Решение по дело №1597/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1193
Дата: 6 август 2020 г. (в сила от 23 декември 2020 г.)
Съдия: Дарина Ангелова Костова
Дело: 20182100101597
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№195                                                      07.08.2020г.                                      гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   Първо гражданско отделение

Тринадесети юли  две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател:   Дарина К.

 

Секретар:  Ани Цветанова

 

като разгледа докладваното от съдията К.

гражданско дело № 1597 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по повод исковата молба от Ц.Г.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** и М.Г.А.-К., ЕГН **********,с постоянен адрес: гр. ***, двамата със съдебен адрес двамата със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 81, ет. 1 чрез адв. Вяра Видова, против Д.Ж.Г., ЕГН **********,  с постоянен адрес: гр. *** и настоящ адрес: гр.***, представлявана от адв. Детелина Потерова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ №31, и против С. М. Н., ЕГН ********** и С.С.Н., ЕГН ********** двамата с адрес: гр. ***, с която са предявили в условията на евентуалност следните обективно и субективно съединени искове: 1. иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са единствени собственици на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.135.1.12 по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 15, вх. 1, ет. 4, ап. десен, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 07079.612.135, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ от 97,91 кв. м., заедно с прилежащите части: избено помещение № 18 и 4,84% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: имоти с идентификатори 07079.612.135.1.11 и 07079.612.135.1.22, под обекта: 07079.612.135.1.9, над обекта: няма; 2. иск за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт № **, том ***, рег. № 7***, дело № ***от 201* г., на нотариус Бинка Кирова, нотариус с № 290 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие на Бургаския районен съд,  вписан в СВ-Бургас с вх. рег.№ 12*** от 1*.0.201* г., акт № ***, том **, дело № 6***, с който е извършено разпореждане с горепосочения недвижим имот, като привидна поради абсолютна симулация; 3.  иск за отмяна на горепосочената сделка на основание чл. 37 от Закона за наследството поради обстоятелството, че с нея ответницата Д. Ж. Г. се е разпоредила със завещаното имущество над размера на разполагаемата част на завещателя и не може да се възстанови запазената част на ищците.

Преписи от исковата молба на основание чл.131 от ГПК са изпратени на ответниците, на които е указано да подадат писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото, ответниците са получили препис от исковата молба, като в срок са подали писмен отговор.

В изпълнение на указанията на съда с допълнителни молби от 14.12.2018г., 31.01.2019 г., и 30.04.2019 г. ищците по делото са уточнили исковите си претенции, а с молба от 04.02.2019 г. са представили  доказателство за вписването на исковата молба и са внесли държавна такса. При проверка на допустимостта на предявения иск, съдът е констатирал следното: Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.104, т.3 и чл.109 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, който е и съд по местонахождение на процесния недвижим имот. Исковете са подадени от активно легитимирани лица, които твърдят, че са собственици на процесния имот по силата на наследяване по закон. Исковете са насочени срещу лица, за които се твърди, че оспорват правото на собственост на ищците. Налице е правен интерес от предявяване на настоящите искове.

С определение № 190 от 11.11.2019 г. по ч.гр.д. № 4003/2019 г. по описа на ВКС, второ Г.О., е отменено определение № 278/2019 г. по ч. гр. дело № 242/2019 г. на Апелативен съд - Бургас и потвърденото с него определение № 805/8.05.2019 г. по гр. дело № 1597/2018 г. на Окръжен съд - Бургас за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до влизане в законна сила на решението по гр.д. № 1706/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и делото е върнато Окръжен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по настоящото дело. В същото е прието и че не следва да се обсъжда въпроса дали е налице преюдициалност на иска по чл. 30 от ЗН спрямо този по чл. 37 от ЗН, тъй като искът по чл. 37 от ЗН е предявен при условията на евентуалност. Предвид горното наведените от ответниците възражения за недопустимост на третия иск за отмяна на процесната сделка по чл. 37 от ЗН са неоснователни.

Твърди се, че че ищците са еднокръвни **** и ****** и са наследници на **** си – Г. А.А., ЕГН **********, починал на **.0*.20**год. в гр.Бургас, както и не се спори, че същите са наследниците по закон на наследодателя.

Твърди се, че със саморъчно завещание от 23.01.2018 г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание на 06.08.2018 г. и вписано под Акт дело № */20**, рег.№ 6***от 201*г. по регистрите на Бинка Кирова - Нотариус с район на действие - PC ргас, с рег.№ 290 на НК, обявен препис от което е вписан под вх.рег.№ 6***/**.0*.20**г. на същия нотариус, наследодателят е завещал цялото си имущество в полза на ответницата Д.Ж.Г., като се оспорва автентичността и действителността на същото саморъчно завещание, като нищожно, тъй като не е саморъчно написано и подписано от завещателя. Ангажира доказателства.

Твърди се , че на 20.08.2018 г. ищците разбрали, че е било обявено саморъчно завещание на наследодателя им, с което последният завещал на ответницата Г. цялото си движимо и недвижимо имущество. Твърдят, че завещанието е нищожно, тъй като не е написано и подписано от наследодателя на ищците, а при условията на евентуалност, твърдят че е извършено в нарушение на чл. 28 и 29, ал.1 от ЗН. Сочат, че при две деца, разполагаемата част, с която завещателят е могъл свободно да се разпорежда, е в размер на 1/3. Предвид горното считат, че със завещателното разпореждане е накърнена запазената им част от наследствената маса, възлизаща на по 1/3 за всеки от ищците и която включва гореописания апартамент в гр. Бургас и земеделски земи в с. Трояново, общ. Камено. На **.**.20** г. ищците завели срещу първата ответница иск по чл. 30 от ЗН в отделно производство с цел да утвърдят споразумение с Г., която не оспорвала запазените им части, след което заедно да продадат имотите. По-късно на същия ден разбрали, че ответницата Г. се е разпоредила еднолично с всички имоти, влизащи в наследствената маса, включително с апартамента в гр. Бургас, предмет на настоящото производство.

Считат разпоредителната сделка за привидна, тъй като всички имоти били продадени на цени под пазарните, а апартаментът дори под данъчната оценка, които били далеч по-ниски от цените, които обсъждали с ответницата при разговорите си и за които тя уверявала ищците, че е намерила купувачи. На този извод сочел и фактът, че едва 25 дни след обявяване на завещанието ответницата се разпоредила цялото имущество на наследодателя на ищците. С молба – уточнение от 30.04.2019 г. конкретизират твърденията си за привидност на разпоредителната сделка поради абсолютна симулация. Твърдят, че страните не са желали настъпването на нейните правни последици, а единствено ответницата да не се легитимира като собственик, за да избегне уважаване на иск по чл. 30 от ЗН спрямо нея. Не твърдят заобикаляне на закона като отделно основание, а считат, че такова е налице поради привидността на сделката.

Горното пораждало за ищците правен интерес от установяване спрямо двамата ответници, че първите са единствени собственици на гореописания апартамент, предвид факта, че са единствени наследници по закон на собственика на апартамента. Считат, че първата ответница не е могла да прехвърли собствеността на втория ответник, тъй като тя не е била собственик предвид нищожността на завещанието. В условията на евентуалност твърдят абсолютна симулация на разпоредителната сделка, както и отмяна по реда на чл. 37 от ЗН, тъй като ответницата се е разпоредила с цялото наследство. Приложени са писмени доказателства.

Ответниците Н. в депозирания по делото писмен отговор оспорват основателността на исковете. От фактическа страна излагат следното: обичайно се занимават с покупка на недвижими имоти, които препродават след ремонт. За процесния имот узнали от брокера си в началото на септември 2018 г., а сделката е финализирана на 13.09.2018 г. от нотариус Б.К., която потвърдила правото на собственост на продавачката. Продажната цена от 90 000 лв. била изплатена изцяло по банков път, за което сочат доказателства. Възложили на лицензиран оценител да изготви оценка на имота. На 20.09.2018 г. е наложена възбрана върху апартамента. На 26.09.2018 г. ОС-Бургас допуснал обезпечение на бъдещия иск на Н. срещу Г. за сумата от 90 000 лв., а производството по делото било спряно до разрешаване на спора по настоящото дело. На 08.11.2018 г. получили нотариална покана от ищците, в която последните твърдят, че са собственици на 2/3 от апартамента и искат предаване на ключовете и съвместно ползване. В отговор ответниците Н. отправили нотариална покана до ищците на 26.11.2018 г., в която заявяват, че понастоящем са единствени собственици на апартамента.

Изцяло оспорват доводите за нищожност на завещанието, като считат същото за автентично, а твърденията на ищците - за голословни и неподкрепени с доказателства и в противоречие с действията им по водене на преговори с първата ответница за частите на всеки от тях, както и с липсата на подобни твърдения в производството по гр. д. 1706/2018 на БОС по иска по чл. 30 от ЗН между ищците и първата ответница. 

Считат, че нарушенията на чл. 28 и 29, ал. 1 от ЗН не водят до нищожност на завещанието, а поражда право да се иска съответно намаляване на завещателното разпореждане. Основанията за нищожност на завещанието са изрично посочени в закона и накърняването на запазената част не е едно от тях.

По иска за нищожност на процесната сделка сочат, че липсва конкретика в какво точно се изразява привидността, какви са пазарните цени. Считат, че не е налице привидна сделка и заобикаляне на закона, тъй като не се познавали с първата ответница, нямат общи интереси, не е налице симулативна сделка, нито прикрита, не са целели забранена от закона цел. Позовават се на ТР № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС.

Сочат, че данъчната оценка не отразява реалната пазарна стойност, а определящи за последната били състоянието на имота – нуждата от основен ремонт и липсата на обзавеждане. Разпореждането с имот, предмет на завещателно разпореждане, не е забранено от закона, нито целеният с него резултат – прехвърляне на имота. На разположение на наследниците със запазена част били на разположение други средства за защита.

Сочат, че не могат да вземат отношение по иска с правно основание в чл. 37 от ЗН до влизане в сила на решение по гр. д. 1706/2018 на БОС по иска по чл. 30 от ЗН (в този смисъл решение № 130 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 1371/2018 г. на ВКС, 2-ро гр.отд.).

Молят съда да отхвърли исковете като неоснователни, а в условията на евентуалност, при установяване на факта, че сделката за апартамента е осъществена след продажбата на упоменатите в исковата молба земеделски имоти, да постанови отмяна при условие, че в разумен срок ответниците не уравнят в пари дела на ищците. Представят доказателства.

Ответницата Г. в депозирания по делото писмен отговор оспорва основателността на исковете. Не оспорва качеството на ищците на законни наследници на починалия на **.0*.20**г. техен **** Г. А. Счита обаче, че саморъчното завещание от 23.01.2018 г., с което последният ѝ завещава процесния апартамент и земеделски земи в с. Трояново, отговаря на всички формални изисквания на закона, саморъчно е, написано и подписано от завещателя, съдържа означение на датата. В завещанието са отразени и мотивите на завещателя – от благодарност за грижите, които ответницата полагала за него в продължение на 17 години. Липсват условия и тежест. Не са налице предвидените в закона основания за нищожност. Заявява, че в случай на оспорване, ще се ползва от този документ. Сочи, че нарушаването на чл. 29 и 30 от ЗН не влече нищожност на завещанието.

По иска за нищожност на прехвърлителната сделка, счита сделката за действителна и оспорва твърденията на ищците, че не е оспорила запазената им част. Смята проведените разговори за ирелевантни по отношение на действителността на сделката. Сочи, че цената е платена по банков път и не е налице привидност. Счита, че не са налице законовите предпоставки на иска по чл. 37 от ЗН.

Предявеният главен иск е с правно основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са единствени собственици на посочения апартамент в гр. Бургас. Вторият иск, предявен в условията на евентуалност е с правно основание в чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. последно от ЗЗД – за прогласяване нищожността на сделката за покупко-продажба на апартамента, сключена между Д.Ж.Г. от една страна, и С. М. Н. и С.С.Н., от друга, поради нейната привидност като абсолютно симулативна. Третият иск, предявен в условията на евентуалност на първия и втория иск, е с правно основание в чл. 37 от ЗН – за отмяна на посочената сделка, с която ответницата е намалила разполагаемото си имущество и не може да възстанови запазената част на ищците. Представя доказателства. Претендира разноски.

Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема, че предявените обективно съединени искове са допустими.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени при условие на евентуалност искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК , при условие на евентуалност , иск по чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, при условие на евентуалност  - иск по чл. 37, ал. 1  от Закона за наследството от Ц.Г.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** и М.Г.А.-К., ЕГН **********,с постоянен адрес: гр. ***, двамата със съдебен адрес: двамата със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 81, ет. 1 чрез адв. Вяра Видова, против Д.Ж.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** и настоящ адрес: ***, представлявана от адв. Детелина Потерова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ №31, и против С. М. Н., ЕГН ********** и С.С.Н., ЕГН ********** двамата с адрес: гр. ***, както следва : 1. иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са единствени собственици на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.135.1.12 по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ №15, вх.1, ет.4, ап. десен, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 07079.612.135, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ от 97,91 кв. м., заедно с прилежащите части: избено помещение № 18 и 4,84% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: имоти с идентификатори 07079.612.135.1.11 и 07079.612.135.1.22, под обекта: 07079.612.135.1.9, над обекта: няма; 2. иск за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт № **, том ***, рег. №7***, дело №***от 201* г., на нотариус Бинка Кирова, нотариус с № 290 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие на Бургаския районен съд, с район на действие на Бургаския районен съд, вписан в СВ-Бургас с вх. рег.№ 1**** от **.**.20** г., акт № ***, том **, дело № 6***, с който е извършено разпореждане с горепосочения недвижим имот, като привидна поради абсолютна симулация; 3.  иск за отмяна на горепосочената сделка на основание чл. 37 от Закона за наследството поради обстоятелството, че с нея ответницата Д. Ж. Г. се е разпоредила със завещаното имущество над размера на разполагаемата част на завещателя и не може да се възстанови запазената част на ищците.

Не се спори, че ищците са предявили против първата ответница Д.Г. иск с правно основание чл. 30 от Закона за наследството, производството по който е висящо по гр.д. №1706/2018 год. по описа на БОС и е спряно до приключване на настоящото производство. Производството по чл.30 от ЗН е преюдициално по отношение на производството по чл.37 от Закона за наследството.

Страните не спорят по следните факти : Ищците са еднокръвни **** и ****** и са наследници на **** си – Г. А.А., ЕГН **********, починал на **.0*.20**год. в гр.Бургас, както и не се спори, че същите са наследниците по закон на наследодателя.

Саморъчното завещание от 23.01.2018 г. е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание на 06.08.2018 г. и вписано под Акт дело № */20**, рег.№ 6***от 201*г. по регистрите на Бинка Кирова, нотариус с № 290 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие на Бургаския районен съд, обявен препис от което е вписан под вх.рег.№ 6***/**.0*.20**г. на същия нотариус. Горното се установява от представеното от нотариус Бинка Кирова копие на нотариалното дело , като нито един от документите , съдържащи се в същото не са оспорени, с изключение на оспореното още с исковата молба саморъчно завещание по отношение на автентичността на същото.

От текста на завещанието се установява, че наследодателят е завещал цялото си имущество в полза на ответницата Д.Ж.Г. Оспорва се автентичността и действителността на  саморъчното завещание, като се твърди , че то е нищожно, тъй като не е саморъчно написано и подписано от завещателя. Не се твърди нищожност по смисъла на чл.42 от Закона за наследството.

Съдът е допуснал и приел съдебно-почеркова експертиза , вещото лице по която категорично заключава, че завещанието е автентично, като ръкописният текст е изписан и подписът е положен от завещателя Г. А.

С оглед на горното, съдът намира за неоснователни доводите на ищците за недостатъци във формата на завещанието. Обстоятелството, дали със същото се накърнява или не запазената им част от наследството са предмет на друго производство – по чл. 30 от ЗН. Именно действителността на саморъчното завещание на наследодателя е основание за наличието на правен интерес от иска за възстановяване на запазената част от наследството. В настоящото производство не се твърди, нито се доказва друг порок на саморъчното завещание на Г. А., поради което съдът приема, че същото е валидно и като такова е породило действие. Последица от горното е, че ответницата Д.Г. е придобила по завещание собствеността върху имотите от наследствената маса , включително апартамента, чиято собственост е предмет на установяване в настоящото производство.

