РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. ХАСКОВО, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Д.Г. П.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500544 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив.
С Решение № 328/23.04.2024 г., постановено по гр.д. № 967/2023
година, РС Хасково е признал за установено по отношение на
„Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” №37, че С. И. Щ., ЕГН:********** от гр.***, не дължи сумите от
920,44лв. по фактура №**********/28.04.2023г. и 250,85лв. по фактура
№**********/02.05.2023г., представляващи корекция на сметка за ел.енергия
за минал период от време от 24.02.2023г. до 13.04.2023г. и от 15.02.2023г. до
24.02.2023г. за клиентски номер *** с ИТН ***, като е отхвърлил иска в
останалата част до пълния предявен размер от 1171,87лв., като неоснователен.
Съдът е осъдил „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, да заплати на С. И. Щ.,
ЕГН:********** от гр.***, направените в настоящото производство разноски
1
в размер общо на 450лв.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си
представител обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на
постановеният съдебен акт, поради неговата необоснованост и материална
незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на
решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на сметката.
Твърди,че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния
ред виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за
корекция на сметката. Този извод на съда противоречал и на константата
практика на ВКС. Твърди още,че с промяната на ПИКЕЕ правомощието да
извършва преизчисляване на количеството доставена енергия е предоставено
именно на „ Електроразпределение Юг“ , а не на „ ЕВН България
електроснабдяване“ ЕАД. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ответната страна разноски,
представляващи платено възнаграждение на адвокат.
В срок не е постъпил писмен отговор. С писмена молба вх. №
8739/17.09.2024 г. въззиваемата,чрез пълномощника си адв. Г. оспорва
подадената въззивна жалба. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ЗЗД,
предявен от С. И. Щ. от гр. *** против „ Електроразпределение Юг“ ЕАД гр.
Пловдив.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа
на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявения иск е
2
основателен и доказан, поради което го е уважил. Пред настоящата инстанция
не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи
извод, различен от направеният от решаващия съд.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна
корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както
и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този
въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че ответното дружество не може
едностранно да коригира отчетените показатели на ел.енергия без да установи
,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от потребителя, без
да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния
период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно
отчитане и т.н. В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло
възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция
въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия. Прието е, още, че поради неравноправния им
характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и
чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на
интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на
сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на
обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер
на договорната отговорност. Абсолютно противоречие със закона е въз основа
на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ,
отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното дружество е
собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство,
поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното
функциониране на измервателното устройство, като констатираните
неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за
тези неизправности на потребителя. В случая , при проверката, е констатиран
тъмен дисплей. При това в паметта на електромера са запазени данни за
потребената ел.енергия,видно от изготвената експертиза, поради което няма
пречка да бъде изчислен размера на реално потребената ел.енергия от
3
потребителя. Това би било основание тази реално потребена, но незаплатена
от потребителя ел.енергия да бъде претендирана като дължима. В случая това
е установено, но неправилно се претендира заплащането от страна на
въззивника, поради което правилно искът е уважен. При констатирано неточно
измерване на средството за техническа измерване на доставената електрическа
енергия ответникът в качеството си на оператор на електроразпределителната
мрежа следва на основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ да издаде на доставчика в
качеството му на ползвател на мрежата фактура за покриване на
технологичните му разходи по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ заедно със справка за
преизчислените количества електрическа енергия, който пък следва да издаде
фактура на крайният клиент за неотчетената ел. енергия и за стойността на
мрежовите услуги. От изложеното се налага извод, че ответникът в качеството
си на оператор на електроразпределителна мрежа няма вземане срещу ищеца
като краен клиент за допълнително начислената ел. енергия, което вземане
принадлежи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като продавач по
договора за продажба по чл. 15 ПТЕЕ и което изрично е предвидено в чл.98а,
ал.6 от ЗЕ.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата направените по делото, пред въззивната инстанция, разноски
в размер на 200 лв. – платено възнаграждение на адвокат.
По делото е представен договор за правна помощ, видно от който е,че
е платено възнаграждение на адвокат в размер на 400 лв. Въззивникът е
направил своевременно възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемата платено възнаграждение на адвокат. Съдът намира направеното
възражение за основателно. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, материалният интерес и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 съдът намира,че възнаграждението за явяване във въззивната
инстанция следва да бъде определено под мининума, предвиден в чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,а именно в размер на 200 лв. В този размер въззивникът
дължи разноски на въззиваемата сторени пред въззивната инстанция.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 328/23.04.2024 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 967/2023г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, да заплати на С. И. Щ.,
ЕГН:********** от гр.***, направените във въззивното производство
разноски в размер на 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5