№ 1499
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511095 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Срещу решение № 20111669 от 10.05.2021 г., постановено по гр.д.№
49755 по описа за 2020 г. на СРС, 49-ти състав са постъпили въззивни жалби
от ответниците пред СРС, както следва:
1. От М. П. Н..
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца
срещу ответника /въззивник/ с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, са
уважени.
Излагат се доводи, че решението е неправилно и необосновано.
Неправилно било прието, че ответника е потребител на топлинна енергия за
процесния период м.06.2017 г.- м.04.2019 г. при положение, че бил придобил
собствеността на 18.12.2019 г. Счита, че делото не е изяснено от правна и
фактическа страна. При положение че не се дължала главница, не се дължала
и лихвата за забавеното й издължаване.
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да
1
отхвърли така предявеният срещу ответника иск. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред
СРС, не депозира отговор по въззивната жалба. В течение на процеса
излага становище за неоснователност на същата. Претендира разноски.
Въззиваемите страни С. А. Г. и Л. Ц. Г. не депозират отговор по
въззивната жалба.
Третото лице помагач по делото – „Нелбо“ ООД /по отношение на
което е постановено обжалваното решение/ не изразява становище по
въззивната жалба.
Третото лице помагач по делото – „Нелбо Инженеринг“ ООД /което
е конституирано на основание чл.219, ал.1 ГПК/ не изразява становище по
въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 13.05. 2021 г., а
въззивната жалба е подадена на 27.05. 2021 г., следователно е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС частично е уважил исковете по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване и въззивната
жалба е допустима.
В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, не е
подадена въззивна жалба поради което решението е влязло в сила.
В частта в която са уважени претенциите по чл.422, ал.1 ГПК срещу
ответниците С. А. Г. и Л. Ц. Г., решението като необжалвано е влязло в
сила.
2-Д. С. Г..
Излагат се идентични доводи и се правят същите искания като във
въззивната жалба на първия въззивник. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред
СРС, не депозира отговор по въззивната жалба. В течение на процеса
излага становище за неоснователност на същата. Претендира разноски.
Въззиваемите страни С. А. Г. и Л. Ц. Г. не депозират отговор по
2
въззивната жалба.
Третото лице помагач по делото – „Нелбо“ ООД /по отношение на
което е постановено обжалваното решение/ не изразява становище по
въззивната жалба.
Третото лице помагач по делото – „Нелбо Инженеринг“ ООД /което
е конституирано на основание чл.219, ал.1 ГПК/ не изразява становище по
въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 13.05. 2021 г., а
въззивната жалба е подадена на 27.05. 2021 г., следователно е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС частично е уважил исковете по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване и въззивната
жалба е допустима.
В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, не е
подадена въззивна жалба поради което решението е влязло в сила.
В частта в която са уважени претенциите по чл.422, ал.1 ГПК срещу
ответниците С. А. Г. и Л. Ц. Г., решението като необжалвано е влязло в
сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка относно това дали обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно настоящата
инстанция приема следното:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
04.08.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 32105 по описа за 2020 г. е съобщена на
длъжника М. П. Н. на 09.08.2020 г.
Възражението по чл.414, ал.1 ГПК е подадено в срок.
Длъжницата Д. С. Г. е уведомена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
3
Независимо от това, възражение по чл.414 ГПК е подадено на 04.09.2020 г.
Останалите длъжници също са подали възражения по чл.414 ГПК.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на
15.09.2020 г.
Исковата молба е предявена на 14. 10.2020 г., т.е. в срок.
Съдът, обаче, констатира че като третото лице помагач по делото е
конституирано „Нелбо Инженеринг“ ООД на основание чл.219, ал.1 ГПК,
виж определението от 17.02.2021 г., л.88 по делото на СРС. Същото
дружество е уведомено за първото по делото публично съдебно заседание,
виж призовката на л.98 по делото пред СРС.
Независимо от това, СРС е постановил решението си срещу „Нелбо“
ООД.
При това положение настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение в частта в която е постановено срещу трето лице помагач, което
не е било надлежно конституирано, се явява недопустимо и като такова в
тази му част следва да бъде обезсилено.
Вместо това, настоящето решение ще бъде постановено срещу
надлежно конституираното трето лице помагач на страната на ищеца
-„Нелбо Инженеринг“ ООД.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са
обвързани от облигационно отношение по доставка и потребление на
топлинна енергия. Посочил е, че производството по делото не касае спор за
собственост и конкуренция на вещни права. Въз основа на представените по
делото нот.актове № 35, дело 1371/2007 г. и № 171/, дело 149/2019 г. съдът е
достигнал до извода, че ½ идеална част от процесния недвижим имот с
адм.адрес: гр.София, ж.к.“****, аб.№ 155692, принадлежи на ответниците Л.
Ц. Г. и С. А. Г. в режим на СИО, а другата част е придобита по дарение при
равни права от останалите двама ответници /въззивници в настоящето
производство/. Единственото възражение на ответниците М. П. Н. и Д. С. Г.
било за липсата на облигационно отношение с ищеца. След като по делото
било установено, че тези ответници са притежатели на ½ идеална част от
4
топлоснабдения имот, то същите по арг. от чл.153, ал.1 ЗЕ били потребители
на топлинна енергия. Без значение било обстоятелството дали е сключен
писмен договор за доставка на топлинна енергия, както и дали същите
ползват процесния недвижим имот. Липсвали доказателства, че само един от
съсобствениците е подал заявление за откриване на партида на негово име.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала
при ОУ. По делото не се установило ответниците да са се възползвали от
правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ да подадат заявление с което да предложат
специални условия. Липсвали данни ответниците да са направили възражение
относно качеството на доставената топлинна енергия. Размерът на
доставената ТЕ бил установен от заключението на съдебно-техническата
експертиза. А липсата на плащане – от съдебно-счетоводната. Възражението
за погасяване на вземанията по давност е прието за частично основателно.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД съдът е посочил, че лихва за забава върху
сумите за прогнозни сметки не се дължи. За периода за който вземанията не
били погасени по давност, приложими били правилата на ОУ-2016 г.,
съгласно които вземанията на ищеца били срочни и не била необходима
покана.
Исковете за установяване на вземания за стойност на услугата дялово
разпределение и за забавеното им издължаване са приети за неоснователно,
тъй като се установило, че такива услуга не е предоставена от третото лице
помагач.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно наличието на облигационно отношение по доставка и
потребление на топлинна енергия:
Правилен е извода на СРС, че страните по делото са обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на
физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия
за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на
продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по
съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от общите
условия.
5
Настоящата инстанция споделя мотивите на СРС поради което по арг.
от чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето
решение.
Първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на
представените по делото, още с исковата молба нот.актове, видно от които
въззивниците са съсобственици при равни права на ½ идеална част от
процесния топлоснабден имот.
Неоснователен е довода на въззивниците, че не дължат стойността на
доставената от ищцовото дружество топлинна енергия, тъй като били
придобили собствеността след 18.12.2019 г. Видно от нот.акт № 171, дело №
149/2019 г. дарените /въззивници/ са съсобственици с дарителите. Освен това
дарените /въззивниците/ изрично са поели задължението да заплатят
задълженията към „Топлофикация София“ АД, „Вход мениджър“ „ЧЕЗ
България“ и ВиК-София /явно се има предвид „Софийска вода“ АД/,
натрупани до момента на прехвърляне на собствеността- 18.12.2019 г., виж
л.27 по делото пред СРС.
Следователно, налице е извън съдебно признание за задълженията към
ищцовото дружество.
Следователно ответниците /въззивници/ имат качеството на потребител
на ТЕ. Облигационната връзка е възникнала на основание ОУ на ищцовото
дружество, които са публикувани и станали обществено достояние. За
възникване на правната връзка не е необходимо изрично съгласие, респ.
приемане. Точно обратното, ако потребителят не е съгласен с тези ОУ, то има
възможност да възрази и се договори индивидуално с топлопреносното
предприятие. В случая не се твърди, а и не се доказва такова „индивидуално
договаряне“.
Обстоятелството, че ответниците не са изпълнили задължението си да
подадат заявление за откриване на партида на тяхно име при ищцовото
дружество, не може да се тълкува в тяхна полза.
СРС е обсъдил възраженията в отговора по исковата молба и събраните
по делото доказателства и доказателствени средства и противно на соченото
от представителите на ответниците /въззивници/, е достигнал до правилни
правни изводи. Не са допуснати сочените от процесуалните представители
нарушения на материалния и процесуален закон.
6
При положение, че е установено вземане за главница, както и, че
същата не е платена в срока по чл.32, ал.2 и ал.3 от приложимите ОУ-2016 г.,
то претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД правилно е била уважена.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в която в полза на
ищеца срещу ответниците/въззивници, са приети за установени на
основание чл.422 ГПК вземанията по издадената на 04.08.2020 г. по ч.гр.д.
№ 32105 по описа за 2020 г. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските присъдени в полза на ищеца. Обжалваното решение е
допълнено с определение от 23.07.2021 г. в частта за разноските в полза
на ответниците. Същото като необжалвано е влязло в сила.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
На въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство. С оглед изхода на спора разноски се следват и
такива ще бъдат присъдени.
Съдът определя такива на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 200 лв.
за юрк.възнаграждение или всеки от въззивниците следва да заплати по
100 лв. доколкото са подадени две въззивни жалби.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20111669 от 10.05.2021 г., постановено по гр.д.
№ 49755 по описа за 2020 г. на СРС, 49-ти състав, в частта, в която в полза
на ищеца- „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответниците- Д. С. Г.,
ЕГН ********** и М. П. Н., ЕГН **********, са приети за установени на
основание чл.422 ГПК, вземанията по издадената на 04.08.2020 г. по ч.гр.д.
7
№ 32105 по описа за 2020 г. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, в размер на по 693,92 лв.- главница, представляваща стойност на
консумирана, но незаплатена ТЕ за периода от м.06.2017 г. до м.04.2019 г. за
топлоснабден имот с адм.адрес: гр.София, ж.к.“****, аб.№ 155692, ведно със
законната лихва от 21.07.2020 г.- датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК до окончателното плащане, както и по 91,08 лв. , представляващи
вземания за лихва за забавено издължаване на главницата, изтекла за периода
15.09.2018 г. до 03.07.2020 г. , както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“****, съдебен
адрес: гр.София, ул.“****, офис-партер- адв.К.Б., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“****, сумата в размер на 100 лв., представляваща юрк.
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА М. П. Н., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“Стрелбище“,
бл.****, съдебен адрес: гр.София, ул.“****, офис-партер – адв.Н.И., да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“****, сумата в размер на 100 лв., представляваща
юрк. възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
ОБЕЗСИЛВА решение № 20111669 от 10.05.2021 г., постановено по
гр.д.№ 49755 по описа за 2020 г. на СРС, 49-ти състав, в частта в която е
постановено по отношение на „Нелбо“ ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението е постановено при участието на „Нелбо Инженеринг” ООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9