№ 1165
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110201079 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба на „***“, с ЕИК ***, представлявано от М. П., срещу
наказателно постановление (НП) № 92-02-315/05.12.2022 г., издадено от Изпълнителен
директор на Агенция по вписваниятa, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 63, ал. 3
от ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000
(хиляда) лева, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, вр. чл. 63, ал. 6 от ЗМИП и чл. 63,
ал. 3 от ЗМИП, вр. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
С депозираната жалба се оспорва материалната законосъобразност на наказателното
постановление, като се твърди, че санкционираното дружество не е субект на задължението,
за чието неизпълнение е санкционирано. Оспорва се и процесуалната законосъобразност
относно и се посочва, че в НП не е установено времето на извършване на нарушението.
Твърди се нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, както и на чл. 57 от ЗАНН.
Въз основа на тези аргументи се отправя искане до съда за отмяна на НП
В съдебно заседание, жалбоподателят-редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото са депозирани писмени бележки от адв. С., с които се поддържа
жалбата и се иска отмяна на НП, както и да се присъдят разноските, сторени в
производството за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна- редовно призована, се представлява от юрк. И.. В хода на
съдебните прения, процесуалният представител на въззиваемата страна счита подадената
жалба за неоснователна и отправя искане до съда за потвърждаване на наказателното
постановление, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
На 13.09.2022 г. Г. К., в качеството на длъжностно лице по регистрация в Агенция по
вписванията извършила електронна справка по партидата на "„***“ в Агенция по
вписванията в информационната система на Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел. След справката установила, че на 13.09.2022 г. в
1
информационната система на ТР е постъпило заявление за вписване на следните
обстоятелства- седалище и адрес на управление на клон на чуждестранния търговец.
Проверяващият експерт констатирала, че дружеството-жлбоподател не е подало
заявление за действителния собственик на дружеството в Търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел. Въз основа на установеното приела, че
дружеството не е изпълнило задължението да заяви действителен собственик в 7-мо дневен
срок до 20.09.2022 г., предвиден в чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
За извършената проверка бил Констативен протокол № 92-02-315 от 21.09.2022 г, в
който било отразено неспазване на срока по чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от
ЗТРРЮЛНЦ от страна на дружеството-жалбоподател
На 04.10.2022 г., В. К. съставила АУАН № 92-02-315 от 04.10.2022 г., в който
констатирала като нарушени разпоредбите на чл. 63, ал. 3 на ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от
ЗТРРЮЛНЦ.
АУАН бил връчен на полномощник на дружеството-адв. С., съгласно приложено
пълномощно.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП № 92-02-
315/05.12.2022 г., от Изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, вр. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 118, ал. 1,
т. 2 от ЗМИП, вр. чл. 63, ал. 6 от ЗМИП и чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, вр. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа
на приложените писмени доказателства по делото, приобщени към доказателствения
материал на основание чл. 283 от НПК.
Следва да се отбележи, че доказателствената съвкупност не съдържа противоречия,
поради което не се налага подробното обсъждане и съотнасяне на доказателствата.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
На първо място, съдът констатира, че АУАН е издаден от лице, което не е присъствало
по време на проверката и не е констатирало нарушението. АУАН е издаден въз основа на
констативен протокол, в който са отразени резултатите от проверката, като този констативен
протокол е бил съставен от лице, което също не е участвало в проверката. Предвид това
съдът намира, че няма как лицето, което е съставило акта да е установило извършването на
нарушението без да е извършило каквато и да е проверка на обстоятелства, които са вписани
в него. Дори същият да е съставен въз основа на писмени доказателства, в него никъде не е
упоменато по какъв начин е установено нарушението, а единствено са вписани фактически
констатации на органа.
Съдържанието на АУАН изцяло възпроизвежда съдържанието на констативния
протокол, който е съставен от друго лице, което означава, че съставителят на АУАН не е
установил сам нарушението, което е приел за установено в съставения АУАН.
Налице е несъответствие между словесното описание на нарушението в АУАН и НП и
дадената правна квалификация, тъй като нормата на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП в редакцията,
действаща към момента на извършване на нарушението е изисквала заявяване за вписване
на данните за действителните собственици на фондации и сдружения, регистрирани по
Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и то, ако не са вписани на друго
основание по делата или партидите на юридическите лица с нестопанска цел в съответния
регистър като физически лица. Никъде в АУАН и НП не се твърди санкционираното
дружество да е фондация и сдружение по ЗЮЛНЦ.
С оглед на констатираните процесуални нарушения, съдът намира, че е ограничено
2
правото на защита на санкционирания субект, което придава да допуснатите процесуални
нарушения характер на съществени и налага отмяна на наказателното постановление.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме, че е осъществен
съставът на твърдяното нарушение, то същото се явява маловажно. Съгласно установената
съдебна практика, маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на
преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е
маловажен или не. За да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от
размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи
обстоятелства. Съгласно ТР № 6 от 15.11.1973 г. по н. д. № 2/73 г., ОСНК понятието "вредни
последици", е по-широко от понятието "вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но
и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото,
защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават
недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската система и др. В
случая административното нарушение е формално, на просто извършване. Наред с това
съдът приема, че с оглед ниската степен на обществена опасност на нарушителя и на
извършеното деяние от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид,
данните, че нарушението е извършено за първи път, като същевременно липсват данни
нарушението да е довело до затрудняване на компетентните държавни органи по
упражняване на правомощията им по превенция на използването на финансовата система за
целите на изпирането на пари (чл. 1 от ЗМИП), се налага извод за наличие на
предпоставките, визирани в чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл съдът споделя доводите,
изложени в жалбата.
По изложените съображения обжалваното НП следва да бъде отменено.
С оглед решението за отмяна на НП и направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да се присъдят
в негова полза претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, като предвид
направеното възражение за прекомерност, същите следва да бъдат в размер на 400.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-315/05.12.2022 г., на Изпълнителен
директор на Агенция по вписванията, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 63, ал. 3
от ЗМИП, вр. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000
(хиляда) лева, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, вр. чл. 63, ал. 6 от ЗМИП и чл. 63,
ал. 3 от ЗМИП, вр. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати по сметка на „***“, с ЕИК ***,
представлявано от М. П. сума в размер на 400 лева, представляваща разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4