РЕШЕНИЕ
№ 12090
Варна, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ДАНИЕЛА СТАНЕВА |
При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20257050701048 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 62 ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството е образувано по жалба на Д. К. М., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място] срещу Заповед № Л-03-234#1/24.04.2025г. на зам.Главния Директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора в [населено място] за доизтърпяване на наложеното наказание. С жалбата се иска отмяна на акта, като неправилен и незаконосъобразен; сочи, че постоянния му адрес е в [населено място], което обаче не е отчетено от администрацията на затвора Варна.В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез назначения му от съда служебен защитник поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът, Заместник главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. С. оспорва жалбата. Твърди, че заповедта е за първоначално разпределение по чл. 58 от ЗИНЗС, което се извършва по ред, определен от Главен директор на ГДИН, поради което не е приложим чл. 62 от ЗИНЗС.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на доказателствата по приложената административна преписка, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е депозирана пред надлежния съд, от легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в законоустановения срок, поради което се явява допустима за разглеждане.
Д. К. М. е лишен от свобода, като съгласно влязла в сила присъда по НОХД № 803/2023г. по описа на Окръжен съд Варна е осъден на 20 години, при „строг“ режим. Постъпил е в Затвора – Варна на 16.02.2021г.
С оспорената заповед, издадена от зам. Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", на основание чл. 58 от ЗИНЗС и на основание точка 4.1 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора в [населено място] за доизтърпяване на наложеното наказание. Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния Директор на ГДИН е издадена във връзка с разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Съобразно т. 4. 1 осъдените, лишени от свобода лица от областите Русе, Разград, Добрич и Силистра се настаняват в Затвора – [населено място].
По делото е приложена Заповед № Л-01-9/2/28.02.2025г., с която старши комисар Ц. Ц. - заместник главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е определен да премества лишени от свобода от един затвор в друг, съгласно разпоредбите на ЗИНЗС, както и да прави отказ от преместването.
От жалбоподателя е представено и прието по делото Удостоверение за постоянен адрес и настоящ адрес, видно от което Д. К. М. е с постоянен и настоящ адрес [населено място], с.о.“*“ № *.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 62 ал. 5 от ЗИНЗС, Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1 т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование. В тази връзка, съдът намира, че оспорваната заповед е издадена от компетентен административен орган – Заместник главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", оправомощен със Заповед № Л-01-9/2/28.02.2025г., на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и съобразно чл. 62 ал. 1 от ЗИНЗС, чл. 58 от ЗИНЗС, в установената от закона писмена форма по чл.59 от АПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43 ал. 4.
Със Заповед № Л-919/08.03.2017г. главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е определил реда за разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. В съответствие с разписаното в посочената заповед - 4. Осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития, както следва: т. 4. 1 Затвора [населено място] – лишени от свобода от област Русе, Разград, Добрич и Силистра.
В процесния случай, относно първоначалното настаняване на жалбоподателя, административният орган, при издаването на заповедта, е съобразил общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС за настаняване на лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор според постоянния адрес и съобразно издадената заповед на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за разпределението на лицата в местата за лишаване от свобода на територията на страната и съобразно капацитетните им възможности. Със същата са приети правила, на база установените от закона норми и административният орган, издал оспорената заповед изцяло се е съобразил с тях.
Съгласно чл. 142 ал. 1 АПК, съдът преценява съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на издаването му. Налице са и изключения, а именно изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания по чл. 142 ал. 2 АПК. Касае се за такива нови факти, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти и променят съществувалото към момента на издаване на оспорената заповед. Това е общо правило на ЗИНЗС и касае първоначалното разпределение и настаняване на лишените от свобода в пенитенциарните заведения. В случая, между страните липсва спор, че към момента на издаване на процесната заповед, жалбоподателя е с постоянен и настоящ адрес в [населено място], обл. Добрич. С оглед постоянния и настоящ адрес на оспорващия към момента на приключване на устните състезания по делото – [населено място], посоченото в заповедта правно основание – т. 4. 1. от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН е неприложимо, доколкото същото касае осъдените лишени от свобода с постоянен адрес в областите Русе, Разград, Добрич и Силистра. Съобразно приложимия териториален принцип, в предвид актуалната регистрация по постоянен адрес и настоящ, жалбоподателя следва да изтърпи наказанието в Затвора в [населено място].
По изложените съображения, налага се извод за наличие на основания за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна – издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, а именно да се гарантира в максимална степен правото на лишения от свобода да осъществява контакт със семейството и близките си.
Предвид горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № № Л-03-234#1/24.04.2025г. на зам.Главния Директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е наредено, на основание чл.58 от ЗИНЗС Д. К. М. да бъде настанен в затвора в [населено място] за доизтърпяване на наложеното наказание.
Решението, съгласно чл. 62 ал. 3 изр. второ от ЗИНЗС, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
| Съдия: | |