№ 15852
гр. София, 26.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
Гражданско дело № 20221110121800 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК на поименното
повикване в 14:08 ч. се явиха:
Молителката В. Н. Т. – редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. К., с пълномощно по делото.
Пострадалата М. Н. Т. – редовно призована от предходно съдебно
заседание чрез назначения й по делото особен представител адв. М. В.,
представлява се от адв. В..
Ответницата В. П. Й. – редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично, представлява се от адв. И., с пълномощно по
делото.
Свидетелят Д. С. Н. – редовно призован, явява се.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Адв. В. – Да се даде ход на делото.
Адв. И. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Страните (поотделно) – Водим допуснатите ни свидетели, молим да
пристъпим към разпит на същите.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на водените от страните свидетели.
СЪДЪТ сне самоличността на водените от страните и допуснати от
съда свидетели, както следва
Свидетелят Д. С. Н., 46 г., неосъждан, без дела и родство със страните.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представена от същия
лична карта.
Свидетелят М.Р.Т. , 25 г., неосъждан, без дела със страните, син на
молителката.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия
лична карта № *********, издадена на 07.11.2018 г. от МВР София.
Свидетелят Н.Р.Т. , 33 г., неосъждан, без дела със страните, син на
молителката, баща на детето.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия
лична карта № *********, издадена на 05.04.2021 г. от МВР София.
Свидетелят Р.Б.С., 63 г., неосъждана, без дела със страните, майка на
ответницата.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия
лична карта № *********, издадена на 26.04.2021 г. от МВР Перник.
Свидетелят С.И.С., 43 г., осъждан за наркотици, не съм осъден за
лъжесвидетелстване. Без дела със страните, съпруг на сестрата на
ответницата.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия
лична карта № *********, издадена на 25.08.2021 г. от МВР Перник.
СЪДЪТ върна личните карти на свидетелите.
СВИДЕТЕЛИТЕ, ПРЕДУПРЕДЕНИ ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 290 НК, А ИМЕННО, ЧЕ ПРИ
ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА НЕИСТИНА, ИЛИ ЗАТАЯВАНЕ НА ИСТИНА
ЗАКОНЪТ ПРЕДВИЖДА ДО 5 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
КАКТО И РАЗЯСНИ ПРАВАТА НА ВСИЧКИ ОСВЕН НА
2
СВИДЕТЕЛЯТ Н. И ПО ЧЛ. 166 ОТ ГПК.
Свидетелите (поотделно) – Разбрахме наказателната си отговорност
обещаваме да кажем истината. Разбрахме и правата си по чл. 166 от ГПК,
желаем да свидетелстваме.
СЪДЪТ изведе от съдебната зала свидетелите М.Р.Т. Н.Р.Т., Р.Б.С. и
С.И.С. и остави свидетелят Д. С. Н..
Свидетелят Д. С. Н. на въпросите на адв. К. – Познати са ми някои от
лицата, които виждам в залата днес, както и имам спомен да съм се отзовавал
на сигнал тази година в Западен парк. Спомням си, че спорът беше между
русата дама (сочи ответницата) Й. и другите две момчета, които бяха братя, с
фамилия Тодорови. Когато аз отидох видях, че скандалът беше изнесен по
коридорите на блока. Подробности от скандала не помня. Участници в
скандала бяха те, беше между тях тримата, в последствие се появи с кола
дамата, която се представя като майка на ответницата. Не съм сигурен дали и
молителката В. е била там, ходя редовно по такива скандали. Видях също и
малко дете. Скандалът беше между русата дама и брата на бащата, не е имало
физическа саморазправа, вече какви думи е имало не мога да Ви кажа. Мисля,
че те се караха, че детето не може да расте в такава среда. Обвиняваха се
двамата, че тя била алкохоличка. Тя обиждаше бащата с други епитети. Моята
работа беше да прекратя скандала. Грозно беше, едно дете не би трябвало да
расте в такава среда. Не искам да давам квалификации, каквото съм написал в
докладната, това е. На мен може някой да ми е лъхнал на алкохол, но нямам
дрегер и не мога да го докажа. Мисля, че ответницата може би е употребила
алкохол, беше в близък контакт с мен, според мен тя лъхна на алкохол, но тя
нито е на работа, нито е шофирала. Ние бяхме с маски. Лъхаше ми на
алкохол, но не мога да давам квалификации дали нейното поведение е било
повлияно от алкохол, и не я познавам когато е пила и когато не е пила, за да
давам квалификации. Даже сега се сещам, че те я обвиняваха, че пие, но тя
каза: „Да, пила съм, но какво от това?“. Колко е пила, защо е пила, аз пак Ви
казвам алкохолът не е забранен, когато не си на работа. Не защитавам никой,
аз си изпълних задълженията, да няма физическа саморазправа. Всички,
които бяха там, имаха респект към нас като полицейски орган и след като
долетя жената с колата, скандалът отново се развихри. Аз бях близко до брата
и до нея, защото най-вече между тях се развиваше словесно и мисля, че
3
братът не ми е лъхал така на алкохол. Бащата на детето седеше в страни и за
него не съм имала впечатления по-преки. Нямам спомен някой да се е
оплакал от упражнено върху него физическо насилие от някой от другите
страни. Майка й дойде от някъде, взеха детето и тръгнаха – това си спомням.
Мисля, че не ми беше съобщено, че към нас пътува и мобилен екип от
Закрила на детето, щом не съм го отразил в докладната или да ги изчакам.
Свидетелят Д. С. Н. на въпросите на адв. В. – Докато се развиваха
събитията детето беше някъде горе по апартамента, първоначалните
действията се развиваха в самия вход – на площадката. После го доведоха – те
влизаха горе, излизаха. Братът на бащата по едно време го беше гушнал.
Свидетелят Д. С. Н. на въпросите на адв. И. – От 2013 г. работя в
настоящото районно управление. Понякога имам по 3 такива случая на смяна.
Не помня кой ден беше и дали съм посетил други адреси в същия ден. Когато
посетих адреса бях с маска през цялото време на проверката. Колегата ми е
бил с маска със сигурност, за други не мога да си спомня. Не мога да си
спомня дали детето е било в нечия кола. В последствие знам, че се качи с
бабата по майчина линия в колата. Със сигурност по едно време беше
гушнато от брата на бащата, дълго време. По-скоро нямаше реплики от
бащата на детето към майката на детето. Той беше най-пасивен, даже
госпожата му казваше, че той не е никакъв мъж. Не мога да определя дали
поведението му е такова вследствие от прием на някакви медикаменти, не го
познавам грам, за да определя. Докато детето беше гушнато от чичо му,
кротуваше, не ми е направило впечатление да пищи. Когато се качи в колата
на баба си поведението на детето остана може би същото.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на свидетеля възнаграждение в размер на 30,00
(тридесет) лева от внесения депозит, за което да се издаде РКО.
Издаде се РКО.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят напусна съдебната зала.
Свидетелят М.Р.Т. на въпросите на адв. К. – Тук съм за случката от
10 април. Знам, че идвам да свидетелствам във връзка с този инцидент. М.
преди 10 април беше в Радомир при баба си и дядо си по майчина линия. Не
4
знам да е имало конкретен повод във връзка с това, че М. е била в Радомир, тя
е била там може би за 4-5 дни преди 9 април. На 9 април след съгласието на
В. и брат ми и бабата и дядо – на М. по майчина линия, баща ми Роми
Тодоров отиде да я вземе от Радомир и съответно да я остави при майка ми.
