гума и джанта. След инцидента, са извършени дейности по запълване на компрометирания
участък, като преди това дупката е оразмерена и са направени снимки. Дупката се е
намирала вдясно на пътното платно, посока София, като широчината й е била 80 см. и
дължина 1,50 метра. Компрометирането е в следствие на пропадане на участъка,
натоварването и атмосферните условия. В тази участък има три плата, разделени с
осигурителна линия – две платна в посока Гърция и едно платно в посока София. Дупката
се е намирала на изхода на бензиностанция „Лукойл“, като там ограничението на скоростта
е 40 км/ч. Технологичното време за поправяне на такава дупка е около 3 ч., в условията на
зимно обслужване. Конкретния участък е ремонтиран 3 – 4 пъти, в периода м. декември –
март, като в условията на зимно поддържане дупката се запълва с материал, за да може да се
асфалтира и ремонтира при подходящи условия.
Протоколът за пътно-транспортно произшествие и протоколът за оглед на
местопроизшествие, съставени от длъжностни лица в кръга на служебните им задължения,
съставляват официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК /така решение №
24/10.03.2011г. по т. д. № 444/2010г. на ВКС, ТК, І Т.О., решение № 98/25.06.2012г. по т. д.
№ 750/2011г. на ВКС, ТК, II Т.О и други/. Доказателства, които да опровергават
съдържанието на протокола за ПТП, относно възприетото от служителя на РУ – Петрич
обстоятелство, свързано с наличието на дупка, обозначена на изготвената схема към
протокола, не са ангажирани по делото от страна на ответника. Не са ангажирани и
доказателства, че дупката е била обозначена и е имало съответната сигнализация с пътни
знаци.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
За да се приеме, че съществува основание за ангажиране на деликтната отговорност на
ответника в хипотезата на чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД, то е необходимо кумулативното наличие
на предвидените в тези две норми предпоставки, а именно: да е осъществено деяние –
действие или бездействие; деянието да е противоправно; от него да са причинени вреди,
които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние; деянието да е
извършено виновно, като деецът е лице, на което ответникът е възложил работа, при или по
повод изпълнението на която са причинени така установените вреди. В настоящия случай е
доказано осъществяването на всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника при условията на чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за вредите, причинени от бездействие на
служители на АПИ досежно поддръжката на пътната мрежа. Това е така, защото съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата, републиканските пътища се управляват
от Агенция "Пътна Инфраструктура". Въз основа на събраните по делото доказателства
отговорността на ответника АПИ следва да бъде ангажирана. От експертизите,
свидетелските показания и писмените доказателства, се установява, че щетите по процесния
автомобил са настъпили в резултата на попадане на автомобила в несигнализирана и
необезопасена дупка, както и че описаните повреди се намират в причинно-следствена
връзка с инцидента. В резултат на бездействието на служители при ответника по
изпълнение на задълженията му, регламентирани в чл. 19, ал. 1 и чл. 31 от Закона за
4
пътищата за управление, за поддържане и ремонт на републиканските пътища, и
осигуряване на безопасно движение по тях, е настъпило процесното пътно-транспортно
произшествие.
Напълно неоснователни са оплакванията и в двете въззивни жалби:
На първо място, не отговарят на събраните по делото доказателства доводите в жалбата на
АПИ за недоказаност на механизма на ПТП и размера на настъпилите щети. Механизмът на
ПТП е доказан надлежно при съвкупно събиране на множество доказателства – писмени,
гласни и заключение на вещото лице А. А.. Ищецът е изпълнил задължението си за
провеждане на главно и пълно доказване на елементите от фактическия състав на
отговорността по чл. 49 ЗЗД по този начин. Щетите също са доказани – посредством
заключението на в.л. А. М.. Вярно е, че в проведеното с.з. на 06.07.2020 г. в СГС,
заключението е било оспорено от юрк. П. /представител на АПИ/, но твърде неясно и без да
е налице искане за допълнителна или повторна експертиза.
Неоснователни са обаче и оплакванията на ищеца С. Н. Т. за отхвърлената част от исковата
претенция по размер. Това е така, понеже имуществената вреда е установена със
заключението на в.л. М., като видно от протокола от проведеното с.з. на 06.07.2020 г. в СГС,
процесуалният представител на Т. – адв. Б. не е имал въпроси към вещото лице и е заявил
становище за приемане на заключението, и то, без да го оспорва по същество.
Ето защо, при така очертаното поведение в зала на процесуалните представители на
страните, заключенията на в.л. А. и в.л. М. следва да се приемат като обосновани и
отговарящи на въпросите на ищеца и ответника, като същите следва да се вземат предвид и
при произнасянето на въззивната инстанция.
Последното оплакване е по жалбата на С. Н. Т. - за неправилност на преценката на СГС за
разноските за адвокатски труд относно мнението на първостепенния съд, че нямало
доказателства за заплащане на хонорара. САС в настоящия си състав, е на становище, че е
следвало процесуалният представител на Т. да инициира производство по реда на чл. 248
ГПК пред градския съд, защото това е процедурата, по която първоинстанционното решение
може да бъде коригирано в частта за разноските /изменено или допълнено/. И ако
евентуално, в производството по чл. 248 ГПК е налице неправомерен отказ на
първоинстанционния съд да измени решението си в частта за разноските или същите бъдат
неправилно изчислени, едва тогава с частна жалба по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, която
щеше да се разгледа едновременно с въззивните жалби, Софийският апелативен съд щеше
да прецени дали оплакването е неоснователно или не. Поради неспазването на този
процесуален ред няма как да се разгледа по същество оплакването, релевирано от
въззивника.
Налице е съвпадение между крайния резултат от изводите на СГС и САС, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение отговорността за разноските - предвид неоснователността и на двете жалби,
то разноските следва да останат за сметка на страните, така, както са ги сторили.
5
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265021 от 26.07.2021 г. по гр.д.№ 8211/2018 г. по описа на
СГС, ГК, І-16 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6