Решение по дело №269/2020 на Окръжен съд - Варна

Р   Е    Ш   Е   Н   И   Е

 

               №               /             2020г.

 

                                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІV състав ,  в публично заседание  на 18.05.2020г. в състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ :           МАЯ НЕДКОВА

                                                                                 ИВАН СТОЙНОВ-мл.съдия

 

секретар : ПЕТЯ П.     

разгледа докладваното от председателя на състава 

в. гр. д. № 269 по описа за  2020г.

 

Производството е реда на чл.268-272 о т ГПК.

Образувано е по  въззивна жалба от Главна дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението”, МВР,чрез ст.юрисконсулт С.П., срещу решение № 5623/ 11.12.2019г. постановено по гр.д.№ 11198/ 2019г. на Районен съд- Варна, с което в полза на Б.Т.П.  е присъдена сумата  2096.66лв., неизплатено трудово възнаграждение  за положен извънреден труд общо 233.23 часа, получени след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 за периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г. / при посочените размери за всеки месец от периода /, със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба- 17.07.2019г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178,ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР. На основание чл. 78, ал.1 ГПК са присъдени съдебни разноски.

Въззиваемата страна - Б.Т.П., представляван от адвокат В.С., оспорва жалбата като неоснователна по направените възражения срещу решението и по отношение на евентуалното искане за корекция с прилагане на чл.9г от НРВПО за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2019г., при сумирано изчисляване на работното време без превръщане на нощните часове в дневни.  Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателствата по делото, на основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :

В предмета на разглеждане е предявеният осъдителен иск от  Б.Т.П. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР, за сумата 2096.66лв./ след допуснато изменение в размера на претенцията, на основание чл.214, ал.1 ГПК /, представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 232.23часа – по месеци и тримесечия за  периода от 01.06.2016г.- 31.03.2019г., със законната лихва от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1 ,т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди и представените писмени доказателства потвърждават, че през периода 01.06.2016г.-31.03.2019г. е бил в служебно правоотношение, регламентирано от нормите на ЗМВР, по силата на изпълняваната длъжност – инспектор в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ / РДПБЗН/-Варна, част от структурата на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН/ МВР. По утвърден месечен график е полагал труд на 24- часови смени. Работното време на работещите на 8-,12-,или 24-часови смени, е изчислявано сумирано, а работата извън редовното време е компенсирана с възнаграждение за отработени до 70 часа за отчетния период- чл.187, ал. 3 и 5 ,т.2 от ЗМВР. Не е заплатено възнаграждение за нощен труд, над нормалната 7-часова продължителност при петдневна работна седмица. 

През процесния период е положил общо 232.23 часа извънреден труд, по месеци и тримесечия, както следва: юни, юли, август и септември 2016г.;октомври-декември 2016г.;януари-март 2017г.;април-юни 2017г.;юли-септември 2017г.; октомври-декември 2017г.;януари-март 2018г.;април-юни 2018г.;юли-септември 2018г.; октомври-декември  2018г.; януари- март 2019г.;

Ответникът оспорва  претенцията за заплащане на извънреден труд, получен чрез преизчисляване на нощен труд в дневен с  коефициент 1.143, като неоснователна. Твърди, че нощният труд при работа на 8,12,24-часови смени, представлява редовно работно време, неделима част от цялото работно време на служителя. Превръщането на нощните часове в дневни е нормативно установено с цел увеличено заплащане на нощния труд. Счита, че ищецът не е полагал извънреден труд, който представлява действително отработени часове, за които следва да получи заплащане.

Развити са правни съображения за  приложима нормативна уредба при заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация- чл.187, ал.3, чл.179, ал.1 от  ЗМВР,  чл.67, ал.7 от ЗДСл, за разлика от правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневните часове, които се прилагат за работещите по трудово правоотношение , с оглед различната продължителност на дневния и на нощния труд , регламентирана в Кодекса на труда.

Посочва, че в периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г. са действали последователно две наредби, които уреждат въпросите в предмета на разглеждания спор, съответно: 1/ Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн.ДВ, бр.40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., обн. ДВ, бр.59 от 29.07.2016г. / ; 2/ Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн.ДВ, бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. Регламентирана  в чл.3, ал.3 от наредбите и чл. 187, ал.3 от ЗМВР продължителност на нощния труд е  8 часа за всеки 24-часов период, т.е в съотношение на нормална дневна продължителност на работното време по чл.187, ал.1 ЗМВР към нормалната продължителност на нощния труд по чл.187, ал.3 ЗМВР , равно на коефициент 1 , вместо приетото в КТ при  7-часова продължителност на нощния  труд, равно на коефициент 1.143. Затова счита, че твърденияeто на  ищеца за приложимост на НСОРЗ е несъстоятелен и искът неоснователен по изложените съображения.

По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:

Представена е кадрова справка за заеманата от Б.П. длъжност- инспектор в група “Оперативен център“ на сектор“ Пожарогасителна и спасителна дейност“ към Регионална дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението“-Варна, при Главна Дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР.

 Работата на служителите, включени в заповедите за определяне състава на дежурните смени, се организира в месечни графици, по вид работна смяна- 8, 12 или 24 часа, при спазване изискванията на чл.14, ал.2 и 3 от Наредба № Iз-1941/ 25.07.2011г.  за реда за осъществяване на ПБЗН на МВР.  За отчитане на работното време се съставят  протоколи до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, а всички обстоятелства за полагане на труд по време на разположение и извън редовното работна време, се вписват в книга по образец - Приложение 4 от Наредбата.

На основание чл.179, ал.2 във вр.ал.1 от ЗМВР са издадени : заповед № 8121з-791/28.10.2014г.,заповед № 8123з-1429 / 23.11.2017г. и заповед № 8121з-156/ 5.02.2020г., които регламентират условията и реда за изплащане на полагания труд през нощта, между 22.00ч.и 06.00ч., на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за изплащане на държавните служители от МВР, допълнителното възнаграждение за нощен труд за всеки отработен час  или за част от него между 22.00- 6.00, е  в размер на 0.25лв., увеличен считано от 01.01.2020г. на 1.00лв.

Всички представени платежни документи за получаваното трудово възнаграждение от ищеца включват начислени към основната заплата суми за отработените часове нощен труд, на официални празници и времето на разположение, по отчетените периоди. Заплатеният нощен труд като такъв за 8-часа  е по минималната ставка 0.25лв.

Заключението на  съдебно-счетоводната експертиза  установява, че в разглеждания период ищецът е полагал труд на смени:  200 по 24 часа, 3 по 16 часа, 16 по 8 часа. Отчетените отработени часове от ищеца са общо  4976 часа, в интервала между 22.00ч. до 6.00 ч.  общо 1631 часа. Общо положеният труд над норматива за всяко тримесечие от 01.06.2016г. до 31.03.2019г., възлиза на 192 часа / Приложение №1, колона 7/. Положеният нощен труд е проследен по отчетни месечни и тримесечни периоди в колона 9. Отработените нощни часове след преобразуване в дневни с коефициент 1.143/ колона 10/ , са общо  233.233,. с които се увеличава размера на извънредния труд според  т.2 от заключението. Положеният и отчетен извънреден труд при 8-,12- и 24 –часови дежурства, е 228 часа,  които са заплатени на ищеца, общо в размер на 2064.56лв./ Приложение №1, колона 8/.

За всеки отчетен период в интервала от 01.06.2016г. до 01.04.2019г. в приложение 2 са посочени броя на отработените нощни часове след преобразуване с коеф.1.143, и размера на възнаграждението по дневна ставка в увеличение 50% на основание чл.187, ал.6 от ЗМВР.  В резултат от трансформацията на часовете положен нощен труд ищецът следва да получи допълнително възнаграждение общо в размер на 2096.66лв. За процесния период е получил добавка в размер на 381.75лв. за часовете нощен труд по 0.25лв.на час.

 Заключението е прието без възражения и се кредитира от съда като обективно и непротиворечиво в посочените части.

По основателността на исковата претенция:

Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV Възнаграждения , материално и социално осигуряване на служителите на МВР.

 Според чл.176 месечното възнаграждение се формира от основно месечно възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл. 178, ал.1 ЗМВР- за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности,  извънреден труд, работа при специфични условия , и в чл. 179, ал.1 ЗМВР - за научна степен, за полагане на труд през нощта  от 22.00ч. до 6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в случаи определени със закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.

Съгласно чл.179, ал. 2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните  възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер- с негова  заповед.  На основание чл.187,ал.9 от ЗМВР / ДВ,бр. 53 от 27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт,  който урежда реда за организацията и разпределянето  на работното време,  за неговото отчитане  и компенсирането на работата на държавните служители извън  редовното работно време , режимът на дежурство , времето за отдих и почивките на държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.

По приложението на закона са издадени: :Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016г., предвиждащи работа на смени с полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-часов период.

С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн.ДВ, бр.69 -2014г., в сила от19.08.2014г., отм. ДВ, бр. 40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е предвидено при сумирано изчисляване на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд  между 22.00ч. и 6.00ч. – чл.31 ,ал.2 .

Следващите две наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн.ДВ,бр. 40 от 2.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016г., и Наредба № 8121з-779, обн.ДВ,бр.60 от 02.08.2016г., не регламентират аналогично отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент.

От изложеното следва, че спрямо процесните отношения са в сила правилата на Наредба № 8121з-592/ 02.06.2015г., от 02.06.2016г. до 11.07.2016г., съответно чл.31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. от 12.07.2016г. до 01.08.2016г./  действащ нормативен акт след отмяната на Наредба № 8121з-592 / 2015г. /,  и  Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016г. от 02.08.2016г. до  30.06.2019г.,  която с §4 от ЗР отменя Наредбата от 2014г. считано от 02.08.2016г. 

Според чл.3, ал. 3 от наредбите полагането на нощен труд в часовете между 22.00ч.-6.00ч., като работни часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период . Единствено  с чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. е въведено правилото, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове нощен  труд  за съответния период да се преизчисляване с коефициенти полученото число да се сумира с броя отработени часове за отчетния период. С наредбите от 2015г. и 2016г. е предвиден ред за отчитане на работните часове в интервала 22.00- 6.00., но без превръщането на нощните часове в дневни.

В периода на разглежданите отношения този ред за преизчисляване е неприложим за времето от 02.06.2016г. до 11.07.2016г. и от 02.08.2016г. до 30.06.2019г., поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време,за държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Разглеждащият състав приема на основание чл. 46 от ЗНА, че за неуредените от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове случаи  е правно обосновано и допустимо да се прилагат аналогични разпоредби на  нормативен акт от по-висока степен, какъвто е Кодекса на труда, по отношение заплащането на отработените часове нощен труд при сумирано отчитане на работното време. Според текста на чл.188, ,ал.1 и 2 от ЗМВР служителите на МВР са длъжни да бъдат на разположение при изпълнение на задълженията, произтичащи от изпълняваната длъжност, и за полаганият труд между 22.00 и 6.00ч. се ползват със специална  закрила по Кодекса на труда. Именно за неуредените от закона случаи,  с цел да бъдат преодолени евентуалните различия и поставянето в неравностойно положение на служители, назначени по трудов договор и по служебно правоотношение,  се прилагат субсидиарно правилата на общия закон.  

Правилно е позоваването на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ/, с въведеното при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Според правилото на чл.9б, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,  при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар , включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време , определено в трудовия договор.

В контекста на това съображение е установеното с цитираните актове на МВР изискване за отчитане на отработеното работното време между 22.00ч. и 6.00ч. с протокол / съобразно издадените заповеди на МВР/, въз основа на който се изчислява общият брой часове положен труд за отчетен период. Предназначението на този отчет е да определи часовете положен нощен труд от служителя, в случаите на 8,12, 24-часови дежурства, съобразно изискванията на чл. 187, ал.1 ЗМВР , за нормална продължителност на работно време – 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, и изискването работните часове да не надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период- чл.187, ал.3 ЗМВР, т.е полаганият труд през нощта, в интервал 22.00ч.- 6.00ч., и не винаги в 8-часов период, поради  спецификата на служебните задължения и работа на ненормиран работен ден. .

Според чл.140, ал.1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при 5 дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. Доколкото ЗМВР не въвежда правило за нормална продължителност на работното време през нощта, посочвайки единствено, че  нощен е трудът  в интервала между 22.00ч.-6.00, то следва да се приеме, че  установената в основния закон продължителност на нощен труд от 7 часа е норма, към която следва да се измерва и работното време на служителите по ЗМВР. При сумирано изчисляване на работното време извънреден труд представляват всички часове / след превръщане на нощните часове в дневни/ , които са над нормата за съответния период, аналогично на отчитането въведено с чл.9б Наредба за работното време, почивките и отпуските.

 Заключението на ССЕ съдържа неоспорени от ответника констатации за положените работни часове по време на дежурства / 200 по 24 часа, 3 по 16 часа и 16 по 8 часа/ , положеният нощен труд в периода от 01.06.2016г.-1.03.2019г., който съпоставен с нормативно установеното време след преобразуване  показва разлика от 233.233 часа, с която следва да се увеличи извънредният труд  за същия период и съответно да се заплати в определения размер от 2096.66лв. Изчисленията се базират на сумираните часове положен труд през нощта, преизчислени в дневни,  и спрямо месечната продължителност на работното време са  отчетени като извънредни за съответния отчетен период.

Заплащането по ставка 0.25лв.за всеки отработен час в интервала 22.00-6.00часа, съобразно издадена заповед  на основание чл. 179, ал. 1 и 2 ЗМВР е форма на възмездяване, аналогична на предвидена  в чл.8 от НСОРЗ, на  правно основание, различно от заплащането за часовете положен извънреден труд, получени при сумирано изчисляване на работното време с приложеният коефициент.

С изложените мотиви решението следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

На основание чл. 271 и чл.280, ал.3 от  ГПК съдът

 

               Р   Е    Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5623/ 11.12.2019г. постановено по гр.д.№ 11198/ 2019г. на Районен съд- Варна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

 

 

    2.