Не се спори, че Г. А. е собственик на процесния апартамент, нито се спори по индивидуализацията на същия. С мотиви , изложени по-горе съдът приема , че собствеността върху същия имот е прехвърлена чрез завещаване от починалия собственик – завещател на наследницата по завещание – ответницата Д.Г.. Същата, го е продала с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № **, том ***, рег. № 7***, дело № ***от 201* год. на нотариус Бинка Кирова, с № 290 по регистъра на Нотариалната камара на ответниците С. и С. Н.

Ищците са предявили положителен установителен иск за собственост и е следвало да докажат, че са собственици на процесния имот. В настоящото производство не се събраха доказателства в подкрепа на твърденията на ищците , че са станали собственици на процесния имот по наследяване по закон, поради което предявеният установителен иск за собственост следва да бъде отхвърлен.

По отношение на предявеният в условията на евентуалност   иск, с правно основание в чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. последно от ЗЗД – за прогласяване нищожността на сделката за покупко-продажба на апартамента, сключена между Д.Ж.Г. от една страна, и С. М. Н. и С.С.Н., от друга, поради нейната привидност като абсолютно симулативна и нищожно поради заобикаляне на закона, съдът намира претенциите за неоснователни със следните аргументи : С уточнение на исковата молба от 30.04.2019 год. , л.73 от делото , ищците са посочили , че целят установяване на нищожност на сделката като абсолютно симулативна, тъй като страните не са жиелаеели правните й последици , а със сключването на сделката са целели единствено ответницата да не се легитимира като собственик , за да избегне уважаването на иск по чл.30 от Закона за наследството спрямо себе си. Изрично се посочва, че не се твърди заобикаляне на закона като самостоятелно основание за нищожност на сделката. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № **, том ***, рег. № 7***, дело № ***от 201* год. на нотариус Бинка Кирова, с № 290 по регистъра на Нотариалната камара ответницата Д.Г. е продала на ответниците С. и С. Н. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.135.1.12 по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ №15, вх.1, ет.4, ап. десен, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 07079.612.135, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ от 97,91 кв. м., заедно с прилежащите части: избено помещение № 18 и 4,84% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: имоти с идентификатори 07079.612.135.1.11 и 07079.612.135.1.22, под обекта: 07079.612.135.1.9, над обекта: няма за цена от 90 000лв. при данъчна оценка от 94380,90лв. Не се спори , че посочената в договора цена е платена на продавача.

Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация - когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. При абсолютната симулация на договор за покупко-продажба във вътрешните отношения между съконтрахентите прехвърлителят остава собственик на вещта, а приобретателят не придобива права и не дължи заплащане на цена. Възможни са и случаи, в които съконтрахентите желаят настъпване на правните последици на договора за покупко-продажба, но прикриват действителната си воля относно отделни договореността, която са постигнали за отделни елементи на договора./ Решение № 31 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова/. По делото не са събрани доказателства, от които да може да се направи извод, че такава уговорка съществува между страните по сделката , напротив, договорът е сключен по обичайния ред , след оглед на имота , обсъждане на състоянието му, а видно от представената оценка на имота , изготвена по възлагане от приобретателите, същите са имали инвестиционни намерения по отношение на имота. Не се спори, че цената е платена в размера и по начина, посочени в нотариалния акт. Не може да се направи извод за симулативност и от обстоятелството , че уговорената цена от 90 000лв. е с 4380 лв. по-ниска от данъчната оценка на имота. В случай, че страните не са целели прехвърлянето на собствеността, те не биха уговаряли цена, която да се различава само с около 5% от данъчната оценка. Няма преки или косвени доказателства за уговорена симулация между страните, поради което след преценка в съвкупност на всички доказателствени факти и тълкуване на действителната, обективирана в договора воля, не може да се обоснове еднозначен и категоричен извод, че страните по договора за покупко-продажба не са желаели настъпването на правните му последици.