Той отиде сам. Взе я, и я докара в нашия дом в Люлин. Живея с майка ми -
само двамата, в този дом в Люлин. Аз бях на 9-ти, когато баща ми докара М.,
нямам спомен по кое време я докара и я остави при нас. Мисля, че сутринта
или по обед – нямам спомен точно. Това се е случвало ужасно много пъти,
Роми и майка ми са разделени, съответно след като остави М. се прибра.
Стотици пъти се е случвало М. да остава у нас заедно с майка ми. Не е имало
никакви проблеми до неделя сутринта. М. остана да преспи при нас със
съгласието на нейните родители. Аз лично не съм говорил с някой от нейните
родители, но най-често кореспонденцията се е случвала от В. чрез баща ми
Роми, за да остава детето при нас. В. е водила тази кореспонденция с баща
ми, тъй като В. и майка ми не си говорят. Момента, в който те прекъснаха
тяхната връзка беше моментът, в който майка ми почна много често да хваща
В., че пие. В. от това се озлоби съответно. Майка ми я е виждала пияна, и аз
съм я виждал. Залитала е. Доста пъти аз лично съм я виждал пияна. Първият
път, когато видях В. пиян, беше 8-ми срещу 9-ти април 2017 г. Помня го,
защото бях нощна смяна на работа. Сутринта детето беше доведено от някой
от нас, от мен или баща ми, нямам спомен – М. тогава беше на 3 месеца. Това
се случва събота срещу неделя, като М. е доведена в събота сутринта при нас.
Аз тръгвам по обяд на работа, тогава работех в театъра към НАТФИС и
имаше 36 часов маратон с представления. Може би трябва да вметна това, че
М. е „седмаче“ – родена е в седмия месец, тя беше изписана точно един месец
преди тази случка. Нямам точен спомен кой я е взел – или аз или баща ми,
някой с автомобил. В. не кърмеше М. тогава. Знам, че не е кърмила детето от
самото му раждане. На въпросната случка майка ми се свърза с мен, може би
след полунощ, аз бях в НАТФИС. Като се свърза супер притеснена, беше
разтревожена, защото В. се беше свързала с нея, в този момент те си
комуникираха. В. се е свързала с нея и иска да си вземе детето след 1 часа в
полунощ и аз бях в шок. Брат ми беше в командировка, не беше в София със
сигурност. Аз си тръгнах, прибрах се, бях се прибрал 2-3 мин след като В.
вече беше стигнала моят дом. Заварих В., майка ми и бебето М. в стаята на
майка ми, като В. беше усмърдяла целият апартамент. Миришеше на алкохол
5
от В.. Със сигурност тази миризма идваше от В. не от майка ми. В. беше
неадекватна, като фъфлеше, залиташе, говореше несвързано, искаше да си
вземе детето и да си го прибере. Ние се опитахме да успокоим ситуацията по
всички възможни цивилизовани начини, защото беше опасно да си тръгва
през нощта с едномесечно дете. Изведнъж В. се успокои, каза: „Добре,
оставям ви.“. И това беше, след това аз я закарах до тях, като В. повърна в
колата. Това е първият път, в който аз съм видял В. пияна. Нямам спомен за
9-ти април, може би съм бил вкъщи. Детето беше при нас половината ден,
защото към обяд дойде при нас и детето остана да спи при нас. На следващия
ден от сутринта се започна с някакви странни действия от В., тя искаше М. да
се прибере при тях. В. чрез баща ми ни казваше, че иска детето. На
процесната дата моят баща се обаждаше на майка ми, за да казва какво иска
В. и й казва, че В. си иска детето, което не представлява никакъв проблем.
Тогава В., чрез баща ми каза, че ще дойде и ще си вземе детето, това аз
научих чрез майка ми, но аз също чух разговора, защото сме заедно. Но В.
така и не дойде. Аз имах през деня определени задачи и съм излизал от
вкъщи, но не съм срещнал В. да чака да й дадем детето или нещо от този сорт.
Тя се обади на моят баща да предупреди, че ще дойде да вземе детето, като
постоянно се променяше часа. Започна се с един час, отмени се на час по-
късно и така. Тя лично на мен или моята майка не е звъняла. В. знае къде
живеем, знае звънецът, вратата, но никой не ни е търсил. Имам информация и
от майка ми, че никой не е идвал, отделно аз съм излизал за 15-20 минути и
съм се прибирал, но не съм засичал В. долу да чака или да не е отворено, или
да не може да стигне до нас. От самото начало предлагахме да закараме
детето, но тя не дойде да си вземе детето. Аз не знам да е идвала. В един
момент тя поиска да я докараме, пак се е обадила на баща ми да закараме
детето някъде към 17-17:30 часа. Обикновено аз карам М., този път не беше
по различно, аз закарах М.. Ние живеем на 5-10 минути с кола един от друг,
нямам точен спомен към колко излязох, към 17:20 часа някъде. С моят брат се
чухме по-късно, но нито на 9-ти, нито на 10-ти. В този момент В. и моят брат
живееха заедно в ж.к. „Западен парк“ в апартамент, който е собственост на
майка ми и баща ми. Те живееха там от 2017 г., нямам спомен моят брат да е
проявявал искания ние да караме детето. Закарах детето. Паркирах пред
техния блок, непосредствено пред техния вход, там има малка градинка. Аз
нямам ключ от апартамента, в който живеят. Нещото, което ми направи силно
6
впечатление, което не се беше случвало за първи път, че М. се затвори,
започна да не ми отговаря, започна да шепне. Аз я попитах, всичко наред ли е,
защо шепне, тя каза: „Мама да не чуе.“. Тя ми прошепна „Обичам те.“, но не
искаше майка й да чуе. Аз звъннах на В., че съм долу, като В. слезе. Знаех, че
моят брат беше горе. Предпочетох да звънна на В., защото знаех, че брат ми
спи. Имах информация от майка ми, че той спи, защото на 10-ти се е чула тя с
него. Не си спомням, но знаех, че брат ми спи горе. Нямам спомен кога майка
ми ми каза, че е говорила с него. Тя е говорила с него, прекъснала му е
спането и той е отговорил с нея, че спи. Те се чуват постоянно, може да е
искал да я чуе, да разбере какво правим с М., защото нещата се променяха
постоянно в движение. Ние не знаехме на кой да я върнем, кога да я върнем,
ще дойдат ли да я вземат и какво се случва като цяло. В. не беше вкъщи, тя
когато е излиза да вземе Mихаела не е била вкъщи от обяд до 5 часа, знам
това нещо от брат ми. Аз говорих с брат ми впоследствие на цялата развръзка.
В онзи момент знаех само, че брат ми спи от майка ми и затова предпочетох
да звънна на В.. Аз никога не съм бил в никакви отношения с В., не съм се
карал с нея, не съм имал някаква сериозна комуникация с нея. Не знам защо
тя не ми е звъняла на мен до този момент, не съм имал проблем с В., освен че
не се грижи за М.. Тя избягваше комуникация с мен или с майка ми. С мен
също избягваше комуникация, защото съм близък с майка ми, нямам идея,
може би това е причината. Това е решение на В. с кой да комуникира с
определени хора, не сме разсъждавали специално защо не комуникира с мен.
Този ден това беше първото обаждане от мен на В.. Тя най-вероятно нямаше
да ми вдигне ако й бях звъннал по-рано. Нямам спомен защо на нея й
звъннах, може брат ми да е спал. Обадих се на В., тя каза, че слиза. Понеже
навън валеше заведох М. до входа. При слизането, още на стълбите, видях, че
В. е пила. През входната врата се виждаше, че В. залита по стълбите, също
така миришеше на алкохол, когато се доближи до мен да вземе М.. М. беше с
мен за ръка и тогава я усетих. Тя не каза абсолютно нищо, подадох й чантата
на М., тя се обърна и се качи нагоре. Мен ми стана ясно, че В. не е в окей
състояние, но се успокоих, понеже брат ми е горе и все ще е там ако нещо се
случи. Качих се обратно в колата, тръгнах към вкъщи и майка ми ми звънна и
ми каза, че брат ми се е свързал с нея и я е помолил да вземем М., защото там
става нещо страшно. Това беше моментът след като си затворихме с майка ми
телефона. Попитах я какво се случва и тя каза, че В. е пияна и прави скандали
7
пред детето на брат ми. Майка ми сподели, че се е чувало как М. е плачела,
докато е говорила с брат ми. В момента, в който затворихме, аз звъннах на
112, аз бях първото обаждане към 112, това не се е отразило в експертизата,
не знам поради каква причина. Взех майка ми и се върнахме при Западен
парк. При пристигането паркирах на същото място, на същия паркинг. Майка
ми остана в колата, а аз тръгнах към входа. Видях брат ми и В. между
етажите, видях ги от долу, бяха на 2 срещу 3 етаж. Те живея в тухлен блок и
стълбището се вижда отвън. Вече не валеше, когато се върнахме. Видях тях
двамата. М. я нямаше с тях. Брат ми ме видя и слезе да ми отвори, асансьор
няма, той слезе по стълбите. В. беше останала на 2ри срещу 3ти етаж.
Попитах го какво се случва, той ми обясни, че В. е пияна и агресивна, това си
го говорим с него отвън. И ме помоли да взема детето, аз го попитах къде е
дето и той ми каза, че е горе в апартамента. Пак се качихме с брат ми по
стълбите, разминах се с В., като от нейна страна имаше обиди към мен, каза
ми: „боклук“. Тя говореше по телефона на висок глас. Не разбрах с кого
говори, може би говореше с майка си. Не съм чул да е казала нещо на брат ми.
Тя се намираше между двата етажа на стълбищната площадка в средата,
между двата етажа – като техния апартамент е на горния етаж. Влязохме в
апартамента с брат ми, намерих М. под масата в хола, тази стая е хол и
спалня. Те живеят в едностаен апартамент, минахме през малкото антре и
коридорче и влязохме в хола, където се намираше М.. Отделно е кухненската
част. Масата е правоъгълна и М. плачеше, имаше сълзи по бузите, не беше
разридана. Когато тя ме видя ме гушна, усетих, че тя се успокои. Вдигнах я на
ръце и тръгнахме с брат ми надолу, за да избягаме от ситуацията в този
момент. Детето не говореше, беше в нещо като шок в този момент, тя не
говореше. Излязохме от апартамента и поехме надолу по стълбите, като се
наложи да се разминем с В.. Брат ми мина пред мен и застана като параван
пред нея, защото тя при преминаването се опита да ме изрита, когато
преминавах с детето. Не съм усетил да е успяла, и да е успяла, не е било нещо
сериозно, но факт бях пред парапета. Не помня нещо да е казала конкретно -
викаше. Слязохме аз, брат ми и М. пред блока. М. продължаваше да бъде в
моите ръце, а В. си остана на стълбището. И баща ми вече беше звъннал на
полицията. Баща ми беше разбрал от мен или от майка ми. Аз му се обадих,
предполагам, че и майка ми му се е обадила. Обадих му се докато пътувам
или към майка ми или към В.. Казах му, че има проблем там, че се случва
8
нещо страшно. Може би съм поискал и той да дойде - нямам спомнен. Той
дойде в последствие. Майка ми през цялото време беше в колата, до този
момент не е слизала. Тя беше до шофьорското място. Аз занесох Михаел в
колата, за да не седи навънка. М. има столче в колата, но аз я дадох на майка
ми и тя я гушна. М. беше все още в някакъв тип шок. Аз ги оставих и се
върнах напълно нарочно, пред входа, за да изчакаме полицията, за да не
излиза, че нещо се случва като опит за отвличане или нещо подобно. Тогава
звъннах още един път на полицията, защото още ги нямаше и се бавеха, или
поне в този момент си помислих, че се бавят. И това е, в един момент
полицаите дойдоха – бяха двама. Познах свидетелят, който днес беше
разпитан преди мен, той беше един от полицаите. В. все още беше на
стълбите, аз бях пред блока с брат ми докато дойдоха полицаите. В момента, в
който полицаите дойдоха, може би В. ги забеляза, защото веднага слезе. Аз
умишлено изчаках, В. веднага ги нападна с това, как аз съм налитал да я бия.
Веднага се опита да изкара по някакъв начин, че се опитваме да отвлечем
детето. Полицаите се обърнаха към мен и ме питаха къде е детето и аз казах,
че е в колата. Помолиха ме да я доведа, при което аз я доведох на ръце, като и
майка ми дойде също. От момента от колата до входа я пуснах на земята и я
оставих. М. беше около нас, като по някое време майка й я издърпа към нея.
Полицайте ми казаха, че виждат, че е пияна, но не могат да напраявят нищо. В
този момент аз помолих майка ми да рови някакви телефони в интернет,
някакси телефони на социални на нещо. Тя намери телефона на Закрила на
детето и подаде сигнал. Моят брат не беше консумирал алхоколо, той по
принцип алкохол не консумира, не съм го виждал никога пиян. Никога не съм
го виждал да пие алкохол. Майка ми се обади на Закрила на детето, като те
приеха сигнала, но някъде се изгуби връзката между закрила на детето и
полицията. Полицаите не знаеха, че към нас пристига мобилна група на
закрила на детето. Ние седяхем и чакахме роднините на В. да дойдат, да я
вземат заедно с детето. Предполагахме, че ще дойде баща й, но в последствие
дойдоха майка й, баща й и свидетелят отвън. След от околко полочин час
дойдоха тези роднини. В този половин час търсихме Закрила на детето, нищо
не правихме, В. беше супер агресивна, обиждаше мен, майка ми, по-късно
баща ми, когато дойде. Баща ми дойде в присъствието на полицайте, както и
преди роднините на В.. Дойдоха роднините на В.. Цялото дейст се разви за 3-
4 минути, в които излязоха абсолютно всички от колата. Баща й тръгна
9
заплашително към мен, полицаят, този, който беше свидетелят, помоли да си
тръгне. Чуха се доста обиди от майката на В. и В. към мен, към майка ми, към
брат ми, към баща ми. Това беше общо взето. Взеха детето и всички, които
дойдоха от Радомир заедно с В., потеглиха към Радомир, като това стана за 3-
4 минути от тяхното идване. След като те си тръгнаха си тръгнаха и
полицаите и тогава дойдоха от Закрила на детето. При влизането ми в
апартамента, отворих вратата само с дръжката, без да отключвам. М. нямаше
нищо против да я взема. Тя освен, че ме гушка като ме видя, и се усмихна.
При размяната на обиди аз не съм отвръщал, като В. лично на мен ми каза:
„травестит“, „боклук“, на майка ми имаше също „боклук“, и „пъпчива
маймуна“. Детето беше долу при нас, около нас, по време на размяната на
обидите. Чувал съм детето да става свидетел и друг път на такива обиди,
насочени към майка ми, към мен не. Имало е и друг път скандали между В. и
Николай. Брат ми доста пъти е бягал от вкъщи с М. когато В. е била пияна.
Единственото физическо докосване между мен и В. беше когато се опита да
ме изрита. Николай беше в нормално състояние, когато се видяхме. Личеше
си, че е спал до този момент.
Свидетелят М.Р.Т. на въпросите на адв. В. – Когато взех М. от под
масата питахме М. какво се е случило и тя каза, че се е прибрала с майка си и
майка й е почнала да крещи на тати. Когато всички бяхме долу, М. мълчеше,
майка й я дърпаше към нея, но не съм забелязвал М. да се втурва към майка й
или нещо от този сорт.
Свидетелят М.Р.Т. на въпросите на адв. И. – В близки отношения съм
с брат ми. Чуваме се 1-2 пъти седмично, когато има нужда. Не се чуваме
всеки ден.
Адв. И. – Как определяте Вие нуждата си да чувате вашия брат?
Адв. К. – Възразявам.
СЪДЪТ преформулира въпроса.
Свидетелят М.Р.Т. на въпросите на адв. И. – Понякога се чуваме, за
да се питаме как сме, не само при някаква необходимост от него. Не съм
виждал брат ми да употребява наркотични вещества. Знам, че преди време,
преди години е имал проблеми с леките наркотици – с марихуаната. Просто е
употребявал. Пред мен не е употребявал. Не е бил задържан от полиция или в
болница във връзка с употребата му на марихуана. Преди време беше на
10
лечение, той е работил с психолози, с които се е лекувал. Нямам спомен, аз
съм бил малък, на 14-15 години и не знам той къде е провеждал това лечение
с психолози. Знам, че тази зависимост е била преодоляна, защото
комуникирам с него и не съм го хващал в определени състояния да ми
подсказват, че употребява каквото и да е. Помня, че брат ми беше облечен с
тениска, защото беше с издрани ръце, от въртрешната част на ръцете - в
частта между китката и лакътя. Аз забелязах едната ръка, но може би е имал и
по двете, като той ми сподели, че това е от В. – аз го показах на полицайте.
Той ми каза, че при скандала горе го е надрала. Имаше червени следи от
надиране с нокти. В този момент всички бяха в шок, брат ми не си е вадил
медицинско за надиранията. Когато се видях с брат ми, той ми каза, че В. е
агресивна пред детето към него. В момента, в който са се прибрали В. и
детето, тя е започнала да си измисля някакви проблеми и да вдига някакви
скандали на брат ми, започнала е да вика, да тръшка – това ми е споделял
брат ми. Всичко това се е случило пред детето и затова ми звънна да взема
детето. Майка ми ми обясни, че знае от брат ми, че В. крещи, тряска и е
агресивна, така и я видях, когато имаше контакт с мен. Дните преди случката,
когато М. е била в Радомир, брат ми беше командировка извън София. Не сме
се чували, аз работя от 8 до 5, след това не е имало причина да се чуем. Брат
ми се занимава с монтаж на климатици, с работно време от 9 до 4-5-6 в
зависимост може и по-късно да стане. В случая той беше останал да спи във
Варна, защото бяха няколко дена там. Той работи тази работа от може би 2
години. Не знам колко често го командироват. Знам, че В. сменя доста
работи. Към момента на случката знам, че В. работеше, не си спомням какво,
но знам, че на график 2 на 2. Не знам от момента на раждането си М. да е
отглеждана от баба си и дядо си по майчина линия. Не знам за дълъг период
от време да е била при тях. Тя доста рядко ходеше там за не повече от 2-3
дена. Когато се роди М., В. и Николай живееха в апартамента, в Западен парк.
Не ми е известно да са се разделяли преди 10 април, не са се разделяли.
Отношенията на майка ми и баща ми са близки.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят напусна съдебната зала.
Свидетелят Н.Р.Т. на въпросите на адв. К. – Знам за какво е делото,
11
за домашно насилие спрямо дъщеря ми. За случката от 10 април в неделя.
Още от 12 часа В. искаше да вземе дъщеря ми, която беше при майка ми от
предния ден, преди това дъщеря ми беше в Радомир. Аз бях командировка и
се прибрах в петък. Точно сега не мога да си спомня къде бях командировка,
не мога да ви кажа. Детето беше в Радомир без мое знание от сряда. Не съм
много сигурен детето кога се върна от Радомир, мисля че в петък. Като
мисля, че баща ми е отишъл да я вземе. Не мога да Ви кажа дали е бил сам.
Нямам спомен кой му е казал, няма причина той да отиде да я вземе. Нямам
спомен защо е била оставена при моята майка. Детето беше оставено там до
неделя. Майка ми живее с брат ми. От идването на М. в София ние с майка ми
и брат ми сигурно сме се чували, нямам спомен. В неделя аз си бях вкъщи
през целия ден, в събота нямам спомен. Събота и неделя ми бяха почивни
дни. Петък се върнах от командировка. За събота не помня, че съм бил вкъщи,
за неделя помня, че съм бил вкъщи. Нямам спомен дали В. е била вкъщи
събота и неделя. За неделя помня, че към 12 часа отиде да взима детето от
Люлин, където живее майка ми, тя ми каза, че отива да вземе детето. Не е
имало проблем, за да отиде да вземе детето. Така се разбрахме - тя да отиде
да вземе детето. При което ми се обади, че ще седне някъде да обядва и това
обядване доста се задържа и аз предположих, че както обикновено е седнала в
някое заведение и набляга на биричките. Мисля, че каза, че ще седне да
обядва сама в пицария „Поли“. Каза, че ще вземе М. след това. Това обядване
продължи доста дълго време. Един обед предполагам, че продължава около
един час. Тя се прибра към 5 часа с детето и аз се събудих тогава. Не мога да
Ви кажа в колко часа съм си легнал. Преди тя да излезе бях буден и след това
си легнах, сигурно съм бил изморен, не помня от какво съм бил изморен,
почивен ден в неделя и съм решил да си полегна. Чули сме се с майка ми след
като В. излезна след 12 часа. Казах й, че В. ще дойде да вземе детето. Само с
майка ми се чух. Освен това чуване до прибирането на В. с детето се чухме с
майка ми преди В. да вземе детето. Чухме се общо 2 пъти – първият път в 12
часа, В. беше вече излязла да вземе детето, и втория път, когато усетих, че
доста й продължи обяда и усетих, че се е понапила и й казах на майка ми.
Усетих по телефона, че В. се е понапила, и колко време й продължи обяда. Не
мога да кажа колко пъти се чухме с В., доста често. Легнах към 3-4 часа да
спя. Преди да легна да спя се чувах и с В. и с майка ми. С В. се чухме, не си
спомням колко пъти, преди да легна да спя, още няколко пъти. Вторият път
12
казах на майка ми, че В. е пияна и от там майка ми каза на брат ми да докара
М.. Просто информирах майка ми, че В. е пияна, не съм искал брат ми да
вземе М.. Аз легнах да спя. М. и В. се прибраха. Видях В., че е доста
почерпена, по това, че заваля, по това, че сме живели заедно толкова време, за
да мога да го кажа. Направих й забележка, че се е напила. Казах й „Ти си се
напила“. От там тя почна да ме обижда, стана агресивна, каза ми:
„нещастник“, „боклук“, „да ти еба майката“, друго не си спомням. Не помня
какво съм й казал, помня тя какво ми каза. Помня, че и детето беше там,
усетих на къде отиват нещата. Уплаших се, в други ситуации, когато така сме
се карали, съм взимал детето и съм го закарвал при майка ми. Този път тя
беше много агресивна, не знаех точно какво да направя. Другите ситуации е
било някъде навън, тя е оставала да си допие и аз съм имал възможност да
закарам детето при майка ми. В. започна да буйства, надра ме по ръцете
(свидетелят показва вътрешната част на ръката си между китката и лакътя) по
едната ръка беше по-забележимо. Имах следи от нокти по ръката. Не отидох
при лекар да ми издаде медицинско за тези неща. Този път чух, че първо В. се
обади на майка си и каза: „Елате да си ме вземете.“. При което аз не знаех как
да реагирам и тя беше доста пияна, вече се бяхме скарали, беше ме надрала,
детето беше под масата в хола и плачеше, не знаех как да реагирам. Обадих
се на майка ми, разказах й ситуацията и те тръгнаха към нас – майка ми. Тя се
обадила на баща ми, звъннали същото време и на брат ми, който точно се
прибираше след като е предал детето на В.. Разбрах от В., че брат ми е
докарал детето. Не си спомням дали В. ми беше казала, че брат ми е докарал
детето. Когато В. се прибра знаех, че брат ми е оставил детето, сигурно са ми
казали по телефона, сега точно и ясно не мога да Ви кажа кога, сигурно след
като съм се събудил. В. и детето ме събудиха, значи не съм знаел, че брат ми е
докарал детето. Аз се обадих на моята майка, с никой друг не съм говорил.
Казах й ситуацията, казах й ако могат да дойдат до вкъщи и евентуално да им
дам детето, да не става свидетел – майка ми и брат ми да дойдат, защото брат
ми е с кола, за да не става детето свидетел на тези грозни сцени. От там
докато майка ми ми е казала по телефона, че брат ми пътува на там, защото е
близо и те също ще дойдат, тя също се е обадила и на баща ми, но първо ще
дойде брат ми. Тя ми каза по телефона, че вече брат ми пътува. Вече бяхме се
скарали с В., детето беше под масата и плачеше, брат ми се обади, че е дошъл
и е долу, когато той ми се обади всички бяхме в апартамента. Имаше едно
13
сборичкване в апартамента, точно когато ме надра В.. През цялото време
бяхме в апартамента, не съм излизал. Малко преди да ми се обади брат ми
избутах В. да излезе, защото беше много пияна, беше ме надрала вече. Да
излезе извън входната врата. Аз я избутах и останах вътре в апартамента. Тя
остана между етажите, мисля, че не се опита да се върне. Аз не заключих. Не
помня къде е В., когато брат ми се обади. Когато дойде брат ми аз слязох
долу да му отворя, той стоеше пред входната врата на блока, а В. седеше
между етажите. Аз му отворих, ние веднага се качихме нагоре. Не помня да
сме си казали нещо с брат ми. Не си спомням дали той ме попита нещо тогава.
Качихме се нагоре, В. беше между етажите, между нашия етаж и долния. Ние
с брат ми минахме покрай нея. Тя остана там, говореше по телефона и
викаше. Не си спомням с кого говореше по телефона – въобще не съм я
слушал. Влязохме и казах на брат ми да изведе М., за да не слуша тези
скандали. Когато с брат ми се качвахме, М. си беше в апартамента, остана за
секунди. Детето остана горе, докато съм слязъл да отворя на брат ми. Влизаме
в апартамента с брат ми, брат ми вижда детето под масата, детето плачеше,
просто беше тъжна, имаше сълзи, когато видя брат ми се усмихна. Брат ми
взе М. на ръце и тръгнахме да слизаме между етажите. Детето беше през
цялото време на ръце в брат ми. Застанах между В. и брат ми, защото
предположих, че В. нещо ще му каже и ще го нападне. Не си спомням дали В.
е тръгнала след нас по стълбите. Слязохме долу, казах на брат ми да заведе
М. в колата, не видях колата на брат ми, когато излязохме валеше дъжд.
Времето беше мрачно. Не съм видял точно къде беше колата на брат ми. Той
отиде с детето в колата. Той беше малко време с детето в колата. След това
дойдоха майка ми и баша ми. Аз останах сам пред входа, не помня дали В. е
там. Моите родители се появиха малко след това около 10 минут след това.
Първо брат ми беше с детето в колата, после се появиха майка ми и баща ми
и после той остави детето на майка ми и баща ми, аз не ги видях, когато
идват. Той ми каза, че са тук, докато чакахме. Обадиха ми се по телефона
явно, не си спомням. Ситуацията беше такава, че майка ми сигурно ми се е
обадила, че идват – няма детето да остане само в колата. Аз не виждам майка
ми и баща ми, но виждам брат ми, който се връща без детето след около 10
минути, след като те са дошли. Когато брат ми се връща и останахме двамата,
В. и тя е до нас във входа на 1 етаж. Ние бяхме вътре във входа до това време
на първия етаж. Преди да дойде брат ми не помня къде съм седял точно.
14
Знаех, че към нас идва полиция. Аз не съм се обаждал на полицията, знам че
идва полицията. От баща ми и брат ми по телефона разбрах, че са извикали
полиция, това го разбрах от тях по телефона. Не си спомням къде съм седял
10 минути, докато брат ми го няма. Дали съм чакал долу или съм се качил в
апартамента не помня, но съм бил вътре във входа не съм седял пред входа.
После дойде брат ми, с брат ми вече седяхме пред входната врата на входа, да
чакаме да дойде полиция, и В. слезе на 1 етаж. Никой не дойде при нас
тримата от родините. Първо дойдоха двамата полицай при нас, единият беше
свидетелят, който се яви в днешното съдебно заседание. В. почна да крещи,
каза, че отвличаме детето. Просто така крещеше на висок тон. Беше пияна и
агресивна. Полицаите й казаха, че доста се е почерпила и да се успокои
малко. Брат ми разказа каква е ситуацията. полицаите казаха, че нищо не
могат да направят. Аз също говорих с тях и им разказах какво е станало,
казаха ми, че законът е на страната на майката и нищо не могат да направят.
Тя вече се беше чула с нейните родитрели и ги чакаме 30 минути докато
дойдат. Във входа бяхме всичките, аз, брат ми, полицаите и В.. Появиха се
накрая родители й. Мъжът на сестра й, майка й и баща й, те отведоха М. - В. и
роднините й. Имаше обиди от тяхна страна. Останахме аз, майка ми, баща ми
и брат ми. Видях ги накрая, когато отидохме към колата. Докато чакахме
роднините на В.. Валеше дъжд и тогава отидохме до колата и там видях майка
ми, баща ми, детето, не си спомням точно дали са били вътре – сигурно са
били вътре, защото валеше дъжд. Идват роднините на В. и ние отиваме към
колата на брат ми. Гушнах М. и я пуснах. Тя отиде при В. и родителите й в
колата, които си заминаха. Полицайте си тръгнаха след това. Не помня какво
стана с брат ми и моите родители, беше кофти ситуация и не си спомнянм
какво стана. Не съм обиждал В. в деня на инцидента. Не съм я удрял, не съм я
псувал, само когато съм я избутал съм се защитавал, за да се предпазя, защото
тя преди това ме нападна. Не си спомням в този ден В. да ми е споделяла, че
брат ми я е заплашвал. Брат ми и В. нямат никакви отношения, защото В. не
харесва моето семейство. Комуникира само с майка ми, само когато става
въпрос за детето, защото то ходеше често при майка ми – почти всяка
седмица. Спомням си, че защото майка ми й беше казала, че пие, от там В. я
намрази, тя наистина прекалява с алкохола. В почивните си дни взима детето,
аз съм ги намирал в кръчми в 12 часа. Освен с мен, полицията разговаря с
брат ми и с В.. Помня, че бащата на В. тръгна към брат ми нещо да се
15
саморазправя, но аз гледах детето, и така това си спомням. Спомням си В. да е
обиждала и майка ми този ден, казвала й е „пъпчива маймуна“, „олигофрен“,
„плашило“. Майка ми не е разговаряла с нея. Детето беше точно до тях в този
момент преди да тръгнат с колата за Радомир.
Свидетелят Н.Р.Т. на въпросите на адв. В. – Горе се разви скандалът,
по стълбите пак посегна по брат ми, докато той минаваше с детето, когато
слизахме. Посегна към брат ми, той държеше детето. Освен горе в
апартамента В. не ми е посягала другаде. Докато ставаше цялата разправия,
детето беше в същата стая - живеем в гарсониера. Детето се скри под масата,
когато В. ме одра и стана агресивна. Не знам дали детето видя, когато тя ме
одра.
Свидетелят Н.Р.Т. на въпросите на адв. И. – Нямам нито кола, нито
книжка, аз не шофирам. Явно сме се разбрали кой да докара детето в моя дом,
не си спомням. Не се случва много често майка ми да гледа детето, когато В.
е на работа - и аз съм си го гледал също. Не употребявам алкохол, много
много рядко, най-много една бира да изпия. С брат ми никога не съм сядал да
пия. В този ден не съм употребявал алкохол, в петък не съм употребявал
наркотични вещества, нито на 9-ти и 10-ти. Употревбвал съм преди
марихуана и кокаин. Употребявали съм заедно с В. наркотични вещества, аз
алкохол не съм употребявал. Не си спомням след тази случка, не съм, защото
ми е мъчно за дедето и искам да си е при мен. Преди тази случка не мога да се
сетя кога съм употребявал, ако се е случвало, е било с В. заедно. Част от
сканадалите с В. са били по повод нейната употреба на алкохол, тя не може да
се контролира. Заедно сме употребявали наркотични вещества след
раждането на детето. Посещавал съм специализирана помощ, не си спомням
кога, преди 3-4 години и преди и след раждането на детето. Бил съм в комуна.
Няколко пъти и преди да се роди дъщеря ми и след това. Тази комуна се
намира в Пловдив. Последният път след като се роди дъщеря ми бях там през
цялото време 4 месеца. Аз през цялото време бях в комуната. Моите близки и
роднини знаеха аз къде съм. Чувах се с майка ми, брат ми и баща ми те
знаеха, че аз съм там, докато бях там. След излизането от комуната се е
случвало да употребявам много рядко наркотични вещества. Не знам В. да е
търсила помощ и съдействие от моята майка относно тези неща. Когато В. се
прибра с детето след 5 часа, аз бях сънен, събудих се, живеем в една стая –
гарсониера, и когато се влезе се чува, аз се събудих от звука на влизането на
16
В. и М.. Станах, видях я, че доста се е почерпила и й го казах: „Ти си пияна.“.
Детето влезе просто така, нито беше гушнато, нито за ръка. Не си спомням
дали съм взел детето, когато те влязоха. Не съм обикалял прав на спалнята.
Не помня как съм бил облечен в този момент. Видях я, че залита, от там стана
агресивна и така. Не си спомням да ми е казвала нещо във връзка с майка ми
или моят брат. Не знам защо ме надра. Не знаех как да реагирам, чух, че тя се
обажда на нейната майка и аз се обадих на своята. Не съм заплашвал В., че
ще й взема детето и няма повече да го види или че ще види какво ще й се
случи - никога в живота не съм й казвал такова нещо. Страхувам се от В.,
когато е в пияно, неадекватно състояние. Употребява бира и мога да кажа
средно 20 бири в почивен ден, никак не е малко. От обяд започва и така
докато си легне, не полага никаква отговорност спрямо детето. Откакто сме
се запознали тя когато не работи пие по 20 бири на ден, като ги почва от обяд
докато си легне. Това количество бири не са непрекъснато заредени в нашия
хладилник. Купува си ги. Тези бири детето се научи какво е бири, от всеки
шкаф изкачаха по 5-6 бири. В. прояви желание да отиде да вземе детето на
10ти април, не я придружих, защото не съм искал. Бях в състояние, в което да
мога да излизам от дома си. Двама полицаи дойдоха, говорих само с единия, с
този, който беше тук днес. Той беше при мен във входа. Не помня В. как беше
облечена, както и аз, и детето не помня как беше облечено. В този ден не съм
обиждал В.. Освен избутването, не съм скубал, влачил или удрял В..
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят напусна съдебната зала.
Свидетелят Р.Б.С. на въпросите на адв. И. – М. е роден на 05.05.2017
година. Когато навърши една година и 11 месеца майка й трябваше да почне
работа и аз и баща й взехме М., за да й помогнем в отглеждането. Те бяха в
Западен парк, докарвахме я, когато казваха, че искат да я виждат, ние живеем
в Радомир, ж.к. Арката. Когато почива майка й я водехме и я оставяхме за 2-3
дни, зависи за почивките, по 2 дни и после я взимахме за 2-та работни дни в
Радомир с моят съпруг. Бащата на М. също е бил в Западен парк в този
период. Този период продължи към 2 години и отгоре. До около 4 годишна
беше М.. И след това като почна детска градина в София си я взеха, но когато
имаше Ковид и беше болно детето пак беше при нас. Имам емоционална
17
връзка с внучка ми. Детето на 6 април дъщеря ми го доведе в Радомир,
защото големият ми внук - син на по-малката ми дъщеря, имаше рожден ден и
М. винаги присъства на неговия рожден ден, а той ходи на рожден ден на М. в
София. Тя го доведе за четвъртък, петък и събота – 7-ми, 8-ми и 9-ти, защото
беше поела смяна на нейна колежка, а рожденият ден го направихме със
закъснение на 8-ми и се рабрахме с В. в неделя да закараме с баща й детето,
обаче в събота В. звъни и ми казва, че Николай й е казал – карали са се с него,
да дойде неговия баща Роми да вземе М.. Това тя ми го казва на 9-ти в събота.
Роми дойде да вземе М. към обяд, не си спомням точен час. Той беше сам и
след това я е откарал в Люлин при другата баба. Разбрахме от В., че е отишло
при другата баба. Не сме коментирали с Роми, че ще кара детето при другата
баба. Чухме се съботата вечерта с В. и тя каза, че в неделя ще отиде да си
вземе М.. След чуването в събота отново се чухме в неделя сутритна към 9
часа и ми каза, че е отишла в Люлин да чака детето В. да й го свали пред
блока й, но В. е казала, че не иска да вижда В. и детето ще го закара чичото.
Николай е казал: „Прибирай се, брат ми ще го доведе по-късно.“. Тя след това
пак ми се обади да ми каже, че се прибира и че детето не си го е взела. Аз й
казах, че ще звънна на Роми и той каза, че В. се притеснява, че не може да си
вземе детето. И той каза: „Ей сега ще им се обадя да видя какво се случва и
след това ще ти се обадя.“. След това Роми ми звънна и ми каза, че Мартин,
когато се наспи М., ще я откара. В. се беше прибрала и ми се обади и каза:
„Доведоха ми М..“. Беше някъде към 6. И след 10 минути ми се обажда и
каза: „Мамо, идвайте да ни прибирате.“. Тя ми разказа, че Николай я е ударил,
издърпал я е за косата, а М. се е скрила под масата, той е издърпал В. пред
вратата и се е обадила на 112. Аз, моят мъж и зет ми тръгнахме към тях. За
30-40 минути стигнахме. Даже един от полицаите ми звънна, докато
пътувахме. В. ме е набрала и му е дала да ни пита къде сме. Когато
пристигаме видяхме Николай и В. - бяха отвънка и говореха с полицая. Роми,
В. и детето бяха в тяхната колата и Мартин беше там. Те май бяха двама
полицая. Мартин стоеше по отстрани до тях ама малко на разстояние. На
около 50 метра беше автомобилът, в който беше М.. Когато слязохме от
колата и тръгнахме към полицаите не знаехме къде е М.. В. и Николай бяха
отвън на входа, отдалечени от входната врата. Там бяха полицаите, заедно с
В., Николай и Мартин малко по в страни. Все още М. не я виждаме. Питах
Никола: „Какво правите?“, полицая каза „Всичко е наред“. В. и Роми изведоха
18
детето от колата, колата беше на 50-тина метра от нас. Видях как детето слиза
от колата, ние бяхме до полицаите, не мога да кажа дали детето слезе само, но
В. отиде и си я гушна. Видях Роми и В., когато вече се качвахме в нашата
кола. В. даже ме викна. Не мога да кажа дали детето е слязло само, или В. и
Роми са го свалили. След като детето слезе видях Роми и В., което слезе само
от колата. В. взе детето и го качи в колата ни, тя отиде към В. и Роми й го взе
детето.
Адв. И. – Полицаите придружиха ли някого до някоя кола, кого
придружиха? Отвориха ли врата?
Адв. К. – Възразявам.
Свидетелят Р.Б.С. на въпросите на адв. И. – Полицаите казаха
„Спокойно, няма да се разправяте, ей сега си взимате детето“. И В. отиде с
полицате към колата, където са В. и Роми. Видях и В. и Роми отвън на колата,
М. видях, когато майка й я взе с полицая. Видях детето да слиза от колата, не
мога да кажа дали е слязла сама. Когато детето слезе Роми и В. вече бяха
отвън. Дъщеря ми гушна М. и я носеше на ръце, дойде до нашата кола, влезе с
него и си тръгнахме. В. ми подвикна и ме викна, аз не исках да се разправям и
тя ми каза: „Ще те скапа от проверки.“. Детето беше много неспокойно и
плачеше като влязохме в колата и почна да плаче. В. беше много притеснена.
Тя ни обясни, че са се скарали с Николай още в съботата, а в неделята, когато
се е прибрала, той се е разхождал по леглото е рипал, той я е гушнал и я е
въртял на леглото. Николай й е казал: „Аз сега ще се обадя на майка ми и ще
ти вземем детето.“. Това тя ми го каза в колата. Николай ми се стори
неадекватен. Един такъв стоеше, гледаше едно така, стори ми се пил. Просто
самото му държание. Николай не комуникира с нас, когато ние дойдохме,
нито с полицаите. Не съм сигурна дали е говорил с брат си. С Роми не съм
говорила на мястото.
Свидетелят Р.Б.С. на въпросите на адв. К. – Приблизително седяхме
10 минути пред блока, когато пристигнахме. Само полицаите ни казаха:
„Спокойно всичко е наред, ей сега ще вземем детето и си тръгвате.“. Не си
спомням нещо да ми е направило впечатление, нещо по външния вид на В..
Нищо скъсано или драскано не съм видяла и по Николай. Не мога да Ви кажа
Николай как е бил облечен. Детето каза, че е разстроено, „Защото мама и тате
са се карали.“, и „Тате е изгонил мама отвънка.“. Съпругът ми шофира, но зет
19
ми шофира на процесния ден, защото той кара по-бързо. Докато бяхме там за
10 минути никой не ми е миришел на алкохол, нито после в колата съм
усетила дъщеря ми да мирише на алкохол.
Адв. В. – Нямам въпроси.
Свидетелят Р.Б.С. на въпросите на адв. И. – Не съм чула гласът на
М., когато говорех с В..
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят напусна съдебната зала.
Свидетелят С.И.С. на въпросите на адв. И. – Имаше инцидент на 10
април. Прибрах се от работа в неделя, аз работя всеки ден, дори и в момента
съм на работа. Имам серзив. Следобеда се прибрах, аз живея със съпругата и
детето ни. Родителите на съпругата ми живеят в друг апартамент в ж.к.
„Арката“. Тъкмо се изкъпах и се облякох и телефонът на жена ми звънна и
дойде да ме пита дали мога да отида до София да взема В., че е станал
инцидент - побой. Към София тръгнахме аз, Розина и Пламен. Беше
дъждовно. През цялото време полицията се обаждаше на телефона на
Сергиева да побързаме, не знам от на кой телефона, дали от на В., да отидем.
По телефона се чуваше в колата, отделно и Сергиева го каза, че Николай е
изгонил В. навън и са взели детето. Родителите на Николай. Това го е
разбрала от В.. Ние пътуваме, отидохме пред блока, всички заедно слязохме
от колата. Видяхме В., Николай седеше по-напред отгоре, В. като ни видя
дойде. Имаше и полиция трима, четирима полицаи. Ние слязохме и полицаите
ни казаха стойте по-насам. Малко по в страни бяха таткото и брат му. Малко
по-надолу, както спряхме може би 10-15 метра от блока, те седяха отвън на
тротоара. В. и Николай бяха пред блока, Николай по в страни. Всички бяха
разпръснати. В. дойде при нас. Питахме я какво става, В. каза пред нас на
Николай: „Защо ме изгони, защо ме дърпаш за косата.“. Николай беше в
неадекватно състояние, то си му личеше. Самият поглед и самите му жестове
бяха много неадекватни. Питах къде е детето, В. каза в колата. В. тръгна към
колата да вземе детето, мисля че детето беше с В. в колата. Видях В. след като
тя слезе с детето от колата. Роми и Мартин бяха на 5-10 метра от колата. От
там, вървейки В. каза на Мартин: „Защо ме удари и ми отправи заплахи за
убийство.“. От там В. отиде да вземе детето, гушна го на ръце и тръгна към
20
нас. В. каза, че щяла да й стъжни живота на В.. И ще й вземе детето. А след
което В. дойде при нас и полицията даваше зор. Питах я няма ли да си вземе
дрехи нещо и тя каза, че ще дойде утре. Детето беше разстроено, след като
влязохме в колата детето се успокои, мисля че в колата детето не плачеше.
Пред нас детето не е споделяло, за да не го стресираме не сме го питали. В. го
питаше как е. Аз се състредоточавах да карам, защото беше важно. Мисля, че
Николай беше по къс ръкав. Моят син има рожден ден на 6 април, но ние го
празнувахме на 8 април, и бяхме поканили, както М. и В., но В. беше на
работа и дойде само М.. М. дойде на рождения ден с Пламен и Сергиева.
Предните дни детето е било при баба си и дядо си. Мисля, че на 9-ти е имало
някакъв скандал, доколкото знам таткото направил скандала, защото М. е
дошла на рожден ден на първия си братовчед. Смятам, че Николай е
употребил наркотици в този ден. Това е професионални изкривяване, аз ги
разпознавам наркоманите. Доста време съм се занимавал с наркотици в
Радомир. Бях дилър. Когато се качихме в колата В. не ми е миришела на
алкохол, тя беше много притеснена и уплашена.
Свидетелят С.И.С. на въпросите на адв. К. – Когато В. взе детето
разстоянието, на което бях от нея беше от нашата кола до тази на В. около 30
метра. Аз бях до колата, а полицията беше до нас. Чух В., че заплашва В.,
защото вика. До нас беше постоянно полицията и ни казваше да се държим
добре, за да не се стига до районни. В. пита В.: „Защо ми взехте детето.“. Вече
знам защо е била толкова уплашена, защото са я изкарали за косата, Мартин я
е ударил и я е заплашил, че ще я убие. Знам, че я е ударил някъде в областта
на гърдите. Знам за Николай, че я е дърпал за косата и я е извел през вратата.
В. беше чорлява и беше без яке, а навън си беше студено. И доста време не й
позволиха да си вземе дрехите. Аз ги закарах, защото аз съм по-спокоен.
Адв. В. – Нямам въпроси.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят напусна съдебната зала
Адв. К. – Уважаема г-жо Съдия , доколкoто и двете групи свидетели
сочиха обстоятелства, свързани с Роми Тодоров, моля същият да бъде
допуснат до разпит, при режим на довеждане, относно позвъняванията на
телефона на 112 за събитията при пристигане на полицията - няма с този
21
свидетел да установявам нови факти и обстоятелства. Нямам други
доказателствени искания.
Адв. В. – Нямам доказателствени искания. Ще взема становище за
доказателственото искане, и до сега разпитаните свидетели много обстойно
бяха разпитани и извън предмета на настоящото дело, което е конкретен акт
за насилие. Да се остави искането без уважение.
Адв. И. – Уважаема г-жо Съдия , представям и моля да приемете
препоръка от работодател за ответницата, с препис за другата страна. Нямам
други доказателствени искания. По направеното доказателствено искане щях
да направя същото, доколкото има разминавания в показанията на
свидетелите на молителката и основен свидетел считам, че е Роми Тодоров.
За обстоятелството кой се е обадил на телефонен номер 112, да отговори на
въпроса какъв е неговият телефонен номер, защото разчетената експертиза
показва едно изречение, което е заявил предполагам Роми Тодоров, а именно,
че синът му е бил дрогиран. Това е по техническата експертиза на страница
две, от телефонен номер: **********.
Адв. К. – Не оспорваме обстоятелството, че това е телефонния номер на
Роми Тодоров.
Адв. И. – Предвид неоспорването, не държа на разпита на този
свидетел.
Адв. К. – Досежно препоръката, възразявам. Същата да не се цени по
същество.
Адв. В. – Считам, че препоръката представлява свидетелско показание,
което не следва да бъде събирано по този начин, за това моля да не го
приемате.
СЪДЪТ след изслушване становището на страните НАМИРА, че
следва да остави искането на адв. К. за допускането й до разпит на свидетеля
Роми Тодоров без уважение на основание чл. 159, ал. 2 от ГПК, доколкото по
делото са разпитани вече петима свидетели, като не се сочи с този свидетел да
се установяват факти и обстоятелства различни от тези, за които съда вече е
събрал гласни доказателства посредством вече разпитаните свидетели. Още
повече, че страната в днешното съдебно заседание не възрази, а напротив -
потвърди обстоятелството, че използвания от посоченото лице телефонен
22
номер е именно този от стр. 2, от депозираното по делото и прието
ексопертно заключение, а именно телефон: **********, като също така
страната не оспори, а напротив - потвърди обстоятелството, че снетият в
експертизата запис от проведения телефонен разговор е бил проведен между
оператора на телефон 112 и Роми Тодоров.
ТАКА МОТИВИРАН
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. за допускането й до
разпит, при режим на довеждане, на свидетеля Роми Тодоров.
Що се касае до искането на адв. И. да бъде приобщена към
доказателствения материал по делото представена в днешното съдебно
заседание препоръката
СЪДЪТ НАМИРА , че следва да бъде оставено без уважение, като
посоченият документ следва да бъде пришит към материалите по делото, но
да не бъде приеман като писмено доказателство, доколкото соченото
доказателство не подлежи на събиране по посочения начин.
ТАКА МОТИВИРАН
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ПРИЕМА като писмено доказателство по делото представената в
днешното съдебно заседание препоръка, същата да бъде пришита към
материалите по делото за сведения и при необходимост за евентуален
инстанционен контрол.
Адв. И. – Моля да отмените съдебното си определение, с което не
приехте представеното от мен писмено доказателство. Същото го представям
във връзка със свидетелските показания днес и наведените доводи, че
доверителката ми едва ли не е алкохоличка. В препоръката се съдържат
характеристични данни за доверителката ми от работодател, при когото тя
работи от доста време. Така, че моля Ви, в тази връзка и в този аспект да
цените, когато пишете съдебният си акт и да приемете това писмено
доказателство.
23
СЪДЪТ вече изложи мотиви по отношение искането на адв. И. за
приобщаване към доказателствения материал по делото на представената от
същата препоръка, като не счита че следва да преразглежда мотивите на вече
постановеното си определение.
ТАКА МОТИВИРАН
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
Оставя искането на адв. И. БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
Страните (поотделно) – Нямаме други доказателствени искания, няма
да сочим други доказателства.
СЪДЪТ като съобрази изявленията на страните, че нямат други
доказателствени искания и няма да сочат други доказателства НАМИРА
делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. К. – Уважаема г-жо Съдия , считам че в хода на настоящото
производство безспорно бяха установени всички изложени в молбата и
декларация от молителя ми обстоятелства обосноваващи, че единственият
верен извод, че малолетната М. Н. Т. е станала жертва на осъществена от
страна на майката В. П. Й. домашно насилие по време място и начин, така
както е посочено в молбата, а именно: 10 април 2022 г., около 17:15 часа в
дома си, в квартал Западен парк. В тази връзка моля за срок за писмени
бележки, като искането ми е да уважите изцяло предявената молба с налагане
на съответните мерки. Претендирам разноски, представям списък.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ списъка с разноски.
Адв. В. – Госпожо Съдия, считам че от събраните доказателства се
установи, че между майката и бащата на молителката М. е произтекъл
скандал на мясото и времето, които са посочили в молбата. Като обаче се
установи, че този скандал се е състоял във взаимни нападки, както вербални,
така и физически от двете страни. От една страна самите свидетелите
Николай Тодоров и Мартин Тодоров свидетелстват, че В. се намира извън
24
апартамента, което съответства на нейните твърдения, че тя всъщност е била
изблъскана от Николай там. От друга страна са налице свидетелски
показания, че Николай е бил издраскан по ръцете, което означава, че тя също
е упражнила физическо насилие към него. Установи се също така от
полицейския служител, че ответницата В. е била употребила алкохол по всяка
вероятност. Прокраднаха се също така и показания относно адекватното
състояние на бащата Николай. Аз считам, че детето М. е било обект на
домашпно насилие и от двамата си родител предвид този скандал, който се е
развил пред детето. Аз бидейки защитник на интересите на самото дете
считам, че разбира се то не следва да бъде обект на домашно насилие, но
считам, че детето на тази възраст не може да бъде лишено от контактите с
майка си и баша си. От психиатричната експертиза се установи, че детето има
много близък контакт с майката и я счита, като свой закрилник – свой
приятел. Така че дотолкова, доколкото се иска определяна на мярка за
закрила от домашно само срещу майката моля да определите мярка, която да
бъде минималната, т.е. да се въздържа от домашно насилие към детето.
Останалите мерки считам, че не са подходящи в случая.
Адв. И. – Уважаема г-жо Съдия, моля Ви да постановите решение, с
което изцяло да отхвърлите молбата предявена по закона за защита от
домашно насилие срещу доверителката ми като изцяло неоснователна,
недоказана в настоящия процес. Считам, че описаният акт за домашно
насилие, не бе доказан нито по място, време, дата и конкретни действия –
какъв е конкретният акт на домашно насилие. В този смисъл считам, че
следва да бъде отхвърлена. Моля Ви за срок за писмени бележки, с оглед
обемът на събраните доказателства по делото. Моля за препис от протокола
след изготвянето му. Представям списък с разноски, представям списък.
Правя възражение за изключителна прекомерност за адвокатското
възнаграждение на молителката, доколкото предявеният размер за адвокатско
възнаграждение в размер на 1800 лева, е в пъти по-голям от минималното
адвокатско възнаграждение за този тип дела по домашно насилие.
Настоящото производство с нищо не е по-тежко, по-различно, така че Ви
моля в случай, че уважите молбата да намалите адвокатското възнаграждение
до размер именно на 400 лева.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ списъка на страните.
25
Адв. К. – Считам направеното възражение за неоснователно. Не правя
възражение за прекомерност.
СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ СЪДЪТ
ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ двуседмичен срок за писмени бележки.
След изготвяне на протокола препис от същия да се предостави на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17:33
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
26