МОТИВИ към
присъда №32/15.10.2019г. по НОХД №660/2019г. по описа на АРС ІІІ, н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Б.Р.Х. *** и същият е предаден на съд
за извършено престъпление по чл.206, ал. 1 от НК, а именно, затова, че на
неустановена дата през месец юни 2018 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която е владеел и пазил – лек
автомобил „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № А 8374 ММ на стойност 11 180 лв.,
собственост на М.Ф.М.,
В съдебното производство подс. Б.Р.Х.
се явява с упълномощените от него двама
защитници- адв. А.П. и адв. К.Е..
Пред даване ход на делото, се
докладва постъпилата молба от името на пострадалия М.Ф.М., с която бе предявен
за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск за сума от
11 180 лв., с правно основание чл.45 от ЗЗД, против подсъдимия Б.Р.Х., представляващи
обезщетение за претърпени от пострадалия имуществени вреди, в резултат от
извършеното спрямо него през месец Юни 2018г.
престъпление по чл.206, ал.1 от
НК, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва както и направените
по делото разноски. С молбата си пострадалия заяви, че желае да бъде
конституиран по делото, в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
Преди даване ход на делото, бяха представени и доказателства, че на
15.10.2019г. подс. Б.Р.Х. е превел на пострадалия М.Ф.М. сумата от 11 180 лева.
Предвид това, адв. М.Н. като повереник на пострадалия заяви от негово име, че
оттегля предявения граждански иск, като желае пострадалия М.Ф.М. да бъде
конституиран единствено в качество на частен обвинител по настоящето дело.
Молбата бе уважена, като М.Ф.М. бе
конституиран по делото в качество на частен обвинител. В хода на съдебното
производство частния обвинител М.Ф.М. не се явява лично, като вместо нето се
явява упълномощения повереник адв. М.Н..
В хода на проведеното
разпоредително заседание защитниците на подсъдимия, заявиха от негово име
желанието му, делото да се разгледа при процедурата предвидена в чл.371, т.2 от НПК. Съдът уважи това искане на защитниците, като след проведеното
разпоредително заседание, на подсъдимия бяха разяснени правата по чл.371 от НПК
и същия се уведоми, че съответните доказателства по досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата. Подс. Б.Р.Х. се призна за виновен, като изцяло
призна фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения,
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато,
като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по
делото доказателства, се е установила фактическа обстановка идентична с
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, с оглед
данните за личността на подсъдимия и направеното от него самопризнание, както и
това, че е възстановил изцяло причинените от него щети, извършеното от подс. Х.
да се преквалифицира, като престъпление по чл.206, ал.6,т.1 вр. ал.1 от НК На
основание чл.78а от НК, пледира същия бъде освободен от наказателна отговорност
и му се наложи административно наказание глоба в размер към минимума, като
същия бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.
Адв. М.Н. като повереник на
частния обвинител М.Ф.М. счита делото за изяснено, като по същество споделя
становището на представителя на държавното обвинение. Моли да им бъдат
присъдени направените в хода на производството разноски.
Защитника на подсъдимия, адв.К.Е.,
счита делото за изяснено, като по същество споделя становището на представителя
на държавното обвинение. Пледира спрямо подс. Х. да се приложи разпоредбата на
чл.78а от НК, като му се наложи глоба в минималния размер, а именно 1000лв.
Сходно становище изразява и адв. А.П..
Подсъдимият Б.Р.Х., изразява
своето съгласие с казаното от защитника и моли да му бъде наложено минимално
наказание глоба.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373, ал.2 и ал.3 вр. чл.372, ал.4 от НПК всички
доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт направено
от страна на подсъдимия в съдебно
заседание, обясненията дадени от него на досъдебното производство, показанията
на свидетелите Р.О.С., Х.Р.М., В.С.Я., Р.Р.Т., М. И.К.и М.Ф.М., дадени от тях в хода на досъдебното производство, като взе предвид и
заключението на вещото лице по извършената автооценъчна експертиза от вещото лице инж. В.И.И.,
приложените по делото: характеристичната справка (лист 145 от ДП), справка за съдимост
(лист 147 от ДП), съдържанието на
съставения протокол за писмен превод от страна на назначения по делото преводач
и приложените по към него писмени доказателства (листи от 61 до 98 от ДП), както
и останалите приложени по делото писмени доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Б.Р.Х. е роден на ***
***, български гражданин, със средно
образование, женен, работещ като главен готвач в „Елит Кетъринг“ЕООД - гр.
Асеновград, неосъждан, с адрес гр. Асеновград, ул. „Дружба” № 63, ЕГН **********
Подс. Б.Р.Х. призна фактите
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
Свидетелят М.Ф.М. е собственик на
лек автомобил „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № А 8374 ММ. Същият а адресно регистриран в гр. Айтос,
обл. Бургаска, но през последните няколко години работел в Германия. През
лятото на 2017 г. св. М.М. и съпругата му св. Х.Р.М. били в България. Те
гостували на техен познат – св. Р.О.С., който живеел в гр. Асеновград, обл.
Пловдивска. Св. Р.С.тренирал футбол, като играел за отбори в Германия, а св. М.М.
бил негов футболен агент. Отивайки на гости, те се придвижили до населено място
с посочения лек автомобил „БМВ“. Докато гостували там, св. М.М. споменал, че
иска да продаде л.а. „БМВ“. Св. Р.С.казал, че неговия зет – подс. Б.Р.Х., се
занимава с продажба на автомобили и може да му помогне. После подс. Б.Х. бил
уведомен за намерението на св. М.М. да продаде автомобила си и се съгласил да
му окаже помощ в реализиране на сделката. Впоследствие св. М.М. и съпругата му
се върнали в гр. Айтос, обл. Бургаска. Там оставили инкриминирания автомобил,
след което отпътували обратно за Германия. Около двадесет дни след това, през
месец август 2017 г. св. Р.С.и подс. Б.Х.
отишли в гр. Айтос. Там те получили от бащата на св. М.М., владението върху
л.а. „БМВ“, ведно с документите за него. Това станало въз основа на уговорката,
която имали със св. М.М. да го продадат. След това двамата се върнали с
превозното средство в гр. Асеновград, където автомобилът се ползвал от подс. Б.Х..
Той от своя страна в последствие го харесал и решил да го закупи. Поради това,
десет дена след като придобил владението върху превозното средство той провел
телефонен разговор със св. М.М., който все още е бил в Германия. Уведомил го,
че той ползвал лекия автомобил „БМВ“, модел „Х5“, казал му също така, че му
харесва превозното средство и че желае да го закупи. Св. М.М. му казал, че е
съгласен. Двамата уговорили продажна цена от около 17000 лв. Подс. Б.Х.
обяснил, че не разполага с такава сума и че ще направи необходимото да я плати
на няколко вноски. Св. М.М. се съгласил. На 21.01.2018 г. св. М.М. издал
пълномощно в полза на св. Р.С.да ползва въпросния автомобил и да го
представлява в тази връзка пред съответните институции, за да може чрез този
документ автомобила да се продаде. Подс. Б.Х. продължавал да ползва лекия
автомобил. През месец февруари 2018 г., когато и св. Р.С.заминал за Германия, подсъдимият
заложил инкриминираното превозно средство в заложна къща „КЕШ – 77“ гр.
Асеновград, срещу сумата от 2500 лв. Две седмици по-късно върнал посочената
сума и получил обратно владението върху автомобила. Междувременно св. М.М. и подс.
Б.Х. обсъждали план за регистриране на съвместно дружество с предмет кетъринг
/доставки на готова храна/. По този повод подс. Х. търсил подходящо помещение и
оборудване, а св. М.М. му изпратил сумата от 800 евро за наема на съответното
помещение. През пролетта на 2018 г. отношенията между св. М.М. и св. Р.С.се
влошили, тъй като първия от тях ангажирал друг футболен агент,п който да се
грижи за кариерата му. Бизнес-плана на св. М.М. и подс. Б.Х. също не бил
реализиран. Това довело и до влошаване на отношенията между двамата, тъй като
всеки един от тях упреквал другия за неспазване на предварително поети
ангажименти във връзка с този проект. През месец май 2018 г. подс. Б.Х. провел
разговор със св. М.М., в хода на който го уведомил, че част от двигателя на
лекия автомобил „БМВ“, модел „Х5“, а именно инжекторните дюзи, са повредени и
че ремонтът им ще струва около 6000 лв. Св. М.М. се усъмнил в достоверността на
тази информация. Той извършил проверка в сервиза, посочен му от подсъдимия,
като място където е била извършена диагностиката на автомобила. При това, установил,
че във въпросния сервиз в гр. Пловдив не е постъпвал за диагностика такъв
автомобил. Поради това св. М.М. разговарял няколко пъти чрез мобилния си
телефон и контактувал с него чрез съответните мобилни приложения /“Вайбър“/, с подс.
Б.Х., като му обяснил, че иска от него да му върне автомобила. Причината да
поиска това от него, било и обстоятелството , че подсъдимия, така и не му платил каквато и да е сума във
връзка с афишираното от него намерение да закупи автомобила. Първоначално св. М.М.
поискал от подсъдимия да върне инкриминираното превозно средство в гр. Айтос,
на баща му. Впоследствие, в началото на месец юни 2018 г. обяснил на подс. Б.Х.,
че отношенията му с посочения родител се влошили и че в средата на същия месец
щял да се върне в България и ще отиде при него в гр. Асеновград за да си вземе
описания автомобил. След като разбрал за намеренията на св. М.М., подс. Б.Х.
решил да продаде превозното средство. Това подсъдимия сторил на неустановена
дата през месец юни 2018 г. В този период от време той се разпоредил с
посочената вещ, съответно – предоставил я в гр. Асеновград, на друго лице с
неустановена самоличност срещу определена сума пари, която ползвал за лични
нужди. Подсъдимия извършил това въпреки знанието си, че лекият автомобил „БМВ“,
модел „Х5“, е чужда за него вещ, която му е била предоставена на годно правно
основание – уговорка със собственика му да го ползва за известно време и да го
продаде, съответно, да го закупи за определена цена, и че трябвало да я върне
на св. М.М. след като сделката в веща не се състояла.
На 13.06.2018 г. св. М.М., след като се върнал в България и взел решение
да си върне владението върху собствения си автомобил, като оттеглил
пълномощното от св. Расим Сюлейман. Той
му изпратил и нотариална покана, с която го уведомил, че е оттеглил
пълномощното и че трябва да върне л.а. „БМВ“, в седмодневен срок от получаване
на този документ. Нотариалната покана била връчена на св. Р.С.на 19.06.2018 г.
Въпреки това, автомобилът не е бил върнат на св. М.М. от св. Расим Сюлейман,
защото превозното средство не е било в негово владение. Освен това св. М.М.
отново поискал и от подс. Б.Х., който реално е ползвал автомобила в отсъствието
на св. М., да му го върне. Подсъдимият не сторил това, като пак обяснил на св. М.М.,
че го е предоставил на две лица с неустановена самоличност, които му го
поискали от името на истинския собственик-св. М.. След това св. М.М. потърсил
автомобила, като не го открил нито в гр. Айтос, нито в гр. Асеновград, в което
населено място автомобилът бил последно
използван от подс. Б.Х. и където същия се разпоредил с инкриминираната вещ.
Поради това пострадалия сезирал за случая Районна прокуратура – Асеновград. Автомобилът
бил обявен за общодържавно издирване, което е станало с телеграма №
25420/29.08.2018 г. на ГДНП – София, като въпреки проведените издирвателни
мероприятия същия не бел открит.
От заключението на вещото лице- инж. Владо
Илиев по назначената и изготвена
автооценъчна експертиза / на листи от 50 до 59 от ДП/ се установява, че
стойността на лекия автомобил „БМВ“, модел „Х5“ към месец юни 2018 г. е била 11 180.00
лв.
Описаната фактическа обстановка
се установява безспорно от събраните по делото доказателства. Тя се установява
на първо място от самопризнанието направено от подс.Димитров по реда на чл.371,
т.2 от НПК и от показанията на свидетелите разпитани в хода на досъдебното
производство, които съдът кредитира и преценява като логични, последователни,
взаимно допълващи се и в съответствие с останалия събран доказателствен
материал, от заключението на изготвената на листи от 50 до 59 от ДП
автооценъчна експертиза, както и от писмените доказателства - прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото, като всички те подкрепят признанието направено от подсъдимия.
От събраните и проверени по реда
и със средствата предвидени в НПК доказателствени материали, по безсъмнен начин
се установява извършването на деянието, предмет на настоящето наказателно
производство, неговото авторство, време и място на осъществяване, което не се
оспорва и от подсъдимия и неговата защита.
От правна страна:
Подсъдимият Б.Р.Х. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.206, ал.6 вр.
ал.1 от НК, за това, че през месец юни 2018 г. в гр. Асеновград, обл.
Пловдивска, противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която е владеел и
пазил – лек автомобил „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № А 8374 ММ на стойност 11180
лв., собственост на М.Ф.М., като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд присвоеното имущество е било заместено чрез внасяне на
неговата парична равностойност.
По тази правна квалификация,
съдът го призна за виновен.
От обективна страна безспорно бе
установено, че през месец Август 2017г. подс. Х. е получил владението над лекия
автомобил „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № А 8374 ММ. Същия му е бил предаден в гр.
Айтос от бащата на собственика М.Ф.М.. При това предаване фактически,
владението на автомобила е било предадено от М.Ф.М. чрез неговия родител на
подс. Х.. Последния от своя страна не е изпълнил ангажиментите си,нито да
продаде автомобила, нито да заплати неговата цена на собственика, а поради
нуждата си от пари, на неустановена дата през месец юни 2018г. той е укрил
автомобила на известно на извършителя място и се е разпоредил с него, като
фактически е отказал да го върне на М.Ф.М.. С тези свои разпоредителни
действия, подс.Х. е присвоил така
връчената вещ, като и фактически е осъществил състава на чл.206, ал.1 от НК,а
именно обсебване.
Безспорно в случая по отношение
на извършеното от подс. Х. е налице е квалификацията визира н в чл.206,
ал.6,т.1 от НК, тъй като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд присвоеното имущество е било заместено чрез внасяне на неговата парична
равностойност. Това се установява от представената по делото от подс. Х. вносна
бележка от 15.10.2019г. за сумата от 11 180.00лв. платена от него на каса в ЦКБ АД клон
Асеновград, която сума се явява равностойността на автомобила предмет на
престъплението.
Общата стойност на присвоената
вещ е в размер на 11 180.0лв. установена
посредством заключението на автооценъчната експертиза на листи от 50 до 59 от
ДП.
От субективна страна, подсъдимият
е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
Мотивите на подсъдимият за
извършване на престъплението се коренят в желанието му да се облагодетелства по
непозволен начин.
По наказанието:
Съдът,
като взе предвид, представеното в съдебно заседание писмено доказателство
относно възстановените на М.Ф.М. щети и
предвид, това че деянието се квалифицира, като такова по чл.206, ал.6,т.1 вр.
ал.1 от НК, то намира, че в случая няма пречка, спрямо подс. Х., да се
приложи разпоредбата на чл.78а от НК. За извършеното от него деяние по чл.206,
ал.1,т.1 вр. ал.1 от НК, което е умишлено се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до 3 години. Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост,
подсъдимия, който е пълнолетен, неосъждан,като не е освобождаван и от
наказателна отговорност по реда на
чл.78а, ал.1 от НК. Предвид това, Съдът намира, че подсъдимия следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание “глоба” в размер към минимума предвиден в закона, а именно в размер
на 1000 лева, за извършено от него престъпление по чл.206, ал.6,т.1 вр. ал.1 от НК. Определеният размер на глобата е съобразен със семейното и материално
положение на подсъдимия и данните за личността му. Степента на обществена
опасност на дееца е ниска, с оглед добрите характеристични данни.
С оглед изхода на делото
подсъдимият Б.Р.Х. бе осъден да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка
на ОД на МВР - Пловдив, сумата от
347.00 лв., представляваща разноски по водене на делото.
С оглед изхода на делото
подсъдимият подсъдимия Б.Р.Х. бе осъден да заплати на частния обвинител М.Ф.М. сумата
800лв., представляваща направени от него разноски за повереник в наказателното
производство.
С оглед изхода на делото съдът
постанови веществените доказателства,
приложени по делото, а именно 2 броя СД – дискове, да се унищожат, като вещи
без стойност, след влизане на присъдата в законна сила.
Мотивиран
от горното, Съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: