РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500861 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 156 /135/ от 15.08.2024 г., постановено по гр. дело
№ 108/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Самоков, Д. А. И. с
ЕГН:********** от гр. С., бул. “Б.“ № ... е осъден да заплати на А. С.
Б., ЕГН:********** от с. М., община С., със съдебен адрес гр. С., ул.
“П.В. З.“ №., ет.1 следните суми: 600 лева, представляваща дължимо
на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД)
обезщетение за имуществени вреди, причинени му от Д. А. И. за
престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл. 130,ал.1 от НК,
извършено на 13.02.2022 год. около 20.15 часа в гр. Самоков, в района
на така наречения „Червен мост“ при кв.“Самоково“, за което същият
е признат за виновен с присъда № 34 от 05.10.2022 год. по описа на
РС-Самоков и на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна
отговорност за престъпление по чл.131, ал. 1, т. 12, пр.1, вр.
чл.130, ал. 1 от НК с налагане на административно наказание „глоба“
в размер на 5000 лева, изразяващи се в извършени от А. С. Б. разноски
1
за адвокатско възнаграждение за повереник за процесуално
представителство по ДП № 44/2022 г. по описа на РУ - Самоков, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 3000 лв., представляваща
дължимо на основание чл. 45, вр. чл.52 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от следните
травматични увреждания на А. С. Б.: разкъсно-контузна рана на
челото срединно; разкъсно-контузна рана на дясната вежда; счупване
на костите на носа, с минимално разместване, дълбоко охлузване на
върха на носа, травматичен епистаксис /кръвотечение от носа/,
причинени му от Д. А. И. със същото престъпление, за което той е
признат за виновен с присъда № 34 от 05.10.2022 год. по описа на РС-
Самоков, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2022 год. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска с правно
основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД В ЧАСТТА МУ за разликата над
3000 лв. до пълния му предявен размер от 8000 лв. като
неоснователен. Отхвърлен е предявения от А. С. Б., ЕГН: **********
от с. М., община С. срещу Д. А. И., иск с правно основание чл. 45,
ал.1 от ЗЗД, за заплащане на имуществени вреди в размер на 400 лева,
представляващи разходи за лечение като неоснователен. На страните
са присъдени разноски по съразмерност. Ответникът е осъден да
заплати по сметка на РС-Самоков дължимата държавна такса върху
уважените размери на исковете от 144 лева, както и платеното от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство А. С. Б., чрез пълномощника му
адв. В. С. срещу Решение № 156 /135/ от 15.08.2024 год., постановено
по гр.д. № 108/2023 год. по описа на РС-Самоков в частта, в която е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 52 ЗЗД, за разликата над 3000 лева до пълния му предявен размер
от 8000 лева. В останалата част решението не се обжалва и е влязло в
законна сила.
В жалбата се излагат подробни съображения, че размерът на
определеното обезщетение не е съобразен с твърденията в исковата
молба, занижен е и не е съобразен със съдебната практика в сходни
случаи. Излага, че съдът не е отразил в мотивите преценката си
относно правнорелевантните факти и тяхното значение за определяне
на справедливия размер на обезщетението. По същество моли
решението да бъде отменено в отхърлителната част за сумата над 3000
2
лева до претендирания размер от 8000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди и искът уважен изцяло.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемата
страна Д. А. И. не е подал писмен отговор на въззивната жалба и не
взето становище.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по
нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и
анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа
на които е достигнал до правилни изводи относно това какви
релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и
препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо
същата да се преповтаря и в настоящото решение.
С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД включва
кумулативното наличие на следните елементи: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, и вина, която в общата хипотеза се презумира,
като липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта
води до отхвърляне на претенцията.
Основният елемент на този правен институт е вредата. Тя се
схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на
благата на човека, представляващи неговото имущество, права,
телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.
По делото е установено, че с присъда № 34 от 05.10.2022 год. на
РС-Самоков по НОХД № 230/2022 г. по описа на същия съд
3
ответникът е признат за виновен в това, че на 13.02.2022 год. около
20.15 часа в гр.Самоков, в района на така наречения „Червен мост“
при кв.“Самоково“, чрез нанасяне на няколко удара с ръце в областта
на главата по хулигански подбуди и нанесъл лека телесна повреда на
А. С. Б. от гр.С., изразяваща се в разкъсно-контузна рана на челото
срединно и разкъсно-контузна рана на дясната вежда „причинило на
пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота,
както и счупване на костите на носа с минимално разместване
„дълбоко охлузване на върха на носа „травматичен епистаксис
/кръвотечение от носа/, довело до временно разстройство на здравето
„неопасно за живота -престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.
чл.130,ал.1 от НК поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК
ответникът е освободен от наказателна отговорност за престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр.чл.130 ал.1 от НК с налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 5000 лева. Присъдата
е влязла в сила на 21.10.2022 год.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед изложеното, по делото безспорно е установена
противоправността на деянията, вида и характера на настъпилата
вреда, вината на дееца и причинно-следствената връзка помежду им,
което прави предявения иск доказан по основание.
Предвид на това съдът приема, че ответникът е осъществил
елементите от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД. Спорен в
настоящото производство се явява единствено въпроса относно
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
По отношение размера на иска и при определяне размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът следва
да обсъди събраните доказателства и да го определи по
справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
извършеното спрямо него престъпление.
Вредите, които е претърпял ищеца са в резултат на
престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1 от НК,
извършени от ответника при наличието на пряк умисъл.
4
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира
в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и други
нематериални последици, възникнали от престъплението. Съдебната
практика в тази насока е константна, като при всички случаи се базира
на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените
вреди. В този смисъл е и задължителната съдебна практика
установена с т. 11 на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7
на Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се съобразяват при определяне размера на
обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания, степента и интензитета на болките,
прогнозите за в бъдеще и др.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. Г. П., тъй като
същият има непосредствени и преки впечатления върху състоянието
на ищеца след инцидента, но и след това. Според свидетеля, ищецът
бил в кръв, носът му бил подут, окото му било затворено, имал
главоболие. Доста време след инцидента А. бил болничен, оплаквал
се, че има световъртеж и главоболие.
В разглеждания случай по делото е установено, че
констатираните увреждания на ищеца - разкъсно-контузна рана на
челото срединно; разкъсно-контузна рана на дясната вежда;
кръвонасядане на клепачите на двете очи с подкожни хематоми на
долните клепачи; счупване на костите на носа, с минимално
разместване, дълбоко охлузване на върха на носа, травматичен
епистаксис/кръвотечение от носа/, са причинили на ищеца болки и
страдания, временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството
си инцидентът е предизвикал стрес, уплаха, страх, повишена
тревожност и негативни душевни изживявания у ищеца. Показателни
в тази насока са свидетелските показания, според които след
инцидента ищецът питал къде се намира, имал неадекватно
поведение, виело му се свят.
Съдът съобрази тежестта на уврежданията, възрастта на
пострадалия – същият е бил на 51 години към момента на
увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило същото –
5
внезапно нападение от ответника. Според СМЕ нараняванията са били
свързани с по-силни болки и страдания в първите 2-3 денонощия,
постепенно стихващи в рамките на възстановителния период за всяко
едно от уврежданията. По отношение на травмите е проведено
поликлинично лечение от лекари специалисти по очни болести,
хирургия и УНГ болести, състоящо се в ежедневни стерилни
превръзки, антибиотично лечение, лекарствени мехлеми за външен
нос, ХДР и двигателен режим. Възстановяването на раните е станало
за 10-14 дни с образуване на белези. Счупването на костите на носа
зараства за 20-25 дни. Останалите мекотъканни травми се
възстановяват за 10-14 дни, без образуване на белези, според вещото
лице. Като съобрази и липсата на трайни последици за здравето, както
и на настъпили съществени промени в начина на живот на
пострадалия, окръжният съд намира, че справедливото по размер
обезщетение за търпените неимуществени вреди от престъплението
възлиза на 5000 лв., което е дължимо ведно с претендираната законна
лихва от датата на увредата. Поради несъвпадане на крайните изводи
на двете инстанции решението на РС-Самоков следва да се отмени в
частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата от уважения размер от 3000 лева до дължимия такъв от
5000 лева. В частта, в която искът е отхвърлен за горницата над 5000
лева до претендирания размер от 8 000 лева, решението на РС-
Самоков следва да се потвърди.
По разноските
Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, да заплати сумата от още 80.00 лева по сметка на РС-Самоков,
представляваща дължимата държавна такса, съобразно уважената част
от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СОС,
на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 80, 00 лв. държавна такса,
съобразно уважената част от жалбата на ищеца.
За производството пред РС-Самоков, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от още 200.00 лева,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска. За въззивното производство
въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от
200.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от жалбата.
6
За производството пред РС-Самоков дължимите разноски на
ответника за адвокатско възнаграждение са в размер на 378.00 лева,
съобразно отхвърлената част от исковете. Ето защо, решението на
първоинстанционния съд в частта, в която са присъдени разноски на
ответника над сумата от 378.00 лева до сумата от 600.00 лева следва
да се отмени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 156/135/ от 15.08.2024 г., постановено по
гр. дело № 108/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Самоков в частта,
в която е отхвърлен като неоснователен, предявеният иск от А. С. Б.,
ЕГН: ********** от с.М., община С., със съдебен адрес гр. С., ул. “П..
В. З.“ № ., ет.. срещу Д. А. И., ЕГН:********** от гр. С., бул. “Б.“ № ...
за осъждане на ответника да заплати сумата за горницата над 3000 лв.
до 5000 лева, представляваща дължимо на основание чл. 45, вр. чл.52
от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от следните травматични увреждания на А. С. Б.: разкъсно-
контузна рана на челото срединно; разкъсно-контузна рана на дясната
вежда; счупване на костите на носа, с минимално разместване,
дълбоко охлузване на върха на носа, травматичен епистаксис
/кръвотечение от носа/, причинени му от Д. А. И., за което е признат
за виновен с присъда № 34 от 05.10.2022 год. по описа на РС-Самоков,
ведно със законната лихва, считано от 13.02.2022 год.до
окончателното й изплащане, както и в частта, в която на ответника са
присъдени разноски за горницата над 378.00 лева до 600.00 лева и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. А. И., ЕГН:********** от гр.С., бул.“Б.“ № ... да
заплати на А. С. Б., ЕГН:********** от с.М., община С. сумата от още
2000 лева /над присъдената сума от РС-Самоков от 3000 лева/,
представляваща дължимо на основание чл. 45, вр. чл.52 от ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от следните травматични увреждания на А. С. Б.: разкъсно-
контузна рана на челото срединно; разкъсно-контузна рана на дясната
вежда; счупване на костите на носа, с минимално разместване,
дълбоко охлузване на върха на носа, травматичен епистаксис
7
/кръвотечение от носа/, причинени му от Д. А. И., за което е признат
за виновен с присъда № 34 от 05.10.2022 год. по описа на РС-Самоков,
ведно със законната лихва, считано от 13.02.2022 год. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 156/135/ от 15.08.2024 г.,
постановено по гр. дело № 108/2023 г. по описа на Районен съд - гр.
Самоков в частта, в която е отхвърлен като неоснователен,
предявеният иск от А. С. Б., ЕГН: ********** от с. М., община С., със
съдебен адрес гр. С., ул. “П.. В. З.“ № ., ет.. срещу Д. А. И.,
ЕГН:********** от гр. С., бул. “Б.“ № ... за осъждане на ответника да
заплати сумата за горницата над 5000 лв. до 8000 лева,
представляваща дължимо на основание чл. 45, вр. чл.52 от ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от следните травматични увреждания на А. С. Б.: разкъсно-
контузна рана на челото срединно; разкъсно-контузна рана на дясната
вежда; счупване на костите на носа, с минимално разместване,
дълбоко охлузване на върха на носа, травматичен
епистаксис/кръвотечение от носа/, причинени му от Д. А. И., за което
е признат за виновен с присъда № 34 от 05.10.2022 год. по описа на
РС-Самоков, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2022 год.до
окончателното й изплащане, както и в частта, в която на ответника са
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение до размера от
378.00 лева.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Д. А. И., ЕГН:********** от гр.С., бул.“Б.“ № ... да
заплати в полза на РС-Самоков сумата от още 80.00 лева /над
присъдените 144.00 лева/, представляваща дължимата държавна такса
върху уважените размери на исковете.
ОСЪЖДА Д. А. И., ЕГН:********** от гр.С., бул.“Б.“ № ... да
заплати в полза на Софийски окръжен съд, сумата от 80.00 лева,
представляваща дължимата държавна такса, съобразно уважената част
от жалбата на ищеца.
8
ОСЪЖДА Д. А. И., ЕГН:********** от гр.С., бул.“Б.“ № ... да
заплати на А. С. Благоев, ЕГН:********** от с.М., община С.разноски
по делото, сторени пред РС-Самоков за адвокатско възнаграждение от
още 200.00 лева.
ОСЪЖДА Д. А. И., ЕГН:********** от гр.С., бул.“Б.“ № ... да
заплати на А. С. Благоев, ЕГН:********** от с.М., община С.сумата
от 200 .00 лева – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9