№ 42
гр. Монтана, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. А.А
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно
наказателно дело № 20241630200687 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Н. Г., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 24-0996-000746 от 02.05.2024 г., издадено от Началник
сектор в ОДМВР – Монтана, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.
183 ал.2 т. 11 от здвп: 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 20 лева, за нарушение на чл.
40, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1 т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок 3 месеца, за нарушение на чл.
123 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление се атакува като неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателят изтъква, че не е възприел наличието на
материални щети, поради което не е останал на мястото на ПТП, но когато го
потърсили органите на реда веднага съдействал без да препятсва тяхната
работа. Заявява, че не е имал умисъл да се укрие, поради нанесени щети, а
напротив, останал е на мястото известно време поради работен ангажимент,
както и когато е бил повикан веднага се е отзовал и е съдействал.Изразява
готовност да заплати паричната санкция, но моли съда да не го лишава от
1
право да управлява МПС, защото така си изкарва прехраната и се грижи сам
за двете си деца.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се явява
лично. Поддържа жалбата. Заявява, че не е напуснал умишлено ПТП, тъй като
на първо място не е възприел наличието на причинени материални щети. След
реализирането на ПТП, жалбоподателят разяснява, че е останал на мястото, за
да разтовари стоката, която разнася, чак след което е напуснал мястото на
произшествие. Заявява, че работи като шофьор – доставчик на стока и моли
съда да не му налага административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“, тъй като по този начин си изкарва прехраната.
Въззиваемата страна –редовно призоана, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят А. Н. Г., ЕГН **********, работи като шофьор –
доставчик на стоки в гр. Монтана.
На 17.04.2024 г. в 12:35 часа, А. Г., разтоварвал стоки в гр. Монтана,
улица „Димчо Дебелянов“ зад жилищна кооперация на ул. „Веренишка“ №33,
със служебен автомобил, марка „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ххххххх. При
движение на заден ход на автомобила, водачът А. Г. не се убедил, че пътят зад
него е свободен и ударил в странична задна дясна част паркиран лек
автомобил, марка „Хонда ЦРВ“ с рег. № М ххххххх. Жалбоподателят А. Г., не
констатирал наличието на материални щети по ударения автомобил и
продължил да разтоварва стоката, която разнасял със служебния си
автомобил, след което напуснал мястото.
Малко по – късно, собственикът на паркирания автомобил марка „Хонда
ЦРВ“ с рег. № М ххххххх, сигнализирал полицейските органи за
реализираното ПТП и на мястото пристигнали св. Н. А. и св. В. И. – дежурен
автопатрул по ПТП, които установили, че паркираният автомобил марка
„Хонда ЦРВ“ с рег. № Мххххххх, е леко охлузен в задна дясна част. Докато
оглеждали автомобила и констатирали самоличността на другия участник в
ПТП – жалбоподателят А. Г., последният бил доведен от служители на
криминална полиция при РУ – Монтана. С пристигането си, А. Г. бил
2
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 null с
фабр номер ARPM 0827, като уреда отчел 0 промила алкохол. Собственикът
на паркираното МПС, марка „Хонда ЦРВ“ с рег. № Мххххххх, не пожелал да
се споразумеят със жалб. А. Г., поради което св. В. И., съставил АУАН Серия
GA №996868 /17.04.2024г., срещу жалбоподателя А. Г., за нарушение на чл. 40
ал. 1 пр. 2 от ЗДвВП и на чл. 123 ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в присъствието на
жалбоподателя и на св. Н. А.. Жалб. А. Г. вписал в предявения му акт, че ще го
обжалва.
Въз основа на така съставения АУАН, Началник сектор в ОДМВР-
Монтана, с-р Пътна полиция, издава наказателно постановление № 24-0996-
000746 от 02.05.2024 г., с което на основание чл. 183 ал.2 т. 11 от ЗДвП, на А.
Н. Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 20 лева, за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 1 т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 100лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 3 месеца, за
нарушение на чл. 123 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите – В. И. – актосъставител и св. Н. А., както и от
приобщените в хода на производството писмени доказателства и
доказателствени средства по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира от части от показанията на св. Н. А. и св. В. И., които
в настоящия случай се явяват косвено доказателствено средство, доколкото
двамата свидетели, не са възприели лично реализиране на ПТП. Съдът
кредитира в цялост приложените писмени доказателства и доказателствени
средства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност
изграждат непротиворечиво фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна,
съдът приема следното:
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от
3
НПК, намира следното:
В хода на производството не бяха събрани категорични доказателства
относно действията, за което е подведен под административнонаказателна
отговорност жалбоподателят. Действително в преценката си дали да издаде
наказателното постановление АНО се основава на фактическите констатации,
посочени в АУАН. При оспорване на издаденото НП по силата на чл. 14, ал. 2
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации обаче
нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е
застъпена и в т. 7 от Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС.
Независимо, че в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното,
то това правило се прилага единствено във фазата на административното
доказване пред АНО, но не и в съдебната фаза пред съда, където се прилагат
правилата на НПК, понеже тази разпоредба противоречи на един от основните
принципи в НПК, застъпен в чл. 14, ал. 2 НПК и гласящ, че доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила, каквато дава на акта чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Друг основен
принцип е този за невиновност, застъпен в чл. 16 от НПК, съгласно който
нарушителят следва да се счита за невинен до установяване на противното с
влязъл в сила правораздавателен акт. Приемането на становището, че редовно
съставеният акт по ЗДвП има доказателствена сила до доказване на
противното, би означавало да се наруши посоченият принцип и да се приема,
че след като срещу нарушителя е съставен АУАН, то той е виновен в
извършването на посоченото в него нарушение, освен ако това не се обори от
други доказателства по делото, тоест нарушителят да доказва, че е невинен, а
не АНО да доказва виновността му.
Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като дава възможност
на наказващия орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези
посочени в наказателното постановление, в подкрепа на обжалваното
постановление. Съдът намира, че в процесния случай не се събраха абсолютни
никакви доказателства относно наличието на причинени имуществени вреди
на паркирания автомобил, марка „Хонда ЦРВ“, рег. № М ххххххх. На първо
място единствените косвени доказателства са показанията на св. В. И., който е
4
пристигнал на мястото и е възприел удареният автомобил след настъпване на
ПТП. На следващо място същият заявява в показанията, че констатираните от
него имуществени вреди се изразяват в „леко охлузване“, за които твърдения
АНО не е ангажирал абсолютно никакви доказателства, от които да е видно
причиняването на точно тези вреди от автомобила на жалбоподателя.
Доказателствената тежест за доказването на тези обстоятелства е именно в
административнонаказващият орган и доколкото същият не е ангажирал
доказателства относно тези обстоятелства, настоящият състав не може да
приеме за доказано вписаното в обжалваното НП.
Единствено чрез съставения АУАН не може да се установят вменените
нарушения на чл. 123, ал. 1, т 1 от ЗДвП и чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, понеже както
беше посочено по-горе, същият няма доказателствена сила относно
обстоятелствата касаещи случилото се – време, място, начин на извършване на
нарушенията и лицето, което ги е извършило, тъй като той служи за повдигане
на административното обвинение спрямо нарушителя и изложеното в него
нарушение подлежи на доказване, чрез способите, доказателствата и
доказателствените средства, предвидени в НПК. Съдът установи, че в случая
единственият очевидец, възприел лично настъпилото ПТП е само
жалбоподателят, инициирал настоящото производство. По делото са
разпитаните свидетелите по съставения АУАН – св. В. И. и св. Н. А., но видно
от техните показания, същите са пристигнали след настъпване на ПТП, не са
възприели лично механизма, начина на реализиране, както и причинените
материални щети. По делото не се спори за реализирането на ПТП от страна
на жалбоподателя като извършител, което и последният не отрича, но двамата
свидетели, не са възприели лично механизма, по който е настъпило, описаното
в проверяваните АУАН и НП, е въз основа на разказите на собственика на
паркирания автомобил, всъщност двамата свидетели дори не са възприели
визуално произшествието, а само са разбрали за него по подадения сигнал.
Административнонаказателното обвинение, както и наказателното такова
трябва да бъдат доказани по несъмнен и категоричен начин, за да бъде наказан
нарушителят. (в този смисъл Решение № 165 от 17.02.2025 г. на АдмС -
Монтана по к. а. н. д. № 17/2025 г.; Решение № 594 от 24.04.2024 г. на АдмС -
Монтана по к. а. н. д. № 151/2024 г).Следователно обвинението не може да
почива на предположения и всяко съмнение следва да се отчита в полза на
наказания. С оглед събраните по делото доказателства, то не може да бъде
5
установено с изискваната от закона категоричност, че именно по описания в
АУАН и НП механизъм и начин, с автомобила на жалбоподателя А. Г. са
извършени вменените му нарушения, поради което няма как да бъде
ангажирана административнонаказателната й отговорност за случилото се. По
делото не се събраха категорични доказателства в подкрепа на издаденото
НП, поради което и предвид обстоятелство, че вменените на жалбоподателя
нарушения останаха недоказани, атакуваното НП следва да бъде
отменено.Посочените недоказани обстоятелства водят до нарушаване правото
на защита на жалбоподателя.
Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН,
съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0996-000746 от 02.05.2024
г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Монтана, сектор „Пътна
полиция“, с което на А. Н. Г., ЕГН **********, на основание чл. 183 ал.2 т. 11
от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лева,
за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1 т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок 3 месеца, за нарушение на чл. 123 ал. 1
т.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Монтана в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6