РЕШЕНИЕ
№ 18328
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110111530 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба на М. Н. В., ЕГН
**********, чрез пълномощника адв. И., САК, съдебен адрес: гр. София, ул.
“Витоша” № 1А, ет. 1, кантора № 163, срещу М. С. Б., ЕГН: **********,
адрес: гр. София, ул."Отец Паисий" № 78, ет. 2, ап. 7. Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от
ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 2 000,00 лева извършени от ищцата ремонтни дейности по ветроходната
яхта, които са 1/2 от всички суми за извършените ремонтни дейности с личен
труд по вещта и боядисване, без да са ангажирани майстори за това, а са
извършени от неин приятел В. Д. М., както и за осъждане на ответницата да й
заплати и сума в размер на 3 000,00 лева за пропуснати ползи, вследствие на
невъзможността от използването на яхтата за летен сезон 2023г., поради
преместването без нейно знание, както и категорично без нейно съгласие от
пълномощника на ответницата по настоящето съдебно производство В. П. Т.
В исковата молба са налице твърдения, че с ответницата М. С. Б. са
съсобственици на ветроходна яхта "М." със свидетелство за регистрация № 21-
11439-20 и peг. № Нс 1347, закупена от тях чрез пълномощника В. П. Т.
Впоследствие тя оттеглила пълномощното, дадено на Т. за ползване,
разпореждане и управление на яхтата. Сочи, че В. Т. започнал да
злоупотребява с правата си и изчезнали доста части от яхтата, не заплащал
пристанищни такси, разходите по поддръжката и използването на яхтата, за
които ищцата твърди да му е давала парични средства, поради което се
скарали и през месец септември 2021 г. той напуснал без предупреждение
1
яхтата. Твърди, че от месец септември 2021 г. единствено тя заплаща всички
разходи по вещта, като ответницата не се интересува и не извършвала никакви
разходи, свързани с яхтата. Сочи, че впоследствие на 05.08.2022 г. била
уведомена от пристанището в гр. Н., където яхтата престоявала на охраняемо
пристанище, за което се заплащала ежемесечни такси, че вещта липсва. След
като пристигнала на място и с охраната прегледали записите от камерите било
установено, че В. П. Т. и Б. Д. Б. - предходният собственик, от когото закупили
яхтата, отплавали с нея в открито море в неизвестна посока. Поради това
сигнализирала районна прокуратура Н. за случая, за което била образувана
прокурорска преписка. Твърди, че по преписката бил разпитан В. П. Т., който
си признал, че именно той и предишният собственик на яхтата - Б. Д. Б., са
тези, които преместили яхтата в С. Твърди, че тъй като между страните било
водено производство по делба на яхтата, по което била назначена съдебно-
оценителна експертиза от вещо лице за оценка на вещта, било установено, че
яхтата се намира в гр. С., ж.к. "О." на неохраняем паркинг, като до датата на
описа и оценката и били установени още доста липси на части от нея. Ищцата
твърди, че ветроходната яхта е преместена от В. П. Т. в качеството му на
пълномощник на другата съсобственица на вещта и ответник в настоящото
съдебно производство - М. С. Б., но без разрешение на ищцата и без тя да бъде
уведомена за това преместване.
Ответникът М. С. Б., чрез адв. К., е депозирала писмен отговор на
исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва
изцяло предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. Признава
собствеността на процесната яхта при равни квоти. Оспорва наличието на
вреди по яхтата, както и извършените с личен труд ремонти по нея. Оспорва
да са налице предпоставките на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като ищцата не
й е отправяла покана за заплащане на обезщетение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Постановление за отказ за образуване на
досъдебно производство от 16.12.2022 г., по преписка с вх. № 11518/2022 г. на
районна прокуратура Б. ТО – Н., с което е отказано да бъде образувано
досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление
от общ характер преписката е прекратена.
Представен е контролен талон за преглед на кораб, от който се
установява, че ветроходна яхта НС – 1347, притежаваща свидетелство за
регистрация № 21-11439-20, издадено то изпълнителна агенция „Морска
администрация“, също приложено по делото, е годен за плаване и в
съответствие с наличното на борда оборудване му се разрешава да плава при
следните условия и район: Съгласно разпореждане № 68- Район I – А –
отдалечаване от брега до 2 м. мили. Проектна категория С.
По делото е приложен договор за покупко-продажба на ветроходна яхта
от 28.09.2020 г., от който се установява, че Б. Д. Б., в качеството си на продавач
и като пълномощник на Бойка И. Боянова, продал на М. Н. В. и М. С. Б.,
2
представлявани от пълномощника им В. П. Т., ветроходна яхта, с рег. № СЗ –
1270, модел „Ш.“, като всеки от купувачите е придобил по ½ ид.ч. от яхтата.
Обстоятелството относно собствеността на процесната вещ се
установява и от свидетелство с ID № 23-2-1270 на ветроходна яхта НС 1347
„М.“, че същата е собственост на М. Н. В., притежаваща ½ ид.ч. и на М. С. Б.,
също притежаваща ½ ид.ч.
Представено е нотариално заверено пълномощно, с което М. В. е
упълномощила В. П. Т. в това да закупи при цени и условия, каквито договори
и с когото намери за добре параходна яхта, СЗ – 1270, модел „Ш.“, находяща се
на пристанище С. Третото за спора лице било упълномощено и за
сключването на предварителни и окончателни договори за покупко-продажба
на посочения плавателен съд, както и заплащане на цената му, да
представлява упълномощителката пред съответните служби по регистрация
към ИА „Морска администрация“, с право да подписва, подава и получава
всякакви документи, както и да предприема всички необходими действия по
регистрация на плавателния съд. Упълномощаването било и за управление на
яхтата, като същото било издадено безсрочно. От приложеното по делото
писмено доказателство, озаглавено оттегляне на пълномощно от 02.12.2021 г.,
М. В. оттеглила напълно и безусловно пълномощното, издадено в полза на В.
П. Т.
Представени са писмени доказателства, представляващи снимки с
обяснения към тях на процесната ветроходна яхта, от които се наблюдава, че
същата е ремонтирана и боядисана. От снимките не се установява датата на
заснемането им, поради което ответникът оспорва приемането им.
По делото е прието без възражения заключение по съдебно-оценителна
експертиза, като въз основа на извършения анализ и проверка от страна на
експерта, се установява, че са осъществени ремонтни дейности и боядисване
на яхтата „М.“ лично от ищцата, оценени на 2 335,07 лева, от които 1 810,07
лева за материали и консумативи за ремонт и боядисване, и 525,00 лева –
изчисляване на стойността на вложения личен труд, като сумата е определена
в общ минимален размер на напълно доказуеми разходи. От експертизата се
изяснява, че ремонтните дейности и боядисване на ветроходната яхта са пряко
свързани с липсващи елементи от яхтата, поради което били сторени разходи
по закупуване на туба и 2 кутии с подводна боя, машинки за шлайф, крепежни
елементи (болтове и гайки), кутии боя, кутии с шкурки, пистолет и маркуч за
боядисване. Във връзка с това, че били налице външни повреди и наранявания
по вещта, били извършени дейности по подготовка, шлайфане, ремонт и
боядисване на корпуса и части от яхтата. Потвърждава се, че бил извършен
реален и значителен по обем ремонт на яхтата в резултат на констатирани
външни повреди и липсващи елементи, които били в пълно покритие с
проверените разходооправдателни документи за сумата от 1 810,07 лева.
Експертът пояснява, че с оглед извършената от него проверка на материали,
при наличие на доказателства за функционална свързаност с ремонта,
максималната стойност на възможните разходи е в размер на 6 279,08 лева,
представляващи сбор от приетата сума по първа точка - 2 335,07 лева и
сумите 1 606,40 лева – услуги от трети лица (ремонтни и монтажни дейности),
3
както и до 2 337,61 лева – пристанищни такси, кран и кейова стоянка,
свързани с ремонт. Съдът констатира, че доколкото по делото се претендират
единствено извършени от ищцата ремонтни дейности по ветроходната яхта,
въпрос 1 от заключението следва да бъде кредитиран само в първата му част,
тъй като в тази си част експертизата напълно доказва сторени разходи, чийто
размер е 2 335,07 лева, а не възможни такива, за които не са събрани
доказателства.
Вещото лице е дало и отговор на въпроса относно средния пазарен наем
на ветроходната яхта, като пояснява, че средната пазарна дневна цена за
отдаване под наем на ветроходна яхта с дължина 8,20 м., при отчитане на
възрастта на материала и корпуса, през летния сезон на 2022 г. и 2023 г.
възлиза приблизително на 240,00 лева на ден. Установява се, че при сезонна
заетост от 25 дни за цялото лято, обезщетението за лишаване от ползване на е
в общ размер на 9 120,00 лева, от които 3 120,00 лева да периода 05.08. -
30.09.2022 г. и 6 000,00 лева за периода 01.06. – 30.09.2023 г.
Въз основа анализа на представените доказателства и твърденията
на страните, настоящият съдебен състав приема следните изводи от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС.
По иска по чл. 30, ал. 3 ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, при разпределението на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно
и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличието на
съсобственост между страните на посоченото основание за процесния период
и в твърдените квоти, 2) вида на твърдените ремонти и размера на
претенцията си, 3) твърдението си, че заплащал исковите суми, дължими от
ответника, както и 4) размерът на задължението.
Между страните не е спорно, за което свидетелствата и представените
писмени доказателства, поради което е обявено за безспорно и и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че страните са съсобственици при равни
квоти от по ½ ид.ч. на ветроходната яхта "М." със свидетелство за регистрация
№ 21-11439-20 и peг. № Нс 1347.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Под "тежести" се разбират
тези грижи и разноски, които са необходими за запазване на вещта.
Необходимите разноски са свързани с наложителността да се запази
съществуването на вещта, която без тяхното извършване би погинала или
състоянието би се влошило съществено, т.е. следва да е налице обективна
наложителност за извършването им. Те се отнасят до неотложни /аварийни/
ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на
съсобствената вещ, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие
/наводнение, пожар и др./ или се свързват с необходимостта от текущи или
основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване, като чрез
тях се цели привеждане на общата вещ в състояние годно за нейното
4
предназначение. Това са разноските, които се правят не за увеличаване, а за
предотвратяване намаляването на стойността на вещта.
Съгласно приетото без възражения заключение на вещото лице
ремонтните дейности и боядисване на яхтата „М.“, извършени лично от
ищцата са в размер на 2 335,07 лева, от които 1 810,07 лева за материали и
консумативи за ремонт и боядисване, и 525,00 лева – изчисляване на
стойността на вложения личен труд, като сумата е определена в общ
минимален размер на напълно доказуеми разходи.
При извършената съвкупна преценка на целия събран по делото
доказателствен материал, съдът достига до извода, че на били извършени
ремонтни дейности, като при изготвяне на съдебно-оценителната експертиза
вещото лице е обсъдило разходите съгласно прегледаните от него платежни
документи, които свидетелстват за поправката на вещта. На следващо място,
въпреки възражението на ответника, че не се знае доколко извършения ремонт
е полезен за поддържане на вещта с оглед вида и предназначението , от
приетата СОЕ се установява, че същият се е наложил именно поради
липсващи елементи по яхтата. Във връзка с това и вида материали, които се
установява да са били закупени от ищцата, съдът приема, че се касае за
необходими разноски, свързани със запазване на вещта. Предвид това и
доколкото се касае за хипотезата на чл. 30, ал. 3 ЗС при наличие на двама
съсобственика с квоти от по ½ ид.ч. от общите части на вещта, искът следва да
бъде уважен за сумата от 1 167,54 лева, представляваща половината от общо
извършените и доказани разходи в размер на 2 335,07 лева, а за горницата до 2
000,00 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
В тежест на ищеца е да докаже, че 1) яхтата е ползвана от ответницата, а
ищцата е била лишена от ползването й, 2) че е поканила ответницата да й
заплаща обезщетение и размера на това обезщетение, а ответника следва да
докаже фактите, от които произтичат възраженията му.
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато някой от съсобствениците
ползва общата вещ лично, дължи обезщетение за ползата, от която е лишил
останалите от деня на писменото поискване. Вземането се явява частен случай
на общата забрана по чл. 59 ЗЗД едно лице да се облагодетелства за сметка на
друго, източник на вземането е едно фактическо положение - реалното
ползване на общата вещ, което обуславя разместването на имуществените
блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по
отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен
обем /решение № 516/11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009г, ВКС, ІІ Г. О./
Препятстването от страна на ползващия съсобственик – макар и по
силата на правомерно поведение – на възможността друг съсобственик да
упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата
вещ - нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и поражда установеното в
ал.2 на чл.31 от ЗС – право на обезщетение. Последното е регламентирано
като средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с
общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация
5
срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че
не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в
съсобствеността – съсобственикът има право на парично обезщетение.
Съгласно тълкувателната практика на ВКС, обективирана в ТР № 7/2012
г. на ОСГК на ВКС, претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС е
основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то
е получено от ползващия съсобственик и въпреки това съсобственикът или
член на неговото семейство пряко и непосредствено продължава да си служи с
общата вещ съобразно предназначението , без да зачита правата на другия
съсобственик, респ. не си служи пряко с вещта, но не допуска другия
съсобственик да си служи с нея, или когато на безвъзмездно основание е
допуснал трето лице да си служи с общата вещ.
По делото беше установено, че М. В. е упълномощила В. П. Т. в това да
закупи процесната яхта, както и да я управлява, като представлява ищцата
пред всички държавни органи във връзка с управлението на плавателния съд,
което пълномощно по-късо било оттеглено. От приложеното оттегляне на
пълномощното се установява, че ищцата е преустановила упълномощаването.
Установи се, съгласно приложения договор за покупко-продажба на вещта, че
ответницата също била упълномощила третото за спора лице и неин син, да
закупи от нейно име процесната вещ, но тъй като по делото не е приложено
пълномощното, издадено от страна на ответницата в полза на трето за спора
лице, съдът не може да установи срока му на действие, респ. дали В. Т. е бил
упълномощен за нещо различно от действието по закупуване на вещта.
Също така по делото не са налице доказателства ответницата да е
ползвала вещта сама, лишавайки ищцата от правото и тя да ползва общата
яхта. Не може да се установи дали синът на ответницата – В. Т., си е служил с
общата вещ, без да зачита конкурентните права на М. В., доколкото не са
налице доказателства в тази насока. Съдът не може да се ползва от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, доколкото същите са
събрани пред друг орган, а и тъй като наказателният процес е приключил с
постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от
16.12.2022 г., доколкото не се установява наличие на престъпление, поради
което твърдението на ищцата за извършено признание от страна на трето за
спора лице, че е ползвало вещта без да допуска М. В., не беше доказано. Също
така, дори да беше установено, че ответницата е ползвала вещта сама, не са
налице доказателства ищцата да е отправяла писмено искане, че желае да и тя
да ползва вещта, което да е било получено, поради което да има право на
обезщетение. Следва да се отбележи, че в производството е безспорно, че
ответницата е съсобственик, поради което разполага с правомощието
ползване. Поради това съдът намира, че искът по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни. Ищцата претендира разноски в общ размер на
1 600,00 лева, от които 200,00 лева държавна такса, 400,00 лева – депозит за
6
вещо лице за изготвяне на съдебно-оценителната експертиза, 1 000,00 лева –
адвокатско възнаграждение, за които се съдържат доказателства в кориците на
делото. Съразмерно на уважените искови претенции, в полза на ищцата следва
да бъдат платени разноски от 373,61 лева.
Ответникът претендира разноски в размер на 2 000,00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие (л. 70). Ищецът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК, като съдът намира, че същото следва да бъде уважено, а адвокатското
възнаграждение на ответника да бъде намалено до сумата от 800,00 лева, при
изчисляването на което съдът ползва единствено като ориентир Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. С оглед отхвърлените
искови претенции, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски в
размер на 613,19 лева.
Воден от горното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул."О. П." № 78, ет.
2, ап. 7 да заплати на М. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „З.“ №
134, ет. 4, ап. 9 по иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 1 167,54
лева, представляваща 1/2 от извършени от ищцата ремонтни дейности по
ветроходната яхта с личен труд по вещта и боядисване, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата част до сумата от 2 000,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ул. „З.“ № 134, ет. 4, ап. 9 срещу М. С. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С.,
ул."О. П." № 78, ет. 2, ап. 7 иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за
заплащане на сумата от 3 000,00 лева - пропуснати ползи, вследствие на
невъзможността от използването на яхтата за летен сезон 2023г., поради
преместването без нейно знание, както и категорично без нейно съгласие от
пълномощника на ответницата по настоящето съдебно производство В. П. Т.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. С. Б., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ул."О. П." № 78, ет. 2, ап. 7 да заплати на М. Н. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „З.“ № 134, ет. 4, ап. 9 сумата от 373,61 лева
разноски, сторени в производството пред Софийския районен съд,
съответстващи на уважените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Н. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „З.“ № 134, ет. 4, ап. 9 да заплати на М. С. Б., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ул."О. П." № 78, ет. 2, ап. 7 сума в размер на 613,19
лева разноски, съразмерно на отхвърлените искове.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8