№ 42064
гр. София, 10.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20251110105492 по описа за 2025 година
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че на
14.06.2023г. е подписал Приложение № 1 към Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 14.06.2023 г., със „Сити кеш“ ООД,
по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу М. С. М.,
произтичащи от Договор за паричен заем № 516132 от дата 16.04.2021
г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -
кредитор. Общите условия, които са имплементирани в договора за
заем, съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил
уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш“
ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с уведомително писмо, изпратено с
известие за доставяне.
На 16.04.2021 г. между „Сити кеш“ ООД, като заемодател и М. С.
М. като заемател бил сключен договор за паричен заем № 516132 при
спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и
Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за
паричен заем заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
под формата на заем парична сума в размер на 650 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на заема, отбелязана в
договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С подписването на
договора за кредит страните са декларирали, че същият е сключен на
основание отправено искане на заем от страна на заемателя.
Страните постигнали съгласи договорната лихва по заема да
бъде в размер на 67,19 лв. Така страните са договорили обща стойност
на плащанията по заема да бъде в размер на 717,19 лв., която е
1
платима на 23 броя седмични погасителни вноски, първите 2 в размер
на 5,06 лв. и още 21 в размер на 33,67 лв., при първа погасителна
вноска 23.04.2021г. и последна погасителна вноска с падеж на
плащане 24.09.2021г. На длъжника било начислено обезщетение за
забава в размер на 366,27 лв. за периода от 05.06.2021 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. -
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу М.
С. М., в деловодството на СРС, 38 състав. Съдът е уважил
претенцията ни по образуваното ч.гр.д. 25994/2024 г., и е издадена
заповед за изпълнение. Длъжникът е подал възражение срещу
издадения съдебен акт, което от своя страна обуславя правния
интерес от подаването на настоящата искова молба.
Ищецът моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който
да признае за установено, че М. С. М. дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД следните суми, присъдени в издадената срещу нея
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
25994/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 38 състав, а именно:
455,80 лв. - главница;
22,91 лв. - договорна лихва за периода от 04.06.2021 г. до
24.09.2021 г.; 366,27 лв. - обезщетение за забава за периода от
05.06.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда; за периода
от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС;
Законна лихва - от датата на подаване на заявлението в районен
съд до окончателното изплащане на задължението, както и да му
присъди сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 25994/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, 38 състав., както и тези в исковото.
Ответникът писмено оспорва иска. На първо място твърди, че не
е уведомен за извършената цесия. От друга страна, от приложеното
извлечение от договор за продажба и прехвърляне на вземания от
14.06.2023г., не ставало ясно дали същият е влязъл в сила и дали се е
породило облигационното му действие.
Оспорва действителостта на договора за кредит като се позовава
на нарушения в нормите на на чл.10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20,
чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК.
Посочва, че съгласно чл. 8 от договора, ако кредитополучателят
2
не представи обезпечение в тридневен срок от подписването на
договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 361.81 лева.
Предвидено е, че неустойката по чл. 8 ще се заплаща разсрочено,
заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 361,81
лева. Твърди, че въведените изисквания в договора за вида
обезпечение (банкова гаранция, поръчител, ипотека) и тридневния
срок за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му, така че тази възможност изцяло да се
възпрепятствала. Заявява, че сумата по неустойката следва да се
включи в ГПР, при което той ще надвиши законоустановения размер.
Прави възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност по
отношение на главницата и 3-годишна по отношение на лихвите и
обезщетенията /неустойките/.
Моли иска да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на
страните в открито заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните.
НАСРОЧВА в о.з. за 17.11.2025г. от 11:40. Да се уведомят
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3