№ 311
гр. Пазарджик, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20235220200621 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ж. С. Ш., с ЕГН **********, с адрес с. А.К.,
обл. Пазарджишка, чрез пълномощника адв. К. У. от ПзАК, против
Наказателно постановление № 23-1006-000519 от 13.02.2023 г., издадено от
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Пазарджик, с което
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за материална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. В жалбата е направено
искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, сторени за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не
се явява и процесуалният му представител, също редовно призован. По
делото не е постъпило писмено становище по същество.
Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява.
Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е
депозирано писмено становище, с което се иска от съда да потвърди НП като
законосъобразно и обосновано и да отхвърли жалбата като неоснователна,
излагайки конкретни съображения. Претендира се присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност
на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на
страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено
следното:
Жалбоподателят Ш. е санкциониран с НП за това, че на 07.07.2022 г.
около 21,15 часа, в с. А.К., обл. Пазарджишка, на кръстовище между ул.
„Родопи“ и ул. „Васил Левски“ е управлявал лек автомобил „М.“ с рег. №
****, лична собственост, което не е било регистрирано по надлежния ред, тъй
като е било със служебно прекратена регистрация на 30.06.2022 г. на
основание чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Това било установено от съвместен автопатрул на РУ- Пазарджик и
Сектор ПП. За установените и други нарушения извършени от водача по
чл.139 ал.2 т.т.1, 2 и 4 от ЗДвП му бил съставен АУАН, а във връзка с
констатираното по-горе била изготвена ДЗ и материалите били изпратени по
компетентност на РП- Пазарджик на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН с оглед
данни за евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК.
По случая започнала прокурорска проверка по преписка с Вх. №
3876/2022 г. по описа на РП- Пазарджик, след приключването на която на база
събраните данни, прокурорът отказал да образува ДП с постановление от
24.08.2022 г., като преценил, че извършеното от Ж. Ш. не съставлявало
престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С посоченото постановление прокурорът
изпратил материалите по преписката на Началник Сектор ПП при ОДМВР
Пазарджик с оглед преценка за евентуално извършено адм. нарушение и
ангажиране на административнонаказателната отговорност на Ш.. При
постъпване на преписката, същата била разпределена по компетентност на
Началник Група в Сектор „ПП“.
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
от него нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 13.02.2023г. на основание
чл.36 ал.2 от ЗАНН срещу жалбоподателя било издадено атакуваното НП.
Последното било връчено лично на наказаното лице на 29.03.2023 г., видно от
разписката към санкционния акт. Жалбата против НП била депозирана чрез
АНО до съда чрез надлежно упълномощен от наказаното лице адвокат на
07.04.2023 г., когато била входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик.
С оглед на изложеното съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния
съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и материалите по пр. преписка
Вх. № 3876/2022 г. по описа на РП- Пазарджик. Съдът кредитира изцяло
2
събраните писмени доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за
законосъобразност на НП, намира че е налице съществен процесуален порок
на същото, т. к. не са спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП, а
именно не е дадено ясно и точно описание на нарушението. В НП, буквално е
записано, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е със служебно
прекратена регистрация на 30.06.2022 г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Не е посочено обаче по какъв начин, с какъв акт е извършена дерегистрацията
на автомобила, нито поради каква причина е прекратена, като посочването на
правното основание за това не е достатъчно и не може да релевира този
порок. Едва от приобщените писмени доказателства по делото става ясно, че
регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, поради това, че
гаранционния фонд е уведомил административния орган- службата по
регистрация (Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик), че процесният автомобил
е без застраховка гражданска отговорност.
Непосочването на обстоятелствата визирани по-горе, които са
съществени и съставляват елементи от фактическия състав на адм. нарушение
лишава санкционираното лице от възможността да разбере какво точно
административно нарушение му се вменява и да може пълноценно да се
защитава срещу него. Налице е нарушение на разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН- при издаването на НП. Това нарушение на процесуалните правила е
съществено, предвид изложеното по-горе и съставлява самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Според настоящия съдебен състав е налице още един порок в НП,
който съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Няма спор по
делото, че на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал
процесното МПС и че същото е негова собственост. По несъмнен начин се
установи, че въпросното МПС към момента на проверката е било без
регистрация, тъй като на 30.06.2022 г. регистрацията на автомобила е била
прекратена служебно при условията на чл.143 ал.10 от ЗДвП от Сектор „ПП“
при ОДМВР- Пазарджик (виж справка за собственост, регистрация и промяна
на регистрация на ППС, приложена по пр. преписка). До последното се
стигнало тъй като сключената на 04.02.2022 г. ЗЗ „ГО“ на автомобилистите
със ЗД „Бул Инс“ АД“ била на вноски, като жалбоподателят не заплатил
поредната вноска и на 19.05.2022 г. в 00:00:00 часа действието на
застраховката било прекратено, като след това жалбоподателят не сключил
застраховка, а това станало едва след констатиране на нарушението. Всичко
това се установява и при извършената от съда служебна справка в
Гаранционния фонд. Така ГФ след като уведомил съответната служба по
3
регистрация на ППС, регистрацията на последното била прекратена.
На следващо място се установи от обясненията на жалбоподателя,
дадени от него при извършената му полицейска проверка, че същият е знаел,
че няма застраховка на автомобила, но не е бил уведомен за прекратяването
на регистрацията от ППС. По прокурорската преписка е приложено
уведомително писмо до Ж. Ш. от 30.06.2022 г., за това че е прекратена
служебно регистрацията на автомобила му, но АНО не е ангажирал
доказателства за това, че въпросното уведомление е било връчено надлежно
на Ш.. Освен това, видно от уведомлението е, че същото е изготвено в деня, в
който Ш. е спрян за проверка.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните
доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната дата
жалбоподателят Ш. е действал виновно, т.е. субективният елемент от състава
на адм. нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост.
АНО не е ангажирал доказателства за това, че жалбоподателят е съзнавал, че
службата по регистрация е прекратила по служебен път регистрацията на
автомобила. Предположението на наказващия орган, че санкционираното
лице е съзнавало посочените обстоятелства, не може да обоснове, че същият
ги е съзнавал в действителност. По делото липсва каквото и да е
доказателство, че към инкриминираната дата жалбоподателят е съзнавал, че
управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно обратно, че
той не е имал никакво знание и съзнание за извършената служебна
дерегистрация на автомобила. Вмененото административно нарушение на
жалбоподателя би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или
евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е
субсидиарно приложима във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. При
така установеното обаче не е налице умисъл в поведението на жалбоподателя
в нито една от двете му форми и при това положение от негова страна не е
било извършено адм. нарушение и поведението му не може да бъде
санкционирано.
В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на
ВАС и ВКС, съгласно което не се наказва с адм. наказание водач, който
управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена на осн. чл.143
ал.10 от ЗДвП, без затова да е уведомен собственика на МПС.
АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Ш. и е санкционирал същия за нарушение,
което той не е извършил, поради което и НП се явява незаконосъобразно,
което пък неминуемо влече неговата отмяна.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на
жалбоподателя чрез пълномощника му за присъждане на разноски за
заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Това е искане е
направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство преди
обявяване делото за решаване, с депозираната жалба. Пълномощникът има
4
право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата
на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие (л.4), от който се
установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева
жалбоподателят Ш. е заплатил в брой на адвокат К. У. от ПзАК. От страна на
процесуалния представител на АНО е направено възражение за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар, което съдът намира, че следва да
уважи. Вярно заплатеното възнаграждение е заради предоставена защита и
съдействие срещу НП, с което е наложено освен наказание глоба и лишаване
от право да се управлява МПС, като тук е приложима разпоредбата на чл.18
ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (изм. и доп. с ДВ бр.88/04.11.2022 г.), съгласно който
възнаграждението, което се дължи е в размер на 500 лева, но съдът съобрази
обстоятелството, че процесуалният представител единствено е изготвил
жалбата срещу НП, в която единствено са изложени твърдения, но не и
правни аргументи по същество. Поради това и съдът намира, че следва да
уважи частично искането за разноски, като намали същото до размер от 200
лева по арг. на чл.18 ал.1 от Наредбата, като осъди ОДМВР- Пазарджик,
учреждението в което работи АНО, да заплати същите и да отхвърли
искането за разликата до 500 лева.
Направеното искане за присъждане на разноски за процесуално
представителство на АНО следва да се остави без уважение с оглед изхода на
делото- отмяна, а не потвърждаване на НП.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2
т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1006-000519 от
13.02.2023 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР- Пазарджик, с което на Ж. С. Ш., с ЕГН **********, с адрес с. А.К.,
обл. Пазарджишка, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. С. Ш., с ЕГН **********, с адрес с. А.К., обл. Пазарджишка,
разноски в размер на 200 (двеста) лева- за адвокатско възнаграждение за един
адвокат, като за разликата до 500 лева ОТХВЪРЛЯ искането като
неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния
5
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6