РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. ХАСКОВО, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:Г. Г. ГЕОРГИЕВ
Г. К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500452 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
подадена от адв. В., пълномощник на Н. Г. Т. и Г. Т. Д., двамата от гр. ***.
С Решение № 287 от 10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1088/2023 г., РС Хасково
е отхвърлил предявения от Н. Г. Т., ЕГН ********** и Г. Т. Д., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр.***, със съдебен адрес гр.***, адв. Т. В. от АК-Хасково, против А. Д. Т., ЕГН
********** с адрес: гр.***, със съдебен адрес: гр.***, адв. М. Г. от АК – Хасково, иск с
правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено в отношенията между страните, че
Н. Г. Т. и Г. Т. Д., са собственици на избено помещение № ***, с площ от 5 кв.м, находящо се
под приземния етаж в сграда с идентификатор 77195.735.35.1 с предназначение: жилищна
сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.735.35, с адрес
на имота: гр. ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, одобрени
със Заповед № РД- 18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, както и да бъде
осъден А. Д. Т. да им предаде владението върху него.
Съдът е осъдил Н. Г. Т. и Г. Т. Д. да заплатят на А. Д. Т. сумата от 800 лв.,направени
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на
ответника – Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и Т. Г. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***.
Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците Н. Г. Т. и Г. Т. Д.,
1
които чрез пълномощника си адв. В. обжалват в срок. Съдът правилно възприел
фактическата обстановка. Неправилен бил изводът му,че ищците не се легитимират като
собственици на процесното мазе, въз основа на договор за покупко продажба, обективиран
в нотариален акт от 15.07.2002 г. В тази насока били събрани гласни доказателства, които
установявали по безспорен и категоричен начин,че праводателите на ищците са били
собственици на процесното избено помещение, поради което са могли валидно да го
прехвърлят.Счита,че ищците са придобила правото на собственост върху процесното мазе
по силата на сключения договор за покупко продажба и са владели това помещение до
м.септември 2019 г., когато ответникът установил свое владение върху него.Неправилно
съдът не приел направеното при условията на евентуалност възражение на ищците,че са
придобили правото на собственост въз основа на давностно владение, което е било
осъществявано спокойно и необезпокоявано в период от 15.07.2022 г. до м. септември 2019 г.
Счита,че към този момент, когато ответникът е осъществил владение върху имота е бил
завършен фактическия състав на давността. В тази връзка неправилни били изводите на
съда,че те не могат да се ползват от изтеклата в тяхна полза давност, поради изгубването на
владението за повече от шест месеца, след м.септември 2019 г., в резултат на което с обратна
сила се е заличил изтеклия давностен срок. Счита,че в настоящият случай нормата на чл.81
от ЗС е неприложима, нито са налице хипотезата на чл.116 от ЗЗД за прекъсване на
давността. Към момента, в който ответникът започнал да владее процесното избено
помещение, давността като фактически състав напълно била завършена, както в хипотезата
на чл.79 ал.2 от ЗС, така и в хипотезата на чл.79 ал.1 от ЗС. Счита,че може да се прекъсне
само давност, която не е изтекла. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението на РС Хасково и постанови друго по същество на спора, с което да уважи
предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете
инстанции.
В срок е не постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание въззивниците, чрез пълномощника си адв. В. поддържат
подадената жалба по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание въззиваемият не се явява. Адв. Г., пълномощник на въззиваемия
оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Хасково решение е
правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото,
пред въззивната инстанция, разноски.
Третото лице помагач Т. Г. К. оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Третото лице помагач Д. Г. М. оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
2
неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да
потвърдено.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС предявен от Н. Г. Т. и Г.
Т. Д. против на А. Д. Т.. Като трети лица помагачи на страната на ответника са
конституирани Т. Г. К. и Д. Г. М..
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и допустими доказателства. Въз основа на съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства съдът е достигнал до извода,че предявеният иск с правно основание
чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан, поради което е отхвърлил същия. Изложените от
първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от въззивния
състав. Пред настоящата инстанция се назначи и изслуша заключение на СТЕ. Събраните
нови доказателства не дават основание да бъде направен извод различен от направения от
решаващия съд.
За да бъде уважен предявеният от ищците иск с правно основание чл.108 от ЗС следва
да бъдат установени и доказани три кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1. Ищецът
е собственик на процесния имот; 2. Този имот се владее от ответника и 3. Ответникът да
владее имота без правно основание. В конкретният случай ищците не доказват по
безспорен и категоричен начин,че са собственици на процесния имот, което е достатъчно за
да бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. Не се установява и
това,че ответникът е във владение на процесното избено помещение без правно основание.
Няма спор относно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Ищците претендират ,че са собственици на процесното избено помещение № *** по силата
на договор за покупко - продажба, обективиран в нот. акт № *** от 15.07.2002 г., по силата
на който Н.Й.Д., Т.Й.М. за себе си и като пълномощник на съпругата си М.И.М. продават на
Н. Г. Т. апартамент № ***, находящ се в жилищна сграда на ул. „ ***, заедно с избено
помещение № *** с площ от пет кв.м., находящо се под приземния етаж на сградата, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж. Правилно първоинстанционният съд е приел в мотивите си,че праводателите на
ищците не са собственици на процесното избено помещение № ***, поради което и те не са
могли да прехвърлят валидно правото на собственост. В трайната и непротиворечива
съдебна практика се приема,че продажбата на чужда вещ не е нищожна, а само не поражда
вещно правния ефект.
С договор за покупко продажба, обективиран в нот.акт № *** г., Д. Г. М. и Т. Г. К. са
продали на ответника А. Д. Т. самостоятелен обект в сграда с административен адрес
гр.***, а именно апартамент № *** с площ от 82 кв.м., ведно с прилежащото избено
помещение № ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж.
Не се спори между страните,че след закупуването на имота ответникът А. Т. е сменил
ключа на избеното помещение и че от този момент и до сега е във владение на процесното
3
избено помещение.
Съдът не споделя доводите, изложени във въззивната жалба и поддържани в съдебно
заседание от въззивниците, че прехвърлителите са били собственици на процесното избено
помещение, по силата на постигната договорка между тях и собственика на процесното
избено помещение Д.С.Т. / нот.акт № ***/28.09.1998 г. за учредяване право на строеж срещу
строителство/ за извършване на довършителни работи в жилището на Д.Т. срещу отказ от
собствеността на гараж № *** и прилежащото към жилището избено помещение № ***.
Д.С.Т. е собственик по силата на цитирания нот.акт № ***/28.09.1998 г. за учредяване право
на строеж срещу строителство на апартамент № ***, с прилежащото към него избено
помещение № *** и на гараж № ***. Приживе той се е разпоредил с гараж № *** – нот.акт
№ ***/15.07.2002 г. и доколкото продажбата е извършена от самия него това изключва
наличието на каквито и да е уговорки за прехвърляне правото на собственост върху гараж №
*** и процесното избено помещение № *** на прехвърлителите Н. Й. Д., Т.Й.М. и съпругата
му М.И.М. Дори да се кредитират изцяло показанията на св. Н.Д. и приеме съществуването
на такава уговорка, то тя би могла условно да се разглежда като предварителен договор, но
по никакъв начин не може да обоснове извод за извършено прехвърляне на правото на
собственост на недвижим имот по предвидения в закона ред и че прехвърлителите са
станали собственици на процесното избено помещение, което след това валидно да са
прехвърлили на ищците, въззивници в настоящото производство. Ето защо ищците не могат
да се легитимират като собственици на процесното избено помещение № *** по силата на
договор за покупко продажба, обективиран в нот.акт № ***/15.07.2002 г. От друга страна
ответникът владее имота на правно основание – договор за покупко продажба, обективиран
в нот.акт № ***/08.10.2018 г. След като ищците не установяват по безспорен и категоричен
начин,че са собственици на процесното избено помещение и че то се владее от ответника без
правно основание, то и предявеният от тях иск с правно основание чл.108 от ЗС е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Съдът не споделя доводите и относно това,че ищците са придобили правото на
собственост върху процесното избено помещение въз основа на давностно владение. На
първо място мазето няма статут на самостоятелен обект и по общо правило е прилежаща
част към жилищен, търговски или др. обект и поради това е изключен от гражданския
оборот в общата хипотеза, както и други несамостоятелни части на недвижимия имот.
Избено помещение може да се придобива самостоятелно, само ако е променен статута му по
начин, даващ възможност за притежаването му като самостоятелен обект. Възможно е
избено помещение да се придобива от лице, притежаващо в същата сграда, която е в режим
на ЕС, друг самостоятелен обект и по този начин избеното помещение става прилежаща част
към него. Във всички случаи обаче избеното помещение не трябва да е единствено складово
помещение на друг обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда
наличието на такова. В противен случа отделянето му е невъзможно / Р № 81/04.04.2014 г. на
ВКС, по гр.д. № 5556/2013 г., Р № 1368/03.12.2008 г. по гр.д. № 4834/2007 г./ В настоящият
случа не е променен статута на избеното помещение от една страна и от друга то е
4
единственото избено помещение към имота на ответника, поради което не може да бъде
самостоятелен обект на разпореждане и на придобиването му по давност.
Видно от представеният и приет като доказателство по делото протокол за
установяване на годността за ползване на строеж от 28.06.2002 г., е че апартамент № ***,
собствен на ищците има складово помещение вътре в апартамента, а прилежащо към
апартамент № ***, собствен на ответника, е избено помещение № ***, находящо се под
приземния етаж. Във въззивното производство съдът назначи и изслуша СТЕ, видно от която
е,че към момента в апартамент № *** няма складово помещение. Не би могло да се установи
дали е извършено някакво преустройство и включено складовото помещение в жилищната
площ. По същественото обаче е ,че спорното избено помещение е прилежащо към
апартамент № *** и относно този обект няма предвидено друго избено помещение, поради
което, както по-горе се посочи не може да бъде самостоятелен обект на разпореждане и на
придобиването му по давност. А това води до извод, че ищците не са могли да придобият
правото на собственост по давностно владение, което е още едно основание, за да бъде
отхвърлен искът за собственост.
