РЕШЕНИЕ
№ 19881
гр. ***, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110125230 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба от Л. Т. С. срещу ***, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед от *** г. на
управителя на ***, и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“ при ответника; и
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 2760
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца, считано от
*** г. до *** г.
Ищцата Л. Т. С., твърди, че по силата на Трудов договор № *** г. е била в трудово
правоотношение с ответника ***, в рамките на което е изпълнявал длъжността „***“ в ***
обект, находящ се в гр. ***, пл. „***“. Твърди, че на *** г., в последното о.с.з по НОХД №
*** г. на СРС ищцата е узнала за издаването на Заповед от *** г., с която й било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, за това, че служителката не се явила на работа в
периода от *** г. до *** г. Поддържа, че доколкото уволнителната заповед не е връчена
лично на ищцата, двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е започнал да тече от датата на
узнаване за заповедта - от *** г., и към момента на предявяване на исковата молба не е
изтекъл. Твърди незаконосъобразност на уволнението - не са й поискани писмени обяснения;
наказанието е наложено след изтичане на законовия срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на
дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина. Моли съда да признае уволнението й
за незаконно, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да й присъди
обезщетение по чл. 255, ал. 1 и ал. 2 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е подал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове. Позовава се на двумесечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ,
като излага подробни съображения в тази насока. Твърди уволнението да е законосъобразно
1
извършено, при спазване на установената в КТ процедура. Посочва, че процесната заповед е
издадена в срока по чл. 194 КТ, същата е мотивирана съобразно изискванията на КТ.
Поддържа, че ищцата е извършила твърдяното нарушение, за което й е било наложено
дисциплинарно наказание. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата
молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените
преклузии.
В настоящия случай, трудовото правоотношение с ищцата Л. Т. С. е прекратено на
основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя трудовото правоотношение,
последният следва да установи при условие на пълно и главно доказване сбъдването на
предпоставките, които пораждат потестативното му право на уволнение, а именно: че
уволнителната заповед е издадена от компетентен орган; мотивирана е съгласно
изискванията на чл. 195 КТ; дисциплинарното наказание е наложено в рамките на
предвидените от закона срокове; преди налагане на наказанието работодателят е изпълнил
задължението си по чл. 193 ГПК като е изискал и получил от служителя обяснения относно
вменените му дисциплинарни нарушения, че служителят виновно е извършил вменените му
деяния, които представляват нарушения на трудовата дисциплина, както и че наложеното
наказание е съответно на тежестта на извършеното нарушение.
С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделно
обстоятелството, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което ищцата е заемала длъжността „***“ при ответника.
Първият спорен въпрос, по който следва да се произнесе съдът, преди разглеждане на
въпроса за законосъобразността на уволнението, е въпросът относно това спазен ли
двумесечният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ, горепосоченият двумесечен срок за
предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ започва да тече от деня на прекратяването на
трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовия договор с предизвестие,
моментът на прекратяването настъпва с изтичане на предизвестието, а в случаите при
прекратяване без предизвестие - от момента на получаване на писменото изявление за това
от работника. Независимо обаче от начина на прекратяване на трудовия договор, за да
породи правно действие, писменото изявление на работодателя по чл. 335, ал. 1 КТ трябва
да достигне до работника.
Изявлението на страната по договора поражда действие с достигането си до
адресата, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД за действието на договорите. Писменото
2
изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може да бъде връчено
лично срещу подпис на работника или служителя или чрез пощенска услуга - чрез
изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. За да е осъществено надлежно
връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; редовно е и
всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл.
44 ГПК /при връчване чрез нотариална покана/, както и съобразно специалния закон - чл. 36
от Закона за пощенските услуги. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е
достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчано писмо на адреса,
посочен от работника или служителя и пощата да удостовери доставянето на писмото на
адреса. Обстоятелството дали работникът или служителят е променил адреса, посочен от
него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без
правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника или служителя
адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване
на трудовия договор и тя е породила правно действие (в този смисъл Решение № 283 от
6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1877/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 226 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. №
4471/2016 г., IV г. о., ГК.).
В настоящия случай със Заповед от *** г. на управителя на *** е наложено на Л. Т.
С. дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2
КТ, за това, че: служителката не се е явила на работа в течение на два последователни
работни дни – на *** г. и *** г., на *** г. и *** г., и на *** г. и *** г. Заповедта е изпратена на
постоянния и настоящ адрес на ищцата: гр. ***, ж.к. ***, чрез ***, като видно от приетата
обратна разписка от *** г., препоръчана пратка с известие за доставяне с баркод № ***, е
върнато като непотърсено.
По делото е изискана информация от *** за датата и доставката препоръчана
пратка с баркод № ***, като с писмо, изх. № *** г. е посочено следното: Препоръчана пратка
с известие за доставка с баркод № *** с подател: Г. В., бул. „***, *** и получател: Л. С., ***,
***, е приета в *** *** ***на *** г. На *** г. е експедирана за доставка на получател.
Препоръчана пратка с известие за доставка с баркод № *** е постъпила в ****** ***на *** г.
Адрес: ж.к. „*** в доставъчна дейност се обслужва от пощенска станция *** и по тази
причина на *** г. е препратена от ****** *** за ****** ***. На *** г. препоръчана пратка с
известие за доставка с баркод № *** е постъпила в ****** *** и предадена за доставка на
адрес. Поради ненамиране на получателя в пощенската му кутия е оставено известие с
покана да се яви на гише в пощенска станция. След изтичане на срокът за доставка
препоръчана пратка с известие за доставка с баркод № *** е върната за доставка на подател
с причина „непотърсена“.
Относно обстоятелствата по връчване на процесната заповед по делото е разпитана
свидетелката Н. Н. Е.. От показанията й се установява, че същата се намира във фактическо
съжителство с управителя на ответното дружество *** и познава ищцата. Свидетелката си
спомня, че на *** г. – ***, управителката на магазина й се обадила и я уведомила, че ищцата
3
си е тръгнала с около 1000 лв. пари от касата. Твърди, че веднага се обадила на ищцата,
обяснила й, че това не било редно, и трябва да върне парите, но ищцата й затворила
телефона. Малко по-късно отново позвънила на ищцата и се опитала да говори с нея, но
ищцата й заявила, че „нещата са приключили и тя си тръгва“. Впоследствие управителят на
ответното дружество подал сигнал в полицията, по който сигнал било образувано
наказателно производство срещу ищцата. Сочи, че след като ищцата спряла да си вдига
телефона, се свързали по телефона с майка й, която обаче им казала, че не знае къде е
дъщеря й. Свидетелката твърди, че след *** г. ищцата не е идвала в магазина. Поради тази
причина от счетоводството били подготвени необходимите документи за налагане на
дисциплинарно наказание на ищцата. Свидетелката посочва, че не е участвала в изготвяне
на документите, но в общи линии знае съдържанието им – с първото писмо са искани
обяснения от ищцата за неявяването й на работа, а последното съдържало заповедта за
прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника. Писмата били изпращани на
адреса по лична карта на ищцата. Поддържа, че лично е предавала в клон на „***“ писмата,
като всички се върнали с обратни разписки с отбелязване „непотърсени“.
Съдът при преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира изцяло показанията на
свидетелката като ясни, последователни и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав приема, че изявлението на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата е породило своето действие. За да достигне до този
извод съдът съобрази обстоятелствата, че съобщението с обективирана в него заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е изпратено на адреса на ищцата, като
по делото липсват твърдения, ищцата да е посочила адрес, различен от постоянния/настоящ
адрес. Макар от приетите по делото писмени доказателства – ксерокопие на курирска
разписка с баркод № ***, и писмо, изх. № *** г. на ***, да не може да се установи точната
дата на връчване на уволнителната заповед, то съдът приема, че най-късната възможна дата,
на която ищцата е знаела, че е прекратено трудовото й правоотношение с ответното
дружество е *** г., когато ищцата е започнала работа по безсрочен трудов договор с „***“.
Че ищцата е знаела за процесната уволнителна заповед и нейното съдържание
преди твърдяната от нея дата на узнаване – *** г., следва и от другите събрани по делото
писмени доказателства – протокол за разпит на свидетел от *** г. по ДП № *** № *** г. по
описа на ***, Обвинителен акт от *** г. по ДП № *** г., пр.пр. № *** г. по описа на СРП,
справка от ***, изх. № Е*** г. за сключени трудови договори на Л. Т. С. за периода от *** г.
до *** г.
С оглед изложеното, при съвкупната преценка на обсъдените доказателства, съдът
намира, че ищцата е узнала за процесната уволнителна заповед най-късно на *** г., от който
момент е започнал да тече двумесечния давностен срок за предявяване на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, и същият е изтекъл на *** г.
Ето защо към момента на подаване на исковата молба на *** г. упражняването на
преобразуващото право за оспорване на процесното уволнение от ищцата е предприето след
4
изтичане на давностния срок, а направено изрично възражение на ответника в този смисъл е
основателно.
Съгласно константната съдебна практика, давността по чл. 358 КТ е
материалноправен институт, като при уважено възражение за давност съдът не разглежда
спора по същество – в случая дали законосъобразно е упражнено правото на уволнение на
основанията в заповедта и при релевираните от ищеца основания за незаконосъобразност.
Ето защо предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен като погасен по
давност, и следва да се отхвърли, като не следва да бъдат разглеждани останалите доводи на
страните.
Като неоснователни следва да се отхвърлят и обусловените от уважаване на иска за
незаконност на уволнението искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът ***. Същият
претендира и доказва такива в размер на 800 лв. – за адвокатско възнаграждение, като
представя доказателства за заплащането му в брой, видно от Договор за правна защита и
съдействие от *** г. (л. 77 от дело).
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса остават
за сметка на съда.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. ***,
срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, обективно
съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно на уволнението, извършено със Заповед от *** г. на управителя на ***, и
неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „***“ при ответника; и с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 2760 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца, считано от *** г. до *** г.
ОСЪЖДА Л. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. ***, да заплати на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 800 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от днес (04.11.2025 г.) – арг. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5