По отношение на предявения при условие на евентуалност иск с правно основание чл. 37, ал. 1 от Закона за наследството, съдът намира следното:

Ищците твърдят, ответниците не оспорват и от извършената служебна справка се установи, че ищците са завели против първата ответница иск с правно основание чл. 30 от Закона за наследството,  производството по който е висящо по гр. д. № 1706/2018 год. по описа на БОС и е спряно до приключване на настоящото производство.

Производството по чл. 30 от Закона за наследството е преюдициално по отношение на производството по чл. 37 от Закона за наследството.

Съгласно  чл. 37 от Закона за наследството „ Отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари.“

Следователно предпоставка за произнасянето по съществото на спора е в зависимост от намаляването на завещанията или даренията, с оглед допълване на запазената част на наследниците по закон. Ищците са избрали да не съединят исковете си по чл.37 от Закона за наследството с предявения преди подаване на исковата молба в настоящото производство иск по чл.30 от Закона за наследстовото, каквато е обичайната практика и в каквато посока е правната логика, а да го съединят приусловие на евентуалност с останалите две претенции, висящи в настоящото производство, за които е възможно да са преюдициални по отношение на иска по чл. 30 от Закона за наследството. При липса на произнасяне по предявения иск за възстановяване на запазена част , предвид конститутивния му характер , настоящия съд е недопустимо да се произнесе по предявения иск за отмяна , поради което съдът счита , че следва да отдели производството по иска по чл.37 от Закона за наследството в отделно производство, след което да спре същото да постановяване на влязло в сила решение по гр.д.№1706/2018 год. на БОС.

По отношение на претенцията за заплащането на извършени разноски:

Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК от процесуалните представители на ответницата Г. е в размер на 1350 лв. в заседанието по същество, с приложени доказателства за извършването им, както и за част от разноските се съдържат доказателства за извършването им в кориците на делото

По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответницата Г., съдът го намира за неоснователно с оглед цената на иска и сложността на спора.

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от Ц.Г.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** и М.Г.А.-К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, двамата със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 81, ет. 1 чрез адв. Вяра Видова, против Д.Ж.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** и настоящ адрес: гр.***, представлявана от адв. Детелина Потерова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ №31, и против С. М. Н., ЕГН ********** и С.С.Н., ЕГН ********** двамата с адрес: гр. ***,   обективно и субективно съединени искове: 1. иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са единствени собственици на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.135.1.12 по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ №15, вх.1, ет.4, ап. десен, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 07079.612.135, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ от 97,91 кв. м., заедно с прилежащите части: избено помещение № 18 и 4,84% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: имоти с идентификатори 07079.612.135.1.11 и 07079.612.135.1.22, под обекта: 07079.612.135.1.9, над обекта: няма; 2. иск за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт № **, том ***, рег. №7***, дело №***от 2018 г., на нотариус Бинка Кирова, нотариус с № 290 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие на Бургаския районен съд, вписан в СВ-Бургас с вх. рег.№ 1**** от **.**.20** г., акт № ***, том **, дело № 6***, с който е извършено разпореждане с горепосочения недвижим имот, като привидна поради абсолютна симулация, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА Ц.Г.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*** и М.Г.А.-К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, двамата със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 81, ет. 1 чрез адв. Вяра Видова да заплатят на Д.Ж.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** и настоящ адрес:***, представлявана от адв. Детелина Потерова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ №31 разноски в настоящото производство  в размер от 1350 лв..

 

РАЗДЕЛЯ производството по предявения  Ц.Г.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*** и М.Г.А.-К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, двамата със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 81, ет. 1 чрез адв. Вяра Видова, против Д.Ж.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** и настоящ адрес:***, представлявана от адв. Детелина Потерова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ №31, и против С. М. Н., ЕГН ********** и С.С.Н., ЕГН ********** двамата с адрес: гр. ***, иск с правно основание чл.37, ал. 1 от Закона за наследството,  поради обстоятелството, че с нея ответницата Д. Ж. Г. се е разпоредила със завещаното имущество над размера на разполагаемата част на завещателя и не може да се възстанови запазената част на ищците в самостоятелно производство . Делото да се докладва на председателя на съда за образуването му в ново производство , след което да се докладва.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването.

 

СЪДИЯ: