№ 5818
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110135491 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба, подадена „***“ ЕАД, срещу Л. Д. Д. и Г.
Н. Д., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени
искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания, които да бъдат заплатени в условията
на разделна отговорност от ответниците, при квоти от по 1/2-ра за имот,
находящ се в ***, ап. 81, аб. № ***, а именно, сума в размер на 2 305,91 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м. 05.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от
29.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 231,65 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2020Г. до 14.010.2022., както и суми за
дялово разпределение 28,65 лева - главница за периода от м.10.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, и 6,09 лева - лихва за периода от 01.12.2019г. до
22.11.2022г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
65298/2022 г. на СРС.
Ищецът „***” ЕАД твърди, че е доставил на ответниците Л. Д. Д. и Г.
Н. Д., топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание
Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като
за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да признае
за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца, в условията
на разделна отговорност, при квоти от по 1/2-ра, следните суми: сума в
размер на 2 305,91 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2019г. до м.04.2021г. ведно със
законната лихва от 29.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и
1
399,29 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 22.11.2022г., както
и суми за дялово разпределение 28,65 лева - главница за периода от
м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, и 6,09 лева - лихва за периода от
01.12.2019г. до 22.11.2022г. както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор, ответниците оспорват основателността на
предявените искове, като възразяват за изтекла погасителна давност, по
отношение на главницата. Направено възражение, че не се дължи лихвата,
върху погасената част от главницата, а остатъка признават. Възразяват по
отношение на дължимостта на начислените суми за дялово разпределение,
както и мораторната лихва върху тази сума. Ответниците сочат, че са
признали една част от процесните задължения, но въпреки това ищецът е
предявил искове за всички суми по процесната заповед за изпълнение. Моли
съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
На 29.11.2022 г. заявителят „***” ЕАД (ищец в настоящото
производство) е подал срещу длъжниците Л. Д. Д. и Г. Н. Д. (ответници в
настоящото производство) заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед № 225 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2023 г., с която съдът
разпоредил длъжниците да заплатят при условията на разделност при квоти
по 1/2-ра всеки на заявителя следните суми: 2 305,91 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м. 05.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, и 399,29 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 22.11.2022г., както и суми за дялово разпределение
28,65 лева - главница за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 29.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането и
6,09 лева - лихва за периода от 01.12.2019г. до 22.11.2022г. както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу издадената заповед за изпълнение длъжниците са подали
възражение по чл. 414 ГПК, с което възразили, че не дължат поради
погасяването им по давност следните задължения: главница, която е погасена
по давност за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г., като длъжниците
заявяват, че признават остатъка от задължението. Направено възражение, че
не се дължи лихвата, върху погасената част от главницата, а остатъка
признават. Възразяват по отношение на дължимостта на начислените суми за
дялово разпределение, както и мораторната лихва върху тази сума
Съдът, като взе предвид направеното възражение за настъпила
2
погасителна давност, както и оспорената част от вземанията по заповедта,
както приетото по делото заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза, намира следното:
Дължимите суми, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода 29.11.2019г.-30.04.2021г. е в размер на 1717,74 лева, като
за периода от 05.2019г.-29.11.2019 г. стойността на незаплатената топлинна
възлиза в размер на 588,17 лв., но същата е погасена по давност. Предвид,
направеното от ответниците възражение, че оспорва погасените по давност
задължения, като признава разликата, то съдът намира, че ищецът има правен
интерес от предявяването на иска за главница, представлвяващ стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода 05.2019г.-29.11.2019 г. в размер
на 588.17 лева, като за разликата в размер на 1717,74 лева и за периода
29.11.2019г.-30.04.2021г., доколкото ответниците признават задължението,
производството следва да бъде прекратено, доколкото издадената заповед за
изпълнение в тази част е влязла в сила.
По отношение на претендираната лихва за забава в размер на 399,29
лева – за периода от 15.09.2020г. до 22.11.2022г., доколкото е направено
възражение , че не се дължи лихвата, върху погасената част от главницата, а
именно сумата от 18.05 лева (разликата между претендираната лихва за
забава в размер на 399,29 лв. и служебно изчислената сума, изчислена върху
непогасената част от главницата в размер на 381.24 лв. за периода от
15.09.2020г. до 22.11.2022г.), съдът намира, че ищецът има правен интерес от
предявяването на иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за периода от 15.09.2020г. до
22.11.2022г., в размер на 18.05 лева, като за разликата, в размер на 381.24 лв.
доколкото ответниците признават задължението, производството следва да
бъде прекратено, доколкото издадената заповед за изпълнение в тази част е
влязла в сила.
