РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Пловдив, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело №
20225300900721 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 405, ал. 1 КЗ, и чл. 409 КЗ, във вр. с чл.
86 ЗЗД, от Д. С. К., срещу ЗАД “Армеец“ АД, ЕИК *********, за заплащане на сумата от
67709,14 лв. (след допуснато изменение на размера на иска, на осн. чл. 214 ГПК, с
протоколно определение от 28.10.2024 г.), представляваща застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен с полица № 0306Х0754205 /
02.09.2022 г., поради настъпило застрахователно събитие „Пътно-транспортно
произшествие“ на 28.10.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът К. твърди, че е застраховала притежавания от нея лек автомобил БМВ модел 850,
рама №****** при ответното дружество с договор за имуществена застраховка “Каско“ при
условия на покритие “Пълно каско“. В срока на валидност на застраховката, на 28.10.2022 г.
около 14 :30 часа на път III-667, км 31, по път Първомай -Асеновград, в посока Асеновград,
при управление на застрахования автомобил, при навлизане в завой, отстрани на който били
натрупани строителни отпадъци, забелязала, че иззад боклуците излязло диво животно и в
опит да го избегне загубила контрол над автомобила, излязла от пътя и се блъснала в дърво.
Мястото на произшествието било посетено представители на КАТ, които съставили
Протокол за ПТП №1822175. За настъпилото събитие ищцата предявила застрахователна
претенция към ответното дружество за изплащане на обезщетение. По претенцията била
образувана преписка по щета №26022030104422. В съответствие с изисквания на
1
застрахователя ищцата заплатила остатъка от разсрочената си застрахователна премия, а
автомобилът бил репатриран в официален за марката сервиз за оглед на щетите.
С писмо изх. №100-4926/23.11.2022 г. ответникът ЗАД “Армеец“ АД уведомил ищцата, че
отказва изплащане на обезщетение с мотив, че действията на водача на застрахования
автомобил съставлявали нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като не бил
съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и пътните знаци, като се движил с
несъобразена скорост, което поведение било проява на груба небрежност и съставлявало
изключен от покритие риск. Ищецът счита отказа за изцяло необоснован и
незаконосъобразен, оспорва да е налице проявена от нея груба небрежност.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД “АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК ********* депозира
отговор на исковата молба, с която оспорва да е налице покрит застрахователен риск.
Твърди, че единствената причина за настъпилото събитие е поведението на водача на МПС.
В хода на образуваната при тях преписка по щетата бил извършен оглед на застрахования
автомобил от страна на експерти на застрахователя, за който бил съставен опис-заключение.
Впоследствие бил извършен и допълнителен оглед в сервизни условия, като били снети
телеметричните данни на автомобила, чийто анализ установявал управление със скорост,
значително надвишаваща разрешената в пътния участък, което представлявало изрично
изключен риск от предоставеното по договора застрахователно покритие. Също така счита,
че е налице изключен риск и на друго основание, тъй като водачът бил навлязъл със
застрахования л.а. и го управлявал по затворен, забранен за движение на МПС пътен
участък, по който се извършвал ремонт. Освен това ищцата не била изпълнила задълженията
си, предвидени в ОУ, свързани с полагане на грижа за застрахованото МПС. В условията на
евентуалност поддържа, че наличието на изрично изключен риск обуславя намаляването на
застрахователното обезщетение с поне 90 %, както и че е налице тотална щета на МПС по
смисъла на чл. 390 от КЗ, което налагало определяне на обезщетението съобразно
действителната стойност на МПС, намалена със стойността на запазените части. Относно
размера на исковата претенция счита, че претендираната стойност е завишена.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца Д. К., с
която поддържа исковата молба и оспорва твърденията и доводите на ответника, изложени в
отговора на исковата молба, включително, че реализираното ПТП е настъпило при проявена
груба небрежност, че са налице изключен от покритие риск, неизпълнение на задължение на
застрахованата страна по договора, което да има за последица право на застрахователя да
откаже изплащане на обезщетение или намаляване размера му, както и, че вследствие на
ПТП е настъпила тотална щета на МПС. Изразява несъгласие с твърденията на ответника, че
е управлявала застрахования автомобил в забранен участък или със скорост значително
надвишаваща разрешената такава.
В постъпилия в срока по чл. 373, ал. 1 ГПК допълнителен отговор ответната страна
поддържа възраженията си, направени в отговора на исковата молба.
В хода по същество страните поддържат изразените от тях в хода на процеса становища
изцяло, молят и присъждане на разноски, представят списъци по чл. 80 ГПК. Ищецът
2
представя писмено становище.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид
въведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното:
Отделено като безспорно между страните с доклада по делото е обстоятелството за
сключване на договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен с полица №
0306Х0754205 / 02.09.2022 г., с период на застрахователно покритие 02.09.2022 г. -
01.09.2023 г., с покритие „Пълно каско“ за застрахователна сума равна на действителната
стойност на автомобила - 175 000 лв., което се установява и от представените към исковата
молба писмени доказателства. От така представените и неоспорени от ответника писмени
доказателства се установява също, че ищецът е изпълнил изцяло задължението си за
заплащане на уговореното възнаграждение по процесния договор за застраховка.
Страните не спорят и за възникване на застрахователното събитие, а именно настъпване в
срока на валидност на застраховката, на 28.10.2022 г., ПТП на път III-667, км 31, по път
Първомай -Асеновград, в посока Асеновград, когато ищецът К., управлявайки застрахования
автомобил, загубила контрол над него, напуснала очертанията на пътя и се блъснала в дърво,
от което произтекли имуществени щети по автомобила - деформиран преден ляв калник,
предна лява врата, предно обзорно стъкло, преден капак, еърбег, ходова част. Горното се
установява от протокол за ПТП №1822175 от 28.10.2022 г., съставен от **и на РУ на МВР
Асеновград и акт за установяване на административно нарушение, приложен към
преписката по застрахователна щета, издаден против ищеца К., за нарушаване на чл. 20, ал.
1 ЗДП, за това, че на 28.10.2022 г., път III-667, км 31, посока Асеновград, управлява
собствения си л.а. БМВ 850 И, с рег. № РВ ******, като не контролира непрекъснато МПС,
което управлява, губи контрол над управлението, излиза в дясно извън пътното платно,
блъска се в дърво и реализира ПТП с материални щети. За така констатираното нарушение е
издадено НП № 22-0239-001782, с което е наложено на ищеца административно наказание
глоба в размер на 20 лв.
Не е спорно и обстоятелството, че след произшествието ищецът е уведомил
застрахователя, като е предявил и застрахователна претенция, като е била образувана при
ответника преписка по щета № 26022030104422, копие от която е представено и прието
делото, която е приключила с отказ на ответника от 23.11.2022 г. да изплати обезщетение,
позовавайки се на проявена от ищеца груба небрежност изразяваща се в управление на
застрахования автомобил с несъобразена скорост, надвишаваща съществено максимално
допустимата за съответния пътен участък, което е довело до възникване на произшествието,
както и, че поради неспазване на правилата за движение по пътищата е налице
неизпълнение на уговорените в застрахователния договор задължения за ползване на
застрахованото МПС с грижа на добър стопанин, както и на чл. 10.20 от ОУ, съгласно който
застрахователят не покрива щети при неспазване на забрана за движение или ограничение за
движение на МПС по забранени или сигнализирани участъци, пътища и др. За посочените
от ответника обстоятелства, на които се позовава, за да откаже изплащане на обезщетение,
представя доклад за извлечени телеметрични данни от превозно средство, подписани от М.
3
Т., оспорени от ищеца както по отношение на авторството на документа, така и по
отношение на верността на отразените в същия факти.
Така спорен между страните се явява механизмът на възникване на произшествието,
причините за настъпването му, автентичността и верността на представения от ищеца
доклад за извлечени телеметрични данни, за което по делото са събрани писмени и гласни
доказателства, назначена е автотехническа експертиза.
От представеното удостоверение от АПИ е видно, че на км. 31 на път Ш-667 не е имало
положена хоризонтална маркировка, като мястото попада в зоната на действие на пътни
знаци А12 "Неравности по платното за движение", В26 "Забранено е движение със скорост,
по-висока от означената" (60), и табела Т2, указваща дължина 11 000, поставени на
км.27+555 дясно.
От свидетелските показания на свидетеля М., незаинтересован от изхода на делото, дадени
под страх от наказателна отговорност, които съдът възприема изцяло, поради липса на
основание за обратното, като логични, последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи
с констатациите в представените по делото официални документи, се установява, че е бил
очевидец на произшествието, тъй като се е движил с колелото си срещу посоката на
движение на автомобила на ищеца, като е видял, че пред автомобила е изскочило животно,
водачът се опитал да го избегне, криволичейки, чули се спирачки и някакво престъргване,
водачът изгубил контрол над автомобила, който се ударил в крайпътно дърво.
Обстоятелството, че не може да даде подробности за вида на животното, траекторията на
движението му и щетите по автомобила, обяснява с факта, че вниманието му е било
приковано от промяна на посоката на движение на автомобила, а след това дали е пострадал
водача на автомобила, на който се притекъл на помощ.
От свидетелските показания на свидетеля К. се установи, че е ** в „АМ
Сървисис“ ООД, чиято дейност се изразява в извършване на огледи на автомобили по
възлагане от ответника, поради което и обсъди показанията му с оглед разпоредбата на чл.
172 ГПК, като отчете евентуалната му заинтересованост от изхода на делото, с оглед
служебната му обвързаност с ответното дружество, възложител на работа, която е източник
на доходите му, но прие истинни, доколкото са логични, последователни и при липса на
противоречия с останалия доказателствен материал. Свидетелят заяви, че са правили оглед
на автомобила на ищеца в сервиз в гр. Хисаря, като не знае на огледа да е присъствал
собственика на автомобила, или негов представител, а под номер две в съставения за огледа
протокол стоял подписа на представител на сервиза, където се намирал оглеждания
автомобил. Заявява, че на огледа са присъствали той, негов колега, представител на
ответника и лице, на което те били възложили извличане на информация от електронните
системи на автомобила - М. Т., който извличал информацията, докато те правели оглед на
автомобила, а в протокола били записани техните имена, като лицето, което извличало
данните и разполагало с техниката за това не било нито техен колега, нито ** на ответника,
а *** на „Фактдетект“ - фирмата, която притежава лицензиран софтуерен продукт за четене
на данните от автомобилите. Заяви, че няма как да възприеме каква информация е била
4
извлечена от електронните системи на автомобила, нито дали съответства на посоченото в
представения и предявен му протокол, тъй като тя не се извлича във вид, в който да бъде
възприета и разбрана при изтеглянето и, а се предоставя в доклад след обработката и.
Фактически данните са били свалени на преносим компютър, посредством използване на
универсална букса на автомобила, като скоростта на свалянето им и начина на изобразяване
на процеса на екрана не давали възможност да бъде възприета информацията, а и докато са
били сваляни данните, свидетелят оглеждал щетите по автомобила.
Свидетелят Б., незаинтересован от изхода на делото, ** на *****, заявява, че след
предявяване на протокола за ПТП си спомня, макар и не съвсем ясно, че е посетил
местопроизшествие на самокатастрофирал автомобил БМВ, като е намерил автомобила в
дясно, извън пътя, изпробвал за алкохол водача и съставил протокол и АУАН. В автомобила
нямало други пътници, само водача, а при пристигането им на произшествието не си спомня
да е имало други хора, както и да е имало ограничение за движението по пътния участък, на
който бил направен ремонт.
По делото е приета САТЕ, чието заключение съдът възприема, от което се установява, че
стойността на ремонтно - възстановителните работи по автомобила, изчислени по цени на
официален за марката автосервиз, съобразно годината на производство, при вграждане на
оригинални авточасти, закупени от представителство на марката, материали, консумативи и
труд в представителство на марката възлиза на 81826,42 лв. с ДДС. Общата среднопазарна
стойност на ремонта при вгражднане на оригинални авточасти, закупени от
представителство на марката, материали, консумативи и среднопазарна стойност за труд
възлиза на 67709,14 лв. с ДДС, а при вграждане на оригинални авточасти, закупени от
алтернативни доставчици, материали, консумативи и труд възлиза на 58 651,51 лв с ДДС.
Посочва също, че общата среднопазарна стойност на ремонта при вгражднане на
оригинални авточасти втора употреба, материали, консумативи и труд възлиза на 37 517,06
лв с ДДС, но при тази хипотеза не се постига пълно възстановяване на вещта, тъй като няма
да се възстанови като автомобил със същото качество, като това, преди удара.
Действителната стойност на застрахованото МПС, определена по метода на пазарните
аналози: марка и модел автомобили със сходно оборудване към зададения период на
оценяване, според заключението възлиза на 161 035 лв., а стойността на запазените
авточасти на автомобила е над 162 806 лв. Така възстановяването на увредения автомобил,
дори при ремонт в сервизната база на представителство, не е над 70% от себестойността на
изследваното МПС, т.е. не е налице пълна щета.
Установява се и механизма на ПТП, като се сочи, че на 28.10.2022 г., ищецът К. е
управлявала л.а. „БМВ 850И“ по път III - 667 км. 31 в посока от изток на запад от гр.
Първомай към гр. Асеновград, като произшествието е настъпило извън населено място на
хоризонтален, равен и прав участък от пътя след последователни ляв и десен завой при
движение през деня, при добра видимост на дневна светлина, като платното за движение в
мястото на произшествието е двупосочно, има настилка от асфалт, която по време на
произшествието е била суха. Сочи се също, че в зоната на местопроизшествието няма пътни
5
знаци, включително и такива, които да ограничават скоростта под максимално определената
за извън населено място от 90 km/h. При определяне на скоростта на движение на МПС
непосредствено преди настъпване на произшествието се сочи, че скоростта на автомобила е
42 km/h, като и двете системи (ABS и ESC) са останали задействани.
Вещото лице разяснява, че телеметричните данни на автомобила е информация, записана в
електронен вид, в компютърната му система, като тези данни обхващат широк спектър от
поведението на различни системи на автомобила непосредствено преди и по време на удара,
неговата скорост, действията на водача, приложени сили върху автомобила и др.
Вещото лице сочи две различни причини за настъпване на ПТП, като се обосновава със
снетите телеметрични данни от една страна и от друга страна изслушаните свидетелски
показания. Заявява,че вредите на автомобила добре отговарят и е напълно възможно да са
следствие на описания механизъм и представените телеметрични данни на автомобила, при
който 5 секунди преди удара скоростта на автомобила е била 128km/h, която е близка до
критичната скорост на преминаване през завоя. В резултат на скоростта водачът е загубил
контрол над автомобила и е напуснал отдясно платното за движение, където е последвал
удар в предната лява страна на автомобила в крайпътно дърво.
Вещото лице сочи алтернативно и втори вариант на механизъм и причини за ПТП, според
показанията на св. М. Й. М., съгласно който автомобилът е навлязъл в ляв завой и при
излизането от него скоростта му е била около 90km/h., но по същото време на пътното
платно е навлязло животно, на което водачът е реагирал с волан наляво след това надясно,
като е загубил контрол над автомобила и е напуснал отдясно платното за движение, където е
последвал удар в предната лява страна на автомобила в крайпътно дърво. Вещото лице е
категорично, че и двата механизма са технически възможни, като определянето на реално
настъпилия механизъм на ПТП може обективно да бъде определен след разчитане на
телеметричните данни на автомобила, което не е могло да бъде извършено в хода на
експертизата. Поради разпореждане от страна на ищеца с автомобила такова разчитане на бе
осъществено и в хода на процеса, след приемане на заключенето.
Като причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка вещото лице сочи загубата
на контрол над управлението на автомобила от водача, при причини за това, разгледани в
двата възможни механизма на ПТП.
Ищецът представя доказателства за заплащане на сума в общ размер на 63 750 лв. с ДДС за
ремонт на автомобил по щета 26022030104422, както е записано в последната фактура №
********** от 31.05.2023 г., издадена от „КОЛОР ЕДИШЪН - Р“ ЕООД, гр. Карлово с
получател ищеца, за окончателно плащане за ремонт за автомобил БМВ 850И, рег. № РВ
****** Представени са и доказателства за извършени авансови плащания за ремонт на
автомобил БМВ 850И, рег. № РВ ****** по щета 26022030104422 (стр. 104-109) фактури,
издадени от същото лице, за суми от по 7500 лв без ДДС, съответно 9000 лв. с ДДС,
неоспорени от ответника, от които се установява заплащане изцяло на сумата от 63 750 лв.
за ремонта на застрахования автомобил.
6
При така събраните доказателства съдът приема, че не е доказано твърдението на
ответника, че ищцата К. е управлявала автомобила в нарушение на нормативно
определената скорост, непосредствено преди ПТП, а именно със скорост от 128 км/ч при
ограничение от 90 км/ч., което е причината за загуба на управлението на автомобила и
настъпване на ПТП. За да твърди движение на автомобила в нарушение на нормативно
определената максимална скорост, ответникът се позовава на представения доклад за
извлечени телеметрични данни от превозно средство, изготвен въз основа на възлагане от
негова страна на търговско дружество „Фактдетект“ ЕООД, чиято истинност - автентичност
и вярност, се оспорват от ищеца своевременно, още с допълнителната искова молба. От
събраните по делото доказателства - свидетелските показания на свидетеля К., както и
приетите по реда на чл. 192 ГПК доказателства, представени от М. Т., аналогични с
посочените в доклада, се установява авторството на документа, а именно, че посоченото
лице М. Т., е изготвил оспорения доклад, както и, че това лице е присъствало на повторния
оглед на автомобила и е снемало информация от електронните му системи. Не се установи
обаче по никакъв начин верността на посочените в протокола данни, своевременно оспорени
от ищеца, което обстоятелство е в тежест на доказване от ответника, който се ползва от
документа. От свидетелските показания се установи, че при сваляне на информацията
обективно не може да се възприеме нейното съдържание, което се възпроизвежда в
представения по делото протокол, изготвен от лицето, което борави със закупен от него
софтуер. Други доказателства, от които да се установи, че именно тези данни са били
записани в ел.системи на собствения на ищеца автомобил, както и, че същите вярно
отразяват информацията, записана в електронен вид, в компютърната система на
автомобила, а именно данните за поведението на системите на автомобила непосредствено
преди и по време на удара, включително неговата скорост, и поведението на неговия водач,
не се събраха, поради което и верността на доклада не се потвърди. Поради това и съдът
приема, че не е установена по делото верността на представения частен свидетелстващ
документ, според който водачът на застрахованото МПС е управлявал същото със скорост
128 км/ч, което е и била причина за настъпване на застрахователното събитие - ПТП. Нещо
повече, верността му се опровергава от събраните по делото свидетелски показания на
свидетеля М., чиито показания съдът няма основание да не кредитира, съгласно които
причина за загуба на управлението на автомобила е било внезапно изскочило на пътното
платно животно, а от приетото заключение на вещото лице се установява, че този механизъм
е един от алтернативно технически възможните, които реално са могли да доведат до
последиците, които са установени при ПТП. Съдът приема свидетелските показания на
свидетеля М. за истинни, доколкото, дори за въпросите, на които свидетелят не даде отговор,
или не даде категоричен отговор, като вида на животното, което е видял, траекторията на
движението му, цвета му и конкретизиране на вредите по автомобила, даде логично
обяснение, защо не може да го направи, а именно, че вниманието му първоначално е било
приковано от автомобила и криволиченето му, а в последствие, поради това, че е било
фиксирано в състоянието на момичето, водач на автомобила, дали има наранявания и нужда
от помощ, а не в състоянието и вида на превозното средство. Няма никакви данни за връзки
7
на свидетеля със страните или друга негова заинтересованост от изхода на делото, поради
което и съдът няма основание да изключи показанията му при установяване на релевантните
за решаване на делото факти. Поради това и приема, че причина за загуба на управление на
автомобила от ищеца е било внезапно изскочило животно на пътното платно, а не
управлението на автомобила със скорост от 128 км/ч, което обстоятелство не се доказа
безспорно по делото. В полза на този извод е и изслушването на вещото лице в съдебно
заседание, в частта, в която заявява, че той лично не е могъл да преодолее завоя с
разрешената скорост за движение от 90 км/ч, като е изпитал дискомфорт и е намалил
скоростта, като заявява, че преодоляването му с тази скорост е технически възможно със
застрахования автомобил, поради техническите му характеристики и с необходимите
умения, като е възможно също, с динамиката на такъв удар, при тази скорост, да има такива
увреждания по автомобила, каквито са настъпили.
При така установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
За са бъде приет предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 386 КЗ за
основателен, ищецът следва да докаже по категоричен начин вменените му в
доказателствена тежест обстоятелства - наличие на валидно застрахователно
правоотношение, настъпване на застрахователно събитие при покрит застрахователен риск и
в периода на осигуреното застрахователно покритие, вида и размера на настъпилите вреди и
наличието на причинно- следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
Безспорно между страните е наличието на застрахователен договор, настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на застраховката, произтеклите от това вреди.
Безспорно се установи с представените писмени доказателства, че за възстановяване на
щети ищецът е заплатил сума за ремонт на автомобила, които, съгласно заключението на
вещото лице, са причинени от удара при ПТП.
С отговора на исковата молба ответникът възразява, че за него не е възникнало задължение
да заплати обезщетение, тъй като е налице изключен риск по смисъла на т. 10.11 от Общите
условия на застраховка „Каско“, поради проявена на груба небрежност от застрахования,
управлявал застрахованото МПС със значително превишена максимално разрешена скорост,
както и на осн. т. 10.20 от същите, поради факта, че застрахования автомобил е управляван
по затворен за движение пътен участък и при значително надвишаване на разрешената
скорост. Твърди, че с тези си действия ищецът не е изпълнил задълженията си, предвидени в
ОУ, да пази застрахованото имущество с грижа на добър стопанин и да го предпазва от
вреди, което е значително по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и е основание по т. 77 от ОУ да
откаже или намали размера на застрахователното обезщетение, както и поради това, че не е
налице случайно събитие, доколкото застрахованият е действал при груба небрежност.
При едновременно противопоставени възражения, основани на изключен риск и на
основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408 ал. 1 т. 3 КЗ
или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност, възраженията следва да се
разгледат както следва: доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед причините за
8
настъпването му, съставлява изключен риск по силата на застрахователния договор и само
доколкото не се обоснове наличието на такъв - налице ли е основание за освобождаване на
застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение - напълно или
частично, съгласно чл. 408 ал. 1 т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ. (Решение № 17/02.06.2020 г. на ВКС
по т. д.№ 656/2019 г., ТК, I т. о.)
При така установената по делото фактическа обстановка не се доказва твърдението на
ответника, че ищецът е управлявал застрахованото МПС по участък от пътя, забранен за
движение. От приетото и неоспорено удостоверение от АПИ не се установява наличие на
забрана за движение по пътния участък, където е възникнало ПТП, въведена с пътни знаци.
Такова нарушение не се установява и от приложената административно-наказателна
преписка, с която е установено нарушение единствено на задължението на водача да
контролира непрекъснато МПС, което управлява. Поради това не се установяват
предпоставките, предвидени в т. 10.20 от Общите условия към процесния договор, който
предвижда, че застрахователят не предоставя застрахователно покритие при щети,
причинени в следствие неспазване на наложени от компетентните органи забрани или
ограничения за движения на МПС по забранени или сигнализирани участъци, пътища и др.,
доколкото нито се установи забрана за движение на пътния участък, където е възникнало
произшествието, нито, че то е следствие на нарушаване на тази забрана. Не се установи и
управление на МПС с превишена скорост, над максимално допустимата при конкретната
пътна маркировка, нито от приложените документи от административно - наказателната
преписка, нито от свидетелските показания, нито такава се установи безспорно от
експертизата. Поради това и недоказани останаха твърденията на ответника, че ищецът е
нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал по затворен за движение
пътен участък със значително превишена, над максимално допустимата скорост, и с това е
проявил груба небрежност, като единствено тези му действия са довели до възникване на
инцидента. Така, независимо, че съдът споделя доводите на ответника, че грубата
небрежност не може да бъде дефинирана в застрахователния договор предварително, защото
формите на неизпълнение на задълженията по чл. 395, ал. 1 КЗ не могат да бъдат
изчерпателно предвидени отнапред, но може да бъде уговорена като основание за
изключване на отговорността на застрахователя, както е сторено и в случая с включването
на клаузата по т. 10.11. от ОУ, като съдебната практика приема, че грубата небрежност е
проявена когато водачът не е положил грижата, която би положил и най-небрежният човек
при подобни условия, то поради липса на доказване на твърдяното поведение на ищеца,
което ответникът счита, че покрива критериите на тази дефиниция, не може да се направи
извод за допусната груба небрежност от водача на застрахования автомобил. Не се установи
забрана за движение по пътния участък, не се установи и скоростта на движение на
автомобила, но се установи, че на пътя е възникнало внезапно препятствие - изскочило
животно, което е било и причината за загуба на управление на автомобила. Ето защо
настоящият съдебен състав намира за неоснователно направеното от ответника възражение
за изключен риск, както на осн. т. 10.11. от Общите условия, така и на осн. т. 10.20 от
9
същите.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, която приема, че приложението на
законовите норми, даващи основание на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена
връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в ОУ към застраховката,
като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното
събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Така, ако
конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и укоримо, не се е
отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за
ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не
позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че за последния е
възникнало правото на отказ да плати застрахователното обезщетение. Доказването както на
нарушението на задълженията на застрахования, така и на причинната връзка е в тежест на
застрахователя, като същата не се презумира, дори и в застрахователния договор или общите
условия към него да е предвидено, че при конкретно неизпълнение застрахователят може да
откаже плащане на обезщетението, както е предвидено в чл. 77 от Общите условия към
процесния договор. В конкретния случай, както бе неколкократно посочено, не се доказа в
процеса по категоричен начин неизпълнение на договорното задължение на застрахования,
изразяващо се в управление на застрахования автомобил по забранен пътен участък със
значително превишена скорост над допустимата, нито, че дори това да бе установено,
причината за възникване на произшествието и щетите е била в това противоправно
поведение, доколкото се установи, че загубата на управление на автомобила е провокирана
от внезапно изскочило животно на пътя.
Поради изложеното съдът намира, че с оглед доказаните предпоставки на чл. 405 КЗ и
липса на доказване на възраженията на ответника за изключен риск, както и предпоставките
на чл. чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, доколкото е възникнало застрахователно събитие в срока на
действие на застрахователния договор, то за застрахователя възниква задължението да
заплати застрахователно обезщетение не ищеца.
Страните спорят и по въпроса за размера на възникналите имуществени вреди в следствие
на претърпяното ПТП. Размерът на застрахователното обезщетение следва да се определи
към момента на реализиране на застрахователното събитие и е равен на действителния
размер на вредите, причинени на застрахованата вещ - чл. 400 КЗ. Съобразно дефиницията
на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна се смята стойността за възстановяване на имущество
с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, без прилагане на обезценка, като обезщетението не може да надвишава
възстановителната стойност на застрахованото имущество при частична увреда. Когато
застрахованият е отстранил щетите, то за застрахователя възниква задължението да заплати
тези направени разходи, които по същество представляват действително претърпените вреди
към деня на настъпването на събитието. (горното съобразено с приетото в Решение №
165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о.)
10
От заключението на вещото лице, възприето изцяло от съда, се установява, че не е налице
пълна щета, а частична увреда, като е дадена средна пазарна стойност за възстановяване на
щетите в три варианта, като съдът възприема размера, посочен за възстановяван на щетите с
нови, оригинални резервни части, доколкото в останалите разгледани случаи не се касае за
същия вид и качество части, при липса на необходимост да бъде в оторизиран сервиз на
марката, като вещото лице е определил размер на среднопазарна стойност на ремонта при
вгражднане на оригинални авточасти, закупени от представителство на марката, материали,
консумативи и среднопазарна стойност за труд на 67709,14 лв. с ДДС. В конкретния случай
се установява безспорно по делото също, че ищецът е възстановил автомобила, като е
отстранил щетите в сервиз, след което и се е разпоредил с превозното средство, като
заплатената от него цена за възстановяването на автомобила е в размер на 63 750 лв.,
доказана с приетите фактури и вносни бележки, която не надвишава определената от вещото
лице възстановителна стойност. Ето защо за ответника - застраховател възниква
задължението да заплати тези направени разходи, които в случая представляват
действително претърпените вреди към деня на настъпването на събитието. Поради
изложеното съдът счита, че искът е основателен и доказан до размер от 63 750 лв., като в
останалия предявен размер до сумата от 67709,14 лв., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Поради неплащане на така определения размер на действително претърпените от
възникналото застрахователно събитие щети без основание, доколкото недоказани останаха
наведените възражения за изключване на покрит риск или неизпълнение на задължения по
договора, водещи до възникване на основание да бъде отказано обезщетение, ответникът е в
забава от датата на отказа. Дължимото по силата на чл. 409 КЗ обезщетение за забава се
претендира от датата на подаване на исковата молба, поради което този иск се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски, ищецът съобразно
уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, а ответникът - съразмерно
отхвърлената част, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. И двете страни са представили списък на
разноските по делото, по чл. 80 ГПК, съобразно които следва да бъде определен и
дължимият им размер. Съгласно представения списък от ищеца (л. 337) и приложеното към
него доказателство за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, разноските на
страната са в размер на 8 033 лв., от които следва да се възстановят от ответника, съответно
на уважената част от иска, разноски в размер на 7563 лв. Ответникът е представил списък на
разноски за производството в размер на 610 лв., като претендира и юрисконсултско
възнаграждение от 300 лв., което се определя от съда, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, като
съобразно отхвърлената част от иска му се дължат разноски в размер на 53 лв., които следва
да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
11
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да
заплати на Д. С. К., ЕГН ********** от гр. ****, ********* сумата от 63 750 лв. (шестдесет
и три хиляди и седемстотин и петдесет лева) представляваща застрахователно обезщетение
по договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен с полица № 0306X0754205 /
02.09.2022 г., по щета № 26022030104422, за действително претърпени вреди по лек
автомобил БМВ 850И, рег. № РВ ****** поради настъпило ПТП на 28.10.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска - 21.12.2022 г., до
окончателното и изплащане, както и сумата от 7563 лв. (седем хиляди петстотин шестдесет
и три лева) представляващи направени по делото разноски по съразмерност, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на застрахователно обезщетение над уважения размер до
пълния предявен от 67709,14 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.12.2022 г.
до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. С. К., ЕГН ********** от ************* да заплати на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, сумата от 53 лв.
(петдесет и три лева) направени по делото разноски по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд - Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд - Пловдив:
12