№ 140
гр. Д............, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д............, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241510200267 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. Ж. И., ЕГН ********** с поС.ен адрес: гр.
С............. З....... ул. ,,Б..... Ж.......“ №....., вх. ..., ет...., ап. ... действащ чрез пълномощник адв.
А. С. В. – САК, със служебен адрес: гр. С........, ул. "И... В....." №..., вх. ...., ет. ..., ап. ... против
Наказателно постановление № 24-5310-000062 от 05.03.2024 г. издадено от Началник група
при ОДМВР К............., група КПДГПА К............., с което на жалбоподателя на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и се прави искане
за неговата отмяна. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. В., който поддържа депозираната жалба. Навежда субективна
несъставомерност на нарушението и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
писмено становище за потвърждаване на наказателното постановление. Прави възражение
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
1
Товарен автомобил “М................ С.............. 3..д“ с рег. № С.....Х е собственост на
“С......-И.............“ АД. На 07.11.2023 г., въз основа на изпратено от Гаранционния фонд
уведомление за липсата на валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност“, на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, от МВР е извършено служебно прекратяване на
регистрацията на товарен автомобил “М................ С.............. 3..д“ с рег. №
С.....Х.Собственикът - “С......-И.............“ АД със седалище и адрес на управление: ул.
,,Л................." №.., 1000 С........, не е уведомявано за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на притежавания от него товарен автомобил.
На 16.01.2024 г. около 15.35 часа на АМ “С..........“ при км 53+950 в посока С........
полицейските служители Н. Т. и С. Н. спрели за проверка товарен автомобил “М................
С.............. 3..д“ с рег. № С.....Х. Полицейските служители установили, че автомобилът се
управлява от жалбоподателя И. Ж. И., като от извършен справка с техническо средство
РСОД и оперативен дежурен при РУ Д............, било констатирано, че управлявания от И.
автомобил е с прекратена регистрация, извършена по служебен ред на основание чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, поради липса на валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност“. При
така направените констатации Т. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, поради което на същата дата в присъствието на свидетеля С. Н. и на
жалбоподателя съставил срещу последния АУАН серия GA № 1048199. За случая е
уведомена РП - К............., която с постановление от 19.02.2024 г. отказала да образува
досъдебно производство. Указано е екземпляр от постановлението да се изпрати на
Началника на РУ гр. Д.......... за продължаване на административнонаказателното
производство срещу И. Ж. И.. На основание чл. 36, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН е издадено
наказателно постановление въз основа на прокурорското постановлението за отказ да се
образува досъдебно производство, с което жалбоподателят е санкциониран за нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: показанията на свидетеля Т. - актосъставител и приобщените
към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК писмени доказателства:
Възражение срещу АУАН; комбинирана застрахователна полица ,,ГО“ на
автомобилистите със срок на действие 03.05.2023 г. – 02.05.2024 г.; постановление за отказ
да се образува досъдебно производство от 19.02.2024 г. н прокурор при РП – К.............;
справка за нарушител/водач; уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ; разпечатка по история на
регистрация от система АИС-КАТ, ведно със справка за регистрация/дерегистрация на
автомобил и справка за собственост на МПС; докладна записка рег. № 348-2518/01.02.2024
г. до Началника на РУ Д...........
При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на показанията на
полицейския служител Т., който възпроизвежда непосредствените си възприятия за
относими към делото обстоятелства. Липсата на данни за заинтересованост на свидетеля от
изхода на делото и корелацията на показанията му с писмените доказателства предпоставя
извод за тяхното кредитиране. Като изясняващи относими към предмета на доказване
2
обстоятелства, съдът кредитира надлежно приобщените писмени доказателства.
В показанията на свидетеля и писмените доказателства се съдържат данни за извършената
проверка и направените при нея констатации относно датата, мястото и обстоятелствата
досежно санкционираното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване определен по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено чрез ССЕВ на 07.03.2024 г., а
жалбата е подадена на 20.03.2024 г.) и е насочена срещу обжалваем административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Съгласно т. 1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи заемащите длъжността ,,младши автоконтрольор“ в ОДМВР и в техните
териториални структурни звена имат право да съставят АУАН за нарушения на ЗДвП, а
съгласно т. 3.11 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началниците на
група в СПП при ОДМВР. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са
материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него
административно наказание.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като
съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН
реквизити, в това число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които
е извършено и правната му квалификация.
Съдът намира обаче наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол за материалноправно незаконосъобразно.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От друга страна, разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регламентира, че служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственика на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
3
след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Аналогично е и съдържанието на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000
г., съгласно, съгласно който прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП се
извършва след получаване на уведомление от Гаранционния фонд, като според ал. 2 на
същата разпоредба при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява
собственикът на ПС, посочен в регистъра. По делото е установено, че Гаранционният фонд е
изпратил на МВР уведомление за липса на валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност“ на товарен автомобил “М................ С.............. 3..д“ с рег. № С.....Х., въз основа
на което на 07.11.2023 г. на основание чл. 143, ал. 10 т ЗДвП от МВР е извършено служебно
прекратяване на регистрацията за автомобила.
С оглед горното се установява по несъмнен начин, че на 16.01.2024 г. жалбоподателят
е управлявал товарен автомобил “М................ С.............. 3..д“ с рег. № С.....Х като към тази
дата автомобилът е бил с прекратена регистрация по реда на 143, ал. 10 от ЗДвП във вр. с чл.
18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
По преписката изобщо не е приложен документ или друго доказателство за редовно
връчено уведомление от АНО или от „ГФ“ на водача, затова че преди и към датата на
установяване на нарушението е управлявал процесното МПС след като същото е било със
служебно прекратена по-рано регистрация. Съгласно текста на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП:
"служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.10 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство." Тази процедура не е изпълнена от
АНО спрямо жалбоподателя, който дори не е и собственик на процесното МПС. Налице са
предвидени императивно в закона две кумулативни предпоставки, от които в настоящия
случай е налична само първата – получено уведомление изпратено от ГФ, но изпратено до
АНО, като изцяло липсва втората предпоставка – уведомяване на собственика на ППС.
Поради това и доколкото не е изпълнена изцяло процедурата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е
налице самостоятелно основание за отмяна на НП.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
случай не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя, което се субсумира
под състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е извършено виновно.
В този смисъл са и задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно постановление
№ 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, в което е посочено, че уведомяването на собственика на
моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от
фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко
4
отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми
собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно
средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при
непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се
извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба №
54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на
информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1
и 2 от Кодекса за застраховането.
Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е
била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за
точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията
собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното
превозно средство и с породените от нея правни последици. Действително собственикът на
моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма
валидна застраховка "Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство,
изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание
на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на
фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение
по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено
административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на
моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради
което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство
не се дължи на непредпазливост.
Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията,
не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на
автомобила. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е
било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или
не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията,
деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.
Именно заради това, че собственикът на автомобила няма как да знае кога ще настъпи
това уведомяване, респективно кога ще бъде прекратена регистрацията на автомобила,
законодателят с разпоредбата на чл. 143, ал. 10 изр. 1 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 2 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. е предвидил той да бъде уведомен за извършеното прекратяване на
регистрацията, от който момент той е длъжен да знае, че при управление на превозното
средство с прекратена регистрация осъществява състав на административно нарушение".
Доказателствата по делото установяват, че нито собственикът на автомобила, а още по-
5
малко жалбоподателят, който управлявал автомобила на описаните в НП време и място са
били наясно за извършената служебна дерегистрация на автомобила.
В случая наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е установил по
съответния за това начин, че към 16.01.2024 г. жалбоподателят е знаел, че регистрацията на
управлявания от него автомобил е била служебно прекратена, което обуславя извод за
субективна несъставомерност на санкционираното деяние, включително и под формата
непредпазливост. Изложените съображения предпоставят отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Предвид изложеното и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, след като установи
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът намери искането
на процесуалния представител за присъждане на разноски по реда на АПК за основателно и
доказано по размер, поради което същото следва да бъде уважено. В случая възражението
на административнонаказващият орган за прекомерност на адвокатски хонорар с оглед
претендираният от защитата размер, съобразен и с наложените две административни
наказания, се явява неоснователно, поради което и съдът го отхвърли. Съгласно § 1, т. 6 от
ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР К............., която е
юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на
оспореното наказателно постановление.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-5310-000062 от 05.03.2024 г. издадено
от Началник група при ОДМВР К............., група КПДГПА К............., с което на И. Ж. И.,
ЕГН ********** с поС.ен адрес: гр. С............. З....... ул. ,,Б..... Ж.......“ №....., вх. ..., ет...., ап.
..., на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР К............. да заплати на И. Ж. И., ЕГН ********** с поС.ен адрес:
гр. С............. З....... ул. ,,Б..... Ж.......“ №....., вх. ..., ет...., ап. ..., сумата в размер на 600.00
(шестстотин) лв., представляваща разноски по делото за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - К.............,
в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Д..........: _______________________
6