Решение по адм. дело №1442/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на В. Е. К., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пловдив, чрез адв. Д. Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, [улица]за присъждане на сумата от общо 25 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, чувство за малоценност, риск за живота и здравето му, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия, както следва:

- 10 000 лева за периода от 19.07.2024 г. до 16.12.2024 г. в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив;

- 15 000 лева за периода от 16.12.2024 г. до 07.07.2025 г. (датата на депозиране на исковата молба), в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС във всяко едно от посочените по-горе затворнически заведения, обобщени в четири групи, както следва:

1) липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек);

- по отношение на Арест Пловдив посочва, че е бил настанен в килия 102, етаж 1, в която са били настанени 4 задържани лица, в която е нямало възглавница и чаршафи, дюшеците са били в окаяно, занемарено състояние, нямали одеяла.

- по отношение на Затвора Пловдив посочва, че е бил настанен на Пети пост в стая № 63, в която са настанени 7 л.св.

2) без санитарен възел на определените и задължителни места;

- по отношение на Арест Пловдив посочва, че килията е била с преградена тоалетна, която е била с клекало и е било невъзможно да се използва, за което е отправял молби до администрацията да бъде преместен в друга стая, които не са били разгледани и уважени; често е имало аварии, вследствие на което са оставали без вода, а когато е имало – са перяли и простирали в стаята, тъй като е нямало пералня, от което са се образували мухъл и плесен, топлили са вода с бързовари и дишали влага, тъй като е било невъзможно през зимата да отварят прозорец през цялото време. В килия № 102 е нямало баня, можели да ползват банята в общия коридор два пъти седмично, тъй като бойлерът не работел, налягането било слабо, което ги принудило да се къпят с кофи само и единствено със студена вода.

- по отношение на Затвора Пловдив посочва, че на коридора няма баня и тоалетна, общата се намира навън на двора и през зимата е студено и много неприятно да преминават през двора, няма съблекалня и се налага да преминават по хавлии; работят два душа, за които се „борят“ 15-20 човека; в банята има ръждясали железа и кал; когато правят каре за 1 час не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито мивка, нито тоалетна; няма пералня и си перат дрехите на ръка, простират в килиите, в резултат на което, в килиите има мухъл и плесен, дишат влага.

3) наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, като по отношение на Затвора Пловдив се сочи, че има и много котки, които влизат в столовата, качват се по масите и ядат от храната, влизат и в стаите;

4) липса на адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното му състояние.

- по отношение на Арест Пловдив посочва, че имало аспирация, която играе роля на климатична система и през зимата температурите били около нулата, от студа се разболял и състоянието му се влошавало, но не са го лекували, въпреки молбите му – не бил прегледан от лекаря в ареста, не му били предоставени и лекарства и се наложило да се лекува самостоятелно и роднините да му донесат лекарства, като в ареста нямало лекар и зъболекар.

- по отношение на Затвора Пловдив посочва, че има лекар един път седмично и могат да бъдат прегледани само в определен ден по график; в края на м. февруари 2025 г. е получил силно възпаление на маслена тъкан, подавал е многократни молби да бъде изведен за преглед от лекар специалист, бил е изведен два пъти на лекар извън затвора, но не е изведен за операция; ищецът имал нужда от посещение при зъболекар, но получавал отговор, че зъболекарят в затвора нямал подходящи инструменти и консумативи за работа и не разполагали с финанси да ги закупят, поради което не можел да се храни и бил принуден да се храни предимно с течна храна; получавал е много пъти алергии от ухапвания от дървеници, като не са му изписвани лекарства, въпреки отправяните молби.

Допълнително по отношение на Арест Пловдив се посочва, че често получавали храна с изтекъл срок на годност, като в нея често имало и всякакви насекоми. В стаята, в която е пребивавал, нямало хладилник, вследствие на което храната, която близките им носели, се разваляла.

Ищецът претендира присъждане на сторените разноски в размер на 10 лева внесена държавна такса, а от адв. Х. се претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне, като съображения излага в отговора на исковата молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата молба.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС във връзка с чл. 240 от ЗИНЗС.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

По искане на ищеца като доказателства по делото са приети, представените такива от Началник с-р „Арести“ ОС „ИН“ [населено място] със Справка вх. № 12512/28.07.2025 г. по описа на съда, както и от Началника на Затвора Пловдив с писмо вх. № 12565/29.07.2025 г. по описа на съда, а така също и с отговора на исковата молба.

Като свидетел по делото е разпитан К. К. М., чиито показанията съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени негови впечатления и спомени, но на съда е служебно известно, че свидетелят е инициирал производство по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията му следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

По отношение на Арест Пловдив:

От приетата и неоспорена от страните Справка вх. № 12512/28.07.2025 г. по описа на съда, представена от Началник Сектор „Арести“ при ОС „ИН“ [населено място] (л. 51-52) се установява, че ищецът е бил задържан на територията на Арест Пловдив на 20.07.2024 г. до 04.12.2024 г. – когато е бил преместен в Затвора Пловдив, т.е. на 19.07.2024 г. и от 04.12.2024 г. до 16.12.2024 г. вкл. ищецът не е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение – Арест Пловдив, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се разглеждат, наведените твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Или, установява се, че периодът, в който реално ищецът е пребивавал в Арест Пловдив, е от 20.07.2024 г. до 03.12.2024 г. вкл. (и който е част от исковия период).

Във връзка с твърдението за пренаселеност на килиите, в които е пребивавал:

От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства се установява, че в периода на пребиваване в Арест Пловдив, а именно от 20.07.2024 г. до 03.12.2024 г. вкл. ищецът К. е бил настанен в килия № 102, ет. 1, която е с площ от 14,74 кв.м. и с капацитет до 3 задържани лица, като в една трета от периода е съжителствал с едно лице, а останалите две трети – с още две задържани лица. Или, установява, че помещението, в което е бил настанен ищецът в Арест Пловдив, отговаря на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. на един л.св., респ. на едно задържано лице, поради което и спрямо него не се доказа да са осъществени незаконосъобразни действия и/или бездействия на специализираните органи, които да се явяват в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

Във връзка с твърдението за липса на санитарен възел на определените и задължителни места:

На първо място следва да се посочи, че не се установи липса на санитарен възел на определените и задължителни места, доколкото от събраните и неоспорени от страните доказателства, се констатира, че всяка килия в Арест Пловдив е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се е подавала всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите – по един за двата етажа на Арест Пловдив. Размерите на санитарния възел са 125/112 см, което се явява 1,4 кв.м. Извеждането до банята на Арест Пловдив става по утвърден график за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество – по съответното предписание. Т.е. не се установява да е налице нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че във всички помещения на Арест Пловдив, в т.ч. и в тези, в които е бил настанен ищецът, е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода, като задържаните лица имат неограничен достъп до тях, а по отношение наличието на топла течаща вода се установи, че същата се подава всеки ден сутрин и вечер, което подаване на топла вода няма данни да е било препятствано по някакъв начин. Отделно от това, няма нормативно изискване на задържаните лица да се осигурява баня в стаите.

За пълнота е необходимо да се посочи, че в случаи на ВиК повреди, не само лишените от свобода, респ. задържаните лица нямат вода, но и всички граждани, засегнати от ВиК повредата, а понякога и цели населени места, нямат вода, което означава, че липсата на вода при ВиК повреда и/или ниско налягане на подаваната такава, не поставя лишените от свобода, респ. задържаните лица в частност ищеца в по-неблагоприятно положение от всеки друг гражданин. Друг е въпросът, че решение на самите задържани лица е къпането със студена вода в стаята, при положение, че, както вече се посочи и по-горе, сутрин и вечер се е подавала топла вода към санитарните възли в стаите.

По идентичен начин стои въпросът и с прането и простирането в стаите, доколкото от страна на ищеца не са ангажирани доказателства в подкрепа на тези му твърдения. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл и плесен в килиите, а по делото са налице данни, че в Арест Пловдив е налице вентилационна система, която представлява всмукателна и нагнетателна уредба и посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се вкарва в килиите. Отделно от това в килиите са били налични отваряеми прозорци за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух, т.е. осигурена е възможност на задържаните лица да проветряват стаите, в които пребивават, поради което и образуването на влага е следствие тяхно решение да перат и простират в стаите, съответно да не проветряват, което не следва да бъде вменявано на ответника. Друг е въпросът и че се установява, че в Арест Пловдив няма изградена ел. мрежа и не е възможно използването на бързовари, както се сочи в исковата молба, а и не е разрешена употребата на уреди на 220 волта.

Недоказано остана и твърдението, че тоалетната е била с клекало и е било много трудно използването й от ищеца, доколкото доказателства в подкрепа на тези твърдения на ищеца, също не бяха ангажирани, така, както впрочем и по отношение на следващото твърдение, а именно, че килията е била с преградена тоалетна, което освен всичко друго буди недоумение по какъв начин преградената тоалетна би довела до посочените в исковата молба неблагоприятни усещания.

Във връзка с твърдението, че на леглото в килиите нямало възглавница и чаршафи, дюшеците били в окаяно състояние и нямали одеяла:

От събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че постелъчният инвентар към килиите, които са били оборудвани с по три легла, е бил възглавници, одеяла и чаршафи, които чаршафи се сменяли и изпирали ежеседмично в пералните помещения на ареста, като е била предоставена и възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи, поради което и тези твърдения на ищеца следва да се приемат за недоказани. Друг е въпросът и че от страна на ищеца нито се твърди, нито са представени доказателства, да е депозирал молба да му бъде предоставен постелъчен инвентар, в т.ч. и допълнителен такъв и на тези молби да е получил отказ.

Във връзка с твърдението, че имало аспирация, която играела роля на климатична система и през зимните месеци температурите били около нулата:

Отново от събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че Арест Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се използвал за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон, конвекторите са били свързани с чилърна инсталация. По делото нито се твърди, нито се представят доказателства и през зимата чилърите да са били в режим на охлаждане.

Във връзка с твърдението за липса на адекватно лечение и подходяща храна за здравословното му състояние:

От страна на ищеца не са изискани конкретни доказателства в подкрепа на тези му твърдения. От страна на Арест Пловдив обаче е представено нарочно становище, че ежедневно се е правил обход сутрин от дежурен служител от НОС на Арест Пловдив и са се правили запитвания за искания и желания от страна на задържаните лица, също така и по въпроси от медицинско естество, като при преценка и изразено желание се е провеждал съответният преглед в медицинския кабинет на Арест Пловдив, като при необходимост е можело да се извърши и консултация с външни специалисти по реда на Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС в съответствие с разпоредбите на глава Десета от ЗИНЗС.

Казано по друг начин, не се установява К. да е имал здравословен проблем през обсъждания период и да не му е оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван, в т.ч. да не са му били осигурени лекарства, още по-малко пък да не му е била осигурена подходяща храна за здравословното му състояние, от каквато дори не се установи да е имал нужда. В заключение следва да се посочи, че по делото липсват данни ищецът да е подал заявка да бъде прегледан от лекар и/или зъболекар и това да не е било сторено, поради което, наведените в тази връзка оплаквания, съдът намира за недоказани.

Във връзка с твърденията, че често получавал храна с изтекъл срок на годност, в нея често имало всякакви насекоми; в стая 102, етаж 1, където е бил настанен, е нямало хладилник, в който да съхраняват храната, която близките им носели на свиждания, следствие от което тя бързо се разваляла:

Независимо, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства в подкрепа на тези му твърдения, от страна на Арест Пловдив е представено нарочно становище, че храната на задържаните лица в Арест Пловдив се е доставяла три пъти дневно – сутрин, обед и вечер от Затвора Пловдив, като нейното количество и калориен състав са били съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от Министерство на здравеопазването, както и че сготвената храна се е разпределяла за всяко задържано лице от ДА, като стриктно се спазвали разпорежданията на чл. 71 от Наредба № 2/22.03.2010 г. на МЗ и МП за условията и реда за медицинско обслужване в МЛС. Доказателства, които да оборят тези твърдения, не са ангажирани от страна на ищеца.

Що се касае до твърдението за липса на хладилник в спалните помещения, следва да бъде съобразено, че в списъка за разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода, утвърден със Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието, не фигурира хладилник, което означава, че същият не е разрешен за ползване от лишените от свобода, респ. задържаните лица, поради което и решението да съхраняват в стаята си храни, е изцяло на техен риск, поради което и наведените в тази връзка възражения, съдът също намира за неоснователни.

Във връзка с твърдението за наличие на хлебарки, дървеници и гризачи:

Като недоказани следва да се приемат тези твърдения, доколкото от страна на ответника са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на ищеца в Арест Пловдив (л. 89-91). Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Арест Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи.

Във връзка с твърдението, че многократно е подавал молби до администрацията на Арест Пловдив да бъде преместен в друга по-голяма стая, които молби така и не били разгледани и уважени от администрацията на Арест Пловдив:

В подкрепа на тези си твърдения ищецът не ангажира доказателства, поради което и с оглед доказателствената тежест в процеса, същите следва да се приемат за недоказани.

С оглед на всичко, изложено до тук, следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията, обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал мярка „задържане под стража“ през исковия период, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Крайният извод на съда е, че предявената искова претенция, касаеща Арест Пловдив, е неоснователна, което налага същата да бъде отхвърлена изцяло.

По отношение на Затвора Пловдив:

От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства се установява, че към 16.12.2014 г. – началната дата на исковия период, ищецът вече е бил настанен в Затвора Пловдив, като е пребивавал в него до 07.07.2025 г. вкл., с изключение на периода от 03.07.2025 г. до 05.07.2025 г. вкл., когато е бил настанен в УМБАЛ „Св. Г.“, т.е. за този период ищецът не е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение – Затвора Пловдив, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се разглеждат, наведените твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Или, установява се, че периодът, в който реално ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, е от 16.12.2024 г. до 02.07.2025 г. вкл. и от 06.07.2025 г. до 07.07.2025 г. вкл. (и който е част от исковия период).

Във връзка с твърдението за пренаселеност на килиите, в които е пребивавал:

За периода, в който се установи, че ищецът действително е пребивавал в Затвора Пловдив, а именно от 16.12.2024 г. до 02.07.2025 г. вкл. и от 06.07.2025 г. до 07.07.2025 г. вкл., от събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че е бил настанен, както следва:

- от 16.12.2024 г. до 01.01.2025 г. вкл. на пост № 5 в спално помещение № 54, което е с площ от 25,51 кв. м. и с капацитет до 6 л.св., като в периода от 16.12.2024 г. до 19.12.2024 г. вкл. са били настанени до 6 л.св., т.е. не е налице твърдяната пренаселеност.

Изключение от горното прави периодът от 20.12.2024 г. до 01.01.2025 г. вкл. (13 дни), когато в това спално помещение са били настанени между 8 и 9 л.св. При тези данни, съдът приема, че за период от 13 дни, а именно от 20.12.2024 г. до 01.01.2025 г. вкл., ищецът е живял в условията на пренаселеност.

- от 02.01.2025 г. до 02.07.2025 г. вкл. и от 06.07.2025 г. до 07.07.2025 г. вкл. на пост № 5 в спално помещение № 63, което е с площ от 26,99 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., като в периодите от 05.03.2025 г. до 08.03.2025 г. вкл., от 18.03.2025 г. до 24.03.2025 г. вкл., от 28.03.2025 г. до 08.05.2025 г. вкл. и от 13.05.2025 г. до 02.07.2025 г. вкл. са били настанени до 6 л.св., т.е. не е налице твърдяната пренаселеност.

Изключение от горното правят периодите от 02.01.2025 г. до 04.03.2025 г. вкл., от 11.03.2025 г. до 17.03.2025 г. вкл., от 25.03.2025 г. до 27.03.2025 г. вкл. и от 09.05.2025 г. до 12.05.2025 г. вкл., както и от 06.07.2025 г. до 07.07.2025 г. вкл., когато в това спално помещение са били настанени между 7 и 8 л.св. При тези данни, съдът приема, че за период от 78 дни, а именно от 02.01.2025 г. до 04.03.2025 г. вкл., от 11.03.2025 г. до 17.03.2025 г. вкл., от 25.03.2025 г. до 27.03.2025 г. вкл. и от 09.05.2025 г. до 12.05.2025 г. вкл., както и от 06.07.2025 г. до 07.07.2025 г. вкл., ищецът е живял в условията на пренаселеност.

За такива съдът приема и периода от 09.03.2025 г. до 10.03.2025 г. вкл. (2 дни), с оглед доказателствената тежест в процеса (разпределена с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание) и факта, че от страна на ответника и от Началника на Затвора Пловдив (комуто е изпратено нарочно съобщение със задължението да представи конкретно посочени от съда доказателства), не са представени доказателства за това с колко други л.св. е пребивавал в едно спално помещение.

Във връзка с твърдението за липса на санитарен възел на определените и задължителни места:

На първо място следва да се посочи, че липсва фиксирано от законодателя задължение за осигуряване на тоалетна или течаща вода на л.св. в коридора и при осъществяване на престоя им на открито. Последното мероприятие се осъществява за сравнително кратък период от време – 1 час дневно и липсват пречки л.св. да ползват санитарен възел преди или след това, като не се установява, в т.ч. и от показанията на разпитания по делото свидетел да са налице пречки при нужда л.св. да получат съдействие от надзирателите чрез извеждането им до тоалетна, съответно да си осигурят вода за пиене в бутилки. Друг е въпросът и че се установява, че по време на провеждане на престой на открито лишените от свобода от пети (където ищецът е пребивавал) и шести пост могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи.

Не се установява и да е налице нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че във всички помещения на Затвора Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода, като л.св. имат неограничен достъп до тях, а по отношение наличието на топла течаща вода - на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, като от представения График за разпределение на времето на лишените от свобода от пост № 5 (л. 62), където е бил настанен ищецът, се установява на лишените от свобода е осигурена баня всяка сряда и всеки петък от 09,00 часа до 10,00 часа.

Що се касае до твърдението, че на л.св. се налага, отивайки и връщайки се от помещението за къпане, да преминават през двора, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява от страна на затворническата администрация да са налице допуснати нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Действително, ноторно е, че използването на банята в Затвора Пловдив предполага преминаване на л.св. през двора, но в представената по делото справка (л. 59 и сл.) изрично се посочва, че в банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си, т.е. не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото в случая не се установява неизпълнение на задълженията на затворническата администрация по чл. 151 от ЗИНЗС, поради което и това оплакване е неоснователно. Недоказани останаха и следващите твърдения на ищеца, а именно, че в банята работели два душа, за които се „борили“ 15-20 човека, както и че в банята имало ръждясали железа и кал, доколкото в тази връзка не са ангажирани никакви доказателства, а и разпитаният по делото свидетел не твърди да има ръждясали железа и кал, като той точно посочва и че работещите душове са три, а не два, както твърди ищецът.

От страна на ответника е представен и Седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив (л. 85-гръб), от който се установява, че за различните групи л.св. е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични и/или служебни дрехи, като съгласно справката, изготвена от ИСДВР Ц. Д. (л. 61), неоспорена от ищеца, на л.св. е подсигурена възможност за ползване на пералня по утвърден график и изявено желание от тяхна страна, в т.ч. в общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост, но отделно в пералното помещение има и сушилня за дрехи. В тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел, които в тази част съдът кредитира, като съответстващи на събраните по делото доказателства. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл и плесен в килиите, от страна на ответника обаче е налице нарочно становище, че доколкото всяка една стая разполага с отваряеми прозорци (което обстоятелство също не е оспорено от ищеца), проветряването е по желание на л.св., които са настанени в конкретната стая и не би следвало да има мухъл, които становища не са оспорени, поради което и настоящият съдебен състав приема за недоказани, наведените в тази връзка твърдения.

Във връзка с твърдението за лоша хигиена в килиите, поради наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове), както и много котки, които влизали в столовата, качвали се на масите и ядели от храната, което било предпоставка за болести и зарази:

Като недоказани следва да се приемат тези твърдения, доколкото от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на ищеца в Затвора Пловдив (л. 70 и сл.). Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Действително, от твърденията на ищеца и разпитания свидетел, е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св., които се грижат за почистването и на които се установява, че макар и в ограничени количества, са били раздавани препарати за целта (така Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец на л. 84-гръб), в т.ч. същите са разполагали с възможността да закупят такива и от лавката на затвора, както и да поискат да им бъдат предоставени от техните близки.

По идентичен начин стои въпросът и със следващите оплаквания, че в затвора има много котки, които влизат в столовата, качват се по масите, ядат от храната и са предпоставка за болести и зарази, доколкото не са подкрепени с никакви доказателства. До извод за противното не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото същият навежда твърдения за налични котки в Арест Пловдив, а не в Затвора Пловдив.

Във връзка с твърдението за липса на адекватно лечение и подходяща храна за здравословното му състояние:

От страна на ищеца е изискано представянето на медицинското му досие, като от постъпилото такова (л. 63 и сл.) се установява, че при извършения преглед при постъпването в затвора на 05.12.2024 г. е установено, че ищецът има мека еластична формация, датираща от години (л. 65), които данни са идентични с данните, посочени в Медицински картон от 22.07.2024 г. за извършен първоначален медицински преглед в Арест Пловдив (л. 66), като видно от Епикриза – Клиника ЛЧХ на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД (л. 67), ищецът е постъпил на 03.07.2025 г. по повод подуване в областта на долната челюст отляво, датиращо от няколко месеца и нараснало значително напоследък, като на 04.07.2025 г. на лицето е извършена операция. В този смисъл и неоснователни се явяват твърденията на ищеца, че до датата на депозиране на исковата молба – 07.07.2025 г. не е бил опериран.

Недоказани останаха и следващите му твърдения, а именно, че е получил силно възпаление на мастната тъкан (погрешно посочена в исковата молба като маслена тъкан) през месец февруари 2025 г., доколкото се установява, че т.нар. формация е била налична още преди постъпването му в Арест Пловдив, съответно в Затвора Пловдив. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото показанията на същия са противоречиви – веднъж посочва, че ищецът е бил изведен до болница след месец и половина, а след това, че е изведен след два месеца. Друг е въпросът, че сам ищецът на 25.06.2025 г. е подал декларация до Началника на Затвора, че оттегля предходната жалба до ГДИН, тъй като към момента вече му е била оказана медицинска помощ (л. 68). Няма данни също така и ищецът да е имал нужда от зъболекар, в т.ч. и да е подавал молби за посещение при лекар и/или зъболекар, доколкото доказателства в тази насока, както вече се посочи и по-горе, не са ангажирани от негова страна. Казано по друг начин, не се установява К. да е имал здравословен проблем през обсъждания период и да не му е оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван, в т.ч. да не са му били осигурени лекарства, още по-малко пък да не му е била осигурена подходяща храна за здравословното му състояние. В заключение следва да се посочи, че по делото липсват данни ищецът да е подал заявка да бъде прегледан от лекар и/или зъболекар и това да не е било сторено, поради което, наведените в тази връзка оплаквания, съдът намира за недоказани.

Наведените в исковата молба твърдения, че в затвора са около 450-500 човека и не могат да разчитат на елементарни медицински грижи, че са оставени на произвола и когато на някой му стане много зле, се обаждат на адвокат, за да им съдейства за линейка, тъй като на тях не им обръщат внимание и им отказват всякаква медицинска грижа, че не им се правят изследвания и се разчита на естествения подбор – който оцелее, са твърде общи и от тях не може да бъде установено дали и кога ищецът е имал конкретен здравословен проблем, още по-малко пък да е имал назначена диета, която да не е била спазвана. По идентичен начин стои въпросът и с твърдението, че в затвора имало лекар един път седмично и можело да бъдат прегледани само в определен ден от седмицата по график и ако им се наложило да ползват медицинска услуга, чакали до следващата седмица, като и тогава не било сигурно, че ще бъдат прегледани, като по същия начин стоял и въпросът с посещението при зъболекар, доколкото, както вече се посочи и по-горе, от страна на ищеца на са ангажирани конкретни доказателства в подкрепа на тези му твърдения. В този смисъл, наведените възражения за липса на адекватно лечение и подходяща храна, съдът намира за недоказани.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ за период от общо 93 дни, а именно от 20.12.2024 г. до 04.03.2025 г. вкл., от 09.03.2025 г. до 17.03.2025 г. вкл., от 25.03.2025 г. до 27.03.2025 г. вкл., от 09.05.2025 г. до 12.05.2025 г. вкл. и от 06.07.2025 г. до 07.07.2025 г. вкл. Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за този период създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че К. е претърпял, посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателства, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, включително пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за периода 2024 г. - 2025 г.), според настоящия съдебен състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 400 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ., в т.ч. и че е установено едно единствено нарушение, който размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

В останалата част исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на паричното задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 07.07.2025 г. до окончателното изплащане на главницата.

С оглед изхода на спора, на ищеца се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.

На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Х. адвокатско възнаграждение, което съдът определя на такова в размер на 42,40 лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислено на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на В. Е. К., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пловдив, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, [улица]за присъждане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка „задържане под стража“ в Арест Пловдив за периода от 19.07.2024 г. до 16.12.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на В. Е. К., [ЕГН], сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, изразило се в пребиваване за период от 93 дни (от 20.12.2024 г. до 04.03.2025 г. вкл., от 09.03.2025 г. до 17.03.2025 г. вкл., от 25.03.2025 г. до 27.03.2025 г. вкл., от 09.05.2025 г. до 12.05.2025 г. вкл. и от 06.07.2025 г. до 07.07.2025 г. вкл.) в пренаселени спални помещения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2025 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 400 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и за периодите от 16.12.2024 г. до 19.12.2024 г. вкл., от 05.03.2025 г. до 08.03.2025 г. вкл., от 18.03.2025 г. до 24.03.2025 г. вкл., от 28.03.2025 г. до 08.05.2025 г. вкл. и от 13.05.2025 г. до 05.07.2025 г. вкл.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на В. Е. К., [ЕГН], сумата от 10 (десет) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на адвокат Д. П. Х., АК – Пловдив, с личен номер на адвокат **********, с адрес [населено място], [улица], ет. *, офис *, сумата в размер на 42,40 (четиридесет и два лева и четиридесет стотинки) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.