Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25 / 11.2.2016г. град Карнобат
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
На двадесети януари две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание, в следния състав:
Председател:ТАТЯНА СТАНЧЕВА
Секретар: В.Х.
като разгледа докладваното от
съдия Татяна Станчева
НАХД № 455 по описа на съда за 2015
год. за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е от
административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано
по жалба на Д.М.Д., ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление № 922 от
20.11.2015 год. на Директора на РДГ-Бургас, с което на жалбоподателя
на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл.275, ал.1,т.2 от ЗГ, чл.263, ал.1, т.3 от ЗГ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. чл.263, ал.1,
т.3 от ЗГ. На основание чл.8, ал.1, т.27, б. „а“ от Наредбата за определяне
размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд е определено
обезщетение в размер на 4500.00 лева.
В жалбата се излагат съображения за липса на вина за
осъщественото нарушение, както и че наказващият орган не е преценил
оневиняващите жалбоподателя обстоятелства.
В съдебно заседание, жалбоподателят се не се явява.
Представлява се от адв. К., която пледира наказателното постановление да бъде
отменено, тъй като жалбоподателят е изпълнявал нареждания на прекия си ръководител,
като фирмата за която работи „Технопътстрой“ ЕООД притежавала разрешително от
14.8.2015 г. за временно депониране /до края на договора-22.10.2015 г./ на
строителни отпадъци, в поземлен имот-общинска собственост, а именно: п.и. №
1730004 по КВС в землището на с.Козаре /отдел 369/. Алтернативно моли,
наказанието „глоба“ да бъде намалено и на жалбоподателя се наложи глоба в
минимален размер.
Ответникът по жалбата, редовно
уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства.
Разпитан беше и свид. А. при установяване на нарушението и свидетел по акта.
Съдът,
като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за
установено от фактическа страна следното:
На
09.9.2015 г. около 09.15 часа в землището на село Козаре, община Карнобат, при
извършване на проверка в общинска горска територия- отдел 369, актосъставителят Я.М.Я., горски стражар при ТП
на ДГС Карнобат, съвместно със своя колега И.К.А., констатирали, че лицето Д.М.Д.,
ЕГН-********** изхвърля отпадъци и
строителни материали замърсяващи горската територия-изхвърлил около 60 куб.м.
отпадъци.
За
това деяние му е съставен акт за установяване на административно нарушение №
008225/9.9.2015 година, с който е
прието, че Д. е нарушил разпоредбата на чл.263, ал.1, т.3 от Закона за горите.
Въз основа на съставения акт
директорът на РДГ-Бургас издал наказателно
постановление №
922 от 20.11.2015 г., с
което санкционирал жалбоподателя за нарушение на чл.263, ал.1, т.3 от ЗГ и на основание чл.275, ал.1,т.2 от ЗГ, му наложил
административно наказание „глоба” в размер
на 2000 лв. за нарушение
на чл. чл.263,
ал.1, т.3 от ЗГ. На основание чл.8, ал.1, т.27, б. „а“ от Наредбата за определяне
размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд е определено
обезщетение в размер на 4500.00 лева.
С
оглед служебното начало в административнонаказателното производство съдът не е
ангажиран единствено с доводите на жалбоподателя, а следва да извърши сам
цялостна проверка досежно процесуалната и материалната законосъобразност, както
и досежно правилността на обжалваното наказателно постановление. Така съдът за
конкретния спор намира, че АУАН и НП са издадени от лица притежаващи
компетентност за това, както и че са спазени и процесуалните правила при
издаването им.
Съдът
констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Описаното деяние в
обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление не съответстват помежду си.
Съгласно
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в наказателното постановление наказващият орган следва
да посочи датата и мястото на нарушението. В АУАН е отразено, че нарушението е
извършено в с.Козаре общ. Карнобат, а в НП е посочено, че нарушението е
осъществено в с.Козарево, каквото няма в общ.Карнобат.
На
следващо място по делото се доказа, с представения трудов договор, че
жалбоподателят работи като шофьор в „Технопътстрой“ ЕООД и в изпълнение на
трудовите се задължения е изхвърлил строителните отпадъци в землището на с.Козаре,
т.е. изпълнявал е нареждания.
По
делото беше представено и Разрешително от Община Карнобат, даващо право на „Технопътстрой“
ЕООД, във връзка с Договор РV211/22.06.2015г. , с предмет „Основен ремонт на
улици гр.Карнобат и основане ремонт на част от ІVкл. Път BGS2065(І-6
Карнобат-Айтос) –Соколово –Хаджиите и ІVкл. път BGS2065(BGS2065 Соколово –Хаджиите)-с.Драгово,
като изпълнител на посочения договор временно да депонира (до края на договора
-22.10.2015г.) строителни отпадъци в поземлен имот –общинска собственост, а
именно п.и. №172004 по КВС в землището на с.Козаре(отдел 369). При установяване
на нарушението, в АУАН не е посочен имота, в който са били изхвърляни
отпадъците, с оглед проверката и установяването дали отпадъците са били
изхвърляни на указаното в разрешителното място.
Предвид изложеното настоящият
състав на съда счита, че са нарушени императивните разпоредби на ЗАНН във
връзка с издаването на НП, тъй като е налице несъответствие между посоченото
като място на нарушението в АУАН и в НП, което е довело до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение е санкциониран
за такова извършено в с.Козаре или такова извършено в с.Козарево. На следващо
място АУАН и НП са издадени при неустановена в пълнота фактическа обстановка,
тъй като административният орган не и предприел действия и не е извършил
проверка за съществуващото разрешение дадено на „Технопътстрой“ ЕООД за временно депониране на строителни отпадъци,
както и дали изхвърлянето на отпадъците се извършва на указаното в разрешението
място.
По изложените съображения, атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
922 от 20.11.2015 година на директора на ДГС-Бургас,
с което на Д.М.Д., ЕГН **********,***, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.275,
ал.1,т.2 от ЗГ, чл.263, ал.1, т.3 от ЗГ е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2000 лв.
за нарушение на чл. чл.263, ал.1, т.3 от ЗГ и на основание чл.8, ал.1, т.27, б. „а“ от
Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от
горския фонд е определено обезщетение в размер на 4500.00 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението
за неговото постановяване.
СЪДИЯ
: