Присъда по НЧХД №1741/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23
Дата: 23 януари 2025 г.
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20221110201741
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 23
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Наказателно дело частен
характер № 20221110201741 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА всеки един от подсъдимите Л. Г. К. с ЕГН **********, с данни за
гражданство – българско – и И. М. К. с ЕГН **********, с данни за гражданство –
българско – и двамата с посочен по делото адрес в страната с. Владая, ул. Любомир
Миланов“ № 71 за НЕВИННИ по обвинението, повдигнато с депозираната по делото частна
тъжба, в това, че с отделни деяния в гр. София на 18.08.2021 г. и на 14.09.2021 г. са
разгласили неистински позорни обстоятелства за частната тъжителка Е. С. Г. с ЕГН
**********, квалифицирано (от съда) като обвинение (по отношение на всеки един от
подсъдимите) за престъпление по чл. 148, ал. 2 (хипотеза на клевета, от която са настъпили
тежки последици) вр. чл. 147, ал. 1 (хипотеза на разгласени неистински позорни
обстоятелства) вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради това, че няма извършени деяния.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск, допуснат за съвместно разглеждане по делото и
предявен от горепосочената частна тъжителка срещу горепосочените подсъдими (с правно
основание чл. 45 от ЗЗД) за осъждането им да заплатят солидарно на тъжителката сумата от
21000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от последната неимуществени
вреди, причинени от твърдяната по частната тъжба престъпна дейност, ведно с обезщетение
(на основание чл. 86 от ЗЗД) в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано
от 14.09.2021 г.
ПОСТАНОВЯВА всички направени от частната тъжителка разноски по делото да
останат за нейна сметка.
ОСЪЖДА горепосочената частна тъжителка да заплати в полза на Софийския
районен съд сумата от общо 441,16 лева – разноски по делото за експертизи.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред СГС в петнадесетдневен срок
от датата на обявяването й.
1
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ОТ 23.01.2025 г.
ПО НЧХД № 20221110201741 (1741/2022 г.)
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД

Софийският районен съд е сезиран с частна тъжба от Ев.Ст.Г. (с подробно посочени
данни за самоличност) срещу подсъдимите Л.Г.К. и Ив.М..К. (също с подробно посочени
данни за самоличност) с повдигнато срещу всеки един от тях двамата обвинение за клевета
по смисъла на НК, а именно в това, че с отделни деяния в гр. София на 18.08.2021 г. и на
14.09.2021 г. са разгласили неистински позорни обстоятелства за частната тъжителка Ев.Ст.Г.
с ЕГН **********, квалифицирано (от съда) като обвинение (по отношение на всеки един от
подсъдимите) за престъпление по чл. 148, ал. 2 (хипотеза на клевета, от която са настъпили
тежки последици) вр. чл. 147, ал. 1 (хипотеза на разгласени неистински позорни
обстоятелства) вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е допуснат за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявен от горепосочената частна тъжителка срещу
горепосочените подсъдими граждански иск (с правно основание чл. 45 от ЗЗД /правната
квалификация на гражданския иск също следва да бъде дадена от съда/) за осъждането им да
заплатят солидарно на тъжителката сумата от 21000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени от последната неимуществени вреди, причинени от твърдяната по частната
тъжба престъпна дейност, ведно с обезщетение (на основание чл. 86 от ЗЗД; претенцията за
лихва съгласно тъжбата не може да има друго правно основание освен именно като
обезщетение за забава в размер на законната лихва съобразно чл. 86 от ЗЗД/) в размер на
законната лихва върху присъдената сума, считано от 14.09.2021 г.
Съобразно чл. 305, ал. 3 от НПК е нужно да се посочи следното:
1. Установените обстоятелства (имащи значение за решаването на делото съобразно чл.
301 от НПК и достатъчни в тази връзка /поради което е безпредметно да се излага
каквото и да било друго касателно установяващата се по делото фактическа
обстановка/): Посочените в процесната тъжба изявления (инкриминираните такива, а
именно депозирани на 18.08.2021 г. и на 14.09.2021 г. пред БНР /т. е. в гр. София/,
където тъжителката работела, както и на 18.08.2021 г. съответно пред Столична
община и пред районната администрация на район „Витоша“ – Столична община /т. е.
също в гр. София/) били действително направени от подсъдимите по адрес на частната
тъжителка, но в тях нямало нищо обективно невярно (същественото в случая е това, че
липсват неистински обективни обстоятелства, изложени от страна на подсъдимите
лица по адрес на г-жа Г., депозирани от тях на съответните дати и пред съответните
институции, които изявления попадат в рамката на обвинението). Съвкупният анализ
на изброените по-долу доказателствени материали води до еднозначния извод, че:
Частната тъжителка и нейният баща – от една страна - и двете подсъдими лица – от
друга страна – имали конфликт, във връзка с който К. и К.а били заплашвани от Г.
(включително с предстоящи „проблеми“), която изтъквала това, че е репортер в БНР,
включително че в тази връзка се познава с кметовете на Столична община и на район
„Витоша“ към Столична община, които нейни служебно положение и контакти принципно
изтъквала в контактите си с различни институции във връзка с конфликта между
съответните две страни. Липсва логика в това, ако се касаеше за някаква машинация -
преправяне на звукозапис, включително чрез използване на монтаж или на изкуствен
интелект и пр. по начин, че да се навреди на тъжителката – по делото да бъде представен
звукозапис, какъвто съдът изиска по реда на чл. 159 от НПК от подсъдимите лица, който да
съдържа толкова кратко изказване. Иначе съдът непосредствено възприе при съответното
прослушване, че записаният глас, който говори за „проблеми“, е именно на частната
1
тъжителка г-жа Г. (устните изявления на която съдът е възприемал нееднократно в хода на
провежданите по делото открити съдебни заседания). Прослушаният в хода на друг
проведен в съдебно заседание оглед звукозапис от изявления на подсъдимите лица пред
съответната етична комисия на БНР съдържа много подробен и логичен разказ, в който не се
откриват признаци на преувеличаване с цел да се навреди на Г.. Не е логично освен това
подсъдимите лица да са запознати толкова добре с това какви точно са ресорите на дейност в
БНР на Ев. Г. като репортер, така че да й припишат съответната злоупотреба не просто със
служебното й положение, но и с личните контакти, които е създала във връзка с това си
положение, с конкретните кметове (а тези ресори се потвърждават от разпита на съответните
свидетели, доведени от страна на обвинението). Самата крайно заплашителна и силно
емоционална (гневна) интонация на съответния глас от звукозаписа, изричащ репликата за
предстоящите проблеми, също косвено потвърждава изложеното в инкриминираните
твърдения. Така на база на ангажираната доказателствена съвкупност, без да е необходимо
същата да се допълва, съдът формира еднозначни (единствени възможни логически) изводи
досежно релевантните факти, а именно съгласно изложеното преди малко.
2. Въз основа на кои доказателствени материали са установени: включително на база
на изложения преди малко анализ - от: съдържанието на звукозаписите, прослушани в
хода на съответните извършени огледи на електронни носители; постъпилите от БНР,
Столична община и от администрацията на район „Витоша“ към Столична община
книжа; показанията на разпитаните свидетели; писмените заключения по назначените
от съда експертизи и изложеното от вещите лица по тях при разпитите им в съдебно
заседание (доколкото от набавената по експертен път доказателствена информация не
следват съмнения досежно достоверността на съответния изследван звукозапис).
3. Относно противоречията между отделни доказателствени материали:
практически такива досежно релевантната (тази, въз основа на която следва пряко
решаването на делото съобразно чл. 301 от НПК и която се явява достатъчна за това
решаване; само такива противоречия визира разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от
НПК /за противното като извод липсва каквато и да било логика/) фактическа
обстановка липсват.
4. Какви са правните съображения за взетото решение: Обективно недостоверни
фактически обстоятелства липсват в инкриминираните изложения на подсъдимите
лица. Изводимо от разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от НК, съставомерни като клевета по
смисъла на НК са само тези твърдения, в които се съдържат неистински фактически
изложения (касае се за обективни обстоятелства, а не за оценъчна дейност). В случая
такива твърдения, както вече стана дума, не са налице. Това не може да означава нищо
друго, освен че няма извършени деяния по смисъла на чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК,
респективно по смисъла на чл. 304 от НПК (т. е. няма извършени деяния, каквито се
явяват инкриминирани с процесната тъжба), поради което по реда на чл. 305, ал. 4 вр.
чл. 301 от НПК и съобразно чл. 304 от НПК следва подсъдимите лица да бъдат
признати за невинни именно поради това, че няма извършени деяния (последното е
необходим елемент на диспозитива на присъдата съобразно изричната разпоредба на
чл. 305, ал. 4 вр. чл. 301 от НПК, като следва да бъде отбелязано, че именно следвайки
същата логика, законодателят е провел разграничение между мотиви и основания за
оправдаването – съобрази чл. 318, ал. 2 от НПК!). Липсата на извършени деяния
означава и липса на претендираното непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от
ЗЗД, настъпило от тях (от твърдените с тъжбата деяния), поради което допуснатият за
съвместно разглеждане граждански иск следва да бъде отхвърлен. При този изход на
делото съобразно чл. 190, ал. 1 от НПК всички направени от частната тъжителка
разноски по делото следва да останат за нейна сметка, респективно същата следва да
бъде осъдена да заплати в полза на Софийския районен съд (доколкото се касае за
неданъчен приход, чийто смисъл е да възмезди даден разход, то съответната бюджетна
2
организация по смисъла на чл. 121, ал. 1 от Закона за публичните финанси е тази, в
чиято тежест до момента е бил съответният разход) сумата от общо 441,16 лева –
разноски по делото за експертизи.

РАЙОНЕН СЪДИЯ /Ангел Павлов/:

3
Съобщи за изтекли лични данни