Решение по адм. дело №1828/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК във връзка с чл.87 ал.3 във връзка с чл.83 ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

 

Образувано е по жалба от А. И. А., [ЕГН], от с. ***, [улица], против отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за нето от физическо лице рег. № 273р-7521801.08.2025 г. на началника на РУ - Хисар при ОД на МВР – Пловдив.

В жалбата се твърди, че актът е незаконосъобразен, неправилен и немотивиран, издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, поради което се иска да бъде отменен изцяло по подробно изложените в жалбата съображения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът - началник на РУ – Хисар при ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба-становище от процесуалния му представител, с която се излагат доводи по съществото на спора и се иска от съда да отхвърли жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и при евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Началото на административното производство е сложено с подаденото от А. А. заявление с рег. № УРИ 273000-3554/18.06.2025 г. по образец, с което е поискал да му бъде издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на един брой пистолет М. 9х18, № [рег. номер], Марго ***. Към заявлението е приложена декларация по чл.98 от ЗОБВВПИ, декларация по чл.313 от НК,копие на карта от РДВР – Пловдив, медицинско свидетелство от Център за психично здраве Пловдив, ЕООД, удостоверение – справка от Център за психично здраве Пловдив ЕООД, удостоверение за годност на оръжие от 02.06.2025 г. от оръжейна работилница – „***“ ЕООД, София, протокол за изразходвани боеприпаси от 02.06.2025 г. от „***“ ЕООД, електронна справка за съдимост.

Във връзка с постъпилото заявление, с докладна записка рег. № 273р-6160/30.06.2025 г., докладна записка рег. № 273р-6326/02.07.2021 г. и докладна записка рег. № 273000-3554/18.06.2025 г. до началника на РУ - Хисар при ОД на МВР – Пловдив са обективирани резултатите от извършени проверки на А. И. А. от полицейски служители на РУ – Хисар при ОД на МВР - Пловдив, с оглед преценка, налице ли са условията за издаване на разрешителното. Резултатите от извършените проверки са, че срещу кандидата А. няма регистрирани заявителски материали, както и няма информация за участие или съучастие на А. А. в извършване на престъпления, в престъпни групировки, за контакти с лица от криминогенния контингент или с лица със съмнително поведение, никога не е бил в списъка на лицата, представляващи интерес и криминалния контингент на РУ – Хисаря, както и че лицето е пенсиониран служител на МВР. При проверките е установено, че лицето има в дома си метална каса за съхранение на оръжие, отговаряща на изискванията на ЗОБВВПИ; няма склонност към употреба на упойващи и психотропни вещества; няма данни да страда от психически заболявания, нито да е настаняван за принудително лечение в психиатрично заведение; няма данни за противообществени прояви, нито за наложени мерки по ЗЗДН, както и налагани административни наказания за нарушения на УБДХ и ЗООРПСМ; лицето не е осъждано и няма данни за образувано НП за извършено престъпление от общ характер. От младши полицейски инспектор „КОС“ при РУ – Хисаря при ОД на МВР - Пловдив е формиран извод, че няма наличие на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо оръжие за самоотбрана.

С писмо рег. № 273000-4534/28.07.2025 г. на началник РУ - Х. при ОД на МВР – Пловдив, на последния е дадена възможност да представи допълнителни мотиви. А. е депозирал такива мотиви с вх. № 273000-4562/29.07.2025 г.

На 01.08.2025 г. е издаден Отказ рег. № 273р-7521 от началника на РУ – Хисаря при ОД на МВР – Пловдив, с което, на основание чл.83 ал.5 във връзка с чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана на А. И. А., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Житница, [улица].

С така издадения административен акт е прието, че в случая липсват обективни данни, доказващи необходимостта от самоохрана и самоотбрана – не са посочени конкретни факти, данни или документи, подкрепящи мотивите на А., като такива не са открити в хода на административното производство. Прието е, че общественото положение на същия не е по-различно от това на редица граждани, бивши служители на МВР. Посочено е, че посочените от А. мотиви не могат да обосноват по категоричен начин извода, че съществува опасност за живота, здравето и имуществото му; той не е поставен в по-рисково положение от останалите граждани и мотивите му не обуславят необходимост от притежание на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Прието е също така, че няма постъпили данни за реални заплахи и извършени нападения срещу лицето, което да налага издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него с цел самоотбрана на физическо лице. Крайният извод на административния орган е, че налице е претенция за доказване на необходимост от притежание на огнестрелно оръжие, но доводите не са подкрепени от каквито и да е доказателствени материали, поради което е счетено, че същите са неаргументирани.

