№ 6229
гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110102390 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от В. Д. Д., с която
е предявил срещу Фирма отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 от ГПК, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 7622.90 лв., представляваща непогасена
главница по издаден изпълнителен лист от 10.05.2013 г. по ч.гр.д. № 79/2013
г. по описа на РС - /населено място/, поради погасяването му по давност.
Ищецът твърди, че на 10.05.2013 г. по ч.гр.д. № 79/2013 г. по описа на РС
- /населено място/ бил издаден изпълнителен лист за непогасени задължения
по банков кредит. Въз основа на издадения изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 167/2020 г. по описа на ЧСИ Х.П., което
била образувано въз основа на прехвърлено изп. дело № 355/2016 г. по описа
на ЧСИ Г.Б., което от своя страна било образувано въз основа на прехвърлено
изп. д. № 47/2013 г. по описа на ЧСИ Х.П.. Поддържа, че за вземанията е
изтекла погасителната давност. Излага аргументи, че приложима била
петгодишната давност. Твърди, че последните изпълнителни действия годни
да прекъснат давността били извършени на 04.08.2016 г.. Моли съда да уважи
иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като недопустим. Поддържа, че за
провеждане на защита по реда на чл. 439 от ГПК следва да е налице висящо
изпълнително производство, каквото не било налице. Оспорва иска като
неоснователен. Излага аргументи, че давността по изпълнителния лист била
прекъсната с предприетите от взискателя действия. Моли съда да отхвърли
иска. Претендира разноски. В условията на евентуалност се прави възражение
1
за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства: че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 10.05.2013 г.
по ч.гр.д. № 79/2013 г. по описа на РС - /населено място/, за посочените в
исковата молба суми и основания.
По делото е представен препис от изп. д. № ************ по описа на
ЧСИ Х.П., от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от Фирма на 23.05.2013 г., като с молбата на съдебният изпълнител
са му възложени действия по налагане на запор върху дружествени дялов,
банкови сметки, трудово възнаграждение и възбрана на недвижимите имоти
собственост на В. Д. Д., както и да се насрочи изпълнението по отношение на
ипотекирано имущество. Към молбата за образуване е приложен
изпълнителен лист от 10.05.2013 г. по ч. гр.д. № 79/2013 г. по описа на РС –
/населено място/.
На 31.05.2013 г. са изпратени два броя запорни съобщения до търговски
банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника В. Д. Д.
открити в банките. От представените доказателства се установява, че на
05.06.2013 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в
банките.
На 11.06.2013 г. са изпратени дванадесет броя запорни съобщения до
търговски банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника
В. Д. Д. открити в банките. От представените доказателства се установява, че
на 12.06.2013 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в
банките.
На 18.06.2013 г. е изпратено запорно съобщение до Фирма, с което е
наложен запор върху всички дружествени дялове от капитала на „М и Р
Дрилиг груп ООД, които са собственост на длъжника В. Д. Д.. От
представените доказателства се установява, че запорното съобщение е било
получено на 19.06.2013 г.
На 24.06.2013 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до В. Д. Д.
в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.
На 24.06.2013 г. с постановление е наложена възбрана върху недвижими
имоти собственост на длъжника В. Д. Д.. От извършените отбелязвания е
видно, че възбраната е била вписана в Служба по вписванията – гр. /населено
място/ на 26.06.13 г.
На 15.09.2014 г. е подадена молба от Фирма, с която се иска извършване
на опис по отношение на недвижим имот собственост на В. Д. Д.. На
2
10.10.2014 г. е бил извършен опис на недвижимо имущество.
На 15.10.2014 г. е подадена молба от Фирма, с която се иска
присъединяване на суми по изпълнителен лист от 23.09.2014 г. издаден по гр.
д. № 133/2013 г. по описа на РС – /населено място/.
На 30.10.2014 г. е подадена молба от Фирма, с която се иска извършване
на публична продан на недвижим имот собственост на В. Д. Д..
На 17.04.2015 г. с протокол съдебния изпълнител е възложил на купувача
Фирма недвижимия имот собственост на В. Д. Д. и обект на публичната
продан, като имотът е бил възложен с постановление на 20.04.2015 г.
На 09.06.2016 г. е подадена молба от Фирма с която се иска дружеството
да бъде конституирано в качеството му на взискател по изпълнителното дело
на мястото на Фирма. С постановление от 16.06.2016 г. производството по
изпълнителното дело е прекратено по отношение на взискателя Фирма и на
негово място е конституиран Фирма
С молба от 05.07.2016 г. Фирмае поискано изпълнителното дело да се
прехвърли при ЧСИ Г.Б., с рег. № 902.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
По делото е представен препис от изп. д. № ********* по описа на ЧСИ
Г.Б., от което се установява, че на 05.07.2016 г. с приемо-предавателен
протокол е прекратено производството по изп. д. № ************ по описа на
ЧСИ Х.П. и го е изпратил на ЧСИ Г.Б., с рег. № 902, която е образувала изп. д.
№ *********.
На 20.07.2016 г. е подадена молба от Фирма с която се иска извършване
на справка в НОИ за наличие на трудови договори, както и налагането на
запори при наличието на работодател върху трудовото възнаграждение.
На 02.08.2016 г. е изпратено запорно съобщение, с което е наложен запор
върху четири броя МПС с рег. № *********, № *************, № *******,
№ *******, които са собственост на длъжника В. Д. Д.. От представените
доказателства се установява, че запорното съобщение е било получено на
04.08.2016 г.
На 02.08.2016 г. държавата е присъединена по делото като взискател
поради наличие на публични задължения на длъжника В. Д. Д..
Със запорно съобщение от 03.08.2016 г. изпратено до Фирма е наложен
запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на В. Д. Д..
На 11.10.2016 г. е подадена молба от Фирма с която се иска извършване
на справка за наличие на банкови сметки на длъжниците, както и за
налагането на запори при наличието на такива.
На 08.11.2016 г. са изпратени два броя запорни съобщения до търговски
банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника В. Д. Д.
открити в банките. От представените доказателства се установява, че на
09.11.2016 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в
3
банките.
На 09.12.2016 г. е подадена молба от Фирма с която се извършване на
справка в НОИ за наличие на трудови договори, както и налагането на запори
при наличието на работодател върху трудовото възнаграждение.
На 31.07.2017 г. е подадена молба от Фирма с която е поискано да се
извърши опис на движимо имущество на длъжника В. Д. Д..
На 08.02.2018 г. е подадена молба от Фирма с която е поискано да се
възбрани/запорира имуществото на длъжника В. Д. Д. декларирано в община
/населено място/.
На 14.05.2018 г. е подадена молба от Фирма с която е поискано да се
запорират банковите сметки на длъжника В. Д. Д..
С молба от 05.12.2018 г. подадена от взискателя Фирмае поискано да се
запорират банковите сметки на длъжника В. Д. Д..
С молба от 09.05.2019 г. подадена от взискателя Фирмае поискано да се
извърши опис на движимо имущество на длъжника В. Д. Д..
На 01.07.2019 г. е подадена молба от Фирма с която е поискано да се
запорират банковите сметки на длъжника В. Д. Д..
С молба от 18.07.2019 г. подадена от взискателя по отношение на
длъжника В. Д. Д. е поискано да се опис на движимите вещи в търговските
обекти Фирма - В. Д.“.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
По делото е представен препис от изп. д. № ************** по описа на
ЧСИ Х.П., от което се установява, че на 03.02.2020 г. по изп. д. № *********
по описа на ЧСИ Г.Б. е прехвърлено по изп. д. № ************** по описа на
ЧСИ Х.П..
С молба от 09.03.2021 г. подадена от взискателя Фирмае поискано
налагането на запор върху брутното трудовото възнаграждение длъжника В.
Д. Д..
С молба от 25.08.2021 г. подадена от взискателя Фирмае поискано
налагането на запор върху микросметките на длъжника В. Д. Д..
По изпълнителното дело на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК е издадено
удостоверение, от което е видно, че към 14.01.2022 г. размерът на
задължението по изпълнителното дело възлизал на 14438.45 лв., от която
сума 7622.90 лв. главница.
С молба от 23.05.2022 г. подадена от взискателя Фирмае поискано
налагането на запор върху банковите сметки и микросметките на длъжника В.
Д. Д..
На 25.05.2022 г. е изпратено запорно съобщения до Фирма, с което е
наложен запор върху всички микросметки сметки на длъжника В. Д. Д.. От
представените доказателства се установява, че на 27.05.2022 г. /датата на
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен
запор.
4
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения –
изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено
нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по
общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като
същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен
правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради
което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на
новата давност е всякога пет години. С оглед на което вземания по процесния
изпълнителен лист се погасяват с петгодишна давност.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
5
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, погасителната давност на вземанията по изпълнителен лист от
10.05.2013 г. по ч.гр.д. № 79/2013 г. по описа на РС - /населено място/, не е
изтекла към момента на предприемането от страна на кредитора на действия
за принудително изпълнение на вземанията по изпълнително дело №
************ по описа на ЧСИ Х.П., чрез подаване на молбата за образуване
на изпълнителното дело – на 23.05.2013 г. В разглеждания случай от
представения по делото препис на изпълнително дело № ************, се
установява, че същото е било образувано въз основа на подадена молба на
23.05.2013 г. с приложен към нея - процесния изпълнителен лист. Съгласно
мотивите към Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, не прекъсва давността образуването на изпълнителния
процес, представляващо действието на съдебния изпълнител, който образува
изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това обаче не
важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело,
а такава е и молбата, съдържаща овластяване за предприемането на
конкретни изпълнителни действия, която прекъсва давността. В настоящия
случай в молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично възлагане за
предприемането на изпълнителни действия, поради което с нея може да се
приеме, че е била прекъсната давността. Като дори да се приеме, че молбата
не е прекъснала давността то следващите изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността са запор от 05.06.2013 г. /датата на получаване на
запорното съобщение/ върху всички сметки на длъжника в две банки, запор
от 11.06.2013 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху всички
сметки на длъжника в дванадесет банки, запор от 19.06.2013 г. /датата на
получаване на запорното съобщение/ върху всички дружествени дялове от
капитала на „М и Р Дрилиг груп ООД, възбрана от 26.06.2013 г. /датата на
вписаване в Служба по вписванията – гр. /населено място/ / върху недвижим
имот, собственост на В. Д. Д., молба от 15.10.2014 г. от взискателя Фирма
съдържащо искане за присъединяване на суми по изпълнителен лист от
23.09.2014 г. издаден по гр. д. № 133/2013 г. по описа на РС – /населено
място/, молба от 30.10.2014 г. от взискателя Фирма съдържащо искане за
публична продан на недвижим имот собственост на В. Д. Д., на 17.04.2015 г. с
възлагането на купувача Фирма недвижимия имот собственост на В. Д. Д..
Следващите изпълнителни действия, годни да прекъснат давността по това
изпълнително дело не са били извършвани, а такива са извършвани по изп. д.
№ ********* по описа на ЧСИ Г.Б. /където е прехвърлено производството/, а
именно молба от 20.07.2016 г. за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на В. Д. Д., на 02.08.2016 г. с присъединяване на държавата е
по делото като взискател поради наличие на публични задължения на
6
длъжника, запор от 03.08.2016 г. върху трудовото възнаграждение на
длъжника от Фирма, запор от 04.08.2016 г. /датата на получаване на
запорното съобщение/ върху МПС-та собственост длъжника, молба от
11.10.2016 г. от Фирмаза налагане на запори върху банковите сметки на
длъжника, запор от 09.11.2016 г. /датата на получаване на запорното
съобщение/ върху всички сметки на длъжника в две банки, молба от
09.12.2016 г. от Фирмаза налагане на запори върху трудовото възнаграждение
на длъжника, молба от 31.07.2017 г. от взискателя Фирмасъдържащо изрично
искане за предприемане на изпълнителни действия, а именно опис на
движимо имущество, молба от 08.02.2018 г. от взискателя Фирмасъдържащо
изрично искане за предприемане на изпълнителни действия, а именно
налагането на възбрани и запори върху имуществото на длъжника В. Д. Д.
декларирано в община /населено място/, молба от 14.05.2018 г. от Фирмаза
налагане на запори върху новооткритите банковите сметки на длъжника,
молба от 05.12.2018 г. от Фирмаза налагане на запори върху новооткритите
банковите сметки на длъжника, молба от 09.05.2019 г. подадена от взискателя
Фирмас искане за изпълнителни действия, молба от 01.07.2019 г. е подадена
молба от Фирма с която е поискано да се запорират новооткритите банковите
сметки на длъжника В. Д. Д., както и молба от 18.07.2019 г. подадена от
взискателя по отношение на длъжника В. Д. Д., с която е поискано да се
извърши опис на движимите вещи в търговските обекти Фирма - В. Д.“.
Следващите изпълнителни действия, годни да прекъснат давността по това
изпълнително дело не са били извършвани, а такива са извършвани по изп. д.
№ ************** по описа на ЧСИ Х.П. /където е прехвърлено
производството/, а именно молба от 09.03.2021 г. за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на В. Д. Д., молба от 25.08.2021 г. подадена Фирма
с която е поискано налагането на запор върху микросметките на длъжника В.
Д. Д., молба от 25.05.2022 г., в която е поискано извършването на конкретни
изпълнителни действия, запор от 27.05.2022 г. /датата на получаване на
запорното съобщение/ върху всички сметки на длъжника в „Изипей“ АД.
Настоящият състав намира, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като
се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните
актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да
настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни
норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече
даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл
на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с
който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се
възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма
подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в
който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да
се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
7
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В този смисъл е даденото
разрешение с тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. постановено по
тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, като за тях за тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила
ППВС № 3/ 1980 г. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено
са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата
на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в
този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е
относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за
вземането в тези случаи /според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие/. Ако е налице осъществен състав
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата
погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
датата на изтичане на горния релевантен /двугодишен/ срок, като при съдебно
установено вземане срокът е всякога пет години /чл. 117, ал. 2 ГПК/ в този
смисъл решение № 252 от 17.02.2020 г. постановено по гр. д. № 1609/2019 г.
по описа ма ВКС.
В контекста на гореизложеното, в случая настоящият състав намира, че
между изпълнителните действия по изп. д. № ************ по описа на ЧСИ
Х.П., изп. д. № ********* по описа на ЧСИ Г.Б., както и изп. д. №
************** по описа на ЧСИ Х.П., а именно в хипотезата на възлагане,
налагането на възбрани върху недвижими имоти, налагането на запори върху
банкови сметки, запори върху микросметки, запори върху трудовото
възнаграждение, запори върху дружествени дялове, запори върху МПС-та,
присъединяване на взискател, множество молби от взискателя за възлагане на
изпълнителни действия, по отношение на вземането на ответника спрямо
ищеца не е изтекъл нито предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен
срок, нито е изтекла петгодишната давност за погасяване на задълженията.
С оглед на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води
до извод, че предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За пълното следва да бъде посочено, че релевантно обстоятелство се
явява и доколко претенцията е допустима. Видно от представеното
удостоверение изготвено от съдебния изпълнител размерът на задължението
по изпълнителното дело възлизал на 14438.45 лв., от която сума 7622.90 лв.
главница, поради което така платените суми не са предмет на настоящото
производство и предявеният иск е допустим.
С оглед на неоснователността на предявените искове претенцията на
8
ищеца за присъждане на сторените по делото разноски следва да бъде
оставена без уважение. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 във
вр. ал. 8 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес
/административен адрес/, партер чрез адв. И. Д. срещу Фирма, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: г/административен адрес/,
иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че В.
Д. Д. не дължи на Фирма сумата от 7622.90 лв., представляваща непогасена
главница по издаден изпълнителен лист от 10.05.2013 г. по ч.гр.д. № 79/2013
г. по описа на РС - /населено място/, поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес /административен
адрес/, партер чрез адв. И. Д., да заплати на Фирма, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: г/административен адрес/, на основание чл.
78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100 лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9