№ 1767
гр. Варна , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на седми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502835 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 262646/26.08.2020г. от ГД
„ГП“ на МВР с адрес за кореспонденция - гр. София,1540, бул. Христофор Колумб № 1
срещу Решение № 2995/09.07.2020г. по гр.д. № 16387/2019г. на ВРС, 40св., с което
въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на А. Б. Б. с ЕГН ********** сумата от общо
1544,12 лева за положен 176 часа труд в периода от 12.10.2016г.- 01.10.2018г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, като за отделните
тримесечни периоди е в размери, както следва: месеци 10. – 12.2016г. – за 18 часа
извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 149,94 лв.; за м.01.-03.2017г. за 25 часа
извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 211,13лв; за м.04.2017г. – 06.2017г. – за
22 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 185,79 лв.; за м. 07.2017г. –
09.2017г. за 25 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 211,13 лв.; за м. 10.
– 12.2017г. за 18 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 152,01 лв.; за
месеци 01.- 03. 2018г. за 15 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 134,17
лв.; за месеци 04.- 06. 2018г. за 25 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд –
235,83 лв.; за месеци 07.- 09. 2018г. за 28 часа извънреден труд от приравнени часове нощен
труд – 264,12 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата , както и сумата от общо 288,95
лева – сбор от обезщетенията за забава дължими върху всяка от присъдените суми за
главница по тримесечия за период от първото число на месеца следващ съответното
тримесечие до 10.10.2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от
ЗЗД.
1
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излагат се твърдения, че
доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142 ал.1 т.1 от
ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат
именно със ЗМВР, и неговия статут е различен от статута на държавните служители по
трудово правоотношение - чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. Твърди, че е налице изрична
норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд. Твърди
се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3
продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Оспорва и алгоритъма за
изчисляване на положен от ищеца нощен труд .Твърди, че през процесния период са
действали специални законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. и Наредба №
8121з-908 от 02.08.2018г. ,в които е посочено ,че работните часове през нощта не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Ограничението било не повече от 8 часа
нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа , което е
равно на сочения от ищеца коефициент 1.143. Излагат се твърдения, че ЗМВР е специален и
статута на ищеца, вкл. и заплащането на извънредния труд, в качеството му държавен
служител се урежда по него. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован не се явява и не се
представлява.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане
първоинстанционното решение, като правилно и обосновано, да бъде потвърдено. Не
претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия, редовно призован,чрез процесуалния
си представител, поддържа отговора на жалбата. Претендира потвърждаване на
първоинстанционното решение.Не претендира присъждане на разноски пред въззивната
инстанция.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на А. Б. Б. срещу Главна дирекция
„ГП“ на МВР с адрес - гр. София,1202, бул. Мария Луиза № 46, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата 1544,12 лева за положен 176 часа труд в периода от 12.10.2016г.- 01.10.2018г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от общо 288,95 лева – сбор от
обезщетенията за забава дължими върху всяка от присъдените суми за главница по
тримесечия за период от първото число на месеца следващ съответното тримесечие до
2
10.10.2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника,
по силата на което ищецът е назначен на длъжност „ началник ГКПП“ в ГПУ летище -
Варна към РД ГП Аерогари за периода от 12.10.2016г.- 01.10.2018г. Посочва се, че в този
период ищецът е работил на 12-часови смени, при сумирано изчисляване на работното
време, като работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се
изчислявало сумирано за тримесечен период. Подробно посочените в исковата молба по
месеци часове извънреден труд са останали неизплатени, което обуславя правният му
интерес от предявяване на осъдителните претенции.
Ответникът Главна дирекция „ГП“ в Министерство на вътрешните работи оспорва
иска по размер релевирайки правопогасяващо възражение за плащане на претендираните
суми. Твърди, че за процесния период е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в
сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за
отдих и почивките на държавните служители в МВР, поради, което не е налице празнота в
закона.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени доказателства,
че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което през процесния
период от 12.10.2016г.- 01.10.2018г ищецът А. Б. Б. е полагал труд на длъжност началник
3
ГКПП в ГПУ -летище - Варна РД ГП Аерогари, която дирекция е на структурно подчинение
към Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР.
По делото са приети като писмени доказателства: платежни бележки за начислени и
изплатени часове за положен извънреден труд за претендирания период.
Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда
кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения
нощен труд за периода 12.10.2016г.- 01.10.2018г. Същия е 1240 часа, преизчислени по
коефициент 1.143 – 1416 часа или разлика за доплащане – 176 часа. Общо дължимата сума за
неизплатения на ищеца извънреден труд, получен от преобразуването на нощния за
процесния период е в размер на 1544.12 лева, размерът на мораторната лихва , изчислена
върху всяко неплатено задължение, считано от първо число на месеца, следващ
тримесечието на дължимото плащане до датата на предявяване на иска е в общ размер на
288.95 лева.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
Предявена и разгледана пред ВРС е облигационна претенция за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд при преизчисляване
на положения нощен труд през периода 12.10.2016г.- 01.10.2018г., в едно с акцесорна
претенция за заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на претенцията, както и за мораторна лихва за забава.
Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в
Главна дирекция "Гранична полиция“ и териториалните й служби, какъвто безспорно е
ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на
вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./, доколкото в този
закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден
статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в
системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).
По делото няма спор , че предвид характера на заеманата длъжност през
процесния период ищеца е полагал труд през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е
служебните си задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на
работни часове за периода се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е
алгоритъма на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на
дължимото допълнително възнаграждение.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за
4
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез
преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна
лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:
Както вече беше посочено за целия процесния период 12.10.2016г.- 01.10.2018г., за
който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и
отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от
27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че
работата извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на
смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода 12.10.2016г.- 01.10.2018г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г./в сила от 02.08.2016г./ издавана от министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В
чл. 3, ал.3 е посочено,че "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период".
Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.- отменена с
приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от своя страна е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано-29.07.2016г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ,
бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва. Доколкото в цитираната наредба е
5
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстнанционния съд е приел, че е налице
празнота и следва да се приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.Съгласно текста - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Ето защо положеният от
ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване и то чрез преизчисляване на положения
нощен с коефициент 1.143 за целия претендиран период.
Размера на дължимата сума за доплащане е посочена в приетото по дело и
неоспорено от страните заключение по ССЕ.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото
възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, както за присъдената
главница в размер на 1544.12 лв., за акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати законна лихва върху нея, считано от дата на подаване на
исковата молба в съда – 11.10.2019г. до окончателното изплащане, така и за мораторната лихва за
забава в общ размер на 288.95 лева.
Предвид изхода на настоящото производство, на въззивника не се дължат разноски.
На въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 480.00 лева с ДДС,
съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.Съда
намира възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно, с оглед цената
на иска с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2995/09.07.2020г. по гр.д. № 16387/2019г. на ВРС,
40св.
ОСЪЖДА ГД „ГП“ на МВР с адрес за кореспонденция - гр. София,1540, бул.
Христофор Колумб № 1 ДА ЗАПЛАТИ на А. Б. Б. с ЕГН ********** сумата от
480.00/четиристотин и осемдесет/ лева с ДДС, представляваща направени разноски за
платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция на основание чл.78 ал.1 от
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7