№ 176
гр. София, 16.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско
дело № 20221800500141 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Н. Ч., подадена чрез упълномощения от него адв.
Р.Р., срещу определение от 02. 12. 2021 г., постановено по гр. д. № 290/2018 г. по описа на
РС – гр. Елин Пелин, с което е отхвърлена молбата му за изменение на постановеното по
делото решение от 06. 11. 2019 г. в частта му за разноските.
В жалбата е посочено, че неправилно районния съд е намалил размера на
претендираните от него разноски до 800 лева, направени за производството пред
първоинстанцинония съд, за които представил доказателства за действителното и обективно
направени такива. Посочва, че обжалваното от него определение е неправилно и
противоречи на закона и процесуалните правила, като моли същото да бъде отменено и
постановено друго, с което му се присъдят разноски в пълния им размер от 1 240 лева,
представляващи сбор от платен адвокатски хонорар, платена държавна такса и разноски за
допуснати по делото свидетели.
В срока за отговор на частната жалба такъв е постъпил от насрещната страна – ЗКПУ
„С.“, представлявана от Й. М. Б., подаден чрез адв. Р.К., в който се поддържа становище за
недопустимост на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, като подадена след изтичане на
преклузивния срок, както и чрез адвокат Р., който е без представителна власт за
производството по реда на чл. 248 ГПК. Алтернативно, поддържа становище за нейната
неоснователност, тъй като първоинстанционния съд правилно е преценил, че исканото
адвокатско възнаграждение е прекомерно и правилно е намалил неговия размер, с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Моли съда да остави частната жалба без
разглеждане, като недопустима, алтернативно – без уважение, като неоснователна, с
присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
С решение от 06. 11. 2019 г., постановено по гр. д.№ 290/2018 г. по описа на Районен
съд – гр. Елин Пелин е уважен предявеният от ищеца Г. Н. Ч. иск срещу ЗКПУ „С.“ – с. А.,
общ. Г. М. с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната
кооперация е осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски за производството
1
– адвокатско възнаграждение, в размер на 800 лева, определени след прието за основателно
възражение за прекомерност от страна на ответника.
В срока за обжалване на първоинстанционното решение, ищецът Г.Ч., чрез
процесуалния си представител, е депозирал молба за неговото изменение в частта за
разноските, по чл. 248, ал. 1 ГПК, с която е поискал претендираните от него разноски в
размер на 1 240 лева да му бъдат изплатени в пълен размер. Отговор на същата от ответната
страна не е постъпил в срока за това.
Междувременно първоинстанцинното решение е обжалвано от ответната кооперация
пред въззивната инстанция, която с решение № 265 от 10. 08. 2020 г., постановено по в. гр.
д. № 252/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, е потвърдила същото, а на въззиваемия
Ч. са присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване,
съгласно определение № 60462 от 04. 10. 2021 г., постановено по т. д. № 2446/2020 г. на
ВКС, по което на ответника по касация – Г.Ч. са присъдени разноски за последната
инстанция в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение. С последното
първоинстанционното решение е влязло в законна сила на 04. 10. 2021 г.
С определение от 02. 12. 2021 г., постановено по гр. д. № 290/2018 г. на Районен съд
– гр. Елин Пелин молбата на ищеца Г. Н. Ч. за изменение на решението в частта за
разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК е отхвърлена, като неоснователна. В същото е посочено, че
освен, че делото не се характеризира с особена правна и фактическа сложност, ищецът не е
заплатил дължимата държавна такса за производството, за което ответникът е осъден с
решението, а допуснатите до разпит свидетели не са поискали възнаграждение за явяването
си, поради което следва да се приеме, че ищецът не е извършил разходи.
С оглед изложеното, съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
В разглеждания случай, ищецът е имал право на присъждане на разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид приетата за основателна и доказана искова претенция.
При направено от насрещната страна възражение за прекомерност на размера на поискания
адвокатски хонорар, съдът е длъжен да разгледа същото и да направи преценка на
фактическата и правна сложност на производството, извършените от страни процесуални
действия във връзка със събирането на доказателствения материал по делото. Ръководейки
се от последната първоинстанционният съд е приел, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е
основателно и възнаграждението за адвоката на ищеца следва да бъде определено по реда на
чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Установено по делото е, че ищецът при завеждане на исковата си молба не
е внесъл дължимата държавна такса, за която сума с решението е осъдена ответната
кооперация, както и обстоятелството, че след разпита на допуснатите до разпит свидетели,
последните не са поискали заплащане на възнаграждение. С оглед на това, следва да се
приеме, че ищецът не е извършил разходи по посочените два пункта. Що се касае до размера
на адвокатското възнаграждение, настоящата въззивна инстанция намира, че действително
производството не се характеризира с фактическа и правна сложност, а за явяването на
пълномощника за всяко едно проведено съдебно заседание е определено възнаграждение от
100 лева, поради което и определеното такова от 800 лева отговаря на извършената от него
работа по производството.
С оглед заявеното искане от страна на ответната кооперация за присъждане на
2
разноски и за настоящото производство, такива се следват. С писмения отговор е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочен неговия предмет и
договореното възнаграждение, което е в размер на 200 лева и платено в брой.
Предвид изложените съображения и съвпадане на изводите с тези на районния съд,
настоящият състав намира, че атакуваното определение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него – да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02. 12. 2021 г., постановено реда на чл. 248, ал. 1
ГПК по гр. д. № 290/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин, с което е отхвърлена
молбата на ищеца Г. Н. Ч. за изменение на решение от 06. 11. 2019 г. по същото дело в
частта за разноските.
ОСЪЖДА Г. Н. Ч., ЕГН **********, от с. А., общ. Елин Пелин, ул. „П.“ № 32 да
заплати на ЗКПУ „С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: от с. А., общ. Г.
М., представлявана от Й. М. Б. сумата от 200,00 (двеста) лева, представляваща разноски за
производството, за платен адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3