По отношение на суми за дялово разпределение 28,65 лева - главница
за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
29.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 6,09 лева - лихва за
периода от 01.12.2019г. до 22.11.2022г., доколкото в заповедното
производство е оспорена дължимостта на процесните вземания, то съдът
намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на посочените
искове.
Следователно ищецът има правен интерес от предявяването на искове за
установяване на съществуването на вземания срещу Л. Д. Д. и Г. Н. Д. за
следните суми, дължими при условията на разделност –всеки по 1/2-ра ид.ч., а
именно:
588,17 лв. - цена на топлинна енергия за периода от 05.2019г.-29.11.2019
г.;
18.05 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 22.11.2022 г.
върху главницата за топлинна енергия.
3
суми за дялово разпределение 28,65 лева - главница за периода от
м.10.2019г. до м.04.2021г.
мораторна лихва върху главницита за дялово разпределение в размер на
6,09 лева, за периода от 01.12.2019г. до 22.11.2022г.
По основателността на предявените искове:
За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ
ищцовото дружество следва да докаже възникнало облигационно отношение
между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и
извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното
количество и стойност, както и че ответниците са съсобственици при
твърдените квоти в съсобствеността/ вещни ползватели на имота или го
обитават на валидно договорно основание с открита на тяхно име партида,
както и факти, спиращи и/или прекъсващи давността.
За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
ищцовото дружество следва да докаже съществуване на главен дълг в
съответен размер, изпадане на ответниците в забава и размер на лихвите.
В тежест на ответниците е при установяване на горните обстоятелства
да докажат погасяване на дълга.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените норми се
налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които
възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна
енергия при общи условия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, в които
ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Обстоятелството, че всеки от ответниците е собственик на по ½-ра ид.
от процесния недвижим имот се установява от Договор за продажба на
недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 04.12.1990г.
Единственото спорно обстоятелство между страните е дали е изтекла
погасителна давност за процесните задължения за всеки от двамата ответници
за съответна част от процесния период, както и дължимостта на сумите за
дялово разпределение в размер на 28,65 лева - главница за периода от
м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 6,09 лева - лихва за
периода от 01.12.2019г. до 22.11.2022г.
4
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен период. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а
според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
С решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на
„*** С.” ЕАД са приети нови общи условия, одобрени с решение ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от
тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е
приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено от ищеца на 29.11.2022г.,
на която дата е прекъснат давностният срок. С оглед на това съдът приема, че
вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 28.11.2019 г. са погасени по
давност.
Видно от заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, в рамките на периода от м. 29.11.2019г.-30.04.2021г. в
процесния имот е била доставена топлинна енергия на стойност в размер на
1717,74 лева. Съдът, въз основа на приложената към заключението таблица,
изчисли, че дължимата за периода от 05.2019г.-29.11.2019 г. топлинна
енергия в размер на 588.17 лева, която се явява погасена по давност.
С оглед изложеното съдът намира, че предявените искове срещу всеки
един от ответниците за установяване на съществуването на вземане на ищеца
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 05.2019г.-
29.11.2019, в размер на 588.17 лева, се явяват неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В настоящия случай за процесния период са приложими
Общите условия от 2016 г.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на
5
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Както беше посочено по-горе в чл. 33, ал. 1 от общите условия на „*** С.”
ЕАД за доставка на топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр. С.
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал.
3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че
клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според
чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „***“ ЕАД изравнителните суми, е необходимо дружеството да
окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави
информация относно стойността им, издавайки фактурата, предвидена в чл.
32, ал. 3 от общите условия. В противен случай потребителите са поставени в
невъзможност да разберат размера на дължимата от тях сума и ако е изтекъл
посоченият в чл. 33, ал. 2 срок, то следва да се приеме, че те се освобождават
от последиците на забавата си и не дължат на дружеството обезщетение за
забава. С оглед на тези съображения съдът намира, че ако фактурата за реално
дължимата стойност на топлинната енергия за съответния отчетен период е
издадена след изтичането му, то обезщетението за забава се дължи след
изтичане на 45- дневен срок от издаването й, а не след изтичане на 45-дневен
срок от края на отоплителния период.
Предвид изложеното, мораторната лихва се полага за периода от
15.09.2020г. до 22.11.2022 г. върху главницата от 1717,74 лв. и служебно
изчислена от съда, задължението възлиза в размер на 381.24 лв., която сума е
призната от длъжниците в хода на заповедното производство. Оспорена се
явява разликата между мораторната лихва, изчислена върху дължимата
непогасена част от главницата и пълно предявения размер на иска по чл. 86,
ал.1 ЗЗД. Така за периода от 15.09.2020г. до 22.11.2022 г. дължимата част от
задължението възлиза в размер на 381.24 лв., като за разликата – 18.05 лв., до
пълно предявения размер от 399.29 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л.26
6
от делото/, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за периода от 10.2019г. до м.04.2021г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 28,65 лв., поради което искът е основателен и следва да се уважи.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл.
422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното
производство. При преценката коя от страните е дала повод за завеждане на
делото следва да се приеме, че повод за завеждане на заповедното
производство са дали изцяло ответниците, тъй като същите са признали част
от вземанията по заповедта след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Дължимите разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК от
ищеца, са в размер на 104,85 лв., представляващи заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковата
претенция (77,87%) в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 81,65
лв., която сума следва да бъде заплатена от ответниците в условията на
разделност или всеки следва да заплати сумата в размер на 40.83 лв.
За исковото производство на ищеца му се следват разноски съобразно
уважената част от исковата претенция (18,72%). Направените от него
разноски възлизат в общ размер на 454,79 лв., в този смисъл, ответниците
следва да заплатят на ищеца при условията на разделност сторените от него
разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 190,64 лв. или
всеки по 95,32 лв., представляваща заплатена държавна такса,
възнаграждение на вещо лице по и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски в
исковото производство, съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер
на 381,28 лв. на всеки един от тях.
Съгласно практиката на ВКС, ответникът няма право на отделно
адвокатско възнаграждение в заповедното производството за подадено
възражение и такова не следва да му бъде присъждано /в този смисъл
Определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д.№3074/2018г. на ВКС, I ТО,
Определение №140/19.03.2020г. по ч.т.д.№236/2020г. на ВКС, II ТО и др.
7
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 65298/2022 г. на СРС В
ЧАСТТА относно предявения от „***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу Л. Д. Д. ЕГН
********** и Г. Н. Д. ЕГН **********, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150
ЗЕ за установяване, че длъжниците дължат при условията на разделност при
квоти по 1/2-ра всеки следните суми за имот, находящ се в ***, ап. 81, аб. №
***:
• сумата от 1717,74 лв. - главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 29.11.2019г.-30.04.2021г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 65298/2022 г. на СРС.
Решението в тази част с характер на определение подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 65298/2022 г. на СРС В
ЧАСТТА относно предявения от „***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу Л. Д. Д. ЕГН
********** и Г. Н. Д. ЕГН **********, иско по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД за установяване, че длъжниците да дължат при условията на разделност
при квоти по 1/2-ра всеки, следните суми за имот, находящ се в ***, ап. 81,
аб. № ***, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
65298/2022 г. на СРС:
381.24 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 22.11.2022г.
върху главницата за топлинна енергия.
Решението в тази част с характер на определение подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу Л. Д. Д. ЕГН
********** и Г. Н. Д. ЕГН **********, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат при
условията на разделност при квоти по 1/2-ра всеки, следните суми за имот,
находящ се в ***, ап. 81, аб. № ***:
сумата 588,17 лв. - главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, за периода от 05.2019г.- 29.11.2019 г,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до изплащане на вземането;
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу Л. Д. Д. ЕГН
********** и Г. Н. Д. ЕГН **********, иск по чл. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат при условията на
разделност при квоти по 1/2-ра всеки, следните суми за имот, находящ се в
***, ап. 81, аб. № ***:
18.05 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 22.11.2022г.
върху главницата за топлинна енергия;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
Л. Д. Д. ЕГН ********** и Г. Н. Д. ЕГН **********, дължат при условията на
8
разделност при квоти по 1/2-ра всеки следните суми на „***“ ЕАД, ЕИК ***,
както следва:
на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 28,65 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 10.2019г. до м.04.2021г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. за заплащане на сумата от 6,09 лева, представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от
01.12.2019г. до 22.11.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Л. Д. Д. ЕГН ********** и Г. Н.
Д. ЕГН **********, да заплатят на „***“ ЕАД, ЕИК ***, всеки поотделно
сумата от 40.83 лв., представляваща разноски в заповедното производство
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 65298/2022г. по описа на СРС, 66-ти състав, както
и да заплатят всеки поотделно сумата от 95,32лв., представляваща разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „***“ ЕАД, ЕИК *** да заплати
на Л. Д. Д. ЕГН **********, сумата от 381,28 лв. представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „***“ ЕАД, ЕИК *** да заплати
на Г. Н. Д. ЕГН **********, сумата от 381,28 лв. представляваща разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца - „***” ЕООД, ЕИК: ***.
Решението в частта с която се уважават/отхвърлят предявените искове
подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9