Р Е Ш
Е Н И Е
№.............град
Шумен, 15.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският администратеивен съд в публичното
заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при
секретаря Св. Атанасова
и
участието на прокурор Р. Рачев от Окръжна прокуратура - Шумен,
като
разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм.д. №119
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда
на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1
ал.1 от Закона за отговорността на държавата за вреди (ЗОДОВ), образувано въз
основа на искова молба, предявена от Т.М.М. ***, с ЕГН **********, чрез
пълномощник адвокат Д. Ванчева от АК – Варна, срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ град София, с която се претендира обезщетение за причинени
имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева
за осъществено процесуално представителство по АНД №3/2018 г. по описа на РС
град Елин Пелин и по КНАД №618/2018 г. по описа на АдмС София област, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
отменителното съдебно решение – 28.09.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по настоящото дело разноски.
В исковата молба са наведени твърдения, че с Решение №925 от 28.09.2018
г., постановено по КАНД №618/2018 г. по описа на АдмС София област, е отменено Решение
от 28.03.2018 г. по АНД №3/2018 г. по описа на РС Елин Пелин и е решен спорът
по същество като е отменено НП №4865/20.11.2017 г. на Началник отдел
„Мониторинг“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което на ищеца Т.М. е било наложено администраятивно
наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв. на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона
за пътищата, за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.а от Закона за питъищата и чл.37
ал.1 т.3 от Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС. Решението на АдмС София област е окончателно. Пред съдебните инстанции
ищецът е ползвал адвокатска защита, за която има сключен Договора за правна
защита и съдействие от 13.12.2017 г., по който е заплатил сумата в размер на 300.00
лв. в брой и Договор за правна помощ и консултантско съдействие от 03.09.2018
г., по който също е заплатил сумата в размер на 300.00 лв. в брой. Ищецът
счита, че доколкото процесното НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт, то, и
съобразно ТР №1 от 15.03.2017 г. по т.д.№2/2016 г. на ВАС, е претърпял
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменения
незаконосъобразен акт, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с
което да осъди ответната страна Агенция „Пътна инфраструктура“ град София да му
заплати сумата общо в размер на 600.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на влизане в сила на отменителното съдебно решение – 28.09.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело
разноски.
Ответната страна Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, редовно
призована, не изпраща представител, както и не представя писмено становище по
спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура град Шумен изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан,
поради което предлага да бъде отхвърлен изцяло. Излага доводи, които по
същество се свеждат до нередовност на исковата молба.
Във връзка с това становище на прокурора, съдът само за изчерпателност
следва да посочи, че констатираната нередовност на исковата молба е била
отстранена от ищеца с допълнителна молба от 07.02.2020 г., която е приложена по
адм.д.№270/2020 г. по описа на АдмС град Варна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупонст, съдът установи от фактическа страна следното:
С Решение от
28.03.2018 г. по АНД №3/2018 г. по описа на РС Елин Пелин е потвърдено Наказателно
постановление №4865/20.11.2017 г. на Началник отдел „Мониторинг“ в Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на ищеца Т.М. е било наложено администраятивно наказание „глоба“ в размер
на 1000.00 лв. на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, за нарушение
на чл.26 ал.2 т.1 б.а от Закона за пътищата и чл.37 ал.1 т.3 от Наредба
№11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Недоволен от
това решение, ищецът е подал касационна жалба срещу постановеното Решение на РС
Елин Пелин, като е било образувано КАНД №618/2018 г. по описа на АдмС София
област. С Решение №925 от 28.09.2018 г. по КАНД №618/2018 г. АдмС София област
е отменил Решението на РС Елин Пелин и е решил спорът по сощество като е
отменил процесното НП. Решението на АдмС София област, действащ като касационна
инстанция, е окончателно, т.е. влязло в законна сила на 28.09.2018 г.
