№ 1187
гр. П., 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20251720100907 по описа за 2025 година
Образувано е по предявен от Е. В. Т. против „Стик-кредит“ АД, иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние №951884/11.05.2023г., а при
условията на евентуалност ако съдът отхвърли така предявения иск, за прогласяване на
нищожността на процесния договор, то да прогласи нищожността на уговорката за
заплащане на неустойка в размер 2693,97лв. на осн. чл.26, ал. 1 33Д, поради
противоречие с добрите нрави имаща за цел да бъде заобиколен закона (чл.10а, ал.2 и
чл.19 ЗПК) и представляваща неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП.
Ищецът поддържа, че на 11.05.2023г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 951884, по силата на който ответникът кредитор е
предоставил на ищеца в качеството му на кредитополучател заемна сума в размер на
950 лева, за срок от 24 месеца, при ГЛП 36% и ГПР – 42.58%. Излага, че в чл. 17 от
договора е уговорено задължение за кредитополучателя да обезпечи изпълнението на
задълженията си, произтичащи от договора, чрез банкова гаранция, с договор за
встъпване в дълг от трето лице или с договор за поръчителство, при условия, подробно
описани в чл. 18 и 19 от договора. Посочва, че като санкционна последица от
непредоставяне на обезпечението е уговорена неустойка в размер на 0,9% от размера
на усвоения кредит, за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. Навежда твърдения за нарушаване изискването на чл. 10, ал.1 ЗПК, както
и за заобикаляне забраната на чл. 19, ал.4 ЗПК посредством задължението за плащане
на неустойка. Счита, че неустойката следва да бъде включена в размера на ГПР,
поради което счита, че е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.1 ЗПК.
Поддържа, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, поради което
е налице заблуждаваща търговска практика и ГПР по кредита е в размер на 581,03%.
Счита, че уговорката за заплащане на неустойка в процесния размер е нищожна. По
изложените съображения намира процесния договор за потребителски кредит за
1
нищожен. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Стик-кредит“ АД оспорва предявения
иск. Не оспорва сключването на договора за потребителски кредит. Оспорва
твърденията за недействителност на процесния договор, в т.ч. и на неустоечната
клауза, като излага подробни съображения. Моли съдът да отхвърли предявените от Е.
В. Т. претенции като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл. 211 ГПК от “СТИК – КРЕДИТ“ АД е предявен насрещен иск
срещу Е. В. Т. за заплащане на сумата от 950,00 лева - представляваща част от
неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 951884/11.05.2023
г. в общ размер на 800 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
насрещния иск до окончателното плащане, а при условията на евентуалност, в случай
че съдът приеме, че процесният договор е недействителен в цялост, то да осъди Е. В.
Т. да заплати сумата от 950,00 лева - представляваща неизплатената част от чистата
стойност на кредита по Договор за паричен заем № 951884/11.05.2023 г. на осн.чл.55
ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до
окончателното плащане.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил отговор по насрещния
иск от ответницата по него и първоначална ищца.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, както и евентуален установителен иск
относно неустоечна клауза (при условията на евентуалност). Предявени са и насрещни
осъдителни искове, предявени от „Стик-кредит“ АД – главен на договорно основание,
а при условията на евентуалност – на извъндоговорно основание, за сумата 950 лв. –
главница/чиста стойност на кредита.
По делото не е спорно, а и се установява от писмените доказателства, че на
11.05.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № 951884/11.05.2023 г., по силата на който ответното
дружество се е задължило да предостави на ищцата потребителски кредит в размер на
950 лв. Посочено е, че годишният лихвен процент е 36 %, ГПР – 42,58 %, общата
дължима сума (главница+лихва) – 1488,79 лв., срок за погасяване 24 месеца, като са
уговорени условия за обезпечаване на задължението – поръчител или банкова
гаранция, при условията на договора и общите условия.
В договора е предвидено, че при непредоставяне на уговореното обезпечение се
дължи неустойка в размер 0,9 % от стойността на усвоения кредит за всеки ден ,
през който не е предоставено обезпечението, като при настъпване на дължимостта
същата се заплаща периодично с всяка погасителна вноска (разсрочено). Видно от
съдържанието на погасителния план към договора, неустойката е начислена и
включена в плана, като размерът е 2693,97 лв., а е посочен размер на фиксирана
месечна вноска 174,28 лв., включваща и неустойка.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че между страните е сключен посоченият договор и че на
кредитополучателя е предоставен заем в размер на 950 лв.
От допуснатата, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не
е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се
установява, че посоченият в договора ГПР 42,58 % е изчислен без включване на
неустойката. Вещото лице е изчислило, че при включване на неустойката 2693,97
2
лв. действителният годишен процент на разходите по кредита е 628,75 %.
Същевременно експертизата установява, че общата дължима сума по кредита при
липса на обезпечение (главница+лихва+неустойка) е 4182,76 лв., а плащания по
договора не са установени.
По насрещните искове са представени писмени доказателства от „Стик-кредит“
АД (вкл. договор, погасителен план, справка за плащания и
уведомяване/предсрочност), които съдът цени в съвкупност с останалия
доказателствен материал, като отчита и липсата на данни за извършени плащания по
договора.
Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а ищцата има качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между
страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7–12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7–9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване, като се посочат
взетите предвид допускания. А по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя (лихви и всички други разходи), като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор формално е посочен ГПР 42,58 %, който сам по себе си не
надвишава лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния
ГПР, тъй като не включва разход, който е пряко свързан с договора и е известен на
кредитора – начислената и разсрочена в погасителния план неустойка 2693,97 лв.
Именно поради това вещото лице е установило, че при включването реалният ГПР
възлиза на 628,75 %.
Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, пряко свързани с договора, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати. В конкретния случай т.нар. „неустойка“ е
предвидена като последица при непредоставяне на обезпечение, но същевременно е
разсрочена, калкулирана в погасителния план и е част от предварително известния
на кредитора модел на оскъпяване, поради което представлява разход, който
потребителят би следвало да може да отчете при сравняване на кредитните продукти и
при формиране на информирано решение. Съдът приема, че посочването на ГПР,
който не включва всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на задължението си по същия начин, както при непосочване на ГПР, и поради
това представлява нарушение със съществен характер. Тези изводи съответстват на
възприетото в задължителната практика на СЕС относно значението на коректно
посочения ГПР и санкцията, която следва да бъде ефективна, пропорционална и
възпираща, както и на възприетия подход в съдебната практика при аналогични
договори на същия кредитор. В случая начислената неустойка е в размер, който
надвишава многократно главницата, а включването води до реален ГПР 628,75
%, което е в очевидно несъответствие с целите на законодателя за прозрачност и
сравнимост на потребителския кредит. Налице е съществено нарушение на
императивните изисквания на ЗПК, поради което съдът приема, че процесният договор
е недействителен на заявеното основание (чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК).
По изложените съображения предявеният главен установителен иск следва да
бъде уважен.
3
Предвид уважаването на главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните
предпоставки за разглеждане на евентуалните искове за нищожност на отделни клаузи,
предявени при условията на евентуалност.
По насрещните искове:
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи
лихва или други разходи. Тази норма представлява своеобразна санкция за
недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания,
които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта
е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ЗПК не прави разграничение
между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради
което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни, както и други разходи
по кредита като такси, неустойки и др. под.
Не е спорно, че главницата по договора е в размер на 950лв., като е платима на
24 месечни вноски. По делото не се установява плащане от страна на длъжника,
поради което за кредитора се е породило правото по чл. 24 от договора да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което е сторил надлежно с депозираната насрещна
искова молба, връчена на длъжника за отговор. От това следва, че същият дължи
пълния размер на чистата стойност по договора (главницата) от 950лв. В актуалната
практика на ВКС - решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на
ВКС, IV г.о и решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т.дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т.о.,
решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС, се приема,
че при недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производство по
предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума
по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-
горе. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения
кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се
достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на
вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за
потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна
давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Поради
това, чистата стойност следва да бъде присъдена в същото производство.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да бъде уважен насрещният
осъдителен иск за главницата, като по отношение на претендираната законната лихва
за забава от подаване на исковата молба до окончателното плащане, бе разяснено, че
съгласно чл. 23 ЗПК такива не се дължат. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 129/30.07.2024г. по т. д. № 630/2023г., I ТО на ВКС, в което е прието, че
прилагането на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД в случая не съответства на целта на
Директива 2008/48/ЕО, посочена в съображение 7 и 9, за пълна хармонизация в
областта на потребителските кредити, за да се осигури на всички потребители в Съюза
високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. Ето
4
защо, в полза на кредитора не следва да се присъжда законна лихва върху чистата
стойност на главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора съдът намира следното:
Главният установителен иск за прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит е уважен изцяло, поради което ищцата има право на
разноски за тази част от производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. От
представения по делото списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства се
установява, че ищцата е сторила разноски за платена държавна такса – 168,00 лв.,
платено адвокатско възнаграждение – 700,00 лв. и платен депозит за съдебно-
счетоводна експертиза – 230,00 лв., или общо 1 098,00 лв., които следва да бъдат
присъдени.
По насрещния осъдителен иск, който е уважен изцяло за сумата 950 лв.,
„Стик-кредит“ АД има право на разноски съразмерно на уважената част, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. От представения списък по чл. 80 ГПК се установява, че
дружеството е сторило разноски за платена държавна такса – 50,00 лв. и адвокатско
възнаграждение – 360,00 лв., или общо 410,00 лв., които следва да му бъдат
присъдени.
Съдът намира, че не са налице основания за редуциране на адвокатските
възнаграждения по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото същите не надхвърлят минималните
размери и съответстват на фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. В. Т. с ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „****, срещу „Стик-кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ш., пл. „****, установителен иск по чл. 124 ГПК, че
сключеният между страните договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № 951884/11.05.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
22 ЗПК.
ОСЪЖДА Е. В. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „****, да заплати на
„Стик-кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл.
„****, сумата от 950,00 (деветстотин и петдесет) лева, представляваща чистата
стойност (главницата) на кредита по договор № 951884/11.05.2023 г., на основание
чл. 23 ЗПК (вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД), като ОТХВЪРЛЯ претенцията лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Стик-кредит“ АД, ЕИК *********,
да заплати на Е. В. Т. с ЕГН **********, сумата 1 098,00 (хиляда деветдесет и осем)
лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. В. Т. с ЕГН **********, да заплати
5
на „Стик-кредит“ АД, ЕИК *********, сумата 410,00 (четиристотин и десет) лева,
представляваща разноски по насрещния иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6