Решение по дело №150/2017 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

 № 15

гр.П., 23.01.2018 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

Районен съд – П., гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                           СЪДИЯ: Димитър Д.

 

                  при участието на секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия г.дело N 150 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

       Производството е образувано по искова молба от А.О.Д. ***, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.М.К. против Г.О.К. ***.

 Ищцата твърди, че с ответника  са съсобственици на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., с административен адрес гр.П., ул. „К.”, № ***, ет.*, представляващ втори жилищен етаж, състоящ се от коридор, кухня-бокс, две спални и хол, като банята и тоалетната е на междустълбищната площадка, намиращ се в сграда № 2, югоизточен близнак разположена в поземлен имот с идентификатор *****по КК и КР на гр.П., с площ 490 кв.м., със стар идентификатор УПИ VІ-195, кв.46 по ЗРП на гр.П., с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с площ по документи 60 кв.м., ведно с принадлежащото му южно избено складово помещение с площ от 20 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при квоти ¾ ид.части за ищцата и ¼ ид.част за ответника.

 Твърди, че съсобствеността между страните е възникнала по наследяване от родителите им и наследодатели С.Я.К., б.ж. на гр.П., починала на 21.03.1980 г. и О.Г.К.,***, починал на 13.02.2003 г., който преди смъртта си прехвърлил на ответницата срещу задължение за гледане и издръжка 1/2 ид.част от имота.

 Предявява иск с правно основание чл.34 ЗС, за делба на посочения недвижим имот – СОС с идентификатор ******.

 Иска се от съда и постановяване на привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК – присъждане на ищцата на обезщетение в размер 200 лв. месечно за лишаването и от ползването на делбения имот.

 Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК е подал отговор.

 В отговора е застъпено становище за неоснователност на искането на ищцата по чл.344 ГПК.

 С определение на съда от 24.04.2017 г. (л.31 от делото), по молба на ответника на същия е предоставена правна помощ.

 С определение от 05.05.2017 г. (л.79), за служебен адвокат на ответника е назначена адв.Д.П., на която е връчена препис от исковата молба.

 В срока по чл.131 ГПК назначеният служебен адвокат не е взел становище по претенцията.

 В съдебно заседание ищцата се явява лично и с редовно упълномощен (л.12) процесуален представител – адвокат К., който поддържа предявената претенция и моли съда да допусне до делба процесния имот при квотите посочени в исковата молба.  Поддържа искането по чл.344, ал.2 ГПК, за присъждане на обезщетение на ищцата за лишаването и от ползването на делбения имот, като изменя размера на обезщетението от 200 лв. на 265 лв.

 В съдебно заседание ответникът се явява лично и с назначения му служебен адвокат. Поддържа отговора.

 След като се запозна подробно с представените доказателства и становищата на страните и съобрази относимите законови разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното.

 Не се спори между страните, а и се установява се от представените по делото заверени преписи от удостоверения за наследници изх. № 493/09.06.2016 г. (л.5) и  № 832/03.11.2010 г. (л.6), № 251/22.02.2007 г. (л.49), всички издадени от общ.П., че ищцата А.О.Д. и ответникът Г.О.К. са низходящи и като такива наследници по закон на родителите си С.Я.К., ЕГН, **********, б.ж. на гр.П., починала на 21.03.1980 г. и О.Г.К., ЕГН **********, б.ж. на гр.П., починал на 13.02.2003 г.

 Представен е препис от типов договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 10.12.1961 г. (л.4, л.48), с който на бащата и наследодател на страните О.Г.К. е отстъпено право на строеж на жилищна сграда съобразно одобрен план върху южната част от парцел Х, кв.46, по плана на гр.П., с площ 455 кв.м.

 Несъмнено чрез отстъпване на право на строеж върху държавна земя е създадено и съответно придобито само ограничено вещно право, но не и право на собственост върху земята, върху която правото е учредено.

Без да е предмет на делото и само за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че с договор за продажба на недвижим имот по реда на ПМС 235/1996  от 13.10.1998 г. (л.46), ответникът е придобил собственост върху 1/24 ид.ч. от парцела, съставляващ УПИ VІ-195, кв.46 по ЗРП на гр.П..

 Установява от представения по делото препис от договор от 12.02.1963 г. (л.100), че към 1963 г. е било реализирано отстъпеното на О.Г.К. право на строеж с построяване на процесната жилищна сграда, в която се намира делбения имот – апартамент.

 Също не се спори, че сградата, като построена по време на брака на наследодателя О.Г.К. със С.Я.К., по силата на чл.103, вр.с чл.13, ал.1 СК от 1968 г. (отм.), се е включила в съпружеската имуществена общност на родителите на страните.

 След смъртта на С.Я.К. на 21.03.1980 г. бездяловата СИО се е трансформирала в обикновена съсобственост и преживелият съпруг О.Г.К. е станал собственик на ½ ид.част от процесното жилище.

 Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за наследството (ЗН), децата на починалия наследяват по равни части, а по силата на чл.9, ал.1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, поради което собствената на София Канакева ½ ид.част от имота се е разпределила по равно между преживелия съпруг и низходящите и – ищцата А.О.Д. и ответникът Г.О.К. и в така възникналата обикновена съсобствеността квотата на О.К. е била 4/6 ид.части (1/2 ид.ч. от прекратена СИО и 1/6 ид.ч. по наследяване), а тези на А.Д. и Г.К. – по 1/6 ид.ч.

 Представен е заверен препис от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 181/27.08.1999 г., нот.дело № 530/1999 г. (л.7, л.56), на нотариус Х.Р., с район на действие – района на РС – П., с който О.Г.К. е прехвърлил на ищцата А.О.Д. правото на собственост върху 1/2 ид. част от втория жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище и ½ ид.част от южната половина от избата на двуетажна жилищна сграда, с изба, представляваща югоизточен близнак, построена на площ 60 кв.м., въз основа на отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, урегулирано от 455 кв.м., съставляващо УПИ VІ-195, кв.46 по ЗРП на гр.П., срещу задължението на приемателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя.

 По силата на горепосоченото възмездно прехвърляне ищцата е придобила в собственост ½ ид.част от описания имот и е станала собственик на 4/6 ид.ч. от него (1/6 ид.ч. по наследяване от майка си и ½ ид.ч. по силата на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка).

 След смъртта на О.Г.К., на 13.02.2003 г., същият е наследен от двете си деца – страните по делото, между които, съгласно чл.5, ал.1 ЗН, се е разпределила по равно останалата в собственост на наследодателя 1/6 ид.ч. от имота, придобита от него по наследяване от съпругата му С.К..

 Не се спори, а и се установява от представената по делото схема № 15-47541/06.02.2017 г. (л.8, л.60), на СГКК – Бургас, че понастоящем процесното жилище съставлява самостоятелен обект на собственост – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по КК и КР на гр.П., с адрес гр.П., ул. „К.”, № ***, ет.*, намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 57491.503.94, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с брой нива на обекта – 1, с площ по документи 60 кв.м., с прилежащи части – южна изба, с площ 20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор 57491.503.94.2.1, над обекта – няма.

 В съвкупност от изложеното съдът приема, че делбата на процесното жилище следва да се допусне между ищцата и ответника при квоти 3/4 ид.ч за ищцата А.О.Д. (1/6 ид.ч. по наследяване от майка и, ½ ид.ч. по силата на договора за гледане и издръжка и 1/12 ч. по наследяване от баща и) и ¼ ид.ч. за ответника Г.О.К. (1/6 по наследяване на майка му и 1/12 по наследяване от баща му).

 По искането на ищцата за постановяване на привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК, съдът намира следното.

 По реда на чл.344, ал.2 ГПК, съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползуването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство.

 Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването.

 Съдебният акт, постановен по реда на чл.344, ал.2 ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство.

 Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползуването на имота следователно винаги и само занапред, т. е. от момента на влизане на постановения по реда на чл.344, ал.2 ГПК акт в сила – Определение № 1009/26.10.2010 г. по гр. дело № 666/2010 г., II г. о., ГК на ВКС.

 В настоящия случай съдът приема, че разпределение на ползването е невъзможно поради усложнените отношения между страните и след като процесното жилище се владее единствено от ответника, който потвърждава това обстоятелство в дадените от него обяснения по реда на чл.176 ГПК, то той следва да бъде осъден да заплаща обезщетение на лишената от ползване ищцата, съответстващо на дяла и в съсобствеността.

 По делото е изслушано и прието като доказателство заключението на вещото лице  инж. К.М. по извършената съдебно-техническа експертиза (л.106-109), съгласно което средната месечна пазарна наемна на процесното жилище е 245 лв., ето защо ответникът следва да заплаща на ищцата обезщетение в размер 183.75 лв., месечно, считано от влизане на настоящото решение в сила до приключване на делото.

 Мотивиран от изложеното Районен съд – П.

 

Р Е Ш И :

 

 ДОПУСКА ДЕЛБА между ищцата А.О.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.М.К. и ответника Г.О.К., ЕГН **********,***, ВЪРХУ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със заповед № РД-18-36/29.04.2009 г., на изпълнителния директор на АГКК гр.София, последно изменени със заповед № КД-14-02-32/06.01.2011 г., на началника на СГКК – Бургас, с адрес на имота – гр.П., ул. „К.”, № ***, ет.*, намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 57491.503.94, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с брой нива на обекта – 1, с площ по документи 60 кв.м., с прилежащи части – южна изба, с площ 20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор 57491.503.94.2.1, над обекта – няма, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, ПРИ КВОТИ

 – ¾ ид. ч. за А.О.Д., ЕГН ********** и

 – ¼ ид.ч. за Г.О.К., ЕГН **********.

 

 ОСЪЖДА Г.О.К., ЕГН **********, да заплаща на А.О.Д., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.М.К., обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения поземлен имот с идентификатор ******, в размер 183.75 лв. (сто осемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), на месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното извършване на делбата.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :