Р Е Ш Е Н И Е № 199
Гр. Разград, 14 декември 2022 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на шести декември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …….
разгледа докладваното от съдията дело № 206 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на АПК
във вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАП)
Образувано е по жалба на А. А. Я. от с. Р., обл. Р. против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-1466/
05.05.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
(РД „АА“) Русе, в частта, с която е приложена принудителна административна мярка
(ПАМ) по чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗАП- временно спиране от движение на посоченото
там моторно превозно средство (МПС), нейна собственост, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца.
В жалбата и по същество се
излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена при
допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон
и преследваната от него цел. Твърди се, че оспорващата не е знаела за
неправомерно извършения превоз на пътници и няма вина за това, поради което не
е налице виновно противоправно поведение от нейна страна и тя не следва да
търпи вредни репресивни последици за деянието на друго лице. С оглед на това се
иска от съда да отмени оспорената заповед, ведно с произтичащите от това
законни последици.
Ответникът по делото е
депозирал писмени становища, в които сочи, че жалбата е недопустима, като
просрочена, а по същество е неоснователна и недоказана.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, а
разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана. Този извод се
налага по следните фактически и правни
съображения:
Събраните по делото доказателства сочат, че 05.05.2021 г.,
в района на ГКПП „Дунав мост“, служители на РД „Автомобилна администрация” –
Русе извършили проверка на лек автомобил от категория М1, модел „Фолксваген Транспортер“
с рег. № ********, управляван от Б. Я. С., собственост на
жалбоподателката А. А. Я. При нея е установено, че той извършва превоз
на седем пътници по предварително заявен маршрут от Република България до
Федерална република Германия срещу заплащане. От направената справка в
информационната система на отдел „Лицензи“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ е констатирано, че за това МПС няма издадено заверено копие към
лиценза на Общността. При тези данни проверяващите са приели, че се извършва
неправомерен обществен превоз на пътници
в нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтП и срещу водача е съставен АУАН бл. № 289047/
05.05.2021 г. Като доказателства към преписката са приложени 3 бр. писмени обяснения
от пътуващите лица, в които заявяват, че са заплатили по 100 евро за превоза.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства е
издадена оспорената ЗППАМ № РД-14-1466 от 05.05.2021 год. на директора на РД
„Автомобилна администрация“- Русе, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗАП е постановено временно спиране от движение на посоченото МПС,
собственост на А. А. Я. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца и на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАП е постановено временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача Б. Я. С. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Тази заповед, в частта, с която е приложена ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1,
б. „а“ от ЗАП е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Въпреки дадените указания от съда, ответникът не ангажира
доказателства, които да установяват дали, кога и по какъв начин този акт е
съобщен на засегнатото лице А. А. Я. (собственик на МПС). Тя е депозирала жалба пред
горестоящия административен орган с вх. № РД-14-1466/7/11.06.2021 г. (л. 46- л.
47), подадена чрез упълномощения адвокат Н. Н. В нея сочи, че за издадената заповед е разбрала по
телефона от водача на автомобила, тя не ѝ връчена и не е имала възможност
да защити своите права и интереси. По повод на жалбата е изпратено Писмо с изх.
РД-14-1466/10/ 28.06.2021 г. (л. 50), с което изпълнителният директор на ИА
„Автомобилна администрация“ на основание чл. 98, ал. 1 от АПК я уведомява, че
жалбата е отхвърлена като неоснователна. Това писмо е изпратено по пощата на
посочения в жалбата адрес и връчено с известие за доставяне ( л. 77) на 02.07.2021
г., в което в графа „Име и фамилия на получателя“ има саморъчно изписано име „Н.“ и положен подпис за получател.
По делото беше назначена
съдебно-почеркова експертиза, чието заключение установява, че както подписът,
така и ръкописният текст не са изпълнени от пълномощника на лицето- адвокат Н. А. Н. Това заключение не е оспорено от страните и съдът го
възприема изцяло като компетентно и обективно.
При така установените факти се налага изводът, че както
издадената ЗППАМ, така и решението на горестоящия административен орган не са
надлежно съобщени на жалбоподателката, поради което подадената от нея жалба не
се явява просрочена. Тя е депозирана от заинтересовано лице, което има правен
интерес от оспорването и е насочена срещу индивидуален административен кат,
който подлежи на съдебен контрол. Въз основа на това съдът приема, че жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Оспореният акт е валиден,
като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от
разпоредбата на чл. 107, ал. 1, предл. 2 от ЗАП и приложената Заповед №РД-01-43/23.01.2020г.,
с която изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е упълномощил директорите на
РД „АА“ да издават заповеди, с които налагат ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАП.
Заповедта е издадена в надлежна писмена
форма, като в нея са изложени фактическите и правни основания,
обосновали административния орган да приложи ПАМ. В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
норми. Правилно е приложен и материалният закон.
Според чл.106а, ал.1 от ЗАП за преустановяване на административните
нарушения се прилага ПАМ временно спиране от движение на МПС до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва обществен превоз
на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на
Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари.
По правило автомобилният превоз на пътници е дейност с
повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило законодателят да
установи специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална
компетентност и благонадеждност на водачите, техническа изправност и пригодност
на моторното превозно средство. Значимостта на ценностите, върху които тази
професионална дейност рефлектира, е обусловила подробна регламентация на
национално и на европейско ниво. В тази връзка законодателят в чл. 6, ал. 1 от
ЗАвтП императивно е посочил, че тези превози могат да се извършват само от
превозвачи, които притежават лиценз или удостоверение за регистрация.
Извършването на която и да е от формите на регламентираната и контролирана дейност
от ЗАП без надлежно разрешение, лиценз или регистрация е въздигнато в
административно нарушение съгласно нормата на
чл. 93, ал. 1 от ЗАП. За съставомерността на това деяние е достатъчно да
се установи, че водачът на моторното превозно средство извършва обществен
превоз на пътници без да притежава, необходимите за това документи, изискуеми
от закон, подзаконов акт или европейски регламент. Тези факти са достатъчни за
да обусловят и налагането на ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
ЗАП.
Легалното определение на понятията „обществен превоз“ и „
превоз на пътници“ се съдържат в §1, т.1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАП. При анализа
на тези разпоредби следва да се приеме, че обществен превоз на пътници е дейност, с която се
извършва превоз на физически лица за чужда сметка или срещу заплащане при
предварително уговорени условия и уточнен маршрут. Събраните в хода на
производството доказателства установяват, че с процесното МПС е извършван
неправомерен обществен превоз на пътници, тъй като за тази дейност няма
издадено заверено копие от лиценз на Общността. Тези обстоятелства се
установяват от снетите писмени обяснения на пътниците и водача на лекия
автомобил и съставения АУАН. По своя
характер той съставлява официален удостоверителен документ по смисъла на
чл.179, ал.1 от ГПК във вр. чл.144 от АПК, като издаден от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия, по установените форма и ред. По силата на закона
той има материална доказателствена сила относно отразените в него факти.
Оспорващата не е ангажирала доказателства, които да ги опровергаят.
В този смисъл са и мотивите към съдебните решения на
Върховния административен съд и
Административен съд – Разград, постановени по дело № 170/ 2021 г.,
приобщено като доказателство. С оглед на
това съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания, възприети
и обосновали административния орган за
да постанови своя акт. В тези случаи той действа в условията на обвързана
компетентност, поради което при надлежно установено нарушение е длъжен да
приложи и съответната ПАМ, без значение кой е нарушителят и чия собственост е
МПС.
Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ са
инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат
превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните последици от това. Именно,
с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване на обществения интерес, е наложена и процесната ПАМ, която има ограничено по време
действие, само в рамките на нормативноопределения срок. В случая този срок е определен в абсолютен размер от законодателя и
административният орган не разполага с възможност да преценява неговата
продължителност.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира,
че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Я. от с. Р., обл. Р. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1466/ 05.05.2021 г. на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе, в частта, с която е приложена принудителна административна
мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗАП - временно спиране от движение на
посоченото там моторно превозно средство, нейна собственост, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ:/п/