№ 1008
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110159986 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са искове по чл. 38, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1,
чл. 50 от ЗУЕС от Е.с. на Е.с.-сграда в **********, представлявани от управител
К.М.Ц., срещу М. П. Р. за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищците сумата 925,00 лева - сбор от неплатени вноски за периода 01.02.2021-
31.01.2024 г., от които 245 лв. - режийни разходи на ЕС, 435 лв. - за управление и
поддръжка на общи части на ЕС, 245 лв. - за фонд „Ремонт и обновяване“; ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от 01.02.2024 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №7821/2024 г. по описа на СРС. В
искова молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на ап. 75,
находящ се в сградата в режим на Е.с. и същият е в неизпълнение на парични
задължения за разноски за общите части на сградата, определени с решения на
ОС на ЕС.
Ответникът оспорва исковете с доводи, че не е собственик или вещен
ползвател; оспорва представените документи към искова молба; ръководството
на ЕС било нелигитимно, а решенията са взимани в нарушение на ЗУЕС; сумите
за поддръжка и управление и фонд „Ремонт“ касаят един и същ разход, който се
претендира два пъти; сумите не съответстват на ид. ч. от имотите.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По дефиниция етажната собственост е комплекс от неразривно свързани
помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени
обекти на вещни права и съсобственост върху общите части на единна
постройка. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и
използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Установената в чл.
1
38, ал. 2 от ЗС особена съсобственост върху определени части от сградата, както
и върху земята, върху която тази сграда е построена, налага спазването на
особени, изрично предвидени в закона правила, уреждащи отношенията между
притежателите на самостоятелни обекти в сградата по отношение на ползването,
управлението, поддържането на обектите и частите от сградата, за които намира
приложение установеният в ЗУЕС специален режим. Необходимостта от
установяване на такива специални правила следва от обстоятелството, че в
сградата в режим на Е.с. съществуват части, които по естеството си обслужват
всички или няколко самостоятелни обекти. За да съществува сградата и за да
могат самостоятелните обекти да се ползват по предназначение, е нужно
поддържане в добро състояние на общите части и осигуряване на възможност
последните да бъдат ползвани от всички собственици на самостоятелни обекти в
сградата, които тези части обслужват. В разглеждания случай е безспорно, че в
процесната сграда има повече от три самостоятелни обекта, които принадлежат
на повече от един собственик, поради което за правоотношенията по управление
на общите части намират приложение специалните правила на ЗУЕС-арг. за
от чл. 3 от ЗУЕС. Поради това етажният собственик дължи разходи за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост, съгласно
чл. 11, ал. т. 5 и т. 7, във вр. чл. 51 и чл. 50 от ЗУЕС.
Не се твърди и не се доказва, че решенията на Е.с., съгласно които се
претендират вноските, са оспорени в преклузивния срок по реда по чл. 40, ал. 3
от ЗУЕС. Инцидентен контрол за законосъобразността на решението в
настоящото производство е недопустим поради предвидения специален ред. Ето
защо следва да бъде зачетена задължителната сила на горепосочените решения и
следва да се приложат съответните правни последици, като всяко решение
действа до момента на неговата отмяна или до приемането на друго решение на
ОС за определяне размера на вноска или друго. В тази връзка по твърдението на
ответника, че ръководството на ЕС е нелигитимно, ищецът е представил
протокол от 21.11.2023 г. на ОС на ЕС, от чието предметно съдържание се
установява, че е прието решение за избор на управителя, а именно Кирил
Цветков. Решението не е оспорено по предвидения ред в ЗУЕС, при което
същият разполага с представителна власт за водене на делото, съгласно чл. 23,
ал. 4, изр. I от ЗУЕС, а доколкото искът е предявен срещу съсобственик и по арг.
от изр. II от с.з. не е необходимо допълнително изрично решение на
собствениците за водене на настоящото дело.
Oт Нотариален акт за собственост на недвижим имот №157/25.11.2016 г.
по нот. дело №315/2016 г. на Нотариус с рег. №104 на НК се изяснява, че отв. М.
П. Р. е придобил правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда –
апартамент №75 в *********, ведно с мазе, таванско помещение, 0,692 % ид.ч.
от общите части на сградата. По силата на притежаваното вещно право
ответникът има качеството на етажен собственик през исковия период и
притежава пасивна материална легитимация по спора.
Ищецът представя протокол от общо събрание на Е.с. от 23.11.2020,
11.12.2021 г., 28.11.2022 г. и 21.11.2023 г., от които се установява по основание и
размер съответните вноски. Съгласно пар. 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС, „разходи за
управление“ се считат само разходите за консумативни материали, свързани с
управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и на
контролните органи и на касиера; а според т. 11а - „разходи за поддържане“ са
разходите за консумативи - електрическа енергия, вода, отопление, почистване,
абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за
поддържането на общите части на сградата. Според чл. 50 от ЗУЕС, общото
събрание на собствениците създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“,
като средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в
2
размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на
отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко
от един процент от минималната работна заплата за страната. Изрично в чл. 50,
ал. 4 от ЗУЕС е предвидено, че сумите във фонда се разходват за извършване на
дейностите по чл. 48 /ремонт/, чл. 49 /неотложен ремонт/ и за оборудване;
изпълнение на мерките и указанията от техническия паспорт на сградата; други
разходи, определени с решение на общото събрание. Дефинитивните норми на
закона по т.11 и т.11а са ясни относно естеството на видовете вноски, а именно
по т.11 и т.11а касаят текущи/консумативни разноски по повод ползването на
вещта, докато за фонда са необходими и полезни разноски за запазване на вещта
/обновяване, реконструкция и преустройство на общите части/. Ето защо
противопоставения в тази насока довод от ответника съдът счита за
неоснователен.
По реда на чл. 101 от ГПК съдът указа на ответника да поясни
оспорването на представените документи към искова молба- покани, протоколи
и решения на ОС на ЕС - за какво, в коя част и обосноваване на правен интерес,
което не стори в срок, поради което същото не се разглежда, на осн. чл. 101, ал.
3 от ГПК. По реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК по указанията на съда не се ангажират
надлежни писмени доказателства, които да установят, че решенията на ОС на ЕС
са отменени, както и че сумите не съответстват на ид. ч. от имотите. Не се
твърди и не се доказва по арг. от чл. 77 от ЗЗД, че претендираното вземане е
платено от ответника.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че предявените искове са
изцяло основателни. Търсеното парично задължение за главница е дължимо и
изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна
мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК –арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК -01.02.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, ищецът има право на съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Ответникът трябва да заплати на ищеца общо сумата 850,00 лв. за платени
държавни такси и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. П. Р., с ЕГН:********** и адрес:
**********, дължи на Е.с. на Е.с.-сграда в *********, представлявани от
управител К.М.Ц., с адрес: ***********, на основание чл. 38, ал. 1, вр. чл. 6, ал.
1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1, чл. 50 от ЗУЕС, сумата 925,00 лева - сбор от неплатени
вноски за периода 01.02.2021-31.01.2024 г., от които 245 лв. - режийни разходи на
ЕС, 435 лв. - за управление и поддръжка на общи части на ЕС, 245 лв. - за фонд
„Ремонт и обновяване“; ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
01.02.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.дело № 7821/2024 г.
по описа на СРС.
ОСЪЖДА М. П. Р., с ЕГН:********** и адрес: **********, да заплати на
Е.с. на Е.с.-сграда в *********, представлявани от управител К.М.Ц., с адрес:
***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 850,00 лева – съдебни
разноски.
3
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4