№ 892
гр. Русе, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседА.е на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Й.
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Й. Гражданско дело №
20224520105615 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основА.е чл.26, ал.2, изр. първо, пр.
последно от ЗЗД във вр. чл.17 от ЗЗД
Претенцията на ищцата А. Д. К. се основава на твърдения, че на
***г. по време на брака си с ответника К. И. К. сключила договор за покупко-
продажба с ответника Р. С. И. по силата, на който придобила недвижим имот в
гр. Русе, представляващ апартамент 12 на седмия етаж във вход „Г“ в
жилищен блок „***“, комплекс „***“ с площ 59,54 кв. метра. Договорът бил
оформен нотариално, като продажба, но истинската воля на страните била Р.
С. И. да дари на А. Д. К. посочения апартамент. В деня на продажбата
страните по нея подписали и обратен документ, в който посочили
действителната си воля - Р. С. И. да дари на А. Д. К. апартамента. Дарственото
намерение произтичало от близките отношения между страните по нат.
Сделка – прехвърлителят дългогодишно живеел на семейни начала с майката
на ищцата. В настоящото производство се иска да бъде признато за
установено, че посочената сделка е симулативна, като прикрива договор за
дарение.
Ответникът К. И. К. оспорва иска. Оспорва истинността на представения
обратен документ като твърди, че същият не бил съставен на посочената в
него дата – *** г., а впоследствие – за целите на доказване по настоящото
дело. Това било направено т.к. след развода му с ищцата само това бил
способът тя да придобие самостоятелно целия имот.
1
Ответникът Р. С. И. признава иска.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД договорите, които имат невъзможен предмет,
договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма,
основА.е, както и привидните договори са нищожни. Съгласно чл.17, ал.1
от ЗЗД привиден е договорът, при който страните прикриват сключеното
между тях съглашение/прикрит договор/ с едно привидно
съглашение/договор/. В случая по делото е представен препис от нот акт ***,
том ***, дело ***/*** г. на СВ Русе, съгласно който ответникът Р. С. И.
продава на А. Д. К. описА.я в нот. акт имот, находящ се в гр. Русе,
представляващ апартамент 12 на седмия етаж във вход „Г“ в жилищен блок
„***“, комплекс „***“ с площ 59,54 кв. метра за сумата от 9 900 лв., която е
под данъчната оценка на имота – 18 659,60 лв. не се спори, че това е станало
по време на гражданския брак на К. с ответника К., впоследствие прекратен с
развод с решение №*** г. по г.д. №*** г. на РРС.
За установяване на действителната воля на страните по сделката е
представен обратен документ от с. дата – *** г. В същия е отразено, че е
подписан преди изповядването на бъдещата сделка по продажбата на имота с
цел да се установи относителната симулация на същата като прикриваща
договор за дарение на същия имот. Отразено е че действителната воля и на
двамата е имотът да се дари на К., която приема дарението поради близките
отношения помежду им през годините, напълно идентични с такива като
между баща и дъщеря и в знак на обич на дарителя към дарената, в чието
отглеждане е участвал заедно с майка и.
По делото са разпитА. и посочени от страните свидетели.
Св. ***/посочена от ищцата/, която е майка на ищцата установява, че с
ответника Р. И. живеят на семейни начала от 90 – та година като нямали
сключен гр. брак. Такъв сключили преди 3-4 години. От както били заедно
отношенията между него и А. винаги били добри, идеални и продължавали да
са такива. За него тя бил като негова дъщеря, а децата и - негови внуци.
Апартаментът, който той прехвърлил по атакуваната сделка се намира в кв.
***, блок ***. И в момента живеели там и децата били при тях. Не били
преставали да живеят там. Свидетелката знаела за сделката. В съзнА.ето на
свидетелката апартамента несе третира като лична собственост на отв.Р. И. –
„…през цялото време искахме да го прехвърлим този апартамент….“ Като
мотив за прехвърлянето на собствеността върху имота посочва това, че Р.
нямал деца и искал да подсигури А., която била при него от 10-годишна – „да
не са на улицата“. Допълнително се мотивирал от това, че баща и починал –
„…. И когато на А. баща и почина и той каза, че е крайно време да го
2
прехвърлим – „утре в други ден с мен ще стане нещо“ и апартамента, пък той
има брат и така….“. Свидетелката е присъствала на сделката и установява, че
не е имало плащане по нея – „….. Аз присъствах на сделката. И го прехвърли.
