№ 9
гр. С., 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242200100216 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с цена
на иска 80 000 лева неимуществени вреди и 87.10 лева имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 20.05.2023 г. ищецът докато стоял на една от
масите, пред магазин в с. К., общ. С., ответникът безпричинно го нападнал с огромна
агресия, ударил го с юмрук в областта на главата, при което паднал безжизнен върху бетонна
повърхност. В резултат на това , получил фрактура на черепа, изпаднал в безсъзнание и от
дясното му ухо потекла кръв. Бил приет за лечение в неврохирургично отделение в МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ констатирани били контузия, епидурален хематом и линеарна
фрактура на черепа, поради което била предприета и животоспасяваща операция. Останал в
болницата 12 дни. Силният стрес довел до последици за здравето му Развил левкоцитоза,
заболяването прогресирало, поради което бил приет за лечение в отделение по клинична
хематология в УМБАЛ „Проф. Д-р Киркович“ АД Стара загора. Страдал от подуване на
шията в ляво, съпроводени с болка и дискомфорт. След изилзане от болницата имал
главоболие, нарушено равновесие. Приемал множество лекарства Живеел в непрекъснат
страх, изгубил съня си. Свел до минимум социалните си контакти и близките му помагали в
грижите за дома.
Със споразумение по НОХД № 1474/2023 г. ответникът е бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 128, ал.2, пр. последно, вр. ал.1 от НК за нанасяне на тежка
телесна повреда.
Предвид изложеното , моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на пострадалия Н. П. К. сума в размер на 80 000 лева, представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди и имуществени вреди в размер на 87.10
лева.
1
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, чрез
процесуален представител, в който се сочи, че искът е допустим, но частично основателен,
като завишен по размер. Невярно било посоченото от ищеца, че го е нападнал безпричинно.
Заради изпит алкохол ищецът агресирал в поведението си, удрял и псувал. Хванал ответника
с две ръце за предмищниците. Двамата се сборичкали, като взаимно се удряли и блъскали.
Ищецът политнал назад и паднал на земята, при което си ударил главата. Твърди, че той
също получил видими наранявания и травми., описани в съдебно- медицинско
удостоверение. Прилага и епикризи. Заявява, че е бил поставен в положение на самоотбрана
и е нямал друга възможност, освен да се защити от нападателя си. При падането си на пода
в магазина, ищецът сам се наранил и предизвикал телесната си увреда.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Със споразумение по НОХД 1474 по описа на СлРС за 2023 г.Д. К. В. се е признал за
виновен в това, че: На 30.05.2023 г. в с. К., общ. С. причинил тежка телесна повреда на Н. П.
К., изразяваща се в черепно- мозъчна травма със значителен по обем епидурален хематом в
ляво, с до 2 см. Аксиална ширина, дифузни мозъчни контузии двустранно фронтално и
субарахноидален кръвоизлив, протекли с изразена симптоматика на повишено
вътрешночерепно налягане, довели до „Постоянно разстройство на здравето, опасно за
живота- престъпление по чл. 128, ал.2, пр. последно, вр. ал.1 от НК. На подсъдимия е
наложено наказание „лишаване от свобода за срок от десет месеца“, чието изпълнение на
осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
Приети са като доказателство четири броя фискални бонове общо за сумата 58 лева,
издадени за периода от 22.05.2023 г. до 02.06.2023 г. за потребителска такса в МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“ АД, за закупени памперси, мокри кърпи и чаршафи, епикриза на ищеца,
издадена от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, Епикриза от Отделение по Клинична
хематологиа , издадена от УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД.
С отговора на исковата молба са представени от ответника и приети като
доказателство два броя епикризи, издадени от Отделение по кардиология – инвазивна
кардиология при МБАЛ „Хаджи Д.“ ООД и документ в превод от гръцки език , издаден от
Многопрофилна болница Свети Павел, Солун за извършено коронарно сканиране .
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. С. Г.ев сочи, че присъствал на инцидента. Минавал до
магазина в с. К. и спрял да ги види. Двамата били на една маса във видимо нетрезво
състояние. Н. изобщо не станал от масата. Другият станал и посегнал И двамата се псували
помежду си. Д. бил отскоро в селото, затова не го познавал. Д. станал и тръгнал да посяга
към Н. и свидетелят го преместил , за да не го удари. Вторият или третият път посегнал и
Н. паднал назад. Ударил си главата в цимента и не мръднал. Д. побягнал, но казал, че ще се
2
върне. Сочи, че Н. не е имал други заболявания преди инцидента Ходил да го види, не бил
както преди Не излизал извън двора Почте всеки месец го водили по болници.
От показанията на разпитаната по делото св. И.а- сестра на ищеца се установява, че
научила за инцидента от сина си по телефона. Казал й когато отишъл в спешното , че Н.
изобщо не е добре, целият бил в кръв Трябвало да се оперира по спешност Получил тежка
фрактура на мозъка и животът им се преобърнал след операцията Водили го по лекари.
След изписването имал отклонения, не помнел. Имало моменти, в които не говорил
правилни неща След 5-6 месеца му направили профилактични прегледи. Тогава разбрали , че
е с хронична левкемия, докторите казали, че е получена от стреса. Брат й до ден днешен не
помнели какво се е случило Разказал й , че са седели на една маса. Употребил алкохол. В
момента Н. бил на легло, не излизал навън, само до уличната врата и още бил със страхова
невроза. Преди работел като шофьор на камион в с. Б.. Получавал много гърчове, които били
вследствие на операцията, което било ужасно за майка им, която се грижела за сина си. . От
травмата бил 17 дни в болницата и после лежал в къщи. Имал ужасно главоболия до преди
пет месеца, което вече отшумяло.
Назначената по делото съдебно- медицинска експертиза , след преглед на ищеца
установява, че при падането, на което е станал жертва ищеца на 20.05.2023г. е получил
контузия на главата, в нейната лицева област, изразяваща се в травматичен оток на меките
тъкани в дясната половина на лицето и данни от предварителните образни изследвания за
счупване на костите на носната пирамида с леко изразена деформация наляво.
Тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се в травматичен оток на меките черепни
обвивки в лявата тилнослепоочна област, изпадане в пълно безсъзнателно състояние , данни
от образните изследвания за линеарна фрактура на черепния свод , минаваща през
темпоралната /слепоочната/ и окципиталната /тилната/ кост в дясно и на темпоралната
/слепоочната/ и париеталната /теменната/ в ляво, изразен епидурален /между твърдата
мозъчна обвивка и черепния свод/, хематом /кръвоизлив/ в ляво до 2 см. аксиална ширина,
дифузни мозъчни контузии двустранно фронтално /в челните дялове на голямомозъчните
хемисфери/, субарахноидален /между паяжиновидната и меката мозъчна обвивка/
кръвоизлив, наложили извършването на оперативно лечение в спешен порядък за евакуация
на хематома и преустановяване на кървенето.
Периодът на възстановяване по отношение животозастрашаващите симптоми от
черепно-мозъчната травма е бил около 2 седмици, време за което пострадалия К. се е
възстановявал след като е бил лекуван оперативно и интензивно в НХО и ОАИЛ.
По отношение на клиничните симптоми описани при прегледа на К. на 18.10.2024 г.
от д-р С., а именно общо разлято главоболие, физическа слабост, нежелание да излиза от
дома и притеснение от срещи с хора, припадъци поне веднъж месечно и съобразено с
медицинските документи представени по време на прегледа, то ищецът К. не е възстановен
напълно, напротив има последици от черепно-мозъчната травма, а именно т.н.
посттравматична епилепсия /диагноза поставена от д-р П./, която е усложнение на травмата
и е късна проява на травмена болест под форма на Травматична енцефалопатия, като същата
3
може да трае месеци и години.
По отношение на острия момент- животозастрашаващата черепно- мозъчна травма-
епидуралния кръвоизлив и дифузната мозъчната контузия, ищецът Н. К. е възстановен
напълно, но по отношение късните прояви- усложнения на черепномозъчната травма- т.н.
травматична енцефалопатия, проявена с общо главоболи, припадъци /гърчове/ и други
описани по- горе клинични симптоми то видно същия не е възстановен.
Към момента Н. К. страда от абнормна лимфоцитна популация с фенотип на
хронична лимфоцитна левкемия и по сведения на майка му, му предстои поредното лечение
в онкохематологията в гр. Ст. Загора.Заболяването му е хронично, с периоди на ремисии и
периоди на обостряне и прогнозата е строго индивидуална и зависи не само от ефективното
лечение , но и от ред други обстоятелства. Лимфоцитната левкемия на К. няма никаква
връзка с преживяната от него черепномозъчна травма. Увеличеният брой лимфоцити,
диагностицирани на 21.05.2023 г. при приема му в НХО говори, че К. вече е имал това
заболяване и ако не беше травмата, заболяването е щяло да се прояви така или иначе.
В с.з. вещото лице пояснява, че ако ищецът не би употребил алкохол, когато го ударят
реакцията на самосъхранение би била по- адекватна и не би паднал. Има значение
алкохолното повлияване при обстоятелствата, при които е пострадал. Ищецът не е бил в
добра форма, за да бъдат реакциите му такива, за да се защити при падането.
С постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.12.2023 г. на РП-
С. , е прекратено наказателното производство по ДП № 1518/2023 г. на РУ МВР С., вх. №
2578/2023 г на РП- С., водено за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Досъдебното
производство е било образувано по жалба на Д. К. В. против Н. П..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Безспорно се установи в производството, че с одобрено от съда споразумение по
НОХД 1474 по описа на СлРС за 2023 г.Д. К. В. се е признал за виновен в това, че: На
30.05.2023 г. в с. К., общ. С. причинил тежка телесна повреда на Н. П. К., изразяваща се в
черепно- мозъчна травма със значителен по обем епидурален хематом в ляво, с до 2 см.
Аксиална ширина, дифузни мозъчни контузии двустранно фронтално и субарахноидален
кръвоизлив, протекли с изразена симптоматика на повишено вътрешночерепно налягане,
довели до „Постоянно разстройство на здравето, опасно за живота- престъпление по чл. 128,
ал.2, пр. последно, вр. ал.1 от НК. На подсъдимия е наложено наказание „лишаване от
свобода за срок от десет месеца“, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години.
Отговорността по чл. 45 от ЗЗД е отговорност на физическо лице, като всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен иска
следва да бъдат налице всички елементи от сложния юридически факт на непозволеното
4
увреждане- противоправно деяние, вреда, причинна връзка между вредите и
противоправното деяние, както и наличието на вина.
По делото са установени всички кумулативно изискуеми се елементи от визирания в
закона фактически състав за ангажиране отговорността на ответника за причинено
непозволено увреждане на ищеца: противоправно поведение на ответника, причиняване на
вреда на ищеца, изразяваща се в тежка телесна повреда, връзка между противоправното
поведение и вредата, както и вина.
Влязлото в сила споразумение на наказателния съд има за гражданския съд същата
задължителна сила, каквато, съгласно чл. 300 от ГПК има постановената присъда.
Съдът след като направи анализ на събраните по делото доказателства приема за
установени обстоятелствата, от които може да се направи обоснован извод, че
противоправното поведение на Д. В., е в пряка причинна връзка с настъпилите на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания. Ответникът му е причинил
тежка телесна повреда изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, изпадане в пълно
безсъзнателно състояние , данни от образните изследвания за линеарна фрактура на
черепния свод , минаваща през темпоралната и окципиталната кост в дясно и на
темпоралната и париеталната в ляво, изразен епидурален хематом /кръвоизлив/ в ляво до 2
см. аксиална ширина, дифузни мозъчни контузии двустранно фронтално /в челните дялове
на голямомозъчните хемисфери/, субарахноидален /между паяжиновидната и меката
мозъчна обвивка/кръвоизлив, наложили извършването на оперативно лечение в спешен
порядък за евакуация на хематома и преустановяване на кървенето.
От показанията на разпитаните по делото свидетели от ищцовата страна се установи,
че ищецът и ответникът са седели на една маса пред магазин в с. К. и си отправяли обидни
думи. Д. посегнал няколко пъти към Н. и при третият път Н. паднал назад. Ударил си
главата в цимента. Трябвало да бъде опериран по спешност. Животът на семейството се
преобърнал. Водили го по лекари. След изписването имал отклонения, не помнел. Имало
моменти, в които не говорил правилни неща След 5-6 месеца разбрали , че е с хронична
левкемия, И до ден днешен Н. не помнел какво се е случило . Разказал на сестра си , че са
седели на една маса. Употребили алкохол. В момента Н. не излизал навън, само до уличната
врата и още бил със страхова невроза. Получавал много гърчове, които били вследствие на
операцията, което било ужасно за майка им, която се грижела за сина си. . От травмата бил
17 дни в болницата и после лежал в къщи. Имал ужасно главоболия до преди пет месеца,
което вече отшумяло.
По силата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са в
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението се определя от съда съгл.
чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
На ищеца е причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно
разстройство на здравето.
С отговора на исковата молба са изложени твърдения, че поведението на ищеца е
5
инспирирало възникналия скандал между него и ответника. Ищецът бил в пияно състояние
и нападнал пръв ответника, като същият се е поставил в положение на самоотбрана, като е
нямал друга възможност да се защити.
Съдът е дал възможност на ответната страна да докаже твърденията си, че с
поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вреденосния резултат, като е
допуснал събиране на гласни доказателства. Въпреки дадената възможност ответната страна
не е ангажирала гласни доказателства, от които да се установи, че е налице съпричиняване
на вредите от страна на ищеца.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, не е достатъчно да се
установи извършване на противоправно действие от страна на пострадалия, а следва да се
установи, че в пряка връзка с това поведение са възникнали вредите – в случая телесните
увреждания. Преценката дали извършените от пострадалия действия или бездействия
обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва
винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е
настъпило увреждането. В конкретния случай, от една страна нанесеният от ответника на
ищеца удар при пряк умисъл, установен със задължителна сила за съда по чл. 300 от ГПК,
изключва възможността гражданският съд да приеме, че физическите увреждания са
причинени в състояние на афект на ответника, както се твърди в отговора на исковата
молба, или е бил поставен в положение на самоотбрана.
Както ищеца, така и ответника са употребили алкохол, довеждайки се до степен на
алкохолно опиянение, при което напълно са отпаднали задръжките, нормални за
цивилизованите хора. Въпреки последното и като отчита, че ищецът е отправял само обидни
думи към ответника, но без закана или опит за физическо насилие, съдът счита, че не е
налице съпричиняване, което да е достатъчно съществено, за да бъде отчетено при
определяне на размера на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
режим болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от
престъплението. Правопораждащият факт за обезщетението е извършването на престъпното
деяние. Болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект
обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки
и страдания, а продължават и след това.
При наличието на виновно противоправно поведение от страна на ответника и
настъпилата за ищеца тежка телесна повреда, като пряка и непосредствена последица от
поведението на ответника следва да се ангажира деликтната му отговорност на основание
чл. 45 от ЗЗД.
В конкретния случай при обсъждане на всички допустими и относими към спора
доказателства - писмени документи, свидетелски показания и експертиза, се установи, че
ищецът е претърпял значителни физически болки, претърпял е, търпи и ще търпи и
занапред до края на живота си както физически, така и психически болки и страдания. При
определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид, че е причинена тежка
6
травма, която реално е застрашила живота му и е довела до неработоспособност, което го
поставя в невъзможност да осигурява сам нужните му доходи и да се грижи сам за себе си.
Що се касае до размера на обезщетението за неимуществени вреди, то следва да бъде
определено при спазване разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Вложеният в тази норма обществен
критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а изисква справедливото обезщетяване
на претърпените неимуществени вреди при съобразяване с конкретните правнорелевантни
обстоятелства.
При отчитане на всички тези обстоятелства,които са от значение за прилагане на
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 60 000 лева. В останалата си
част до пълния размер на сумата 80 000 лева, предявеният иск ще се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Материалното състояние на ответника по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД не е
критерий, с който следва да се съобразява съда при определяне размера на обезщетението.
С петитума на исковата молба не е заявена претенция за присъждане на законна
лихва, поради което, съдът не дължи произнасяне.
По предявеният иск за имуществени вреди.
Ищецът претендира заплащане на имуществени вреди в общ размер на сумата 87.10
лева. Представя четири броя фискални бонове: за сумата 58 лева- потребителска такса в
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, за сумата 16.36 лева – памперси и мокри кърпи, издаден
от аптека на бул. „хаджи Д. – С., за сумата 6.92 лева чаршаф серени, издаден от аптека
„мултифарм“ – С. и за сумата 5.82 лева , издаден от аптека на ул. „Г. Икономов 16-
чаршафи.Представените фискални бонове съвпадат по време с престоя на ищеца в в МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ АД, поради което съдът приема, че тези разходи са направени във
връзка с лечението му в здравното заведение.
Предвид изложеното, съдът следва да уважи предявеният иск за имуществени вреди в
пълен размер.
По разноските.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М.
Д. сторените разноски в производството съразмерно с уважената част от иска на осн. чл. 38,
ал.2 от Закона за адвокатурата. Видно от представения по делото договор за правна защита
и съдействие адв. Д. е оказал безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 5 450 лева и в
този размер ответникът за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждение
Ответникът на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати д.т. по
сметка на СлОС в размер на 2 400 лева и 450 лева възнаграждение за в. лице.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът бива осъден да заплати на процесуалния
7
представител на ответника адв. Г. М. разноски за адв. възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, тъй като е оказана безплатна адвокатска помощ, съразмерно с
отхвърлената част от иска за неимуществени вреди в размер на 2 200 лева съгл. чл. 7, т. 3 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. В. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „в. Л.“ № *, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. П. К. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „С. в.“ № *, сумата 60000
лева / шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени
вреди, претърпени в резултат от непозволено увреждане, настъпило на 20.05.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди до пълния претендиран размер
от 80 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. К. В. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „в. Л.“ № *, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. П. К. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „С. в.“ № *, сумата 87.10
/осемдесет и седем лева и 10 ст./лева , представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди от непозволено увреждане.
ОСЪЖДА Д. К. В. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „в. Л.“ № *, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС д.т. в размер на 2 400 лева и разноски за вещо лице в размер
на 450 лева.
ОСЪЖДА Д. К. В. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „в. Л.“ № *, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. М. Л. Д.- АК- С. адв. възнаграждение в размер на 5 450 лева на осн. чл.
38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Н. П. К. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „С. в.“ № * да заплати на
адв. Г. И. М.- АК С. адв. възнаграждение в размер на 2 200 лева на осн. чл. 38, ал.2 от Закона
за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред АС- Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
8
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
9