Решение по дело №9/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 94

 

гр. Тутракан, 23.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание Н.шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9/2019 г. по описа на съда, З.да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, чл. 79 от ЗЗД от страН.на ищеца А.З.С.НА В.” ЕАД, представлявано от  юрисконсулт П. Б.(л. 23), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 524/03.08.2018 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 365/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан  (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер:

1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл.   240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за паричен заем  № 110500/10.02.2017 г., сключен между „С. к.” ООД и ищеца, за периода 17.02.2017 г. – 18.08.2017 г. в размер на 500,00 лв.;

1.2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за периода: 17.02.2017 г. – 18.08.2017 г. в размер на 55,56 лв.;

1.3. неустойка за неосигуряване на обезпечение по чл. 8 от договора в размер на 319,14 лв.;

1.4. неустойка за предсрочна изискуемост по чл. 7, ал. 4 от договора, в размер на 174,94 лв.;

1.5. мораторна лихва  върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода: 11.03.2017 г. – 02.08.2018 г. в размер на 73,50 лв.;

1.6. законната лихва върху главницата по чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (03.08.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.7. Твърди се, че на 10.02.2017 г. „С. к.” ООД било сключило с П.И.И. Договор за паричен заем № 110500/10.02.2017 г. с който договор дружеството му било предоставило кредит в размер на 500 лв., като се задължава да върне сумата от 555,56 лв. на 27 равни месечни погасителни вноски всяка в размер на 20,58 лв. считано от датата първата погасителна вноска 17.02.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 18.08.2017 г.

1.8. Твърди се, че поради допусната от страна на Заемателя забава за плащане в срок на 4 броя седмични погасителни вноски е настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 10.03.2017 г., която дата представлявала падежа на четвърта погасителна вноска. При настъпване на предсрочната изискуемост, Заемодателят имал право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява Заемателя за това, която била в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, на 10.03.2017 г. Заемодателят е начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 174,94 лв., представляваща 20 % от сумата от 874,70 лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора.

1.9. Твърди се, че съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание разпоредбите на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 73,50 лв. за периода от 11.03.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда. Длъжникът е уведомен за станалата продажба н.вземането от името н.„С. к.“ ООД чрез пълномощника „А.з.с.на в.“ ЕАД с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.

1.10. Твърди се, че от „С. к.” ООД чрез ,А.з.с.на в.“ ЕАД до ответника е изпратено Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/110500 от 10.02.2017 г. за извършената продажба на вземането чрез Български пощи ЕАД на посочения в договора за кредит адрес като постоянен такъв. Видно от известието за доставяне с баркод РSSDTS007IG7Т, пратката е получена от длъжника. Заемателят не е извършил плащане по дължимият паричен заем към Дружеството.

2. Ответникът П.И.И., не е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 31.01.2019 г., исковата молба е получена лично на 26.03.2019 г., което налага извода, че едномесечният срок е изтекъл на 26.04.2019 г.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3. На 10.02.2017 г. е сключен Договор за паричен заем  № 110500/10.02.2017 г. между „С. к.” АД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател. (л. 5). Заетата сума – 500 лв., е получена от ответника, удостоверено с подписването на договора съгл. чл. 4, ал. 1 от същия. Към договора са приложени общи условия (ОУ - л. 9 и сл.).

4. На 31.10.2017 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на В. (л. 12 и сл.) между „С. к.” ООД, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер. Процесното вземане не е включено в представената извадка от Приложение № 1 от договора. От нея е видно единствено прехвърлянето на вземания към З. А. (л. 19 - № 90696).

5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 49 и сл.), която е установила размера на вземанията.

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

 

II. Относно извършената цесия

 

7. Налице е валидно сключен договор за потребителски кредит между „С. к.” ООД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател. Установено е, че кредитодателя е изпълнил задължението си за предоставяне на заетата сума, с което е изпълнен фактическия състав по сключването на реалната сделка.

8. По делото не са ангажирани доказателства процесното вземане да е прехвърлено на ищеца. Както вече бе упоменато по - горе, представено е извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, в което не са отразени процесните вземания, а вземания срещу друго лице – З. А.

9. Последното налага извода, че ищеца не е придобил вземанията на кредитодателя, което налага отхвърлянето на исковете.

10. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от ищеца „А.ЗА С. В.” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ******, в качеството му на цесионер, срещу ищеца П.И.И., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 524/03.08.2018 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 365/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан, с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца равностойността на заета сума (главница), по Договор за паричен заем  № 110500/10.02.2017 г., сключен между „С. к.” ООД и ищеца, за периода 17.02.2017 г. – 18.08.2017 г. в размер на 500,00 лв.;  възнаградителна лихва за периода: 17.02.2017 г. – 18.08.2017 г. в размер на 55,56 лв.; неустойка за неосигуряване на обезпечение по чл. 8 от договора в размер на 319,14 лв.; неустойка за предсрочна изискуемост по чл. 7, ал. 4 от договора, в размер на 174,94 лв.; мораторна лихва  върху главницата за периода: 11.03.2017 г. – 02.08.2018 г. в размер на 73,50 лв.; законната лихва върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (03.08.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.

           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.

                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: