Р Е Ш Е Н И Е
№ 260059
гр.Б., 14.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на тринадесети април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т.,
като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №68 по описа за 2021година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
З.Г.З. с ЕГН**********, с постоянен адрес ***, чрез
упълномощения от него адв.Ив. Ж. от САК е
обжалвал в законния срок наказателно
постановление №*** от ***г., издадено от Началник група към
ОДМВР – С., РУ -Б., упълномощен със заповед №***. на МВР, с което за нарушение
на чл.140 ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания -
"глоба" в размер на 250 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100.00лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от един месец, и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП му е наложено глоба в размер на 10.00лева. В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на НП като се иска същото да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения
от него адв.И.Ж. от САК, който поддържа жалбата против атакуванато НП и се иска
отмяната му, като излага доводи за незаконосъобразност, с оглед на неспазен
шестмесечния срок за издаването на
същото.Претендират се заплащане на
разноски в размер на 400лева.
Въззивната страна – РУ - Б., редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована,
не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН №***г.; ЗППАМ № ***.; НП №***.; заповед
№ ***. – заверени копия и събраните
гласни доказателства – показанията на свидетелите И.И.И. – актосъставител, на
длъжност “мл. автоконтрольор” РУ – Б., Й.А.Т. и Б.Д.М., се установява следната фактическа
обстановка:
На 03.04.2020г.
около 16.20ч. свидетелите Й.А.Т. и Б.Д.М.
***, Сектор „Патрулно-постова дейност“ били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение в землището на с.С., обл.Софийска. Тогава двамата служители на жандармерията се движели
със служебен униформен автомобил и при разминаване с управляваното от жалбоподателя
- З.Г.З. МПС – АТВ забелязали, че
същото е без регистрационна табела, при което сменили посоката си на движение и
го последвали. Свидетелите Т. и М. се движели след МПС, управлявано от З., като
били пуснали светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил. Жалбоподателят
не спрял и след като преминал по метален мост, завил по ул.“***“, спрял зад
една къща и се скрил зад АТВ. Непосредствено след това св.Т. и св.М. също
спрели до З., при което докладвали на ОДЧ при РУ – Б. за констатираните
нарушения. На място пристигнал св.И.И. Илиев – мл. автоконтрольор при РУ – Б.,
който след като извършил проверка и
изслушал възприетото от свидетелите Т. и М. установил, че управляваното от З.
МПС е без регистрация и че същият не носи СУМПС и контролен талон към същото.
За констатираното см.И. съставил в
присъствието на колегите си и на З. АУАН срещу последният, който бил запознат със
съдържанието му и му бил връчен препис от същия
и той го подписал без възражения. Въз основа на извършената проверка и съставения АУАН
е издадено атакуваното наказателно
постановление №*** от ***г. от Началник група
при РУ -Б..
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите И., Т. и М. както и от съставения и приложен по делото АУАН, които са безпротиворечиви и
съда ги кредитира изцяло. В тези доказателства не се
констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани. Съдът намира
дадените по делото показания за непротиворечиви, последователни, логични, и
дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото.
Съдът счита, че
жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е частично основателна.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за
това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета
в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от
компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя. Спазени са
сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. Тука съда следва да отбележи,
че намира твърденията на адв.Ж. за неспазен срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН за
неоснователни. Видно от датата издаване на атакуваното НП, същото е издадено на
***г. и в случая като се вземе предвид, че АУАН е бил съставен на 03.04.20г. следва,
че е бил спазен шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Изтъкнатия от адв.Ж.
факт, че на 07.10.20г. жалбоподателя се явил в РУ – Б. и отнетото му СУМПС е било върнато и при което не бил уведомен за издаването на
процесното НП, не може да се възприеме сам по себе си, че към тази дата същото
не е било издадено. Това е така, тъй
като не са налице други доказателства сочещи към този извод, с оглед на това,
че е възможно това да се дължи на пропуск от страна на служител в РУ – Б.,
който да не извършил проверка за наличието на издадено вече НП и да предприеме
съответни действия по връчването му на З..
Съдът намира, че събраните по делото
доказателства, не установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил
нарушението по пункт 2 на НП, а
именно нарушение на чл.103 от ЗДвП.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от
него административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, съгласно който при подаден сигнал
за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно
в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол
място. Понятието „подаден
сигнал за спиране” е визирано в чл.170 ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП, които
задължават контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със
стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този
своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което
следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от
контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с
описваща полукръг червена светлина, а униформен полицай може да спира пътните
превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може
да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, като във
връзка с последното чл.207 от ППЗДвП изисква това да става чрез
постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". Следователно, за да е осъществен състава на нарушение по
чл.103 от ЗДвП следва да е подаден
своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган по един от посочените
начини в чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП, какъвто от събраните по
делото доказателства не се установи да е подаван от страна на полицейските
служители. Звуковият и светлинен сигнал на движещия се полицейски автомобил не
е предвиден от законодателя като възможен вариант на сигнала за спиране,
подаван от контролния орган, който да вменява задължение на водача по чл.103 от ЗДвП да намали скоростта и да спре на указано място. Подаването
на светлинен и звуков сигнал обозначава
полицейския автомобил като автомобил със специален режим
на движение, при което за
останалите участници в движението възникват задължения, свързани с осигуряване
на безпрепятствено преминаване
на автомобила със специален режим
на движение - чл.104, ал.1 от ЗДвП, но тези задължения са различни от тези, възникващи
при подаден сигнал за спиране
по силата на чл.103 от ЗДвП.
Подаденият светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на
движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на чл.103
от ЗДвП, а по делото безспорно се установи, че по никакъв начин от тези, предвидени
от законодателя в чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП на жалбоподателя не е
подаван сигнал за спиране от полицейските служители. Ето защо неспирането на
жалбоподателя при подадения светлинен и звуков сигнал от движещия се полицейски
автомобил, не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП,
съответно и на това основание наказателното постановление в тази му част следва
да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
По отношение на нарушенията в
пункт 1 и 3 на атакуваното НП
съдът не
констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство
и счита, че в административно-наказателното производство не е било накърнено
правото на защита на З.. Съдът намира, че
както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършените нарушения,
обстоятелствата, при които са осъществени.
В НП правилно са цитирани
разпоредбите, които са нарушени, както и
санкционните норми. С оглед на
това, съдът счита, че при издаването на
НП по отношение на пункт.2 и пункт 3 са
спазени разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. В този смисъл съдът, намира доводите
за допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП,
изброени в жалбата и сочени от адв.Ив. Ж. от САК за неоснователни.
По отношение
на първото описано в НП нарушение: жалбоподателят
е наказан за нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Видно от събраните по делото доказателства,
управляваното от жалбоподателя МПС е бил
нерегистриран по надлежния ред, указан в - НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Съдът
намира, че З. е съзнавал, че управлява МПС без регистрация, с оглед на това, че
същият е знаел, че управлявания от него АТВ няма
регистрация в съответната ОДМВР,
за което и на същото не е поставена рег. табела.
По делото не се установява, че към момента на
проверката управляваното от З. МПС е
било регистрирано по надлежния ред, като и доказателства в тази насока не са
представени от жалбоподателя.
Поради
всичко изложено по- горе, настоящия състав намира, че безспорно жалбоподателят
е извършил нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС,
нерегистрирано по надлежен ред, и правилно административно-наказващия орган е
наказал жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която се явява
съответната правна норма. Последната правна норма гласи че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая за нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП са му наложени двете,
кумулативно предвидени от законодателя наказания, като наказанието глоба е в
размер на 250 лева, а ЛУМПС е в минималния срок – 6месеца и последното не
подлежи на ревизия. По делото обаче не са налице доказателства, които
да налагат на жалбоподателя да му бъде определено наказание глоба над
определения минимум от 200лева. респ. не са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Това мотивира съда да измени наказателното постановление в тази му част,
като намали размера на наложеното
административно наказание от 250.00лева на 200.00лева, като с така
индивидуализирано наказание, целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН биха били постигнати в оптимална степен.
По отношение на третото описано и прието
за установено нарушение: Нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е описано от
фактическа и правна страна, правилно е посочена нарушената норма, която
кореспондира и с приложената санкционна такава.
Правилно административно наказващия орган е
приел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като на
посочените в НП дата и място е управлявал МПС, без да носи СУМПС и контролния
талон към него.
Правилно за гореописаното нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП,
АНО е наложил на З. наказание
"Глоба", в размер на 10.00лв., което е и
фиксирания размер, предвиден за същото. В този смисъл съдът намира, че
следва да потвърди НП в частта му за нарушението по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
НП следва да бъде отменено в пункт 2 – за нарушението по чл.103, ал.1 от ЗДвП,
да бъде изменено по пункт 1 – по отношение на размера на наложеното наказание глоба и потвърдено по отношение на останалата част на
същото.
С оглед на изхода на делото основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова
полза за заплатен адвокатски хонорар. Искането е направено своевременно.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН в
съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Отговорността за разноски
е уредена в чл.
143 от АПК, в която
са предвидени хипотези при отмяна на обжалвания административен акт; при
прекратяване на делото при оттегляне на оспорения административен акт; когато
съдът отхвърли оспорването или се оттегли жалбата от нейния подател/оспорващ. В
чл.
143 от АПК не е
уреден случая при частично уважаване на жалбата (иска). В този случай, съгласно
разпоредбата на чл.
144 от АПК, се
прилага Гражданско
процесуалния кодекс.
В нормата на чл.
78, ал. 1 и ал.
2 от ГПК се сочи, че ищецът, съответно
ответникът имат право на присъждане на разноските направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията
на процесуалния представител на жалбоподателя, съразмерно на размера на
намалената глоба. Съгласно представения договор за правна помощ жалбоподателят З.
е заплатил на адв. Ив. Ж. *** адвокатски хонорар в размер на 400лева за
предоставена правна помощ и представителство по настоящето дело. От ответната
страна не е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатския
хонорар. С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да присъди заплащане
на разноските за адвокатско възнаграждение, изхождайки от размера му 400 лева, което обаче следва също
да се намали пропорционално съобразно
уважената претенция (намаляване размера на наложената глоба от 360 лева на 210
лева), а именно в размер на 166,66лева,
като за разликата до 400 лева следва да отхвърли искането като неоснователно.
Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на ОД на МВР-С., която е ЮЛ със
самостоятелен бюджет, към което е структурирано РУ- Б.- органът издал НП.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №*** от ***г., издадено от
Началник група към ОДМВР – С., РУ -Б.,
упълномощен със заповед №***. на МВР, В
ЧАСТТА, с която на З.Г.З. с ЕГН **********,с постоянен адрес ***, за нарушение на чл.103, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от един месец.
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление №*** от ***г., издадено от
Началник група към ОДМВР – С., РУ -Б.,
упълномощен със заповед №***. на МВР, В
ЧАСТТА, с която на З.Г.З. с ЕГН **********,с постоянен адрес *** за
нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания -
"глоба" в размер на 250 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца, като намалява
размера на глобата от 250лева/двеста и петдесет лева/ на 200лева/двеста лева/.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №*** от ***г., издадено от
Началник група към ОДМВР – С., РУ -Б.,
упълномощен със заповед №***. на МВР в останалата му част.
ОСЪЖДА ОДМВР-С. да заплати на З. Г. З. с ЕГН**********, с постоянен адрес ***
разноски в размер на 166,66лева. /сто
шестдесет и шест лева и 66ст/ за осъществено процесуално
представителство в производството по а.н.дело № 68/2021г.
пред Районен съд Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: