Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 03.08.2021 година

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 167/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове по чл. 500, ал. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Подадена е искова молба с вх. № 2016189/19.06.2019 г. на СРС от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, срещу З.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска осъждането на ответника да заплати сумата от: 1367,19 лева, представляваща изплатено от ЗД „БУЛ ИНС“ АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 304,20 лева, представляваща законна мораторна лихва от 10.04.2017 г. до 19.06.2019 г., както и съдебни разноски. Твърди се, че на 18.08.2016 г. е реализирано ПТП по вина на ответника З.С. при управление на МПС Фолксваген Голф с рег. СА**********ВС. Последният автомобил е бил е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД. По заведена щета № ********* от собственика от увреденото МПС В.Й. Д. е било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1367,19 лева. Сочи се, че ответникът е бил неправоспособен към момента на ПТП-то. Исковата молба е подадена в РС-София, като е образувано гр. д. № 35062/2019 г. С определение № 36546/10.02.2020 г. производството по гр. д. № 35062/2019 г. на СРС е прекратено и изпратено на РС Елин Пелин на основание чл. 113 вр. чл. 119, ал. 3 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди се, че се признава иска в частта за сумата от 1367,19 лева, представляваща изплатено от ЗД „БУЛ ИНС“ АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Оспорва се изцяло дължимостта на претендираната мораторна лихва от 304,20 лева.  Твърди се, че регресната покана не е връчена на ответника.

В съдебно заседание ищецът не се представлява.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалният си представител адв. А. признава фактите и вземането по чл. 500, ал. 2 КЗ за главница в размер на 1367,19 лева, като оспорва претендираната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но ищецът не е поискал решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от представеният по делото и неоспорен протокол за ПТП № 1658380/ 18.08.2016 г., че на 18.08.2016 г. в 17.20 ч. Н. Л. мл. автоконтрольор към СДВР е съставил протокол за ПТП на 18.08.2016 г. в 15.00 ч. в гр. София, бул. „Васил Левски“ и ул. „Г. С. Раковски“, при което МПС 1 „Фолксваген Голф“ с рег. номер СА********ВС, управлявано от неправоспособен водач З. Санджад, ЕГН **********,*** от ул. „Фритьоф Нансен“ към ул. „Шести септември“ и на кръстовището с ул. „Г. С. Раковски“, поради навлизане на червен сигнал на светофара, не пропуска и реализира ПТП с потеглящия на зелен светофар МПС 2 „Ауди А3“ с рег. номер С*******ХМ, управляван от В.Й. Дойчинова. За последното МПС са посочени видими щети по предни броня, престилка, капак, ляв калник, лява врата и лява ходова част.

Според представените справки Фолксваген Голф с рег. СА****ВС е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД, а застраховката по полица № BG/02/ 116000181214 е валидна от 04.01.2016 г. до 03.01.2017 г.

Установява се от представените искане за оценка по застраховка „Гражданска отговорност“ от 22.08.2016 г., доклад по щета, описи на претенция щета № **********/22.08.2016 г., описи заключения на щета **********, че по заведена щета № ********** от собственика от увреденото МПС В.Й. Д. е било определено застрахователно обезщетение в размер на 1352,19 лева.

С платежно нареждане на 23.07.2017 г. на В.Й. Д. е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1352,19 лева.

С изх. № ОК-112153/ 09.03.2017 г. до З. Санджа е изпратена регресна покана за плащане по щета **********, но същата е върната като непотърсена на 20.03.2017 г.

Според справка от calculator.bg законната лихва върху сумата от 1367,19 лева за периода от 10.04.2017 г. до 19.06.2019 г. е 304,20 лева.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По отношение основателността на предявения иск по чл. 500, ал. 2 КЗ:

Според разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.

От посоченото в протокола за ПТП от 18.08.2016 г. и събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява реализираното ПТП, при което ответникът е бил неправоспособен водач. Законът има предвид, че правоспособността на водача се удостоверява с издадено по съответния ред от компетентните органи на МВР свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС (Определение № 594 от 28.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 954/2012 г., II т. о., ТК). От представените искане за оценка по застраховка „Гражданска отговорност“ от 22.08.2016 г., доклад по щета, описи на претенция щета № **********/22.08.2016 г., описи заключения на щета ********** се установява, че по заведена щета № ********** от собственика от увреденото МПС В.Й. Д. е било определено застрахователно обезщетение в размер на 1352,19 лева. След това ищецът с платежно нареждане на 23.07.2017 г. е заплатил на В.Й. Дойчинова застрахователно обезщетение в размер на 1352,19 лева.

Ответникът З.С. не оспорва горепосочените факти, както и не оспорва механизма на причиняване на ПТП, вида и размера на вредите, като заявява признание на иска в тази част.

С оглед изложеното съдът счита, че исковата претенция се явява основателна за сумата от: 1367,19 лева, представляваща изплатено от ЗД „БУЛ ИНС“ АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по заведена щета № **********, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 19.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

По отношение основателността на предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на 86, ал. 1 ЗЗД, ответната страна дължи заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Претенцията за лихви за забава по чл. 86 от ЗЗД е акцесорна на претенцията за заплащане на платеното от застрахователя обезщетение. Правото на регрес е възникнало от датата на плащането, а ответникът не е в забава от този момент. В случая началният момент на забавата не е определен, като зависи от датата на която застрахователят ще изплати на увреденото лице застрахователното обезщетение и ще уведоми ответника за това. Регресното вземането на застрахователя възниква едва при изплащане на застрахователното обезщетение и става изискуемо при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – след покана от страна на кредитора до длъжника. В конкретният случай липсват доказателства по делото това условие да е изпълнено и ответникът да е бил поканен да изплати дълга си. С изх. № ОК-112153/ 09.03.2017 г. до З.С. е изпратена регресна покана за плащане по щета **********, но същата е върната като непотърсена на 20.03.2017 г. Няма надлежно връчване на покана, за да възникне основание за прилагане на чл. 86 ЗЗД. Поради това не следва да се присъжда претендираното вземане за законна лихва в размер на 304,20 лева за периода от 10.04.2017 г. до 19.06.2019 г., а искът следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 86,62 лева, разноски съразмерно с уважената част от исковата претенция от направените от него такива от 104,68 лева за платена държавна такса. Признанието на иска от ответника е частично, поради което няма основание за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответникът не е претендирал разноски.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА З.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от: 1367,19 лева, представляваща изплатено от ЗД „БУЛ ИНС“ АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по заведена щета № **********, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 19.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 86,62 лева, разноски съразмерно с уважената част на исковете.

ОТХВЪРЛЯ иска на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, срещу З.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждането на ответника да заплати сумата от: 304,20 лева, представляваща законна лихва за забава от 10.04.2017 г. до 19.06.2019 г.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: