№ 211
гр. Монтана, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20251630200625 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2500040/ 17.04.2025г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище град М. на ХХХХХ със
седалище и адрес на управление град В., представлявано от управителя
Е.Н.П. е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1 800.00 (хиляда и осемстотин) лева на основание чл.416, ал.5 във
връзка с чл.413, ал.2 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
административно наказания, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа, че
нарушението е формално, отстранено е веднага след извършване на
проверката и не са настъпили вредни последици. По същество, чрез
пълномощник, доразвива доводите в жалбата, като поддържа и за допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани със съставянето и връчването
на АУАН, както и пълно и точно описание на нарушението, което препятства
организирането на защитата на наказаното дружество. Моли за постановяване
на решение, съобразно приетите доказателства и присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
1
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита и претендира заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното
наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения
на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.
При извършена проверка на място на 05.02.2025г., административно
наказващия орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както
АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение
на разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Актът е съставен на 04.03.2025г., в отсъствие на представител
на дружеството, който обаче е редовно призован за съставянето му, но не се е
явил, като препис от акта е връчен с обратна разписка на представляващ
дружеството.
В срока по чл.44 от ЗАНН няма подадени писмени възражения по така
съставения АУАН № 12-2500040 от 04.03.2025г.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява,
че при извършена проверка на място на 05.02.2025г., по спазване на
трудовото законодателство в обект „жилищна сграда“, находящ се в гр.М., ул.
2
Н.Б. №ХХ от техническия ръководител била представена книга за ежедневен
инструктаж на работещите на обекта на дружеството. Проверяващите
инспектори от ИТ М. установили, че на същия ден, 05.02.2025г., не е проведен
ежедневен инструктаж на нито един от установените работници в обекта,
извършващи различни строително монтажни работи. Последният запис в
книгата е от 03.02.2025г., от което се установява, че дружеството в качеството
си на работодател не е изпълнил задълженията си по осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд, като не е осигурило провеждането
на ежедневен инструктаж на 05.02.2025г., преди започване на работа, на
работещите в обекта, пряко заети в дейности с висок производствен риск –
строително монтажни работи. Нарушението е описано в съставения протокол
№ ПР 2504815 от 17.02.2025г., който е получен от представител на
дружеството упълномощено лице М.Д..
Съобразно разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд „Ежедневен инструктаж се провежда на работещи,
пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни,
минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в
превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на
взривни материали; в международните автомобилни превози; в
автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни
химични агенти; при строителни и монтажни работи.“ Необходимостта от
ежедневен инструктаж произтича от факта, че на обекта се осъществява
дейност с висок производствен риск, строително монтажни дейности.
В конкретния случай по време на проверката, извършена от контролните
органи се установява, че на 05.02.2025г. от представената книга за ежедневен
инструктаж на работещите в обекта, не е проведен такъв на нито един от
установените работници в обекта, които са извършвали различни строително
монтажни работи. Последният запис в книгата е бил от 03.02.2025г.
Дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължението си
по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като не е
осигурило провеждането на ежедневен инструктаж на 05.02.2025г., преди
започване на работа, на работещите в този ден на обекта, които са пряко заети
в дейности с висок производствен риск - строително монтажни работи.
3
Деянието е правилно квалифицирано по чл.15, ал.1 от Наредба № РД-07-
2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и твърдението на жалбоподателя, че
нарушението не е извършено умишлено, поради неотложни дейности,
разтоварване на камион с тухли, не е успял да отрази в книгата за инструктажа
своевременно, както и че веднага след констатирането му нарушението е
отстранено, се явява несъстоятелно, предвид събраните доказателства.
Относно възражението на наказания, че нарушението е отстранено
веднага и в тази връзка прилага с жалбата редовно оформена книга за
ежедневен инструктаж, съдът намира за неоснователно. На първо място
Протокол от извършената проверка от 17.02.2025г. е връчен на същата дата на
упълномощено от дружеството лице М.Д.. В протокола са дадени
предписания от контролните органи, като в т.1 е указано на работодателя да
осигури провеждането на ежедневен инструктаж на работещите в обекта,
преди започване на работа и съответно е даден срок за изпълнение,
17.02.2025г. Няма приложени писмени доказателства за изпълнение на
даденото предписание. На следващо място след връчване на препис от АУАН
на наказания, последния в законоустановения 7-дневен срок не е направил
възражения и евентуално да приложи писмени доказателства, от които да е
видно, че нарушението е отстранено. Едва с жалбата наказания представя
книга за ежедневен инструктаж, която е редовно оформена и твърди, че
нарушението е отстранено веднага. Това доказателство не е представяно в
хода на административно наказателното производство и на извършваната
проверка, а се представя за първи път с подаването на жалбата до съда, поради
което не може да се приеме поддържаното от жалбоподателя, че нарушението
е отстранено веднага след извършването му.
