Решение по дело №6955/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 386
Дата: 2 април 2024 г.
Съдия: Зорница Димитрова Димитрова Банкова
Дело: 20234430106955
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. ***, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20234430106955 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с пр.осн.чл.240 ал.1 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от К. М. С. против С. Т. К. с
правно основание на предявените искове чл.240, ал.1 от ЗЗД и цена 5000лв. и
с правно основание чл.86 от ЗЗД и цена 382,20лв. за периода 06.05.2023г.-
08.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на ИМ.Твърди се, че между страните е сключен устен договор за заем през
февруари 2023г., като ищецът изтеглил сумата на 03.02.2023г. и е следвало
ответницата да върне сумата на 06.05.2023г.Посочва се, че парите са дадени
на 06.02.2023г. пред двама свидетели. Твърди се, че тъй като сумата не е
върната и към настоящия момент, за ищеца възниква интерес да предяви
настоящите искове.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, като
оспорва предявяните искове.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и взе предвид
становището на страните, намира за установено следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД договорът за заем е
неформално възмездно двустранно и реално съглашение, по силата на което
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да ги върне в определен срок.
По делото не е представен писмен договор, но тъй като договорът е
неформален и е за сумата 5000лв., са допуснати гласни доказателства за
установяване елементите на договора.
От показанията на свидетелите Д.И. и П.А. които познават страните, се
установява, че ищецът е предал на 06.02.2023г. на ответницата сумата 5000лв.
по 50лв.Изрично, свидетелките споделят, че и двете страни са потвърдили в
разговора, че разбират че е в заем дадена сумата и срокът за връщане е
06.05.2023г.Свидетелките са посочил място на реално предаване на сумата, че
К. е извадил сумата от джоба си, че е броена лично от ответницата, времето,
когато е била предадена, че изрично се дава в заем, че ответницата се е
съгласила да ги върне и че срокът е посочени като Гергьовден и като
06.05.2023г., след три месеца.В последствие са разбрали, че сумата е била
необходима на С. за закупуване на недвижим имот, като в кратък срок от
получаване на сумата е закупен и за който като доказателство е Договорът за
продажба на общински имот между Община *** и С. К.-л.9.Видно от
представената разпечатка, е че ищецът е изтеглил посочената сума на
03.02.2023г.от личната си банкова сметка.
С оглед изложеното, съдът кредитира показанията на свидетелките И и
А, тъй като са били очевидци на предаване на сумата и направените уговорки
между страните, имат преки и непосредствени впечатления и няма данни да
са заинтересовани от изхода на делото- не се посочи от никого да са налице
влошени отношения с ответницата.Не на последно място е обстоятелството,
че свид. Ангелов, съжител на майката на ответницата е посочил, че ищецът го
е търсел за съдействие да върне ответницата парите, тъй като не се е
издължила на падежа.
В този смисъл следва да се приеме, че е налице валиден договор за заем
между страните, че е предадена сумата в заем и не е изпълнено задалжението
на заемателя да върне същата на уговорения падеж.
В този смисъл съдът счита, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен в пълният му размер, като ответника
2
бъде осъден да заплати сумата 5000лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на ИМ, до окончателното изплащане на сумата.
С исковата си молба ищецът е поискал и присъждането на мораторна
лихва за забава върху главницата в размер на 5000лв. за периода 06.05.2023г.-
датата на падежа до датата на ИМ-13.12.2023г.
По своя характер мораторната лихва представлява обезщетение за
причинените на кредитора в резултат на забавеното изпълнение на парично
задължение вреди. Предявеният е акцесорен и като такъв следва съдбата на
главния иск с правно основание чл.24 ЗЗД. При кумулативното съединяване
на искове, каквото в случая е налице, след като е уважен главният иск за
заплащане на заемната сума като основателен и доказан, такъв е и акцесорния
иск, който също следва да бъде уважен.
Съгласно уговорката, ответника се е задължил да върне сумата до
10.05.2020г., т.е. след тази дата е изпаднал в забава поради неизпълнение на
задължението си в срок. При изчисление с е- калкулатор е установено, че
дължимата сума е 391,31лв.Претедирана е сумата 382,20лв.При това
положение следва да се уважи предявеният иск.
Останалите възражения и доказателства, не следва да се обсъждат, като
неотносими към спора.
При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодните
разноски в размер 1400лв., съобразно представен списък.Неоснователно е
направеното възражение за редукция на адвокатското възнаграждение, тъй
като същото е минимума за двата иска по Наредба№1/2004г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД С. Т. К., ЕГН**********,
ДА ЗАПЛАТИ на К. М. С., ЕГН**********, сумата от 5000лв.,
представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем от
06.02.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.12.2023г.-датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата.
3
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД С. Т. К., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на К. М. С., ЕГН**********, сумата 382,20лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 5000лв., за периода
06.05.2023г. - 13.12.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Т. К., ЕГН**********,
ДА ЗАПЛАТИ на К. М. С., ЕГН**********, сумата 1400лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред ПОС в двуседмичен срок
от получаване съобщенията за постановяването му до страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4