№ 12261
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110100876 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищцата Ц. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, със
съдебен адрес: гр. София, ул. *****, е предявила отрицателен установителен иск против
„К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин,
бул. „П.В“, № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, за признаване за установено, че ищцата не
дължи, вкл. и в качеството си на наследник на С ЙО. П., ЕГН **********, починал на
08.10.2020 г., сума в размер на 2221,14 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски заем, договорна лихва в размер на 994,92 лв. за периода 30.11.2007г. -
29.05.2009г., лихва за забава в размер на 706,89 лв. за периода 28.12.2007г. - 25.05.2010г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 16.06.2010г., до
окончателното издължаване на сумата, разноски за заплатена държавна такса в размер на
78,46 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. по изпълнителен лист, издаден в
полза на „БНП П.П.Ф“ ЕАД по гр.д. № 27616/2010 г., по описа на СРС, 38 състав, въз основа
на който било образувано изп. д. № 20138500401004 по описа на ЧСИ Александър Бизов,
рег. № 850 на КЧСИ. Сочи, че вземането, предмет на изпълнителния лист, е придобито от
ответника, като последният е конституиран като взискател, за което ищецът е бил уведомен
в хода на изпълнителното производство. Твърди, че вземането по изпълнителния лист е
погасено по давност, считано от 07.08.2015 г., като последното годно изпълнително действие
е извършено на 07.08.2013 г., вкл. към датата на подаване на исковата молба вземането по
изпълнителния лист е недължимо като погасено с изтичането на петгодишен давностен срок
на 07.08.2018 г.
1
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който намира предявения
иск за неоснователен. Твърди, че на 08.06.2007 г. наследодателят на ищцата бил сключил
Договор за кредит № PLUS-01060331 с „БНП П.П.Ф“ ЕАД с универсален правоприемник
„БНП Париба ПърсънълФайненс С.А.“, клон България, за вземанията по който бил издаден
изпълнителен лист от 23.09.2010 г. по гр.д. № 27616/2010 г., по описа на СРС, 38 състав.
Твърди, че въз основа на изпълнителния лист имало образувано изп. д. № 20138500401004
по описа на ЧСИ Александър Бизов, поради което давността относно вземанията била
прекъсната. Въз основа на договор за цесия от 22.04.2016г. вземанията по процесния
изпълнителен лист били придобити от ответника. На 16.06.2016 г. била депозирана молба за
конституиране на нов взискател от „К.И.И. БГ“ ЕАД, с което действие отново била
прекъсвана течащата относно вземането погасителна давност. Посочва, че в хода на
изпълнителното производство били предприемани изпълнителни действия, с които
давността била прекъсвана, като настъпването на перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността по отношение на вземанията по ИЛ.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че в полза на праводателя (цедента) на ответника има издаден
изпълнителен лист от 23.09.2010 г. по гр.д. № 27616/2010 г., по описа на СРС, 38 състав.
Вземането по изпълнителния лист е било прехвърлено на ответника (като цесионер) по
силата на договор за цесия от 22.04.2016г. Въз основа на изпълнителния лист било
образувано изп. д. № 20138500401004 по описа на ЧСИ Александър Бизов. По
изпълнителното дело спрямо ищеца, като наследник на С ЙО. П., ЕГН **********, се
претендират следните суми: 2221,14 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски заем, договорна лихва в размер на 994,92 лв. за периода 30.11.2007г. -
29.05.2009г., лихва за забава в размер на 706,89 лв. за периода 28.12.2007г. - 25.05.2010г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 16.06.2010г., до
окончателното издължаване на сумата, разноски за заплатена държавна такса в размер на
78,46 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.
От приобщеното по делото заверено копие на изпълнително дело № 20138500401004
по описа на ЧСИ Александър Бизов, рег. № 850 на КЧСИ, се установява, че същото е
образувано срещу наследодател на ищцата по молба на цедента БНП П.П.Ф ЕАД от
22.07.2013г., въз основа на изпълнителен лист от 23.09.2010г. След образуване на
изпълнителното дело са извършвани действия по изискване на справки, така и изпълнителни
действия, като има наложени запор върху трудово възнаграждение от 22.08.2013г. (л.69);
запор върху банкови сметки от 22.08.2013г. и 23.08.2013г. (л.72 до л.119). С молба вх.№
9159/16.06.2016г. (л.122) ответникът моли на основание чл.429 ГПК да бъде конституиран
2
като взискател на мястото на БНП П.П.Ф ЕАД с оглед сключен на 22.04.2016г. договор за
цесия. С молбата, на основание чл.18 ЗЧСИ се възлага извършване на всички необходими
действия за нормален ход на изпълнителното дело. След справка в ЦКР (л.132) са наложени
запори на банкови сметки в БАНКА ДСК АД от 07.12.2017г. (л.134); запор в ОББ АД от
07.12.2017г. (л.136) и в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД от 07.12.2017г. (л.138); На 19.04.2018г.
са изпратени нови запорни съобщения до ОББ АД (л.141), ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД
(л.142) и до БАНКА ДСК АД (л.143). С молба от 05.03.2019г. (л.152) взискателят е поискал
от ЧСИ да извърши справка за наличие на трудови договори на длъжника и при наличие на
такива да бъдат предприети съответните изпълнителни действия. С молба от 22.06.2020г.
(л.154) е поискано от взискателя насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника. С молба от 20.10.2021г. взискателят е
поискал ЧСИ да изиска удостоверение за наследници на длъжника и конституиране на
наследници на починалото лице, както и насрочване на дата за извършване на опис на
движими вещи в домовете на наследниците. Съгласно удостоверение за наследници от
02.11.2021г. (л.161) се установява, че С ЙО. П. е починал на 08.10.2020г. и оставил за
наследник майка си Ц. И. П. (ищец по настоящото дело). Извършени са справки с цел
проучване имущественото състояние на ищцата, като на 01.12.2021г. е наложен запор на
трудово възнаграждение (л.173), като съгласно уведомително писмо от 10.12.2021г. е
наложен запор на трудовото възнаграждение, а на 09.12.2021г. е изпратена покана за
доброволно изпълнение до ищцата, в качеството на наследник на С ЙО. П..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след
издаване на изпълнителния лист срещу ищеца, в качеството му на наследник, е изтекла
предвидената в закона погасителна давност, през който период не били извършвани
действия по спиране и прекъсване на давността.
Предвид това, че е предявен отрицателен установителен иск, при разпределение на
доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже, че
разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение,
вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията
погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Не се спори между страните, че праводател (цедент) на ответника е разполагал с
вземане в претендирания размер срещу наследодател на ищцата, което е подлежало на
принудително изпълнение. Спорът е концентриран върху това дали след издаване на
изпълнителния лист е изтекла необходимата давност, съответно дали същата е била
3
прекъсната с извършвани действия по изпълнение, които прекъсват погасителната давност.
Изпълнителният лист е бил издаден по ч.гр.д. № 27616/2010г по описа на СРС, 38 с-в,
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което и с оглед
чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е общата 5г. давност за вземанията (в който смисъл е
и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г. по описа на ВКС , IV г.о.)
В ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане
и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др. Така и когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В конкретния случай, въз основа на издадения в полза на цедента на ответника срещу
наследодателя на ищцата изпълнителен лист (23.09.2010), с молбата за образуване на
изпълнително дело (22.07.2013г..) е възложено на съдебния изпълнител предприемане на
изпълнителни действия, което според мотивите на цитираното ТР2/15 съставляват действия,
прекъсващи давността. След образуване на изпълнителното дело са извършвани
изпълнителни действия (наложени запор върху трудово възнаграждение от 22.08.2013г. и
запор върху банкови сметки от 22.08.2013г.). В периода от 22.08.2013г. до 07.12.2017г. няма
данни за извършвани действия по принудително изпълнение, поради което съдът приема, че
на 23.08.2015г. е настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, т.е. изпълнителното дело се
е прекратило по право. Следователно 5г. давност за изпълнителния лист е почнала да тече,
считано от 22.08.2013г.
Само че перемпцията е без правно значение за давността и не изключва правото на
принудително изпълнение и след настъпването й правото на принудително изпълнение
може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава съдебният
изпълнител да я зачете (в който смисъл са изрично Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на ВКС, IV-то ГО. И Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г. по описа
на ВКС , IV г.о.), защото чл. 116, б. „в“ ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част
от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди
настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са придобили права
поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, а основанието за
прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е настъпило по силата на
закона, съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, а всички
други предприети изпълнителни действия за принудително събиране на паричното
4
притезание се обезсилват по право с изключение на тези по приключените изпълнителни
способи, от които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публичната продан)
и на редовността на плащанията, извършени от трети задължени лица. Служебното
задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнителни
действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл.
116, б. „в“ ЗЗД. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане за изпълнително действие на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ (в който смисъл е Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 /
2020 г. на ВКС, 4-то гр. отделение).
Конкретно, спорът се концентрира в това дали в периода след 22.08.2013г. е изтекла
5г. давност. Съдът приема, че давността не е изтекла, защото преди 22.08.2018г. (когато би
изтекла) са извършвани действия, прекъсващи давността по см. на чл. 116, б. „в“ ЗЗД вр.
приетото в ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС (относно кои действия прекъсват
давността), а именно: на 07.12.2017г. са наложени запори на банкови сметки; на 05.03.2019г.
е поискано извършване на изпълнителни действия; на 22.06.2020г. е поискано извършване
на изпълнителни действия; на 01.12.2021г. е наложен запор на трудово възнаграждение.
Вкл. в периода от 01.12.2021г. до 13.10.2022г. (датата на съдебното заседание, доколкото
чл.115ж ЗЗД не намира приложение при предявен отрицателен установителен иск с оглед
принципа „contra non valentem agere non currit praescriptio“ намиращ приложение в
утвърденото в трайната съдебна практика по отношение на придобивната давност правило,
че „теклата в полза на ищеца давност не може да се прекъсне с предявения от самия него
иск“, по аргумент на по-силното основание и правилото, че след като давност не може да се
прекъсне от ищеца по предявен от него отрицателен установителен иск, то не може и да се
спре) необходимата давност не е изтекла. Дори да се вземе предвид спрялата давност по
ЗМДВИП, то това не води до различни правни последици в конкретния случай.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 ГПК с право на разноски разполага ответникът,
който е претендирал такива, поради което следва да бъдат присъдени такива в минимален
размер (предвид материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото) в размер
на 100лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. И. П., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. ****
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, че не дължи на „К.И.И. БГ“
ЕАД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „П.В“ № 21, Бизнес
център „Люлин 6“, ет. 2, сумата от 2221,14 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски заем, договорна лихва в размер на 994,92 лв. за периода 30.11.2007г. -
29.05.2009г., лихва за забава в размер на 706,89 лв. за периода 28.12.2007г. - 25.05.2010г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 16.06.2010г., до
окончателното издължаване на сумата, разноски за заплатена държавна такса в размер на
78,46 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. по изпълнителен лист от
23.09.2010г. по гр.д. № 27616/2010 г., по описа на СРС, 38 състав, въз основа на който било
образувано изп. д. № 20138500401004 по описа на ЧСИ Александър Бизов, рег. № 850 на
КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК Ц. И. П., ЕГН: **********, гр.София,
ж.к. **** да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „П.В“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, сумата от 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6