Пари от нея срещу имота не е искал, как ще вземе пари от нея. Ние, те
ходиха в Австрия напред - назад, осем години гледахме изцяло децата в
нашия, в неговия апартамент и продължаваме да ги гледаме, в момента
децата дори са вкъщи. Пари никога не е вземал и никога няма да вземе,
защото за него А. е дъщеря….“ Свидетелката установява още, че е нямало
промяна в имущественото му състояния след сделката – „…. Не сме взели една
стотинка, нямаме никаква промяна в имущественото състояние….“
Св. ***, посочен от ищцата, установява, че познава ищцата. Знае, че с
бившия и мъж са ходили в Австрия „за коли“. Относно процесната сделка
знае, че Р. И. е имал желА.е да и прехвърли апартамента. Не знае
подробности, но знае че за пари „изобщо не е говорила“. Не е запознат с
имущественото състояние на семейството й към 2015 г.. не знае дали с можели
да си позволят да закупят апартамент. Знае, че отношенията между ищцата и
отв.И. били много добри „…А. даже кръсти дъщерята си на пастрока си,
значи отношенията им са много добри. Нормални отношения са имали
винаги. *** и Р. и помагаха да гледат децата, дори все още ги гледат. *** и Р.
живеят в кв. ***, блок ***, все още живеят там в прехвърления
апартамент…“. Не знае дали е заплатена *** за апартамента, но изразява
съмнение в такова плащане – „…не мога да кажа, нямам представа, едва ли
ще и иска пари…“.
Св. Ц. С. е посочен от ответника. Същият установява, че отношенията
между ищцата и отв. К. се влошили през 2020 г. Тогава разбрал за сделката за
апартамента на пастрока на ищцата. Сделката била покупко-продажба. Не знае
дали и двамата са били купувачи или само тя. „Не знам подробности. Не
мога да кажа защо сделката е била покупко-продажба, нямам представа“.
Знае, че са се зА.мавали с коли, но не знае какви са били доходите им, имали
ли са регистрирана фирма, подавали ли са данъчни декларации. Не знае как е
сключена сделката, дали е платено в брой, дали е теглен кредит – „… не мога
да кажа, нямам представа“. Не знае, че сделката е била между
близки/роднини/ Познава доведения баща на А. – Р.. Не знам кога точно е била
сделката. Виждал съм го след сделката, но не е ставало въпрос за нея и не са
коментирали. Този свидетел не е запознат и с отношенията между ищцата и
отв. Р. И.., но не знае да са имали скарвА.я. Не знае в какви отношения са Р. и
К., не знае дали поддържат някакви отношения. Знае, че прехвърленият
апартамент се намира в кв. ***, в блок ***. Не знае кой живее в него.
При така събраните гласни и писмени доказателства съдът счита, че по
делото е доказано по категоричен начин, че действителната воля на страните
3
по атакуваната по делото сделка по нот акт ***, том ***, дело ***/*** г. на СВ
Русе за покупко-продажба на апартамент не е била за продажбата му, а за
дарение. На първо място това се установява с признА.ето на ответника Р. И.,
който е страна по самата сделка. На второ място това се установява с
представения по делото обратен документ. В същия изрично е посочено, че е
подписан преди изповядването на бъдещата сделка по продажбата на имота с
цел да се установи относителната симулация на същата като прикриваща
договор за дарение на същия имот. Отразено е че действителната воля и на
двамата е имотът да се дари на К., която приема дарението поради близките
отношения помежду им през годините, напълно идентични с такива като
между баща и дъщеря и в знак на обич на дарителя към дарената, в чието
отглеждане е участвал заедно с майка и. На следващо място отразеното в
обратния документ се потвърждава и от показанията на посочените от ищцата
свидетели. Така св. *** установява, че с ответника Р. И. живеят на семейни
начала от 90-та година като нямали сключен гр. брак, а такъв са сключили
преди 3-4 години. От както били заедно отношенията между него и ищцата
винаги били добри, „идеални“ и продължавали да са такива. За него тя бил
като негова дъщеря. За това не искал и получил пари от нея по сделката.
показанията и се потвърждават и от тези на Ц. С., който разбира се не е
толкова добре запознат с отношенията в семейството, но все пак знае, че
ищцата „за пари изобщо не е говорила“, както и че е била в много добри
отношения с И. – „даже кръсти дъщерята си на пастрока си, значи
отношенията им са много добри“. Тези показания по никакъв начин не се
опровергават от показанията на посочения от отв. К. свидетел Ц. С., който не
знае подробности както за сделката, така и за отношенията между ищцата,
майка и и пастрока и. Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства води до единствения и категоричен извод, че действителната
воля на страните по сделката по нот акт ***, том ***, дело ***/*** г. на СВ
Русе е била за дарение. Същото е логичната и нормална сделка при такъв тип
отношения, а косвени доказателства за такава действителна воля са и следните
обстоятелства:
неучастието на съпруга на приобретателката в сделката;
посочването в нот. акт на *** около 1/2 от дан. оценка, т.е. значително
по-ниска от пазарната;
липсата на доказателства за спестявания на ищцата и за промяна в
имущественото състояние на прехвърлителя;
продължаващите и след сделката добри отношения между тях и
непрекъснатото обитаване на апартамента от отв. И. и майката на ищцата
както преди сделката, така и след това – „…Ние, те ходиха в Австрия
напред - назад, осем години гледахме изцяло децата в нашия, в неговия
4
(на отв. Р. И., б. моя) апартамент и продължаваме да ги гледаме, в
момента децата дори са вкъщи..“ -св.***; „*** и Р. живеят в кв. ***,
блок ***, все още живеят там в прехвърления апартамент“ – св.***.
Във връзка с оспорването на представения по делото и приет обратен
документ са назначени и приети две специализирА. е-зи на документи. Със
заключението на в.л. М. по първоначалната е-за се установява, че може да се
установи дали нотариален акт за покупко-прадажба от *** г. и обратния
документ от същата дата са съставени към един и същ момент и че подписите
и ръкописно изписА.те имена Р. С. И. и А. Д. К. и в двата документа са
положени/изпълнени/ с различна химикална паста. Със заключението на
вещите лица по приетата тройна е-за се установява, че хартията, на която е
отпечатан обратния документ не притежава уникални характеристики. Такива
не притежават и документите за завеждане на делото - И.М. и приложения
към нея. Установява се обаче, че е отпечатан на хартия, която е различна от
тази, на която са отпечатА. те. Отпечатан е и на различно принтерно
устройство. При това положение съдът счита, че по делото не е доказана
достоверна дата „*** г.“ на обратния документ спрямо ответника К. К.. Не се
установява обаче да е изготвен и за целите на доказване по делото и конкретно
да е отпечатан на същия принтер и същата хартия с документите за завеждане
на делото, изготвени от адвокат К. Х.. Останалите обстоятелства по
документа, а именно волеизявленията на страните по него, че волята им по
сделката от с.дата е/била е за дарение, за отношенията помежду им, които
мотивират такова, както и че по сделката не е заплащане парична сума се
установяват и потвърждават от събраните по делото доказателства, с оглед на
което и с оглед на останалите събрА. по делото доказателства искът е доказан
и следва да се уважи.
С оглед уважаването на иска разноските по делото са в полза на ищцата
като на адв. К. Х. се дължи адв. възнаграждение за предоставената безплатна
адв. помощ по чл.38, ал.1 от ЗА в минимален размер. Няма основА.е същото
да не бъде присъждано, т.к. в представения по делото договор за правна
защита и съдействие изрично е отразено, че договореното възнаграждение е
„безплатно, на осн. чл.38, ал.1, т.3, пр. 2 от ЗА“. Законът изрично предоставя
възможност адвокатът да предоставя безплатна адв. услуга не само на
роднини и други юристи, обстоятелства, които подлежат на документална
проверка и се установяват със съответни документи, но и на „близки“, а
квалификацията дали едно лице е близко или не на адвоката е изцяло в негова
преценка и не подлежи на контрол от съда. В случая няма данни ищцата и адв.
Х. да не са „близки“ по смисъла на закона, с оглед на което възражението за
недължимост на възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран така, съдът
5
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на осн. чл.26, ал.2, изр. първо, пр. последно от ЗЗД
във вр. чл.17 от ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на сключената с нот. акт ***, том
***, дело ***/*** г. на СВ Русе, съгласно който ответникът Р. С. И.,
ЕГН:********** продава на А. Д. К., ЕГН:********** по време на барака и с
ответника К. И. К., ЕГН:********** описА.я в нот. акт имот, находящ се в гр.
Русе, представляващ апартамент 12 на седмия етаж във вход „Г“ в жилищен
блок „***“, комплекс „***“ с площ 59,54 кв. метра с данъчната оценка на
имота – 18 659,60 лв., за сумата от 9 900 лв. като прикриващ действителен
договор за дарение на същия имот.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН:********** да заплати на А. Д. К.,
ЕГН:********** сумата в размер на 202,87 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН:********** да заплати на адвокат К. Х. от АК
Русе сумата от 2019 лв. – адв. възнаграждение по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд
в двуседдмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6