За да бъде приложен привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ
следва кумулативно да са налице две предпоставки – нарушението да е
отстранено веднага след установяването му и да не са настъпили вредни
последици.
От обсъдените по –горе писмени доказателства не може да се приеме, че
са налице законните основания за прилагане на привилегирования състав по
чл.415в, ал.1 КТ и да бъде намалена отговорността, поради наличие на
4
маловажно нарушение. Представената за първи път с жалбата книга за
ежедневен инструктаж не е била представена на контролните органи в хода на
проверката, нито след връчване на протокола, нито след връчване на препис от
АУАН, за да бъде обсъдена при определяне отговорността на дружеството.
Гарантирано е правото на жалбоподателя да упражнява правата си в
административно наказателното производство, като ангажира доказателства и
упражнява ефективно правото си на защита. В случая обаче твърдението, че
работодателя е изпълнил дадените му указания от контролните органи и е
отстранил веднага нарушението не се подкрепя от ангажираните писмени и
гласни доказателства, към момента на проверката са били налице нарушения
по реда на цитираната наредба, които не са отстранени веднага след тяхното
установяване от проверяващите.
От показанията на разпитаните свидетели Л. Р. и Р. И., които са такива
по установяване на нарушението, участвали на място при извършената
проверка, се установява, че на 05.02.2025г. не е извършен ежедневен
инструктаж на работещите в обекта и извършващи строително монтажни
работи.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Л. Р. и Р. И.,
които са непосредствени участници в проверката на място и предават личните
си впечатления, техните твърдения намират опора в писмените доказателства
по делото.
Установява се по несъмнен начин, че жалбоподателя като работодател е
осъществил от обективна страна нарушение по чл.15, ал.1 от Наредба № РД-
07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, за което е ангажирана отговорността му, като в
същото време не се установи нарушението да е отстранено веднага след
установяването му, за да се приложи привилегирования състав на чл.415в,
ал.1 от КТ.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената
санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в
законоустановените граници – от 1 500 до 15 000 лв. В случая наказващият
орган е определил размер на имуществената санкция към минималния
размер от 1 800.00 лева, предвид цялостните параметри, несъмнено
5
отчитайки индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел
тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на
основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Касае се за сериозно нарушение на
трудовото законодателство, свързано със здравословните и безопасни условия
на труд, дейност с висок производствен риск – строително монтажни работи.
В случаят се касае за едно формално нарушение, тоест за
осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването
на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени
субекти, поради което и не може да се приема в случая, че се касае за
маловажно нарушение.
Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния
държавен контролен орган или от оправомощени от него длъжностни
лица съобразно - ведомствената принадлежност на актосъставителите
съгласно чл.416, ал.5 от КТ.
В случая процесното е издадено от компетентен орган, Директора на Д
„ИТ” гр.М., оправомощен със заповед на Изпълнителния Директор, както и по
силата на Устройствения правилник на ИА ГИТ.
На следващо място съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното.В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не
се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Доказателствената сила на съставения АУАН по аргумент от чл.416, ал.1 изр.
второ от КТ, не е опровергана в хода на проведеното съдебно производство.
Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и
осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на
административно нарушение по чл.15, ал.1 от наредбата и чл.413, ал.2 от КТ.
Извършеното нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата
е доказано по безспорен и категоричен начин от соченото за нарушител
дружество и е обявено за наказуемо с административно наказание
„имуществена санкция” по реда и условията на чл.413, ал.2 от КТ.
С оглед субективната страна към извършване на административното
6
нарушение, следва да се отбележи, че в специалния закон КТ е съобразена и
разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, където за юридическите лица е
предвидена особен вид отговорност, която е обективна и безвиновна и за
която законодателят не предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като
вината е характерна за физическите лица.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното
наказателно постановление изцяло, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 д, ал.4 във вр. ал.5 от
ЗАНН следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от
130.00 (сто и тридесет) лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ (ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ (НЗПП).
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с ал.9
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление№ 12-2500040/
17.04.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище
град М., с което на ХХХХХ, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление град В., представлявано от управителя Е.Н.П. е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1 800.00
(хиляда и осемстотин) лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2
от КТ изцяло, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ХХХХХ, ЕИК: ********* да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ИТ” –
гр.М. на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН направените по водене на
делото разноски в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава 12 от
АПК, на основанията предвидени в НПК, пред АС-гр.Монтана в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7