№ 20106
гр. С, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110146684 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от М. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.»Г.С.Р» № ...,
чрез адв.В. И., със съдебен адрес гр.С, пл.»Р Д» № ..., насочени срещу „Т С“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А и И Е, за
признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество ½ от следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 7692/2012 г. по описа на СРС, а именно сума в размер на
2200.24 лв., представляваща главница, сумата 377.59 лв., представляваща лихва, натрупана
за минал период и сумата от 151.56 лв., представляваща разноски по делото, за събирането
на които е образувано изп.дело № 2014... по описа на ЧСИ М Б, рег.№.. от КЧСИ.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се сочи, че по ч.гр.д.№ 7692/2012 г. по описа на СРС са издени в
полза на „Т“ - ЕАД срещу ищците заповед за изпълнение на парично задължение на
основание чл.410 от ГПК и изпълнителен лист за процесните вземания. Въз основа на
последния, заявителят е образувал изп.дело пред ЧСИ М Б, за което е подал молба на
22.04.2014 г. Според ищеца, последните изп.действия по това дело са извършени на
26.07.2018 г.
Аргументира се становище, че изп.дело е прекратено по реда на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК на 26.07.2020 г. Обяснява се, че независимо от това, според разясненията, дадени в ТР
2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 3/2013 г. на ОСГТКВКС, давността за предадените за
събиране вземания е започнала да тече още на 26.07.2018 г. – датата, на която е извършено
последното изп.действие.
Обосновава се приложението на кратката 3-годишна давност за процесните вземания
на ответника, която се твърди да е изтекла към датата на подаване на исковата молба.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
По същество ответникът не оспорва да е снабден с заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист срещу ищцата за посочените в исковата молба суми.
Признава и че по негова молба от 22.04.2014 г. е образувано изп.дело за събирането им пред
1
ЧСИ М Б. Според ответника обаче, той многократно е прекъсвал давността в изп.процес
като е подавал регулярно молби за извършване на справки и налагане на обезпечителни
мерки спрямо длъжника в изпълнението.
Ответникът оспорва да е приложима в случая кратката 3-годишна погасителна давност,
като се позовава на съдебна практика в тази насока.
Отбелязва, че за да се прекъсне давността е достатъчно да бъде поискано дадено
изп.действие, като е без значение дали то е извършено. С оглед на това аргументира
становище, че молбите, които е подавал пред ЧСИ са от естество да прекъснат давността.
Ответникът обръща внимание и че давността не е текла в периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г., съобразно приетото в Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответника направените от него разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност ответникът прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени
становища по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
Със същите се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение, поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищецът се
позовава на настъпила погасителна давност. С оглед наведеното в исковата молба основание
за недължимост на сумите, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Не се спори между страните, като това се подкрепя и от събраните по делото писмени
доказателства, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 28.06.2012 г. въз основа на
заповед за изпълнение от 31.05.2011 г. по ч.гр.д. № 17826/2011 г. по описа на СРС, 85
състав, за следните суми: сумата 1100.12 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода от м.01.2009 г. до м.04.2011 г., ведно със законната лихва,
считано от 17.04.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата от 188.80 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 03.03.2009 г. до 29.03.2012 г., и разноски по
делото от 75.78 лв., от които 25.78 лвв. За държавна такса и 50.00 лв. за възнаграждени ена
юрисконсулт, за събирането на които суми е образувано изп.дело № 2014... по описа на ЧСИ
М Б, рег.№.. от КЧСИ.
По делото не се спори по фактите, спори се по правото. Погасено ли е вземането на
ответника срещу ищеца.
Съдът приема, че чл.117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по
основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и
размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл.117, ал.2 ЗЗД
налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт,
настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за
2
изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на
това, за установените с влязла в сила заповед за изпълнение вземания правилото на чл.117,
ал.2 ЗЗД е приложимо и същите се погасяват с 5-годишна давност. Предвид липсата на други
доказателства, следва да се приеме, че давностният срок за вземанията е започнал да тече от
датата, на която срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен лист – 28.06.2012 г.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 2014... по описа на ЧСИ М Б,
същото е образувано на 22.04.2014 г. за принудително събиране на процесните сумите, за
които е издаден изпълнителния лист от 28.06.2012 г. Ответникът е подал молба до съдебния
изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, като в молбата е
налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, без да е поискано извършването на конкретни
изпълнителни действия. По посоченото изпълнително дело са извършвани следните
изпълнителни действия, съответно са подавани молби от взискателя за извършване на
изпълнителни действия, както следва: на 26.07.2018 г. изпратено съобщение до длъжника М.
Н. за опис на движими вещи, и на същата дата 26.07.2018 г. изпратени 2 бр. запорни
съобщения до „П И Б“ АД и до „Ю Б“ АД, от които няма данни да са постъпвали суми.
Съгласно чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Тук следва да се съобрази приетото в ТР № 3/2020
г. на ОСГТК ВКС, а именно, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията
по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС
№ 3/1980 г. След този момент, ВКС, с т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС, постановява,
че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Според ВКС, ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и
оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
В цитираното ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
С оглед на това и на данните от изпълнително дело № 2014... по описа на ЧСИ М Б,
следва да се приеме, че по същото не са извършвани същински изпълнителни действия в
срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което изп.производство е прекратено по сила на
закона на 22.04.2016 г. Извършените след този момент действия /вкл. и изпратените запорни
съобщения/, са без правно значение като извършени по вече прекратено изп.производство. В
случая няма значение дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога го е направил, тъй като този акт има декларативно, а не
конститутивно действие и не рефлектира върху датата, от която се отчита началото на
давностния срок за вземането.
3
По така изложените съображения, съдът приема, че на 26.06.2020 г. /съобразно
приетото в ТР № 3/2020 г. на ОСГТК ВКС/, е изтекъл 5-годишния давностен срок за
вземанията за ответника.
Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са изцяло основателни и като такива следва
да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане е
направил още с исковата молба и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК,
приложен на л.40 от делото. От данните по делото се установиха единствено разходи за
заплатена държавна такса от 150.00 лв.
Освен това, претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.В. И. по
реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. С оглед матариалния интерес по
делото, на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се определи
възнаграждение на адв.И. от 437.00 лв
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Т – С” ЕАД, ЕИК ... със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, че М. И.
Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.»Г.С.Р» № ..., не му дължи поради погасяване по
давност ½ от следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от 28.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 7692/2012 г.
по описа на СРС, а именно сума в размер на 2200.24 лв., представляваща главница, сумата
377.59 лв., представляваща лихва, натрупана за минал период и сумата от 151.56 лв.,
представляваща разноски по делото, за събирането на които е образувано изп.дело № 2014...
по описа на ЧСИ М Б, рег.№.. от КЧСИ.
ОСЪЖДА “Т-С” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.К С,
ул.”Я” № 23Б, представлявано от А А и И Е, да заплати на М. И. Н., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ул.»Г.С.Р» № ..., сумата от 150.00 лв., представляваща направени от ищеца
разноски по делото, сйъобразно изхода му.
ОСЪЖДА “Т-С” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.К С,
ул.”Я” № 23Б, представлявано от А А и И Е, да заплати на адвокат В. Б. И. - ПАК, с адрес
гр.С, пл.“Р Д“ № ..., сумата от 437.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца М. И. Н., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4