Във връзка с
образуваните производства както пред РС Елин Пелин, така и пред АдмС София
област, ищецът е ползвал адвокатска защита и е упълномощил адвокат за
процесуално представителство пред съда. От Договора за правна защита и
съдействие от 13.12.2017 г., приложен към АНД №3/2018 г. по описа на РС Елин
Пелин, се установява, че е договорено възнаграждение на адвоката в размер на 300.00
лв., което е изплатено изцяло в брой. От Договор за правна помощ и
консултантско съдействие от 03.09.2018 г., приложен към КНАД №618/2018 г. по
описа на АдмС София област, се установява, че е договорено възнаграждение на
адвоката в размер на 300.00 лв., което е изплатено изцяло в брой. Упълномощеният
адвокат е осъществил ефективна защита по делата, като е представял писмена
защита. В тези договори изрично е посочено по кое дело и пред кой съд е
упълномощен адвокатът да се яви, както и че договорът е сключен с точен предмет
и обем на представителна власт, както и че договорената сума е изплатена изцяло
в брой.
От
така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ,
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1
и чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с адрес в град Шумен, правното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е
родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТР №2/19.05.2015 г. по т.д. №2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна
процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна
процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което
я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата
молба е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът намира, че визираното в
исковата молба наказателно постановление, издадено от Началник отдел
„Мониторинг“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“, отменено с влязло в сила съдебно решение, съставлява незаконосъобразен
акт на административен орган или длъжностно лице на ответника. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване,
представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда
на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК.
Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното ѝ поле се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като
такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател.
Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на
нормативно възложени задължения, при упражняване на административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Административният характер на дейността по издаване на
НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от ТП от 19.05.2015 г.,
постановено по т.д. №2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Следователно в случая е налице първата
материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред,
като ЗОДОВ не прави разграничение в основанията, на които един акт е отменен.
Единствено, той следва да бъде отменен по надлежния ред, в каквато хипотеза сме
изправени в настоящото производство.
Съдът намира, че са налице и
втората и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка
между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по обжалване на наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската
защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се
явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По
силата на чл.4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено
е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това
основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Обстоятелството,
че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е
задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото НП. След като ищецът има право на
адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно
постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона
за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като е платил
дължимото, той е изразходвал средствата именно, за да се защити по надлежния
ред против незаконосъобразното наказателно постановление. Разходът за
адвокатско възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото
наказателно постановление и е обусловен от него. В този смисъл е и Тълкувателно
решение №1/15.03.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС,
пораид което съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди е доказан по основание.
По отношение размера на обезщетението: Ищецът претендира вреди общо в
размер на 600.00 лева, платени от него разноски за адвокатско възнаграждение за
правна защита и съдействие по АНД №3/2018 г. по описа на РС Елин Пелин и по КНАД
№618/2018 г. на АдмС София област. От приложените Договора за правна защита и
съдействие от 13.12.2017 г. към АНД №3/2018 г. по описа на РС Елин Пелин и
Договор за правна помощ и консултантско съдействие от 03.09.2018 г. към КНАД №618/2018
г. по описа на АдмС София област е видно, че договорите са сключени именно във
връзка представителство и защита по двете съдебни производства и в същите е
посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 300.00 лв. по всеки един
от тях, които са изцяло изплатено в брой. При наличието на тези факти и
съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по т.д. №6/2012 год. на ОС на ГК и ТП на
ВКС, съдът приема, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 600.00 лева е доказана и по размер. Съобразно чл.18 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, договореното и заплатено възнаграждение и по двата
договора е в минимума, определен в нормата – 300.00 лв.
От така установеното фактическо и
правно положение съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.1 ал.1
от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в размер на 600.00 лв. е основателен и
доказан, поради което ответната страна Агенция „Пътна инфраструктура“ град
София следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Т.М. сумата в размер на 600.00
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. С оглед на
това, основателна се
явява и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано
от 28.09.2018 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, с
което е отменено наказателното постановление. В този смисъл Тълкувателно
решение №3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004г. на ОСГК.
В депозираната искова молба е направено и искане за разноски по
настоящото производство. С оглед изхода на спора и съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по настоящото дело разноски в размер на 10.00 лв., представляващи
заплатена държавна такса. По делото има приложен Договор за правна помощ от
24.01.2020 г., по силата на който е предоставено безплатно адвокатска помощ и
съдействие.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“
град София да заплати на Т.М.М. ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 600.00
(шестстотин лева) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, в резултат на отменено Наказателно постановление №4865/20.11.2017 г. на
Началник отдел „Мониторинг“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
при Агенция „Пътна инфраструктура“, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“
град София да заплати на Т.М.М. ***, с ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 10.00 /десет лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: