№ 1011
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110114287 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от С. П. В.
срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит
№ ************ от 26.09.2022 г., поради противоречието му със закона.
Ищецът твърди, че между него и ЮЛ на 26.09.2022 г. е сключен договор
за потребителски кредит № ************ за сумата от 1500 лв., при ГПР от
48,68% и лихвен процент от 40 %. Съгласно чл.4, ал. 2 се предвиждало
неустойка за непредставяне на обезпечение, поради което кредита бил
оскъпен със сумата от 752.25 лв. Посочва, че договорът се явявал нищожен,
тъй като не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗКП, тъй като не
бил ясен начина на формиране на ГПР. Размерите на ГПР посочен в договора
не съответствали на действителните задължения по потребителя, като в
нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не били включени допълнителните разходи,
които следвало да се заплатят за неустойка. Моли съда да уважи предявения
иск. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната
поддържа исковата молба, и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска, като недопустим и неоснователен. Поддържа, че
клаузата е по чл. 1, ал.3 от договора е действителна и не е нищожна и
неравноправна. Сочи, че не били налице сочените основания за нищожност от
страна на ищеца. Поддържа, че неустойката не следва да се включва в ГПР,
съобразно чл. чл. 19, ал.3 ЗПК и няма нарушение на чл. 19, ал.4 ЗПК. Излагат
се твърдения, че нищожността на клауза от договора не водела до нищожност
на целия договор. Посочва се, че клаузата за неустойка била индивидуално
уговорена. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда
1
страната не изпраща процесуалния представител и не взема становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представена рекапитулация по договор за потребителски
кредит № ************ от 26.09.2022 г. към дата 19.08.2024 г., сключен
между С. П. В. и ЮЛ, от който е видно, че ищцата била заплатила главница в
размер на 536.69 лв. от общия размер от 1500 лв., възнаградителна лихва в
размер на 207.75 лв. от общия дължим размер от 207.75 лв., неустойка в
размер на 300.90 лв. от общия размер от 752.25 лв.
По делото са представени и Общи условия към договори за предоставяне
на потребителски кредит на физически лица от ЮЛ.
Настоящият състав намира, че договор за кредит 26.09.2022 г. е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
/ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/,
и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
По делото е безспорно между страните, че на 26.09.2022 г. между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо
от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за
потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който ответното дружество предоставило парична сума от 1500 лв., годишен
процент на разходите /ГПР/ 48.68 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 40%,
както и съгласно чл. 4, ал. 2 от договора е предвидена неустойка в размер на
752.25 лв. за непредставяне на обезпечение. Процесният договор е сключен в
писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона
съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК. Следва да се посочи страните не спорят.
Следва да бъде посочено, че на първо място страните не спорят относно
съдържанието на договорните клаузи. На следващо място следва да бъде
посочено, че с нарочно определение постановено в открито съдебно заседание
на 11.11.2024 г. именно за установяване на обстоятелствата във връзка с
оспорените клаузи на процесния договор е задължен ответникът на основание
2
чл. 190, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок да представи намиращите се в него
документи, а именно кредитното досие на ищеца по договор за потребителски
кредит № ************ от 26.09.2022 г., както и договор за потребителски
кредит № ************ от 26.09.2022 г., като страната изрично е
предупредена, че при непредставянето на изискания запис ще бъде приложена
разпоредбата на чл. 161 от ГПК. В случая ответникът не е представил така
изисканите документи, с оглед на което настоящият състав намира, че
ответникът е създал пречки за събиране на допуснатите доказателства, поради
което при приложение на разпоредбата на чл. 161 от ГПК намира за доказани
фактите, които се целяха да бъдат установени с така изисканите кредитното
досие на ищеца и договор за потребителски кредит № ************ от
26.09.2022 г. във връзка със съдържанието на процесните клаузи. Още повече,
че ответникът е представил рекапитулация по договор за потребителски
кредит № ************ от 26.09.2022 г. към дата 19.08.2024 г., в която е
посочено, че ищцата била погасила неустойка в размер на 300.90 лв. от общия
дължим размер от 752.25 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени
искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от
договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са
предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е
формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 4, ал. 2 от договора
неустойка съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно
императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал.
3
4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са
нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“
се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира
определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за
кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към
това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е
формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения
погасителен план, включително задължението за неустойка. Плащането на
тази неустойка не е отразено като разход при формирането на оповестения
ГПР от 48.68 %, въпреки че са включени в общия дълг. По този начин е
нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи
по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при
предлаганите условия включва заплащането на неустойка. Следователно тази
неустойка съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и
липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие
с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за
потребителски кредит № ************ от 26.09.2022 г. е в размер на 1500
лева, а неустойка за непредставяне на обезпечение по договора е в размер на
752.25 лева, поради което размерът на ГПР с включена неустойка възлиза на
391.29 %, поради което ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след
4
като се прибави неустойката. Така уговорената неустойка, която не е
включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния
договор се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. С оглед на
горното предявеният иск се явява основателен, поради което предявеният иск
следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството,
като страната претендира сумата в размер на 68.31 лв. заплатена държавна
такса, като на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на
ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 400 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение. При този изход на спора на
ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от С. П. В., ЕГН
********** с адрес в **********, срещу ЮЛ, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление в ********* иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, договор за потребителски кредит № ************ от 26.09.2022 г.,
сключен между Ели С. П. В. и ЮЛ, поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в
*********, да заплати на С. П. В., ЕГН ********** с адрес в **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 68.31 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в
*********, да заплати на адв. С. Ж. П.,вписан в Адвокатска колегия ********,
с адрес ********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 3 от
ГПК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца С. П. В. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5