Определение по дело №210/2025 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 241
Дата: 20 май 2025 г. (в сила от 28 май 2025 г.)
Съдия: Васил Анастасов
Дело: 20254300200210
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 241
гр. Ловеч, 20.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА Ц.А
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно
дело № 20254300200210 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от М. Ц. В., с която моли да бъде условно
предсрочно освободен. Излага, че изтърпява наказание в размер на 12 години
и е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание. Посочва, че
настоящото искане за условно предсрочно освобождаване му е второ, като са
минали повече от 6 месеца от него. Счита, че се е с поведението си е дал
доказателства за своето поправяне, ресоциализирал се е и е подготвен за
възможността да живее живота си сред свободни хора и да спазва законите на
обществото. Моли да бъде условно предсрочно освободен.
Упълномощеният от началника на Затвора-Ловеч инсп. „РД“ Г.Д. счита,
че подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без
уважение по изложените доводи в становището, представено от началника на
Затвора-Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч зам. окръжен прокурор
П. счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на
лишения от свобода, поради което моли молбата на лишения от свобода В. да
бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание служебно назначеният защитник на В. - адв. И. от
АК-Ловеч, моли да бъде уважена молбата, тъй като счита, че са налице
условията на чл. 70 от НК. Сочи подробни съображения в тази връзка.
Лишеният от свобода М. Ц. В. в съдебно заседание моли да бъде
уважена молбата му. Заявява, че през цялото време откакто търпи наказание е
1
работил на различни позиции, съжалява много за извършеното от него
нарушение, за което му е било наложено наказание по ЗИНЗС.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните изразено в съдебно заседание и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В момента осъденият М. Ц. В. изтърпява наказание „лишаване от
свобода“, наложено с Протокол № 2503/16.07.2020 г. по ЧНД № 2060/2020 г.
на Софийски градски съд в размер на 12 години.
Към днешна дата е изтърпял 7 години, 5 месеца и 22 дни, от
предварителен арест на 18.09.2010 г., от 05.12.2014 г. до 29.01.2015 г. и
изтърпяно наказание по ЧНД 422017 г. – 4 месец и 24 дни, фактически
изтърпял 7 години, 10 месеца и 16 дни, от работа 1 година, 8 месеца и 16 дни
или ВСИЧКО 9 години, 7 месеца и 2 дни и има ОСТАТЪК 2 години, 4 месеца
и 28 дни към датата на съдебното заседание 20.05.2025 година. Следователно
същият към настоящия момент е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание, съгласно изискването на чл. 70 от НК.
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода,
становището от началника на Затвора-Ловеч и доказателствата по делото
счита, че молбата на М. Ц. В. е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Установено по делото е, че към датата на съдебното заседание лишеният
от свобода фактически е изтърпял повече от половината от наложеното
наказание „лишаване от свобода“. Направеният анализ на всички
доказателства за цялостното поведение на В. обосновава извод, че не са
налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората
предпоставка необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата на
чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне.
Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл.
439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро
поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни
или спортни дейности, социализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват в
оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план
за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на
2
изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното
поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
От приложеното към делото становище на началника на Затвора-Ловеч е
видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е 51 точки, като ясно
изразени дефицити в зоните на нуждите са отчетени:
- Настоящо правонарушение - извършеното ескалира по сериозност в
сравнение с предишни осъждания и се отличава с по-висока степен на
обществена опасност. Характеризира се с използване на груба сила и нанасяне
на множество удари. Лесно се повлиява от лица с равностойно положение от
семейството си;
- Отношение към правонарушението - самооправдателни нагласи - счита
се за подведен, разбира формално мотивите за поведението си и не съзнава
високата обществена опасност от деянието си, не разпознава факторите, нито
причините;
- Взаимоотношения - липса на стабилни връзки с двамата родители в
ранна детска възраст, занижен родителски контрол, благоприятствал за
криминализацията на лицето. Липсва позитивно семейно влияние с оглед на
това, че правонарушението е извършено в съучастие с бащата и брата;
- Умения за мислене - не притежава умения да идентифицира и
дефинира същността на проблемите си, със слаба авторефлексия, склонен към
рисково и безразсъдно поведение. Налице е импулсивност и не добре
формирани умения за овладяване на гнева.
Видно от становището, анализът на рискът от вреди е висок - насочен
към обществото, с материално-имуществен характер, както и с опасност за
живота и здравето на хората. С времето противоправното поведение на В.
ескалира и престъпленията стават по-сериозни. Този риск става по-голям на
фона на материална неосигуреност, родово повлияване и склонността му към
агресивно поведение. Рискът от вреди в затвора от среден при предходни
присъди е нараснал на висок - обуславя се от опитите на лишения от свобода
да манипулира останалите, да припечелва на техен гръб, да нарушава
ограниченията, като се счита за достатъчно хитър, за да излъже
администрацията.
При последващите атестационни оценявания риска от рецидив варира,
но се запазва в същите средни стойности - 61 т., 58 т., 60 т., 56 т. – 58 точки.
Има повишаване спрямо предходната от 56 т. през 2024 г. на 58 т. при
3
текущата оценка от 2025 г. с 2 пункта тъй като е допуснал дисциплинарно
нарушение за притежание на мобилен телефон. Има завишаване в зоната
„начин на живот и обкръжение“, заради наказанието му за притежание на
мобилен телефон, което е забранена вещ в затвора. Добре интегриран в
социална среда без криминални изяви, но силно обвързан криминално
проявени близки. Липсва позитивно семейно влияние с оглед на това, че
правонарушението е извършено в съучастие с баща му и брат му, лесно се
влияе от криминално обкръжение.
Според доклада, при В. се забелязва положително отношение и промяна
в зоната „образование и обучение“ - редовно посещава учебните занятия,
завършил успешно 6 клас. В момента е ученик в 7 клас. Мотивиран е да
продължи образованието си, както и в зоната „отношение към
правонарушението“ - в известна степен осъзнава вредата причинена на
жертвата, декларира готовност за промяна и преосмисляне на поведението си,
довело го до криминалното деяние. С нагласа е да изтърпи наложеното му
наказание безпроблемно, стреми се да избягва конфронтация, както с лишени
от свобода, така и с администрацията. Рискът от вреди остава висок за
обществото и среден в МЛС.
Режимът му заменен от „строг“ на „общ“ със заповед на Началника на
затвора №865/709.10.2024 година.
Видно от доклада, в момента В. участва в специализирана групова
работа на тема „Овладяване на гнева“, която все още не е завършила. В. е
наказан със заповед № 97/30.01.2025г. за притежание на мобилен телефон.
Преди това е допуснал 2 дисциплинарни нарушения, но те са с изтекла
давност.
Има общо 7 награди: № 346 / 18.9.2019 г. - писмена похвала, №
72/10.3.2020 г. - писмена похвала, № 66/9.5.2022 г. - писмена похвала, № 182 /
4.12.2022 г. - Удължено свиждане за срок до 4 часа, № 1035/15.12.2023 г. -
Удължено свиждане за срок до 4 часа, № 445/31.5.2024 г. - извънредна
хранителна пратка., №707/23.08.2024г. - удължено свиждане.
На лишения от свобода В. е изготвен индивидуален план на присъдата.
Заложените цели са:
- Повишаване на личната отговорност.
- Формиране на социално приемливи форми на поведение.
- Повишаване на образователния ценз.
4
Поставените задачи са В. да се опита да осмисли какво в конкретното
деяние го прави ненормално и неприемливо и защо, както и да осмисли
вредата от деянията и дълготрайните последствия. Повишаване на степента на
мотивация за позитивна промяна. Намиране на алтернативно решение на
проблема, анализ и преценка на последствията. Поставяне на реалистични
цели. Способност за адекватно решаване на проблеми. Затвърждаване на
уменията за самоконтрол. За постигане на целите се водят беседи,
индивидуални и при възможност групови работи. Мотивиране и включване в
учебната 2025/2026 г.
Според становището, лишеният от свобода М. Ц. В. е склонен да се
представя в социално желателен план, няма лидерски амбиции. Разкрива се до
толкова, до колкото това няма да наруши комфорта и интереса му. Желанията
му за включване в пенитенциарните мероприятия са с цел получаване на
облага и възползване от прогресивната система за оценка на
правонарушителя. Относно извършените закононарушения приема виновно
поведение, но изцяло липсва емпатия към жертвите му и поради тази причина
не смята, че трябва да промени нагласите си и начина на живот.
Значими резултати по поставените в плана на присъдата цели все още не
са постигнати, В. не е дал доказателства, че е започнал да се поправя и
превъзпитава. Няма значима промяна в нагласите и мисленето - липса на
формиране на положителни нагласи и вероятността от извършване на ново
престъпление след освобождаването му е много голяма. Решенията и
действията му са лекомислени и спонтанно повлияни от обстоятелствата,
ресурсът за положителна промяна е оскъден.
Мотивираното становище на началника на затвора е, че не са налице
достатъчно доказателства за поправяне на осн. чл. 439а, ал.1 от НПК, и на осн.
чл. 70 от НК, изразява отрицателно становище М. Ц. В. да бъде условно
предсрочно освободен за остатъка от изтърпяване на наказанието му.
Видно от изготвения доклад по делото от ИСДВР Светлозар Лишев, В.
не изпълнява задачите за формиране на умения да предвижда последиците от
действията си и при проблеми да търси алтернативи в рамките на закона -
повтаря едни и същи грешки. Следва да се има предвид и отношението на
обществото към деянията му и техния рецидив във времето. Наблюдава се
недостатъчна способност за разпознаване и решаване на проблеми,
целеполагането е неефективно. Не осъзнава в пълна степен последствията от
5
постъпките си. Средата, която го заобикаля също е с криминогенно минало и
не желае да осъзнае последиците от нейното влияние. Не осъзнава проблемите
в поведението си, няма зряла стратегия за справянето с проблемите.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не по-
малко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това
формално изискване е налице, тъй като В. е изтърпял всичко повече от
половината от наложеното му наказание.
Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното
наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да се отчита
при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
- ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с
оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. В тази връзка
съдът преценява обстоятелството, че все още няма значима промяна в
нагласите и мисленето на лишения от свобода, тъй като е налице липса на
формиране на положителни нагласи и вероятността от извършване на ново
престъпление след освобождаването му е много голяма. Рискът от рецидив
остава висок за обществото, с материално-имуществен характер, както и с
опасност за живота и здравето на хората. Също така следва да се съобрази и
обстоятелството, че по отношение на осъдения е налице дисциплинарно
наказание, което не е индиция за поправянето му.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че е необходимо да
продължи поправителното въздействие по отношение на В., тъй като не са
налице безспорни доказателства за трайна промяна в неговото поведение,
които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите
на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното
наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена
предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без
6
уважение молбата на лишения от свобода М. Ц. В. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2 години, 4 месеца и 28 дни, от
наложеното му наказание с Протокол № 2503/16.07.2020 г. по ЧНД №
2060/2020 г. на Софийски градски съд в размер на 12 години „лишаване от
свобода“, като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. Ц. В., роден на
**.**.**** г. в гр. Т., област Ловеч, постоянен и настоящ адрес гр. Т., ***, ЕГН
**********, от изтърпяване на остатъка от 2 години, 4 месеца и 28 дни, от
наложеното му наказание с Протокол № 2503/16.07.2020 г. по ЧНД №
2060/2020 г. на Софийски градски съд в размер на 12 години „лишаване от
свобода“, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване, освен ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Окръжна прокуратура-Ловеч и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
7