Отказът е връчен на лицето на 10.08.2025 г. Недоволен от разпореденото, на основание чл.145 и следв. от АПК, А. подава жалба до настоящата инстанция.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателят не се представят нови доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена е от надлежна страна, адресат на неблагоприятен за нея административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Оспореният акт е получен на 10.08.2025 г., а жалбата против него е подадена на 19.08.2025 г., което налага извод, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира, че е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно изричната разпоредба на чл.168 ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал.2 на същия текст, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Съдът счита, че оспорения в настоящото производство отказ е издаден от орган с произтичаща от закона компетентност като началник на РУ - чл.83 ал. 5 от ЗОБВВПИ, в предписаната от закона писмена форма и със съдържание, съответно на изискването за мотивиран отказ по чл.83 ал.5 от ЗОБВВПИ и общата разпоредба на чл.59 ал.2 от АПК. Фактическите съображения, свързани с преценката на органа за отсъствието на основателна причина за носене на оръжие от жалбоподателя по чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, съставляват мотивите за отказа по подаденото заявление по чл.83 ал.5 от ЗОБВВПИ.

Оспореният административен акт е фактически и правно мотивиран, при извършена самостоятелна преценка от органа-издател. Същият е преценил съображенията на лицето, като не е необходимо да ги вписва в административния акт. Допълнителните мотиви, предоставени от заявителя, не съдържат твърдения за заплаха върху живота и здравето на лицето и семейството му, вкл. отсъстват и данни, което да представляват индиции за заплахи. Констатира се спазена процедура във връзка с подаденото заявление, в съответствие с предвидените в АПК правила, без процесуалните права на лицето да са ограничавани /арг. и от предписанието на чл. 83 ал. 2 от ЗОБВВПИ/. Не е предоставен 30-дневен срок за мотивиране на заявлението, но такъв не е бил необходим в случая, предвид данните от служебните проверки в хода на административното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие е да обоснове - заяви и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта си. Относно фактическите основания, обосновали отказа се отбелязва, че на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие, е придаден стриктен характер. Законовото изискване към лицето, подало искането, е доказване необходимостта от издаване на разрешението /както при първоначално подаване на заявление, така и когато иска подновяване на вече издадено разрешение - Решение № 15874/2012г. , ВАС, Седмо О./. В тази насока са съображенията на органа - нуждата от самоохрана не е установена от А. убедително.

Разрешение за придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него се издава по реда на чл.76 и следващите от ЗОБВВПИ. Съгласно чл.83 ал.1 от ЗОБВВПИ, при постъпване на документите ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. При всички случаи искането следва да отговаря на общите изискванията на чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ, като според чл.76 ал.3 т.3 от ЗОБВВПИ, молителят е длъжен в заявлението да посочи основателна причина за издаване на разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са с висока степен на обществена опасност, поради което са разграничени целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл.6 ал.1, 2 и 3 от ЗОБВВПИ, вкл. лимитативно са определени и видовете граждански цели - чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели - чл.6 ал.3, съответно, чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В тази връзка следва да се отбележи, че в заявлението са отразени граждански цели /самоотбрана/. В случая, именно гражданските цели, и по-конкретно самоотбрана, е съпоставена при преценката за обоснована необходимост от издаване на разрешително, тъй като не са заявени други - лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки.

В съдебното производство не се заявяват доказателствени искания от страна на жалбоподателя, посредством които да бъдат събрани доказателства, обосноваващи искането му и издаване на благоприятен акт, при доказателствената тежест при оспорване на отказ. Както се посочи, приетите докладни записки, служебни бележки и удостоверения разкриват положителни личностни качества на жалбоподателя в личния му живот и същите са послужили приоритетно за преценката на административния орган. Същата е съобразена с доводите на лицето в писменото му обяснение при съпоставка с регламентираните в закона цели.

Преценката на административния орган досежно отсъствие на конкретни данни за заплаха и опасност за здравето, живота и имуществото на жалбоподателя не е опровергана, нито разколебана. Действително, липсва пряко изискване против дадено лице да са регистрирани противоправни действия или опити към такива, за да бъде прието, че е налице основателна причина за самоотбрана, за да се счита преодоляна забраната по смисъла на чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ. Независимо от това, законът изисква доказване на “основателна причина” за самоотбрана, тъй като според цитираната норма - основателна е причината, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Следователно, за доказване основателност на причината за издаване на разрешителното, е необходимо да са налице убедителни доказателства, които изключват всякакво съмнение от необходимостта от оръжие. Същите следва да бъдат с достатъчно силен интензитет на убеждаващо въздействие, а не само да насочват към данни за необходимост. В обхвата на основателните причини попадат и регистрирани против заявителя противоправни действия, заплахи и др. от този характер. Интензитетът на проявено действие с последица заплаха към дадено лице се проявява различно в конкретна ситуация и може да има комплексен характер /източник на въздействие, обстановка, субективно възприятие за характера и степента на посегателството, др./, но винаги трябва да е конкретизирано, за да се извърши преценката за основателност. От този аспект, заявените в обосноваване на заявлението данни /допълнителни мотиви/, се определят като общи, тъй като липсва конкретна ситуация, разкриваща несъмнено обективна необходимост от снабдяване с оръжие.

