№ 1382
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501932 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Черно
море“ АД – Варна против решение № 1712 от 01.06.2022 г., поправено с
решение № 2683 от 12.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 1348 по описа за
2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и пети състав, с което е осъден
въззивника да заплати на Р. Г. М. сумите от 10 747,50 лева, представляваща
сбор от брутни трудови възнаграждения, дължими за периода 01.01.2019 г. –
01.02.2022 г., на основание член 128, точка 2 от КТ, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба /04.02.2022 г./ до
окончателното изплащане на задължението, и 1 478,89 лева, представляваща
сбор от обезщетения за забава, начислени за периода 01.01.2019 г. –
01.02.2022 г., на основание член 86, алинея 1 от ЗЗД; да заплати на адвокат Д.
П. Й. сумата от 896,79 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание член 78, алинея 1 от ГПК във връзка с член 38,
алинея 1, точка 3 от ЗА; да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд сумата от 689,06 лева, представляващи
възнаграждение за вещо лице за изготвяне на съдебно–счетоводна експертиза
и държавна такса, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че посоченото решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, както и необосновано. Излага се, че от
1
решението не става ясно дали е присъденобрутно трудово възнаграждение
или остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на
дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. Отделно от
това е присъдено на ищцата и обезщетение за забава върху главница в размер
на 10 747,50 лева, в която са включени и дължимите от работодателя на
работника данък и осигурителни вноски, тоест дружеството е осъдено да
заплати на ищцата, а не на НАП дължими публични вземания в неясен
размер. Позовава се и на съдебна практика. Иска се отмяна на атакуваното
решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени с присъждане на разноските.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва. Възразява се против събиране на
доказателства поради настъпила преклузия. Желае се потвърждаване на
решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че по силата на трудов договор от 29.06.2018
г. ищцата е заемала длъжността „електрончик“ в ответното дружество.
Ответникът не е изпълнил задължението си за изплащане на трудови
възнаграждения за периода от месец септември 2018 г. до месец януари 2022
г., поради което на 03.02.2022 г. от страна на служителя е депозирано
заявление на прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът „Черно море" АД е депозирал писмен отговор в срока по
член 131 ГПК, в който излага съображения на неоснователност на исковете.
Неизплащането на трудови възнаграждения обосновава с международната
икономическа криза. Възразява, че ищцата е осведомена за финансовото
състояние на дружеството, но е останала на работа. Релевира възражение за
погасяване на част от вземанията по давност.
Предявени искове са с правно основание член 128, алинея 1 от КТ и член
86, алинея 1 от ЗЗД.
В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже твърденията си за
съществуване на валидно трудовоправно отношение с ответника, по което е
изправна страна, тоест престирала е труд в посочения период, и от които е
възникнало задължение за ответника за заплащане на търсените суми. Между
страните не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства,
че в процесния период ищцата е полагала труд в ответното дружество на
посочената длъжност, като трудовото й правоотношение с ответника е било
прекратено със заповед от 07.02.2022 г.
2
Върху ответното дружество е доказателствената тежест да установи
наличието на точно и навременно плащане на паричните си задължения,
произтичащи от трудовото правоотношение с ищцата.
Пред първата инстанция е прието заключение на съдебно–счетоводна
експертиза, от което се установява, че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищцата, дължимо по ведомост, за периода 01.01.2019 г. –
01.02.2022 г. възлиза на 10 747,50 лева; размерът на обезщетението за забава
върху главниците за трудови възнаграждения за същия период е 1 478,89
лева.
Не са ангажирани доказателства от страна на ответното дружество, от
които да се установи изплащане на трудови възнаграждения за процесния
период. В отговора си дружеството не е оспорило този факт, а е обосновало
неплащането със световната икономическа криза. Възраженията му са във
връзка с обстоятелството дали следва да бъде осъдено за брутното трудово
възнаграждение, доколкото следва да бъдат платени данъци и осигуровки,
както и, че е налице погасяване на главница и лихва поради изтекла давност.
Константната съдебна практика приема, че фискалните задълженията на
осигуряващи се лица по член 4, алинея 1, точка 1 от КСО към държавното
обществено осигуряване подлежат на удържане и фактическо внасяне по
сметка на бюджета от осигурителя по член 6 от КСО. Пасивно материално
легитимирано към държавното обществено осигуряване /ДОО/ е самото
данъчно задължено лице, тоест работникът, а работодателят има функция да
администрира превода и удържането на сумите – член 7, алинея 2 от КСО.
Брутният размер на възнаграждението никога не се изплаща изцяло в полза
на работника, а от него следва се отчисляват съответните публични държавни
вземания. Когато по исков ред се търси неизплатеното от работодателя
трудово възнаграждение, е допустимо присъждане както на брутното трудово
възнаграждение, включващо дължимите данъци и осигуровки, така и на
чистото възнаграждение - без тези удръжки, но и при двете разрешения
работникът или служителят не може да получи реално частта от брутното
трудово възнаграждение, която съставлява дължимите от него данък върху
дохода на физическото лице и осигурителни вноски. Това е така и в случая,
когато данъкът и осигурителните вноски са включени в присъдената сума,
тъй като съгласно член 162, алинея 2, точка 1 от ДОПК същите са публични
държавни вземания, а в изпълнителното производство държавата се смята
винаги присъединен взискател за дължимите й публични вземания - член 458
от ГПК. Ето защо при искове с правно основание член 128 от КТ на
служителя по правило се дължи брутното му трудово възнаграждение за
съответния период, а само по изключение – нетното такова, в хипотезата на
доказано превеждане от работодателя по сметка на осигурителния орган на
удържаните от служителя публични задължения. Подобно плащане не е
установено, поради което и в полза на ищцата следва да се присъди брутния
размер на трудовите възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на член 358, алинея 1, точка 3 от КТ за исковете
3
за трудово възнаграждение е предвиден тригодишен давностен срок, като
броенето следва да започне от настъпване на изискуемостта на вземането за
трудово възнаграждение. В настоящия случай е налице изрична уговорка за
датата, на която е дължимо възнаграждението /двадесет и пето число на
следващия месец според трудовия договор/, поради което съдът приема, че
изискуемостта на най–старото задължение /възнаграждението за месец януари
2019 г./ е настъпила на 26.02.2022 г. Исковата молба е предявена на
04.02.2022 г., към който момент тригодишният давностен срок не е изтекъл.
Основателността на иска за главното вземане, обуславя основателност и
на акцесорната претенция за лихва за забава. Същата е доказана по размер със
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, поради
което следва да се уважи в цялост.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивния
съд, то решението следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора въззивникът дължи заплащане разноските на
въззиваемата страна на основание член 78, алинея 3 от ГПК. Въззиваемата Р.
М. е била представлявана от адвокат Д. Й., който е осъществявал безплатна
правна помощ по реда на член 38, алинея 1, точка 3 от ЗА. Съобразно нормата
на член 7, алинея 1, точка 1, предложение последно във връзка с алинея 2,
точка 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения дължимото минимално адвокатско възнаграждение в случая
е 896,79 лева, каквато сума следва да бъде присъдена на адвокат Й..
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1712 от 01.06.2022 г., поправено с
решение № 2683 от 12.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 1348 по описа за
2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и пети състав.
ОСЪЖДА „Черно море“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в *** да заплати на адвокат Д. П. Й. от Адвокатска колегия -
Варна, личен № ***, с адрес в ***, сумата от 896,79 /осемстотин деветдесет и
шест лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция на основание член 78,
алинея 3 от ГПК във връзка с член 38, алинея 1, точка 3 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5