Съдът споделя изцяло изводите, изложени от първоинстанционния съд,че ищците не
могат да се позоват на изтекла в тяхна полза придобивна давност, т.като са загубили
владението върху имота за срок по-дълъг от шест месеца, поради което не следва да ги
преповтаря, които изводи са в съответствие и с ТР № 4/17.12.2012 г. на ВКС постановено по
т.д. № 4/2012 г. на ОСГК. Дали ищците са осъществявали спокойно и необезпокоявано
фактическа власт върху процесното мазе от момента на закупуването на жилището до 2018
г., когато ответникът е закупил жилище с процесното избено помещение, не се установява по
безспорен и категоричен начин, т.като от показанията на св. П.К. се установява,че Д.Т. е
имал ключ за процесното мазе и той лично е отключвал мазето и показвал същото на
потенциални купувачи, вкл. и на ответника А. Т.. Дори обаче да се приеме в тяхна полза,че
за периода от 2002 г. до 2018 г. са били във владение на това мазе, то безспорно е
установено,че ответникът А. Т. е установил фактическа власт върху процесното мазе и
демонстрирал по отношение на ищците собственически права. Ищците са загубили
владението за повече от шест месеца. За периода от м. октомври 2018 г. до предявяването на
иска – 29.05.2023 г. са изминали почти пет години, период през който те не са предприели
действия за защита на своите права и безспорно е че през този период ответникът е във
владение на имота. Буквално разпоредбата на чл.81 от ЗС казва,че „ С изгубването на
владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва“, което би
следвало да означава,че се прекъсва давност, която към момента не е изтекла. В редица
решения на ВКС се приема обаче,че последиците от изтеклата преди прекъсването давност
не се зачитат, т.е изгубването на владението за повече от шест месеца заличава с обратна
сила изтеклия до този момент период на давностен срок. Вярно е и това,че този въпрос е
решаван противоречиво, поради което и е образувано ТД № 2/2024г- по описа на ВКС, ГК
за приемане на ТР по следния въпрос „ Настъпва ли вещноправният ефект на придобивната
давност, ако наследникът се позове на изтекла в полза на наследодателя му придобивна
5
давност, след като е загубил владението върху имота за период по-дълъг от шест месеца?“.
Настоящият съдебен състав споделя становището, застъпено и от решаващият съд, че
изгубването на владението за повече от шест месеца заличава с обратна сила изтеклия до
този момент период на давностен срок. Съгласно разрешението дадено в т.2 на ТР № 4/2012
г. на ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл.79 от ЗС, а е процесуално средство за защита на материалноправните
последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Изитичането
на срока на придобивната давност не води автоматично до възникване на право на
собственост в полза на владелеца на недвижим имот, т.като не се прилага служебно.
Необходимо е изричното позоваване от владелеца на изтичане на давността чрез
предявяване на иск за собственост, на възражение срещу предявен такъв иск или чрез
снабдяване с нот.акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка на основание
давностно владение. Когато е загубил владението това следва да стане в срока, предвиден в
чл.81 от ЗС. След изтичането на този срок, позоваването на придобивна давност не може да
ползва владелеца и неговите правоприемници, поради заличаване с обратна сила на
изтеклия давностен срок. В настоящия случай ищците безспорно не са във владение на
процесното избено помещение от м. октомври 2019 г., когато ответникът е закупил
жилището, ведно с прилежащото му избено помещение. За период от почти пет години
ищците не са защитили правото си на собственост и не са предявили иск против ответника,
не са се позовали на изтеклата в тяхна полза придобивна давност. Ответникът не е бил
уведомен по какъвто и да е начин за наличието на спор относно собствеността, поради което
и позоваването на изтекла придобивна давност от страна на ищците след този срок е
непротивопоставимо на ответника
По разноските : С оглед изхода на спора въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника направените по делото , пред въззивната инстанция, разноски.
Направените от въззиваемия разноски във въззивното производство са в размер на 800 лв. –
платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор от 24.09.2024 г., които въззивниците
следва да бъдат осъдени да му заплатят.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 287 от 10.04.2024 г. на РС Хасково, постановено по
гр.д. № 1088 по описа на съда за 2023 г.
ОСЪЖДА Н. Г. Т., ЕГН ********** и Г. Т. Д., ЕГН **********, двамата с адрес:
гр.***, със съдебен адрес гр.***, адв. Т. В. от АК-Хасково ДА ЗАПЛАТЯТ на А. Д. Т., ЕГН
********** с адрес: гр.***, със съдебен адрес: гр.***, адв. М. Г. от АК – Хасково сумата от
800 лв.,направени разноски по делото, пред въззивната инстанция.
6
Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на
ответника – Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и Т. Г. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7