Необходимо е да се съобрази също така, че снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.6 ал.3 т.1 от ЗОБВВППИ /самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими и лични блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка /“доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВППИ; веднъж издаденото разрешение за носене на огнестрелно оръжие не означава, че същото автоматично ще се подновява; периодът на доказване на оправданата нужда от носене на оръжие е към датата на заявлението” - Решение № 1471/2013г., ВАС, Седмо О./.

При подаването на заявлението, жалбоподателят е трябвало за установи, че към този момент отговаря на изискванията, предвидени от закона за издаване на индивидуалния административен акт. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.

Предвид установената доказателствена тежест не е предвидено задължение за административният орган да събира служебно данни или презюмира обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя. В тази връзка неоснователно се поддържа, че ответникът не е изяснил фактите от значение за произнасяне по искането, тъй като няма промяна във фактическата обстановка, поради което и органът е издал немотивиран и неясен административен акт.

Ведно с това, разпоредбата на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, въвежда доказаната обоснована необходимост като самостоятелно основание за постановяване на отказ за издаване на благоприятен акт, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона / Решение № 16149/2012г., ВАС, Седмо О./. Предвид това, наличието на положителни предпоставки за останалите критерии на закона не е обстоятелство, преодоляващо отсъствие на предпоставката по чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ.

В случая и в съдебното производство не бяха представени конкретни доказателства за реална или потенциална лична заплаха или заплаха против семейството на жалбоподателя. Не се установи наличие на опасност с източник битието на заявителя. Отсъства позоваване на конкретна ситуация на проявена заплаха към живота, здравето или имуществото на жалбоподателя и семейството му, като напр. оплакване в РУ на МВР и извършена проверка по него с установено застрашаване живота, здравето или имуществото на А., респ., по което да е образувано досъдебно производство със заключителни данни, от които произтича несъмнен извод за застрашени здраве, живот или имущество на лицето и семейството му, въпреки предприети мерки за повишаване сигурността на дома и имуществото. Тоест, не е установен опит за посегателство спрямо живот, здраве или имущество. Предвид установен разрешителен, а не регистрационен режим, следва да бъде доказана необходимостта от носене на оръжие, като съответстваща на целта му. Несигурни събития не е възможно да бъдат подлагани на обективна преценка и в конкретиката на фактите отказът не е издаден при неизяснени обстоятелства, тъй като в допълнителната обосновка на заявлението и в жалбата не е посочена конкретна информация за непосредствена настояща опасност за живота и здравето на жалбоподателя. Като се има предвид, че разпоредбата на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ отрича издаване на разрешения за придобиване и/или съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, на лице, което няма основателна причина – в случая самоотбрана, следва извод за законосъобразност на оспорения отказ, тъй като преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие е по законосъобразност на акта. При отсъствие на данни и доказателства, които да водят до еднозначен извод за наличие на реална заплаха за живота и здравето, както и имуществото на жалбоподателя, които да обосноват необходимост от придобиването на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана от страна на жалбоподателя, следва, че преценката на административния орган е правилна. Същата не е опровергана в хода на съдебното производство посредством допълнителни относими факти, вкл. по смисъла на чл.142 ал.2 АПК.

В тази насока е съдебната практика по прилагане на ЗОБВВПИ -безпротиворечиво се приема, че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие - при липса на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на заявителя и целостта на неговото имущество, необходимостта от придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, не следва да бъде квалифицирана като доказана. Разрешителният режим изисква установяването на категорична необходимост от носенето на оръжие към момента на упражняване на субективно право – т. е., без да се отрича вероятната основателност на твърдението за местоживеене, тази причина се разглежда при съпоставка с характера на регулираните от закона отношения, поради което основанието – самоотбрана, следва да бъде мотивирано с конкретни и убедителни аргументи /в този см. Решения №№ 16145 / 2012г.; 16191/18г.; 15159/2018г. - ВАС, Седмо О. и др./.

Неоснователно е възражението и в насока, че не е спазен едномесечния срок по чл.83 ал.5 от ЗОБВВПИ, тъй като срокът за произнасяне е инструктивен и неспазването му не води до нищожност на изричния административен акт.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и предвид претенциите на ответната страна за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на 200.00 (двеста) лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 АПК, Административен съд – Пловдив, I състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И. А., [ЕГН], от с. ***, [улица], против отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за нето от физическо лице рег. № 273р-7521801.08.2025 г. на началника на РУ - Х. при ОД на МВР – Пловдив.

ОСЪЖДА А. И. А., [ЕГН], от с. ***, [улица], да заплати на ОД на МВР – Пловдив, сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.