№ 14978
гр. София, 14.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Частно гражданско дело №
20221110105495 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
По заявление на „... съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от
15.02.2022 г. и изпълнителен лист от същата дата срещу „... за сумите, както следва: 1 575
лв., представляваща неустойка по чл. 14 от договор за обществена поръчка с рег. № УРИ
5785 опд-111 от 29.10.2020 г., ведно със законната лихва от 03.02.2022 г. до изплащане на
вземането, 18,81 лв., представляваща лихва за забава за периода от 22.12.2021 г. до
02.02.2022 г., както и 81,88 лв., представляваща разноски по делото, от които: държавна
такса в размер на 31,88 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника „..., искане за
спиране на изпълнението по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК, както и частна жалба срещу
допуснатото незабавно изпълнение.
Искането по чл. 420 ГПК е процесуално допустимо, но по същество неоснователно по
следните съображения.
Съгласно чл. 420 ал. 1 и 2, т. 1-3 ГПК, спиране на принудително изпълнение,
предприето въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, се извършва при
представено от длъжника обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД или по
преценка на съда – ако е подкрепено с убедителни писмени доказателства, че вземането: не
се дължи, се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и
неправилно е изчислен размерът му по договор, сключен с потребител.
В случая, длъжникът „... е упражнил надлежно предоставената му по чл. 420 ГПК
процесуална възможност, като своевременно е възразил срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение и в срока за възражение е поискал спиране на изпълнението, предвид
заявеното оспорване на вземането по заповедта. По делото обаче не се установява да са
налице предпостаките на чл. 420, ал. 1 и 2, т. 1-3 ГПК, доколкото посочените хипотези са
изначално неприложими. Това е така, тъй като става въпрос за договор с предмет
„извършване на следгаранционно обслужване и ремонт на моторни превозни средства“,
който е сключен с юридическо лице /търговец/ при осъществяване на професионалната му
дейност по занаятие, а не за задоволяване на лични нужди. Ето защо, не се касае за
потребителски спор, поради което следва да се прецени дали доводите, че вземането не се
дължи са подкрепени с писмени доказателства. Целта на производството по чл. 420 ГПК е
без да се решава същинския материалноправен спор относно съществуването или не на
претендираното вземане, да се предотврати усложняване на правоотношението при
1
провеждано принудително изпълнение, ако впоследствие по съдебен ред бъде отречено
съществуването на вземането, което би довело до необходимост от премахване на
последиците от станалото вече неоснователно принудително изпълнение. Съдът преценява
вероятната основателност на предявеното вземане, при не проведено все още спорно исково
производство, а само въз основа на твърдените от страните факти и сочените доказателства,
но без да решава спора по същество. В случая, от представените от длъжника писмени
доказателства не може да се направи извод за недължимост на търсеното вземане, за да се
приеме, че искането за спиране е основателно. От негова страна изобщо не се твърди да е
изпълнил своевременно процесните 2 броя заявки съответно от 27.10.2021 г. и от 28.10.2021
г., станали основание за начисляване на процесната неустойка по чл. 14 от договор за
обществена поръчка с рег. № УРИ 5785 опд-111 от 29.10.2020 г. Заявеното възражение
относно начина на определяне на размера на неустойката касае въпрос, свързан с тълкуване
на клаузите на договора, която дейност обаче следва да се извърши по същество на спора,
още повече, че изложените доводи в тази насока се основават на едностранно съставени от
длъжника справка и фактури /едностранно подписани/, чиято доказателствена стойност би
могла да бъде предмет на оспорване от заявителя в хода на евентуален бъдещ исков процес.
В допълнение следва да се отбележи, че от страна на длъжника не се представя и
обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД.
Предвид посоченото, искането на длъжника „... за спиране следва да се остави без
уважение като неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника „... за спиране на незабавното
изпълнение на издадените на 15.02.2022 г. заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело №
5495/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, и изпълнението по изп. дело № 20228380402964 по
описа на ЧСИ Милен Бъзински, с рег. № 838 на КЧСИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на молителя „....
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2