Определение по дело №938/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1083
Дата: 15 април 2020 г. (в сила от 15 април 2020 г.)
Съдия: Росица Желязкова Темелкова
Дело: 20202100500938
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

II  -1083                               15.04.2020 година                           град Бургас

                                            

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

                                          

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                        ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                       

 

като разгледа докладваното от съдията Темелкова частно гражданско дело № 938 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по чл.413,ал.2 ГПК.

 Постъпила е  частна жалба от „Профи кредит България”ЕООД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”България” №49, бл.45Е,вх.В, чрез юрисконсулт Р И, против  разпореждане №2364/28.01.2020г по ч.гр.д.№ 10013/2019г на районен съд –Бургас, с което е оставено без уважение  заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение  на парично задължение  на осн.чл.410 ГПК  против длъжника  Р.В.К. за сумата 355,38лв – представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 01.06.2018г до 01.04.2019г ,както и за сумата 1500,60лв-неплатено възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги  по договор за потребителски кредит № ***,ведно със законната лихва ,считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и разноски над сумата 57,24лв до пълния предявен размер.Жалбата е подадена в рамките на едноседмичния срок по чл.275,ал.1 ГПК –препис от разпореждането е връчен на дружеството-заявител на 05.02.2020г ,а жалбата е изпратена по куриер на 11.02.2020г;от страна с правен интерес да обжалва и е допустима.В нея е оспорен обжалваният акт като незаконосъобразен.Оспорен е изводът на съда,че  клаузата за уговорения  размер на възнаградителна лихва е нищожна,тъй като противоречи на добрите нрави –надвишава трикратния размер на законната лихва.Твърди се,че съгласно чл.9 от ЗЗД има свобода на договаряне и всеки сам решава и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение.С оглед на принципа на свобода на договарянето страните са се съгласили да сключат договор с ГЛП в размер на 41,17% и ГПР в размер на 49,89%.Възнаградителната лихва е цената за предоставянето на заетата сума и ЗПК е регулирал цената на предоставените от търговеца кредитни услуги до пет пъти размера на законната лихва.В конкретния случай размерът на законната лихва е 10%,а петкратният й размер е 50% и в договора ГПР не надхвърля тази размер.Оспорен е и изводът за нищожност на уговореното възнаграждение за предоставен пакет допълнителни услуги поради противоречие с добрите нрави  и на закона на осн.чл.10а, ал.1 и 2 от ЗПК.С подписването на споразумението за предоставени допълнителни услуги длъжникът е приел по свое усмотрение задължението да заплати цената на тези услуги,които са възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,за намаляване на определен брой погасителни вноски , за смяна на датата на падежа  и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.Сключването на това споразумение не е задължително за отпускане на кредита,тези услуги не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение.

Ч.гр.д.№10013/2019г на Бургаския районен съд е образувано по заявление по чл.410 ГПК ,подадено от „Профи кредит България „ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Р.В.К.  за сумата 3531,83лв,от които неплатена главница в размер на 1675,85лв, неплатено договорно възнаграждение в размер на 355,38лв и неплатено възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1500,60лв ,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението.Задължението произтича от  договор за потребителски кредит № ***,по който на длъжника е отпусната сумата 3000лв.Договорената възнаградителна лихва е в размер на 1451,04лв, а съгласно  сключеното споразумение за предоставяне на допълнителни услуги  се дължи възнаграждение в размер на 3601,44лв. Връщането на кредита е разсрочено на вноски, с  всяка от които  се погасява главница,договорена лихва и възнаграждение по споразумението за допълнителни услуги. Падежът на цялото задължение е 01.04.2019г.В уточняваща молба на заявителя  се сочи,че  длъжникът е погасил 1324,15лв главница, 1095,66лв договорна лихва и 2100,84лв –възнаграждение за допълнителния пакет услуги.Заповед за изпълнение е издадена само за главницата и законната лихва от датата на подаване на заявлението -25.11.2019г.Районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за възнаградителната лихва, с мотив, че уговорената лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави-надхвърля трикратния размер на законната лихва.По отношение на възнаграждението по допълнителния пакет услуги   е прието ,че  споразумението ,въз основа на което  се претендира, противоречи на закона –чл.10а,ал.2 от ЗПК ,съгласно който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.Според съда споразумението е свързано с такси за допълнителни услуги по конкретния договор за кредит.

Жалбата е частично основателна.

Видно от представения  договор за потребителски кредит ,той е отпуснат при следните условия: срок на договора -24 месеца; размер на вноската- 185,46лв; ГПР -49,89%; фиксиран годишен лихвен процент: 41,17%.Така уговореният  годишен процент на разходите  отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на  законната лихва по смисъла на чл.19,ал.4 ЗПК.Съдът не споделя мотива на районния съд ,че  клаузата от договора, определяща размера на годишния  лихвен процент /възнаградителната лихва/ е  нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава  трикратния размер на  законната лихва.С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД страните са свободни да определят съдържанието на облигационните  отношения, в които влизат, като са ограничени единствено  от повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай,че уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет  пъти законната лихва,както изисква  чл.19,ал.4 ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва. Поради това  съдът счита ,че следва да се издаде заповед за изпълнение против длъжника за сумата 355,38лв, представляваща неизплатено задължение за възнаградителна /договорна/лихва за посочения в заявлението период.

Неоснователна е жалбата против разпореждането ,в частта ,в която е отказано да се издаде заповед за изпълнение  за сумата 1500,60лв, представляваща  възнаграждение  по споразумение за предоставяне на  допълнителен пакет услуги.В жалбата се излагат  пространни съображения, че така уговореният пакет  допълнителни  услуги не е задължителен за отпускане на кредита и се подписва по избор на  потребителя. Твърди се ,че подписването на споразумението дава възможност на потребителя да се възползва от тези услуги ,които не са свързани с дейността на кредитора по кредитирането. Освен това се сочи,че претендираното възнаграждение не е цена на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността длъжникът да поиска промяна в договора за кредит във всеки един момент.Нито в жалбата, нито в заявлението ,нито в уточняващите молби  се твърди потребителят  да се е възползвал от  някоя от тези допълнителни услуги. От друга страна, той дължи  сумата по този пакет още от момента на подписването му, като  плащането е разсрочено и представлява част от погасителната вноска по кредитира. Съдът не възприема становището на  дружеството –жалбоподател ,че този пакет услуги не е във връзка с дейността по кредитиране. Напротив, голямата част от тези услуги–приоритетно разглеждане на кредита/не е ясно дали то е било такова в конкретния случай/;отлагане  плащането  на определен брой вноски; намаляване на размерът на определен брой вноски;смяна на датата на падежа на погасителните вноски  са свързани именно с  отпускането и изплащането на задълженията по договора за кредит. Поради това твърдението,че тези услуги не са пряко свързани с договора за кредит е неоснователно. По отношение на услугата „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства” липсва всякаква конкретизация в какво се изразява тя. Дори и да се възприеме тезата на ищцовото дружество, че предоставените допълнителни услуги и уговореното възнаграждение не представлява цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността длъжника да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент, за да възникне задължение за заплащане на цената на тези услуги, те следва да бъдат предоставени реално на потребителя. Няма твърдения  длъжникът да се е възползвал от някоя от посочените услуги  и поради това, че услугата не е предоставена, не се дължи и нейното заплащане. Наличната възможност за предоставяне на тези услуги не е равностойна на реалното им предоставяне. Отделно от изложеното, в случай, че се касае за възнаграждение за  предоставяне на допълнителни услуги ,то следва да бъдат включено в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, но в случая това не е сторено и по този начин – заобикаляйки закона, се достига реално до годишен процент на разходите, по-голям от петкратния размер на законната лихва, което прави клаузата за уговарянето на тези възнаграждения нищожна. Възнаграждението за услугите по допълнителния пакет не  попада в изключенията на чл.19,ал.3 ЗПК, регламентиращ кои разходи не се включват в ГПР. Изключването на допълнителните услуги от ГПР по чл.19,ал.1 от ЗПК и уреждането им в договора като  допълнителен пакет услуги, представлява заобикаляне на закона по смисъла на чл. 21 от ЗПК и има за последица нищожност на клаузата, с която са договорени тези услуги. Поради това, сумите, които са начислени на това основание, са недължими и правилно и законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение.

Мотивиран от горното съдът

 

 

 

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОТМЕНЯ  разпореждане №2364/28.01.2020г по ч.гр.д.№ 10013/2019г на районен съд –Бургас, с което е оставено без уважение  заявлението на „Профи кредит България”ЕООД  за издаване на заповед за изпълнение  на парично задължение  на осн.чл.410 ГПК  против длъжника  Р.В.К. за сумата 355,38лв – представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 01.06.2018г до 01.04.2019г и вместо него постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение  на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ „ЕООД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” 49,бл.53Е,вх.8 ,представлявано от С Н Н, Ц Г С, Я Я Ч и Я К Ч против Р.В.К., ЕГН **********,*** за сумата 355,38лв /триста петдесет и пет лв и 38ст/, представляваща договорна лихва /договорно възнаграждение/ за период от 01.06.2018г до 01.04.2019г, произтичащо от договор за потребителски кредит №***.

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане №2364/28.01.2020г по ч.гр.д.№ 10013/2019г на районен съд –Бургас в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: